РЕШЕНИЕ
№ 965
гр. Пловдив, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20255300501605 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОД на МВР – гр. Пловдив, представлявана от директора
ст. комисар Ст. К. чрез юрисконсулт И. П. против решение № 1913/23.04.2025г., постановено
по гр. д. № 22011 по описа за 2024г. на РС Пловдив, I гр. с., с което се осъжда ОД на МВР –
гр. Пловдив, представлявана от директора ст. комисар Ст. К., да заплати на Т. С. К., ЕГН
**********, следните суми: 5 265, 09 лева главница, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 426, 8 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143, за периода 18.12.2021г. –
18.12.2024г., ведно с обезщетение за забава върху дължимите отчетени на тримесечни
периоди суми в размер на общо 959, 87 лева, считано от съответното число на месеца,
следващ отчетния период, за който се дължи трудово възнаграждение до датата на подаване
на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 18.12.2024г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
разноски за адв. възнаграждение в размер на 400 лева.Осъжда ОД на МВР – гр. Пловдив да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 260, 60 лева, представляваща ДТ върху уважените искове и сумата от
150 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано,
издадено в противоречие с материалния закон, с практиката на СЕС и ТР № 1/2020г. от
15.03.2023г. на ВКС.Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г.,
като прилагането на тази наредба спрямо държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР било изрично изключено с ТР № 1/2020г. от 15.03.2023г.Отделно, ЗМВР не нарушавал
европейското законодателство по отношение продължителността на нощния труд, като бил
синхронизиран с Директива 2003/88г., където в чл. 8, б. „а“ се предвиждало, че държавите-
членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност
на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишава средно осем
1
часа за всеки 24-часов период.Специфичният ред относно организацията на работното
време, начина на отчитане и заплащане на извънредния и нощен труд, бил законово
установен, като разликата в третирането била обоснована предвид специфичните дейности,
които извършвали държавните служители в МВР, свързани със защитата на значими
обществени интереси. В ЗМВР същевременно били предвидени мерки за защита, които да
компенсират особената тежест на нощния труд, създаден бил законодателен ред за
полагането му, отчитането и заплащането му.Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия.В съдебно
заседание чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно да бъде
потвърдено.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
При служебната проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 7 ЗМВР и по чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на
сумата от 2000 лева, увеличена по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК на 5 265, 09 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в
резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен на дневен с коефициент 1, 143, за
периода 18.12.2021г. – 18.12.2024г.,
както и сумата от 150 лева мораторна лихва, увеличена на 959, 87 лева, за периода от датата
на забавата – съответното число на месеца, следващ отчетния период, за който се дължи
трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Не е спорно между страните по делото, а и от приетите писмени доказателства се
потвърждава, че през процесния период ищецът е бил на длъжност „***“ в група „***
.Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР заеманата от него длъжност е със статут на ***.Поради
естеството на работата ищецът е давал 12-часови дежурства – дневни и нощни, като
часовете положен нощен труд не са преобразувани в дневен труд и не му е заплащано
възнаграждение за извънреден труд.Твърди, че положения от него труд бил отчитан сумарно
на тримесечие, като при изчисляването му се установило, че е надхвърлил нормалната
продължителност на служебното време за всяко тримесечие.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което отработените от „*** “ Т. С. К. часове нощен труд за периода от
18.12.2021г. до 18.12.2024г. вкл., са 2985 часа за 3603, 29 лева.След приравняването им на
дневен труд с К = 1.143, стават 3411.8 часа. Разликата от 426.8 часа представлява положен
извънреден труд, в стойностно изражение в размер на 5265.09 лева.На ищеца не е изплащан
извънреден труд на основание „приравняване“ на нощния труд в дневен.Мораторната лихва,
изчислена върху всяка тримесечна сума на извънредния труд, считано от падежа на
плащането (1-во число на месеца, следващ месеца на начисляването) до завеждането на
исковата молба – 18.12.2024г., възлиза общо на 959, 87 лева.
Първоинстанционният съд е направил анализ на относимата нормативна уредба и
съдебна практика, като е приел, че с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за
закрила, които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, а съществуващите в същия закон защитни мерки се прилагат за всички
държавни служители по т. 1, вкл. неполагащите нощен труд.Затова разпоредбата на чл. 187,
ал. 4 от ЗМВР била несъвместима с правото на Съюза и не следвало да се прилага, тъй като
еднаквата продължителност на дневния и нощния труд за полицаите не почивала на
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел и не била съразмерна на
такава цел, а обуславяла разлика в третирането на различните категории работници и
2
служители, намиращи се в сходно положение.Както в ЗМВР, така и в Наредбите, след тази
от 2014г., не бил предвиден и компенсаторен механизъм, който да компенсира полагащите
нощен труд полицаи, жандармеристи и пожарникари.Нямало легална и разумна причина,
освен финансово-орязваща бюджетни средства за времето на управление на сектора от
предишните правителства, за отпадналото допълнително възнаграждение за нощния труд,
получавано чрез прилагане методиката на чл. 31, ал. 1 от Наредбата от 2014г. Затова
следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и да се преизчисли
положения от ищеца нощен труд в дневен с прилагане на коефициент 1, 143.
Настоящият състав на съда не споделя направените изводи от първоинстанционния съд
по следните съображения:
Спорният въпрос е правен – следва ли при отчитане на извънредния труд, полаган от
ищеца през процесния период, да се прилагат разпоредбите на КТ и на НСДРЗ по аналогия
на основание чл. 46 от ЗНА, в който случай следва да се приложи увеличаващ коефициент от
1, 143 %.
В Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2020г., е
прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
МВР, не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.Прието е, че липсва празнота в специалния закон относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете
(чл. 46, ал. 2, изр. 1, ЗНА), тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е императивна и
предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа.По см. на чл. 187,
ал. 1 от ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и
през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6
часа.Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР и чл. 140 от КТ показва, че
разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на
нощния труд на служителите на МВР, в сравнение с тази на работниците и служителите по
трудово правоотношение.
В тълкувателното решение е разяснено още, че установената с разпоредбите на ЗМВР
по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите на МВР, се
обосновава с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.Разпоредбите
на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията
и реда за полагане на нощен труд, вкл. отчитането му и заплащането да се извършват със
съответните актове – наредба и заповед.С последната, представляваща индивидуален
административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера
на възнаграждението за положен нощен труд.Действително в издадените наредби липсва
правило като това на чл. 9, ал. 2 НСДРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да
не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни.Не са налице и останалите
две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА.Случаите по ЗМВР и по КТ не
са сходни.Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а
служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като
вид правоотношения те са различни, а не сходни.Прилагането на НСДРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото
методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на
законодателя е, да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта от денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня или през нощта.При разработването и приемането на ЗМВР
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения
и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането
на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
по-голям основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение – чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане
на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл.
69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията на I категория труд – чл. 69 КСО и др.
Настоящият състав на съда намира, че приетото в цитираното тълкувателно решение,
3
не противоречи на вторичното право на ЕС.Така според Решение на СЕС по дело С-262/20,
съобразено и в тълкувателното решение, чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.При всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд –
арг. от т. 55.Прието е, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния
сектор, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерно на тази цел – т. 80.
В същия смисъл са направените изводи и в Определение от 29.07.2024г. по дело С-
435/2023г. на СЕС, образувано по преюдициално запитване от Окръжен съд Смолян.СЕС
дава следните отговори на поставените въпроси: 1. Член 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по
въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на
група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на
обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния
сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако
тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с
допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. 2. Член 12, б.
а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна
практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на
Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий.
Предвид гореизложеното настоящия състав приема, че не е налице основание
положените от ищеца в процесния период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в
дневен такъв с коефициент 1, 143, поради което предявеният иск на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед приетото от настоящата инстанция въззивната жалба следва да бъде уважена, а
първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да
се постанови ново, с което главния и акцесорния иск да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски за
първоинстанционното и за въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева за всяка инстанция и заплатената ДТ в размер на 130, 30 лева за въззивно
обжалване.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1913/23.04.2025г. постановено по гр. д. № 22011 по описа за
2024г. на Пловдивски районен съд, I гр. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. С. К., ЕГН ********** от гр. П., бул. „П*** в против ОД на
МВР – гр. Пловдив, представлявана от *** с. к. С. К**, за заплащане на следните суми: 5
265, 09 лева главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 426, 8 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1, 143, за периода 18.12.2021г. – 18.12.2024г., ведно с обезщетение за
4
забава върху дължимите отчетени на тримесечни периоди суми в размер на общо 959, 87
лева, считано от съответното число на месеца, следващ отчетния период, за който се дължи
трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. С. К., ЕГН ********** от гр. П., бул. „П*** да заплати на ОД на МВР –
гр. Пловдив, представлявана от ** с. к. Ст. К., сумата от 150 лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство и
сумата 280, 30 лева – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срокс от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5