Решение по дело №1843/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1462
Дата: 30 октомври 2020 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20207040701843
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1462                      30.10.2020г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         ХІІІ-ти състав

На двадесет и втори октомври,                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Веселин Белев

Секретаря: И. Г.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1843 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Вкусотийки“ ЕООД, ЕИК-*********, с адрес: гр.Средец, ул.Дружба №4, представлявано от К.Я.Г., чрез адвокат И.К.-Т. ***, против решение № 24/23.07.2020г., постановено по НАХД № 53/2020г. на Районен съд - Средец, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002932/20.03.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас (ДИТ-Бургас), с което за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.414, ал.3 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърденото с него НП. Излагат се доводи за липса на осъществен състав на нарушението, защото липсвали данни лицето Х.И.реално да е полагала труд към момента на проверката. Твърди се също, че районният съд е приложил селективен подход, като е приел едностранно твърденията на актосъставителя, което довело до погрешни изводи. Той не е взел предвид, че НП е издадено в условията на световна пандемия и наложената глоба представлява огромна тежест за дружеството. Счита, че деянието може да се квалифицира като маловажен случай. Посочените в жалбата оплаквания се квалифицират по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон.

Ответникът по касация – директора на ДИТ-Бургас, се представлява в процеса от юрисконсулт С.Н., която пледира за неоснователност и недоказаност на касационната жалба, иска от съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила.

 

 След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Средец е потвърдил наказателно постановление № 02-0002932/20.03.2020г. на директора на ДИТ-Бургас, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ, на касатора е наложено наказание имуществена санкция  в размер на 1500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното административно-наказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото законодателство. Прието е, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав приема, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, а възраженията на касатора са неоснователни. 

„Вкусотийки“ ЕООД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, на 11.02.2020г., в 10.20 часа, в стопанисвания от дружеството обект: училищен стол на СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“, гр.Средец, е допуснало до работа лицето Х.И.Иванова, ЕГН-**********, на длъжност „продавач-консултант“, преди да й бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. В атакуваното съдебно решение е извършен подробен анализ на доказателствения материал, противно на изложеното в касационната жалба. Описани са детайлно действията на контролните органи. Обсъдени са подробни писмените доказателства, включително изготвената от самия работник Х.И.справка по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, в която тя сама е записала, че работи в обекта като продавач, с фиксирано работно време, почивни дни и трудово възнаграждение (вж. л.22 от делото на РС). Тези мотиви се споделят и от настоящия касационен състав на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Преценявайки фактите, Районен съд - Средец е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Наличието на световна пандемия не може да обуслови отпадане на административно-наказателната отговорност за осъществен състав на нарушение. Тази криза тежи както за работодателите, но с още по-голяма сила въздейства негативно върху работниците и служителите, които полагат труд без валидни трудови договори.

По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника. Съдът намира следното във връзка с направеното искане:

Съгласно чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК „Касационно производство“. Нормата на чл.228 от АПК предвижда, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната за която административният акт е благоприятен има право на разноски. Като съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ДИТ- Бургас следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл.144 от АПК и тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на ВАС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила решение № 24/23.07.2020г., постановено по НАХД № 53/2020г. на Районен съд - Средец.

ОСЪЖДА „Вкусотийки“ ЕООД, ЕИК-*********, с адрес: гр.Средец, ул.Дружба №4, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

                         2.