Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 9.8.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на двадесет
и осми май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5772
по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ)
във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът В.Б.С. твърди, че на 05.02.2020 г. е пострадал при пътен
инцидент в с. Мрамор. Водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег. № *******движещ се по
ул. „Васил Левски“ с посока на движение с. Мрамор – бул. „Ломско шосе“, в
района на № 96, в нарушение на чл. 5, ал. 1 и чл. 20 ЗДвП е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал
ПТП с правомерно движещия се л.а. „Ситроен“ с рег. № *******управляван от
ищеца. Последният е получил телесни увреждания: мозъчно сътресение, контузия и разкъсно-контузна рана в лявата челна и дясната теменна област
на главата – миалгия на врата, разкъсно
контузна рана на пети пръст на дясно ходило, контузия
и охлузвания на дланите на двете ръце, открита рана на ляво коляно, разкъсване
на ляв пателофеморален лигамент
(връзка) на коляното. Ищецът бил насочен за оперативно лечение – шев на
сухожилие. Проведена била медикаментозна терапия и болничен престой с препоръка
след изписването за покой и прием на обезболяващи и антикоагуланти.
Травматичните увреди причинили на ищеца болки и страдания със значителен
интензитет първите 2 – 2,5 м. при твърдения възстановителният период да
продължава и с днешна дата. За задоволяване на обикновени битови потребности
ищецът се нуждаел от помощ от своите близки. Продължава да ползва помощни
средства за придвижване. Изпитвал движения вследствие миалгията
на врата, главоболие и замаяност и можели да са индикация за сериозни последици
и късни усложнения. За срок от 30 дни ищецът ползвал отпуск за временна
нетрудоспособност. В емоционален план станал напрегнат, изпитвал страх от
шумове и автомобили, като стресът и душевните страдания се твърди да продължат
да съпътстват ищеца до края на живота му. В уточнителна
молба от 08.04.2021 г. ищецът сочи, че не поддържа твърдението за бъдещи вреди
от претърпяна контузия на главата, както и че не твърди в следствие на изживения
стрес да е засегнато психичното му здраве. При тези обстоятелства ищецът
предявява иск за изплащане на обезщетение от 50000 лв. за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума, както и сторените по делото разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявения иск – механизъм,
причинени вреди в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Сочи прекомерност на претендираното
възнаграждение. Прави възражение за съпричиняване
поради непоставен предпазен колан. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ с водача на автомобила.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По НОХД № 2087/2021 г. на СРС, 97 с-в, е одобрено споразумение, с
което Ж.Д. Т.се признава за виновен в това, че около 20:00 часа на 05.02.2020
г. в с. Мрамор, община Столична, по ул. „В. Левски“ с посока на движение с.
Мрамор към бул. „Ломско шосе“, в зоната преди № 96, при управление на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № *******нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20,
ал. 2 ЗДвП като управлявал лекия автомобил със скорост от 60 км/ч без да
съобрази скоростта с мокрия заснежен път,
ограничената видимост и снеговалежа, който образувал снежна покривка от около 6
см., поради което изгубил контрол над управлението на автомобила и навлязъл в
лентата за насрещно движение, в която В.С. управлявал л.а. „Ситроен“ с рег. № *******в
резултат на което последвал удар между двете моторни превозни средства и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.С., изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на ляво коляно с частично
разкъсване на патело-фемораления лигамент
и част от бедрения мускул, довело до трайно затруднение на движеният ана левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, алт. 1, б. „а“ НК.
В.С. е приет за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД за периода
05.02.2020 г. – 08.02.2020 г., както и 08.02.2020 г. – 11.02.2020 г. При
вторият прием на ищеца е извършено оперативно лечение - тенорафия
на лигамента и миорафия на
част от vastus lateralis.
Ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода 29.02.2020 г.
– 29.03.2020 г.
По делото е приета и неоспорена Комплексна съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р.Д. (ортопед и травматолог) и д-р П.П. (неврохирург). Експертите посочват, че в резултат на процесния инцидент ищецът е претърпял следните увреждания: 1.
черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти: сътресение на
главния мозък, разкъсно-контузни рани в лява челна и
дясна теменна области на главата, травма на шийния
отдел на гръбначния стълб изразяваща се в контузия на шията/множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб; 2. травма на опорно-двигателния апарат състояща се
от: разкъсно-контузна рана на лявото коляно с
частична руптура/прекъсване на пателофеморалния
лигамент (връзка между капачката и бедрената
мускулатура) и частично прекъсване на вастус латералис (бедрен мускул), разкъсно-контузна
рана на пети пръст на дясното ходило и контузия и охлузвания на дланите на
двете ръце. Вещите лица разясняват, че черепно-мозъчната травма като сътресение
на главния мозък протекла с количествени промени в яснотата на съзнанието, без
медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние (кома). Тя е реализирала
медико-диагностичния критерий разстройство на здравето временно неопасно за
живота. Разкъсно-контузните рани в лява челна и дясна
теменна области на главата са причинили на ищеца болки и страдания. Контузията
на шийния отдел на гръбначния стълб (множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб) без рентгенови данни за счупване на тела и израстъци
на прешлени и без разместване (луксация) е
реализирала медико-биологичния признак разстройство на здравето временно
неопасно за живота. Разкъсно-контузната рана на
лявото коляно с частична руптура на пателофеморалния лигамент и
частичното прекъсване на бедрения мускул са реализирали медикобиологичния
признак трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни. Разкъсно-контузна рана на пети пръст на дясното
ходило и контузията и охлузванията на дланите на двете ръце са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според
заключението претърпените телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Експертите посочват, че най-интензивни болки от страна на
черепно-мозъчната травма ищецът е търпял непосредствено след инцидента, при
обработката на разкъсно-контузните рани и превръзките,
както и при свалянето на конците. При мозъчно сътресение главоболието е
най-честият симптом с индивидуални продължителност обичайно 1-2 месеца. За
контузията на шията според експертите не е проведено адекватно лечение. При
тази травматични увреда лечебният план включва: мека шийна яка за период от 5-7 дни за ограничаване движенията в
отдела, а след свалянето на яката – възобновяване на нормалната шийна
активност чрез обичайните движения като най-ефективно средство за преодоляване
на острите шийни болки. Предписват се и нестероидни
противовъзпалителни медикаменти, обезболяващи препарати, витамини от група „В”.
Необходимо е провеждане и на физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури. Експертите отбелязват, че от рентгенографията на шийни
прешлени, прегледана от експертизата от архива на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ са
налице данни за дегенеративни изменения и промяна в нормалната лордоза към изправяне, без счупване на тела и израстъци на
прешлени или разместване на стави- луксация. Травмата
е протекла на фона на предшестващите изменения в шийния
отдел. Нарушената лордоза променя биомеханиката в
отдела, което води до мускулен спазъм и бързо настъпваща умора в мускулатурата,
изразяващи се с болка и ограничение на двигателността.
За преодоляването им е необходимо е провеждане на редовни курсове физиотерапия
за подобряване и усилване тонуса на мускулатурата, както и двукратно годишно балнеосаноториално лечение за дегенеративния процес. Болките
и страданията, които са причинили травмите на пострадалия са били
най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, в
началото на раздвижването, след 30 дни имобилизация
на ляв долен крайник, с общ възстановителен период около 2-3 месеца, за
ортопедичния статус.
При извършения личен преглед на ищеца експертите констатират
самостоятелно движение на ищеца, който споделя за болки и дискомфорт
в лява колянна става при натоварване и промени във
времето. Споделил е за проведени около 14 фиозиотерапевтични
процедури в МИ-МВР-София. При оглед д-р Д. констатира груб белег, с неправилна
форма отпред в областта на лявото коляно. При изследване се установява дефицит
в разгъването около 5 гр. Невъзможен е пълен клек. Д-р П. отбелязва, че шийната мускулатура на ищеца е леко напрегната. Навеждането
на главата назад (екстензия) е ограничено. Навеждането
на главата напред (флексия) ищецът извършва свободно с по-малко ограничение. Ротацията
в двете посоки (ляво и дясно) също извършва в намален обем. Наклоните на
главата вляво и вдясно са най-ограничени. Ищецът е споделил, че не са му давани
препоръки за носене на шийна яка.
В съдебно заседание експертите подчертават, че след операцията е
необходима имобилизация за около месец с цел
ненатоварване на лигамента и мускулната група. Констатираният
дефицит в разгъването на колянната става при ищеца е рехабилитационен проблем и води до ограничаване на пълния
клек. За възстановяване от увреждането на ищеца са необходими са допълнителни
физиотерапевтични и рехабилитиционни процедури, както
и балнеолечение. Д-р П. разяснява, че при ищеца няма данни за кома, а за
зашеметяване – временна промяна, различна от пълното безсъзнание. Необходимо е
провеждане неколкократно през годината на рехабилитиционни процедури и за преодоляване на шийните болки и ограничаването в подвижността.
Констатираният от експертите дегенеративен процес няма връзка с ПТП.
Вещите лица по приетата и неоспорена Комплексна автотехническа и медицинска експертиза инж. В.И. и д-р Р.Д.
дават заключение, че към момента на пътния инцидент ищецът по-вероятно е бил с
правилно поставен предпазен колан. Тялото на водача е било подложено на три
последователни удара. Първият удар е дошъл челно ляво. Той е бил най-силен и в
следствие на него главата на водача се е ударила в тавана. Вторият удар е дошъл
отдясно, при който тялото допълнително се е разместило спрямо колана и вече не
е заемало оптимална позиция. При последвалия трети удар отляво тялото на водача
и в частност главата са се ударили в елементи от купето - лява странична колона
и прозорец на лява предна врата. Експертите уточняват, че обезопасителният
колан е конструиран така, че да предоставя максимална защита при челен удар.
При наличие на странична компонента на удара коланът не осигурява същото високо
ниво на защита и е напълно възможно при страничен удар тялото на водача да
влезе в съприкосновение с елементи от интериора, като в конкретния случай може
да получи същите увреждания като констатираните. Допълнително се сочи, че от
момента на възникване на опасността за водача на л.а „Ситроен“, управляван със скорост
от около 40 км/ч, ударът е бил непредотвратим.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.С.С., съпруга на ищеца и страна по висящ спор срещу ответника
за претърпени вреди от същия пътен инцидент. Свидетелката сочи, че след
инцидента ищецът се е нуждаел от помощта на своята майка. Оплаквал се от болки
в гърдите, не можел да движи врата си, левият му крак бил опериран. Върнал се
на работа около 15 дни след края на рехабилитационните
процедури, около началото на м. май. Посочва, че ищецът работи в Дирекция
„Миграция“ на МВР, като проверява влизащите лица. Ищецът шофира отново, но на
кратки разстояния – от с. Житен до местоработата в гр. София. Чувства се по-добре, когато
лежи. Трудности с провеждане на рехабилитацията имал поради Ковид
пандемията и затварянето на болниците. Към днешна дата според свидетелката
ищецът е разсеян, не се интересува от нищо и иска постоянно да лежи. Съдът
кредитира частично така събраните гласни доказателства като основава изводите
си относно възможността за възстановяване на здравето на ищеца на заключенията
по приетите и неоспорени експертизи. Изводът на вещите лица в съдебно заседание
не е променен след изслушване на показанията на свидетелката.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил “Мерцедес“ с рег. № ****** към 05.02.2020 г. В това си качество е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази
отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки
страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието
и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като
последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните
по делото доказателства.
На
основание чл. 300 ГПК съдът съобразява задължителната сила на одобреното по
НОХД 2087/2021 г. на СРС споразумение в частта относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Така
настоящият състав приема, че в нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП Ж.Т.е
управлявал л.а. „Мерцедес“ със скорост от 60 км/ч – несъобразена с пътната
обстановка поради наличния снеговалеж. В резултат на това противоправно
поведение е настъпил пътен инцидент, в пряка причинно-следствена връзка с който
ищецът е претърпял черепно-мозъчна травма, травми на шийния
отдел на гръбначния стълб и на опорно-двигателния апарат. Не се събраха доказателства,
опровергаващи презумпцията за виновност.
Кредитирайки
изводите на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза съдът намира за неоснователно наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Експертите сочат с категоричност, че уврежданията могат да бъдат
получени и при правилно поставен предпазен колан.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично
увреждане.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен
период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това
фактически и психологически последици за увредения (Постановление N
4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода на настъпване
на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност
на застрахователя.
Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания
от произшествието за различните увреждания
до общо 3 месеца. На ищеца е извършена оперативна интервенция,
провеждана е рехабилитация. От събраните събраните
гласни доказателства се установява, че ищецът е изпитвал силни болки в първите
седмици след изписването му, нуждаел се е от помощ на трето лице в
придвижването и задоволяването на ежедневните потребности. Вещите лица
констатират загрозяващ белег на коляното на ищеца.
Същевременно
съдът отчита, че част от оплакванията на ищеца са от дегенеративни промени,
предхождащи процесния инцидент. Наред с това следва
да се съобрази, че макар поради наличната Ковид-пандемия
провеждането на рехабилитационни процедури да е било затруднено,
същото не се доказа да е невъзможно. Не се установява ищецът да се е възползвал
пълноценно от възможността за провеждането на физиотерапевтични и рехабилитиционни процедури, както и балнеолечение, които
биха подобрили здравословното му състояние и изпитваните болки. Ето защо макар
от заключението на вещите лица да се констатира, че здравето на ищеца не е
напълно възстановено, съдът отчита изводите им такова да е възможно при
надлежно положена грижа и провеждане на посочените процедури. В този контекст
съдът съобразява и събраните гласни доказателства за промяна в поведението на
ищеца (липса на интерес, разсеяност) поради изпитвани болки. Ищецът е продължил
да упражнява професията си, шофира, макар и на кратки разстояния. Не са събрани
доказателства за промяна в социалния живот на ищеца извън периода на лечение. Съдът
отчита и икономическата обстановка в страната към датата на процесното
ПТП при съобразяване на лимитите на застрахователно обезщетение.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение от 35000 лв. е справедливо, като искът следва да бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
Ответникът дължи заплащане на законна лихва върху главниците
считано от изтичане на
3-месечния срок по чл. 497 КЗ за произнасяне по претенцията на ищцата за
извънсъдебно заплащане на обезщетение, а именно 28.05.2020 г.
По отговорността за разноски:
С определение от 24.08.2020 г. ищецът е частично освободен от заплащане на държавна такса и разноски. Съобразно
уважената част от иска ответникът дължи да заплати на ищеца държавна такса в
размер на 140 лв.
На
основание чл. 38 т. 2 ЗАдв ответникът следва да
заплати на адв. Я.Д. адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска в размер на 1421 лв. (2030*0,7).
Ищецът
следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част в общ
размер 232,5 лв., в това число депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение (775*0,3).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
по сметка на Софийски градски съд на държавна такса в размер на 1200 лв., както
и депозити за вещи лица в общ размер 717,5 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на В.Б.С.,
ЕГН **********:
- на основание чл. 432 (1) КЗ сумата от 35000 лева - вреди от ПТП, настъпило на 05.02.2020 г. в резултат
на виновно противоправно поведение на водача на л.а.
“Мерцедес” с рег. № *******чиято гражданска отговорност към датата на събитието
е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва, считано
от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 50000 лв.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 140 лева –
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ******** да
заплати на адв.
Я.Д. от САК на основание чл. 38, т. 2 ЗАдв.
сумата от 1421 лв. –
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1917,5 лв. – държавна
такса и разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК В.Б.С.
да заплати на З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********, сумата от 232,5 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: