№ 167
гр. гр.Велинград , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на пети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
Секретар:ДОНКА Е. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20205210100695 по описа за 2020 година
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, от Би Си Ди“
ЕООД, ЕИК: ********* против „Асавия 777“ ЕООД, ЕИК:********** за
признаване на установено, че ответното дружество дължи сумата от общо 10
891,33 лв. (десет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и тридесет и три
стотинки), представляваща незаплатено задължение за извършени доставки
на ПВЦ панели и аксесоари, за които са издадени следните фактури& №
**********/15.04.2016г., № **********/26.05.2016г.,№
**********/17.06.2016г.,№**********/28.06.2016г.,
№**********/29.08.2016г. и № **********/08.11.2016г, както и законната
лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда- 18.12.2018 г., до изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 901 от
20.12.2018г., по ч.г.д. № 1561/2018г. по описа на Районен Съд - Велинград.
Ищецът твърди, че по подадено от него заявление от 18.12.2018г. е
издадена заповед за изпълнение от № 901 от 20.12.2018г., по ч.г.д. №
1561/2018г. по описа на Районен Съд – Велинград, като в срока по чл. 414
ГПК ответното дружество възразило срещу дължимостта на сумите, поради
което е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове. Излага, че е производител на ПВЦ панели и аксесоари към тях, като
между него и ответника са утвърдени трайни търговски отношения. Налице е
рамкова договорка за закупуване на произвеждани от „БИСИДИ" ЕООД
продукти, въз основа на която са извършени множество доставки на ПВЦ
панели и аксесоари към тях по заявки на купувача „АСАВИЯ 777“ ЕООД.
Посочено е, че в рамките на установените трайни търговски отношения е
1
утвърдена практика „АСАВИЯ 777“ ЕООД да заявява чрез телефонно
обаждане необходимите продукти, след което те да се доставят до базата на
дружеството във Велинград, издава се фактура, обективираща извършената
доставка и съществените параметри на конкретната покупка, като стойността
й подлежи на заплащане в брой при получаване на доставката. Твърди, че в
началото на така установените трайни търговски отношения „АСАВИЯ 111''
ЕООД представлява коректен партньор и заплащала в пълен размер
задълженията си, а в периода след началото на м.април 2016 г. ответникът
започнал да изпада в забава по отношение на задълженията си към ищеца,
като дължи плащане по следните фактури № №- **********/15.04.2016г.,
сумата в размер на 2404,12 лева, по фактура **********/26.05.2016г., в
размер на 240,56 лева, по фактура **********/17.06.2016г., сумата в размер
на 3642,63 лева, по фактура **********/28.06.2016г. сумата в размер на
269,14 лева, по фактура № **********/29.08.2016г. сумата в размер на
4200,33 лева и по фактура, **********/08.11.2016г., сумата в размер на 134,55
лева или в общ размер на 10 891,33 лева, като за четири от доставките, са
съставени и подписани товарителници, които удостоверяват доставката и
приемането на съответните стоки (товарителница № 0011040 от 15.04.2016г. -
за доставка, обективирана във фактура **********/15.04.2016г.;
товарителница № 0004723 от 26.05.2016г. - за доставка обективирана във
фактура **********/26.05.2016г., товарителница 0004727 от 28.06.2016г. - за
доставка обективирана във фактура **********/28.06.2016г. и товарителница
№ 711651 от 30.08.2016г. - за доставка обективирана във фактура
**********/29.08.2016г.). В приложена Заповед № 351/17.06.2016г. за
транспортиране на стоките, предмет на доставката, по фактура №
**********/17.06.2016г. е отбелязано и успешното доставяне. Предвид
изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер на 10
891,33 лв. лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 18.12.2018 г., до изплащане на
задължението.Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Признава се да са налице трайни търговски отношения между страните по
делото, по силата на които ищцовото дружество е доставяло стоки на
ответното, включително и процесните, както и че процесните фактури са
осчетоводени при ответното дружество и са включени в справките
декларации по ЗДДС и е ползван данъчен кредит по тях. Твърди, че е
заплатил дължимите суми по процесиите доставки още при получаване на
стоките в брой. Сочи се, че за всяко извършено плащане е издаван фискален
бон както следва: на 15.04.2016 г. за сумата в размер на 2404.12 лева. с
включен ДДС- задължение по фактура № **********/15.04.2016 г.; на
26.05.2016 г. за сумата в размер на 4478.19 лева. с включен ДДС- задължение
по фактура № **********/26.05.2016 г.; на 17.06.2016 г. за сумата в размер на
3642.63 лева. с включен ДДС- задължение по фактура №
**********/17.06.2016 г.; на 28.06.2016 г. за сумата в размер на 269.14 лева. с
2
включен ДДС- задължение по фактура № **********/28.06.2016 г.; на
29.08.2016 г. за сумата в размер на 4200.33 лева. с включен ДДС- задължение
по фактура № **********/29.08.2016 г.; на 08.11.2016 г. за сумата в размер на
2125.13 лева, с включен ДДС- задължение по фактура №
**********/08.11.2016 г.. Излага се, че във всеки от фискалните касови
бонове изрично е посочен номерът на регистрация по ЗДДС на ищцовото
дружество, който съответства на ЕИК на дружеството, името на дружеството,
както и неговото седалище /в процесния период седалището на дружеството е
било в гр. Кърджали/, поради което твърденията на ищеца, че част от
претендираните суми са частично заплатени, а други въобще не са заплатени,
не отговарят на действителността. Твърди, че всяка получената стока е
заплатена изцяло и в брой при получаване на доставките. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства и като
съобрази твърденията и възраженията на страните, счита следното от
фактическа и правно страна:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1
ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между
страните по валиден договор за търговска продажба, по силата на който е
изпълнил задължението си да прехвърли собствеността и да предаде
владението върху продадените вещи и в тежест на ответника е възникнало
изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер. В тежест
на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на
дълга.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към
процесния период са били в трайни търговски взаимоотношения, по силата на
които ищцовото дружество е доставяло стоки- ПВЦ панели и аксесоари, по
предварителна заявка от ответното дружество, като цената се е заплащала в
брой след доставката; ищцовото дружество е доставило на ответното стоките
описани в процесните фактури № №-
**********/15.04.2016г.,**********/26.05.2016г.,**********/17.06.2016г.,**********/28.06.2016г.,**********/29.08.2016г.,
**********/08.11.2016г., които са приети надлежно от ответника. Процесните
фактури са осчетоводени при ответното дружество, включени са в справките
му декларации по ЗДДС и то е ползвало данъчен кредит по тях. Изложеното
се установява и от приетите по делото писмени доказателства- неподписани
фактури № №- **********/15.04.2016г.,
**********/26.05.2016г.,**********/17.06.2016г.,**********/28.06.2016г.,**********/29.08.2016г.,
**********/08.11.2016г., както и от изслушаните по делото основна и
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. Следователно между страните
не е спорно, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор
за търговска продажба на стоки, във връзка с което са издадени процесните
фактури. Спори се налице ли е погасяване на задължението чрез плащане.
Съобразно заключенията по изслушаните експертизи в счетоводството
3
на ответното дружество е отразено, че по процесните фактури е извършено
плащане в брой и задълженията към ищцовото дружество са отписани.
Съобразно изложеното от вещото лице по основната експертиза ответникът е
съставял разходни касови ордери и ги е вписвал в касов журнал, като касовата
книга е водена ръчно, разходните касови ордери са осчетоводени в
счетоводната сметка 501, сумите съответстват и оборотите също. Вещото
лице заявява в съдебно заседание, че във всяко от издадените разходни
касови ордери е вписано по коя фактура е плащането, следователно налице е
посочване на основанието. Съдът не кредитира заключението на вещото лице
при съобразяване събраните по делото писмени доказателства- процесните
разходни касови ордери, доколкото от последните е видно, че в тях изобщо
липсва основание за плащане.
От заключението по допуснатата повторна съдебно- счетоводна
експертиза, която съдът кредитира изцяло, като пълна, обективна и
компетентно извършена, се установява, че разходните касови ордери следват
първичните разходооправдателни документи- фактури, банкови бордера,
издавани са от компютър, чрез програма, посочен е издателят на документа,
номерирани са с поредни номера, датата на разходния касов ордер е дата, с
която е записан в касовия журнал, за някои разходни касови ордери има
разлика между датата на разходооправдателния документ и датата на
разходния касов орден, не е посочен коректно получателя на паричните
средства- посочена е фирмата- доставчик по разходооправдателния документ,
на реда за причината, конкретната стока, услуга или друго, за което е
направен този разход, не е записан номер документ, по който е извършено
плащането; сумата посочена в разходния касов ордер е равна на сумата на
първичния документ /фактура/, като същата е посочена в касовия журнал, в
ред последен на разходния касов ордер клетки броил и получил сумата са без
посочено име и подпис. Касовият журнал е воден ръкописно, на химизиран
кочан, страниците не са номерирани, няма име на касиера направил записите.
Записите са правени по дати. Нанесените поправки и корекции в салдата не са
съществени за настоящата проверка. По фактура № **********/15.04.2016г.,
има издател и получател, не е записано по коя фактура или за какво е броена
сумата, записана е стойност равна на стойността на приложената фактура,
няма име и подпис срещу броил и получил сумата. По фактура №
**********/26.05.2016г., няма РКО за сумата от 4237,63 лв., не е направен
запис в хронологичния касов журнал за плащане на такава сума на тази или
друга датата. По фактура № **********/17.06.2016г., РКО не е приложено по
делото, съществува в архива на ответника, записано е в касовия журнал на
съответната дата, няма име и подпис срещу броил и получил сумата. По
фактура № **********/28.06.2016г., няма име и подпис срещу броил и
получил сумата. По фактура № **********/29.08.2016г., няма име и подпис
срещу броил и получил сумата. По фактура № **********/08.11.2016г., няма
РКО за сумата от 1990,58 лв., не е направен запис в хронологичния касов
журнал за плащане на такава сума на тази или друга датата, съществува РКО
за сумата по фактурата, в което няма име и подпис срещу броил и получил
сумата.
4
В съдебно заседание вещото лице излага, че процесните разходни
касови ордери отговарят на изискванията за задължителна форма, но страдат
от недостатъци и в този смисъл не са попълнени коректно. Без посочване на
конкретната причина за плащането под формата на номер на фактура или
задължение са и без посочване на лицето, на което се дължи плащане и е
получило плащане, без подпис на лицето броило сумата, поради което не
може да се установи конкретно твърдяната във всеки разходен касов ордер
към кое задължение на ответното дружество се отнася, а само да се
предполага. Фирмата доставчик е посочена не на коректно място. Сочи, че
минимално изискване за редовност е да има поне подписи на лицето броило и
получило сумата, каквито в процесните разходни касови ордери липсват.
Излага, че счетоводно не са попълнени коректно процесните разходни касови
ордери, тъй като не се знае кое е получателят и кой е платецът на парите, нито
основанието за плащането.
Изпълнението на парични задължения поначало се доказва посредством
разписка или банков документ за плащане. Разписката, като писмено
доказателствено средство за изпълнението на парично задължение в
хипотезата на договор за продажба, представлява писмено признание,
издадено от продавача на купувача, за плащане цената на стоката, поради
което следва да носи подписа на издателя - продавач. При възникнал правен
спор по търговска сделка плащането на цената на стоката в исковото
производство се удостоверява с фискална касова бележка, разходен касов
ордер, приходен касов ордер или банков документ, като не съществува пречка
купувачът да представи и разписка, издадена от продавача и удостоверяваща
извършеното плащане.
От представените по делото разходни касови ордери, издадени от
ответното дружество във връзка с процесните фактури се установява, че
същите са неподписани и без вписано основание за издаването им.
Принципно този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на
пари от касата на търговското дружество и се използва във възприетата от
съответното търговско дружество вътрешна организация на дейността по
отчитане на паричните средства и няма пречка с него да бъде доказано
плащане. За да бъде обаче доказано с разходен касов ордер извършено
плащане, е необходимо от него да се установи лицето, на което е изплатена
посочената сума, и основанието за плащането. В случая при липса на редовно
оформени разходни касови ордери и при съобразяване писмените
доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата повторна
съдебно- счетоводна експертиза съдът намира, че ответникът не е доказал
пълно и главно да е погасил процесните задължения.
Възражението му за наличие на фискални бонове, които са в негово
държане и доказващи плащане съдът намира за неоснователно по следните
съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДДС фискалната
касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща
5
в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства. По силата на Наредба № 6 от
28.07.1997 г. за реда на издаване на документ (касова бележка) от
регистрираните лица за всяка извършена от тях сделка в търговски обекти с
използването на електронни касови апарати с фискална памет или електронни
системи с фискална памет, които са регистрирани, одобрени и въведени в
експлоатация /ДВ, бр. 62 от 5.08.1997 г./. Съгласно чл. 6 от Наредбата,
касовата бележка се издава на по-ранната от двете дати: 1. датата на
предаване на стоката или извършване на услугата; 2. датата на плащането (за
пълната стойност на сделката). В случая няма спор между страните, че
продажбите между тях са се извършвали в условията на отложено плащане, а
именно след получаване на стоката от ответното дружество, както и че с
предаване на стоката са се предавали и документите, съпътстващи
конкретната доставка, макар и плащане да се е получавало в по- късен
момент. При това положение съдът намира, че от обстоятелството, че
ищцовото дружество с изпращането на стоката е издавало фактура за
извършената продажба и фискален бон към нея не може да се направи извод,
последният да доказва плащането на цената на стоката, предвид отмяната на
Наредба № 4/16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти (чл. 23, ал. 3, на която вероятно се позовава защитата). От
друга страна от представените по делото РКО не се установява, вписаните по
тях суми, да са били броени или получени от когото и да е, както и
основанието за издаването им, като за последното може само да се правят
предположение, доколкото е налице идентитет между графа „за“ и името на
ищцовото дружество и сумата, която евентуално кореспондира по някоя от
издадените фактури.
По изложените съображения, съдът намира, че събраните по делото
писмени доказателства /РКО и фискални бонове/ не могат да установят по
пътя на пълно главно доказване, че действително отразените в тях суми са
заплатени по повод процесните покупко- продажби на стоки. Основно
задължение на купувача на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е да плати цената за
получената стока. Доказателствена тежест за установяване изпълнението на
посоченото задължение е на ответното дружество и тъй като не е ангажирало
годни доказателства се налага изводът, че предявените искове следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца в размер на 217, 83 лв.
държавна такса по ч. гр. д. 1561/2018г. на РС Велинград.
В тежест на ответника следва да се възложат сторените по гр. д.
6
236/2019г. на Районен съд Велинград разноски за държавна такса в размер
на 217,83 лв. и 200, 00 лв. за внесени депозити за вещи лица. По отношение
на разноските за процесуални представителство, съдът като съобрази
релевираното от ответника възражение за прекомерност в хода на устните
състезания на 06.12.2019г. и с оглед материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото и проведените съдебни заседания, счита, че следва
да се присъди възнаграждение в размер на 1256,74 лв. Или дължимите
разноски пред първа инстанция, които отевтикът следва да заплати са общо
1674,57 лв.
В тежест на ответника следва да се възложат разноските пред въззивна
инстанция по в.гр. д. 448/2020г. на Окръжен съд Пазарджик за процесуално
представителство в размер на 1600 лв., както и разноските в настоящото
производство в размер на 200,00 лв.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
разноски в размер на 84, 80 лв. по сметка на Районен съд Велинград, съгласно
определение от 06.12.2019г., за които не са представите доказателства, че са
платени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АСАВИЯ 777“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. Велинград, ул.
„Пионерска“ № 18, представлявано от управителя си З. И. Ч. , ДЪЛЖИ на
„БИСИДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, р-н Централен, ул. „д-р Г.М. Димитров“ № 5, ет. 4, оф. 7,
представлявано от управителя си Стефанос Александрос Яннелос, на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата от общо 10 891,33
лв. (десет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и тридесет и три
стотинки), представляваща незаплатено задължение за извършени доставки
на ПВЦ панели и аксесоари, за които са издадени следните фактури № №
**********/15.04.2016г.,**********/26.05.2016г.,
**********/17.06.2016г.,**********/28.06.2016г.,**********/29.08.2016г.,
**********/08.11.2016г, както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 18.12.2018 г. до
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК с № 901 от 20.12.2018г., по ч.г.д. № 1561/2018г. по описа на
Районен Съд - Велинград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АСАВИЯ 777“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. Велинград, ул.
„Пионерска“ № 18, представлявано от управителя си З. И. Ч. да заплати на
„БИСИДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, р-н Централен, ул. „д-р Г.М. Димитров“ № 5, ет. 4, оф. 7,
7
представлявано от управителя си Стефанос Александрос Яннелос, разноски
по ч.гр. д. гр. д. 1561/2018г. на РС Велинград в размер на 217, 83 лв. /двеста и
седемнадесет лева и 83 ст./
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АСАВИЯ 777“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. Велинград, ул.
„Пионерска“ № 18, представлявано от управителя си З. И. Ч. да заплати на
„БИСИДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, р-н Централен, ул. „д-р Г.М. Димитров“ № 5, ет. 4, оф 7,
представлявано от управителя си Стефанос Александрос Яннелос разноски по
гр. д. гр. д. 236/ 2019г. на Районен съд Велинград в размер на 1674,57 лв.
/хиляда шестстотин седемдесет и четири лева и 57 ст./.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АСАВИЯ 777“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. Велинград, ул.
„Пионерска“ № 18, представлявано от управителя си З. И. Ч. да заплати на
„БИСИДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, р-н Централен, ул. „д-р Г.М. Димитров“ № 5, ет. 4, оф 7,
представлявано от управителя си Стефанос Александрос Яннелос разноски по
в. гр.д. 448 от 2020г. на Окръжен съд Пазарджик в размер на 1 600 лв. /хиляда
и шестстотин лева/.
ОСЪЖДА на, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, АСАВИЯ 777“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. Велинград, ул.
„Пионерска“ № 18, представлявано от управителя си З. И. Ч. да заплати на
„БИСИДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, р-н Централен, ул. „д-р Г.М. Димитров“ № 5, ет. 4, оф 7,
представлявано от управителя си Стефанос Александрос Яннелос разноски по
гр.д. 695/2020г. на Районен съд Велинград в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, БИСИДИ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, р-н Централен, ул. „д-р
Г.М. Димитров“ № 5, ет. 4, оф 7, представлявано от управителя си Стефанос
Александрос Яннелос да заплати по сметка на Районен съд Велинград
разноски по гр. д. 236 /2019г. в размер на 84,80 лв. /осемдесет и четири лева и
80 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8