№ 108
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500345 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№267917/05.03.2021г., подадена чрез
куриер на 01.03.2021г. от „А. У.“ЕООД, ЕИК ..., и от „Д. С.“ЕООД, ЕИК .....,
чрез пълномощника адв.О.П., против Решение №260103 от 25.01.2021г.,
постановено по в.гр.дело №3183/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Решението се обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност. Поддържа
се неправилно окръжният съд да е приел, че за взискателя липсва правен
интерес да обжалва действията на ЧСИ, с които от сметката на длъжника са
събрани 668,72лв., тъй като за взискателя винаги съществува възможността да
върне на длъжника събраните по изпълнителното дело суми, защото
дължимата по изпълнителния лист сума е 298,50лв., а запорираната и
удържана от длъжника е 668,82лв., включваща и сума от 370,22лв. за
разноски по изпълнителното дело и такси и разноски, която не постъпва в
патримониума на взискателя, поради което не може да бъде върната от него
на длъжника. Застъпва се, че ЧСИ не е имал право да прекратява
производството преди изтичането на сроковете за доброволно изпълнение,
респективно преди изтичането на сроковете, в които длъжникът има право да
извърши всички законово признати действия за защита срещу изпълнението,
1
като в случая молбата на длъжника за връщане на удържаната сума е
постъпила преди този срок и към нея е приложено и споразумението за
прихващане, при което ЧСИ е бил длъжен да задържи постъпилата от
длъжника сума от 668,72лв. от наложения запор до изтичане на срока за
доброволно изпълнение на 04.06.2020г. С жалбата е оспорено начисляването
на разноските по изпълнението, поради това, че сумата за адвокатско
възнаграждение не следва да надвишава общо 100лв. за образуване по т.1 и
119,40лв. по т.2 на чл.10 от Наредба №1 за МРАВ, а сумата по тарифата към
ЗЧСИ не може да надвишава 10% от задължението по изпълнителния лист, но
в решението на окръжния съд това основание не е обсъждано и е оставено без
разглеждане от съда. Нито ЧСИ, нито съдът при разглеждането на жалбата са
взели предвид обстоятелството, че управителят на взискателя изрично е
уведомил ЧСИ, че дружеството никога не е упълномощавало адв.М. да води
изпълнително дело и извършените изпълнителни действия срещу „А.
У.“ЕООД, като представените по делото пълномощни са неистински и не са
подписвани от С. Т.. Претендира се за уважаване на частната жалба и на
жалбата против действията на ЧСИ и за присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата „М.“ЕООД не е подал писмен отговор на
същата.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК.
Същата изхожда от първоначалните жалбоподатели – взискател и длъжник.
Тя е недопустима в частта й против решението на окръжния съд, в частта
му, с която е оставена без уважение като неоснователна жалбата на „А.
У.“ЕООД против отказа на ЧСИ П. Н. с рег.№... за прекратяване на основание
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК на изпълнението по изп.дело №20209110400175,
посочени в жалбата като действия по образуване на изпълнителното дело,
насочване на изпълнението срещу длъжника „А. У.“ЕООД за заплащане на
сумата от 668,72лв. Това е така, тъй като решението на окръжния съд по
същество на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител не подлежи
на обжалване, съгласно чл.437,ал.4,изр.2 от ГПК. Освен това, за
жалбоподателя „Д. С.“ЕООД липсва процесуална легитимация и правен
интерес да обжалва решението в посочената част, тъй като то е постановено
по жалбата на длъжника „А. У.“ЕООД, и посредством жалбата се упражняват
2
недопустимо чужди права. По тези съображения жалбата в тази й част като
недопустима следва да се остави без разглеждане и производството по нея да
се прекрати.
В останалата й част, с която се атакува постановеното от окръжния съд
решение в частта му с характер на определение, с което е оставена частично
без разглеждане жалбата на „А. У.“ЕООД и изцяло жалбата на „Д. С.“ООД,
частната жалба е насочена срещу подлежащо на обжалване, съгласно
чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие
на делото характер, поради което е допустима.
Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите в жалбата,
намира за установено следното:
Видно от приложените материали по изп.дело №20209110400175 по
описа на ЧСИ П. Н. е, че то е образувано по молба на взискателя „Д. С.“ООД,
подадена чрез пълномощника адв.С. М. с представено пълномощно, и
приложен към нея изпълнителен лист от 06.01.2020г., издаден по в.гр.дело
№2128/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, по който длъжниците
„М.“ЕООД и „А. У.“ЕООД са осъдени да заплатят на взискателя сумата от
597лв. – разноски по ЧЖ, или всеки от тях по 298,50лв. С Разпореждане от
10.03.2020г. е образувано изпълнително производство за събиране на сумата
по изпълнителния лист и на разноските по изпълнението в размер на 350лв. за
адвокатско възнаграждение. На длъжниците са изпратени на 16.03.2020г.
покани за доброволно изпълнение, връчени съответно на 19.03.2020г. на
„М.“ЕООД и на 25.03.2020г. на „А. У.“ЕООД. На 16.03.2020г. са изпратени и
запорни съобщения, а на 23.03.2020г. уточнителни запорни съобщения, до
„У.“АД, „И. А. Б.“АД и „Т. б. Д“АД за налагане на запор върху вземанията на
длъжниците в тези банки. От страна на „У.“АД са преведени на 01.04.2020г.
суми по запора за погасяване на задълженията на „М.“ЕООД, а от „И. А. Б.“
на 07.04.2020г. за погасяване на задълженията на „А. У.“ЕООД в размер на
общо 668,72лв. По делото е постъпило на 06.04.2020г. запорно съобщение от
ЧСИ Л. М. по изп.дело №154/2015г. за налагане на запор върху вземанията на
„Д. С.“ЕООД за събиране на вземанията на „М.“ЕООД, възлизащи общо на
7160,26лв. С Протоколи от 13.04.2020г. ЧСИ Н. е извършила погасяване на
задълженията на двамата длъжници с постъпилите по запорите суми, като
3
задълженията на „А. У.“ЕООД за главница по изпълнителния лист, разноски
по изпълнението за адвокатско възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ са
изцяло погасени, а останалата след погасяване на дължимите такси сума от
947лв. е преведена за погасяване на задължението на „Д. С.“ООД по изп.дело
№154/2015г. на ЧСИ М. по запорното съобщение. С Разпореждане от
16.04.2020г., като е констатирала, че дългът по изпълнителното дело е изцяло
погасен, ЧСИ П. Н. е постановила приключване на изпълнителното
производство, за което на страните на същата дата са изпратени по пощата с
обратна разписка съобщения, получено за взискателя от пълномощника
адв.М., а за длъжника „А. У.“ЕООД известието за доставяне е върнато на
10.06.2020г. по изпълнителното дело. На 09.06.2020г. от длъжника „А.
У.“ЕООД е постъпила молба за това, че още преди образуване на
изпълнителното дело задължението му към взискателя е било погасено чрез
прихващане с вземане в размер на 112044,34лв., поради което не дължи
никакви разноски по изпълнението нито на взискателя за адвокатско
възнаграждение нито на ЧСИ за такси. Заявени са искания удържаната по
запора от банковата му сметка сума от 668,72лв. да бъде върната, както и на
основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК да се прекрати образуваното изпълнително
дело спрямо него. С молбата е представено споразумение от 30.12.2019г.
между длъжника „А. У.“ЕООД и взискателя с нотариална заверка на
подписите им, съдържащо уговорка за прихващане на вземането на „Д.
С.“ООД от 298,50лв. срещу задължението му към „А. У.“ЕООД от
112044,34лв. С Разпореждане от 15.06.2020г. ЧСИ е оставил без уважение
молбата, което няма данни да е изпратено и връчено на длъжника.
На 10.09.2020г. е подадена жалба вх.№12297 от длъжника „А. У.“ЕООД
и от взискателя „Д. С.“ЕООД чрез управителите на дружествата. В нея е
посочено да се обжалват действията по образуване на изпълнителното дело,
насочване на изпълнението спрямо длъжника „А. У.“ЕООД за сумата от
668,72лв., превеждането на тази сума от банковата сметка на „А. У.“ЕООД
на 06.04.2020г. и отказа за възстановяване на удържаната сума. Изложени са
съображения 14-дневният срок от поканата за доброволно изпълнение да
изтича на 04.06.2020г., съгласно разпоредбите за продължаване на
процесуалните срокове, спрени със Закона за мерките и действията на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
4
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, в рамките на който длъжникът
„А. У.“ЕООД да е поискал връщане на неправомерно удържаните от
банковата му сметка суми, оспорвайки начисляването на разноските по
изпълнението, по съображения, подробно посочени в молбата от 04.06.2020г.,
при което ЧСИ да е бил длъжен да задържи постъпилата по запора сума от
668,72лв. до изтичане на срока за доброволно изпълнение, вместо което
незаконосъобразно извършил погасяване и разпределяне на сумата, изпратил
уведомление за приключване на изпълнението и оставил без уважение
молбата от 09.06.2020г. без мотиви и без да уведоми длъжника за
разпореждането. ЧСИ бил длъжен да прекрати изпълнителното дело по
отношение на длъжника „А. У.“ЕООД на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК,
поради погасяване на вземането на взискателя преди образуване на
изпълнителното дело, респективно поради липса на правен интерес за
взискателя, при положение, че му е било представено споразумението от
30.12.2019г. с нотариално удостоверени подписи на страните, при което
разноските по изпълнението не следва да са за сметка на длъжника и да се
удържат от него, а за ЧСИ възниква задължението да върне получената по
запора сума на длъжника, което не е направено. В жалбата се съдържа и
оплакване „Д. С.“ЕООД никога да не е упълномощавало адв.М. да води
изпълнително дело и посочените изпълнителни действия срещу „А.
У.“ЕООД, като представените по делото пълномощни да са неистински и да
не са подписани от управителя С. Т.. По тези съображения е заявено искане за
отмяна на незаконосъобразните действия на ЧСИ.
С постановеното по делото Решение №260103 от 25.01.2021г. окръжният
съд е приел жалбата на длъжника „А. У.“ЕООД за недопустима в частта й
против превода на събраната по запора сума за погасяване на задължението и
отказа на съдебния изпълнител да я върне като насочена против неподлежащи
на обжалване действия по изпълнителното дело и е оставил без разглеждане
същата в тази й част. Приел е в останалата й част, с която се иска отмяна на
действията по образуване на изпълнителното дело и насочване на
изпълнението срещу длъжника „А. У.“ЕООД, тя да е насочена срещу отказа
на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението на основание
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК – поради погасяване на задължението преди
образуване на изпълнителното дело, и в тази й част да е неоснователна,
5
оставяйки същата без уважение. Приел е жалбата на взискателя против
същите тези действия за изцяло недопустима поради липса на правен интерес
да ги атакува, като в случай, че намира за незаконосъобразно осъщественото
в негова полза принудително изпълнение, за него винаги да съществува
възможността да върне на длъжника събраните по изпълнителното дело суми,
а приключването на изпълнението по чл.435,ал.2 от ГПК да подлежи на
обжалване от него, но само по съображения, че задължението не е изцяло
погасено чрез изпълнението и/или не са събрани предплатените от него
разноски, които са за сметка на длъжника, каквито съображения в жалбата да
липсват, и с тези мотиви е оставил същата без разглеждане.
С оглед приетото от окръжния съд, че жалбата на длъжника „А.
У.“ЕООД против образуването на изпълнителното дело и насочването на
изпълнението спрямо него за заплащане на сумата от 668,72лв., всъщност
касае отказа за прекратяване на изпълнението на основание чл.433,ал.1,т.1 от
ГПК, и обстоятелството, че постановеното по жалбата в тази й част решение
не подлежи на обжалване, настоящата инстанция намира за недопустима
жалбата на длъжника „А. У.“ЕООД в частта й против превода на събраната по
запора сума за погасяване на задължението и отказа на съдебния изпълнител
да я върне като насочена против неподлежащи на самостоятелно обжалване
действия по изпълнителното дело, тъй като те не са сред лимитативно
посочените в чл.435,ал.2 от ГПК, които длъжникът е допустимо да обжалва.
Правилно при тези обстоятелства с обжалваното решение в частта му с
характер на определение жалбата е оставена без разглеждане и същото следва
да се потвърди.
Жалбата на взискателя „Д. С.“ЕООД е насочена против образуването на
изпълнителното дело и извършените в рамките на него изпълнителни
действия спрямо длъжника „А. У.“ЕООД за заплащане на сумата от 668,72лв.,
удържана чрез запор върху банковата му сметка, чието възстановяване е било
отказано, с оглед съдържащите се в нея относими оплаквания, на които се
акцентира пред настоящата инстанция и които окръжният съд не е съобразил,
дружеството никога да не е упълномощавало адв.М., чрез когото е подадена
молбата за образуване на изпълнителното производство, да води такова, както
и да провежда изпълнителни действия спрямо този длъжник, с оглед
постигнатото с него споразумение от 30.12.2019г. с нотариално удостоверени
6
подписи на страните за погасяване на вземането по изпълнителния лист, и
изричното оспорване на подписа на управителя в представеното пълномощно
за адв.М.. В тази връзка, както е приел и окръжният съд с обжалваното
решение в частта му с характер на определение, с което е оставена без
разглеждане жалбата на взискателя, законодателят лимитативно е посочил в
разпоредбите на чл.435 от ГПК подлежащите на обжалване от взискателя
действия на съдебния изпълнител и основанията, на които те могат да бъдат
атакувани по реда на обжалването. Визираното в нормите на чл.435 от ГПК,
обаче, касае специални основания за процесуална незаконосъобразност на
извършените изпълнителни действия, отнасящи се до спазване на
предвидените от закона ред и форма за осъществяването им и вмененото им
от закона съдържание. Те не изключват съблюдаването на общите основания,
отнасящи се до допустимостта въобще на изпълнителния процес, съответно
на изпълнителните действия, обусловена от надлежното сезиране на съдебния
изпълнител, от наличието на изпълнително основание и изпълнителен лист,
както и от липсата на забрана за провеждане на принудително изпълнение,
каквато временна забрана съществува при наличието на основание за спиране
на изпълнителния процес и окончателна при настъпването на основание за
неговото прекратяване. Когато се касае за валидността на изпълнителните
действия, обусловена от наличието на предпоставките за допустимост на
изпълнителния процес, ограниченията на разпоредбите на чл.435 от ГПК не
са налице и въпросът за допустимостта на изпълнителния процес може да
бъде повдиган чрез обжалване на изпълнителните действия по всяко време от
развитието на изпълнителното производство. В този смисъл и като се има
предвид, че в случая изпълнителното производство е било образувано по
молба на адв.М. като пълномощник на дружеството-взискател по представено
пълномощно и за всички предприети в рамките на него действия дружеството
е било уведомявано единствено чрез пълномощника, а в жалбата си то твърди
никога да не е упълномощавало адв.М. да образува и води спрямо длъжника
„А. У.“ЕООД изпълнителното производство, оспорвайки авторството на
пълномощното от С. Т. в качеството й на управител на дружеството-
упълномощител, то подадената от него жалба против образуването на
изпълнителното производство и извършените в рамките на същото
изпълнителни действия спрямо длъжника „А. У.“ЕООД, се явява допустима.
Взискателят в този случай разполага и с правен интерес да атакува
7
твърдяното като проведено без съгласието му принудително изпълнение,
независимо, че то е осъществено в негова полза, с оглед евентуална
отговорност за връщане на полученото или за вреди във връзка с
принудителното удовлетворяване на вземане, което се твърди да е било
погасено чрез прихващане, и доколкото всяка от страните по
правоотношението е заинтересована отношенията помежду им да бъдат
уредени в рамките на допустим процес. По изложените съображения
постановеното от окръжния съд решение в частта му с характер на
определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на взискателя „Д.
С.“ЕООД и производството по нея е прекратено, като неправилно следва да
се отмени и делото се върне на окръжния съд за произнасяне по същество на
тази жалба относно законосъобразността на атакуваните с нея на основание
липса на надлежно сезиране действия на частния съдебен изпълнител.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „А. У.“ЕООД, ЕИК ..., и „Д.
С.“ЕООД, ЕИК ....., против Решение №260103 от 25.01.2021г., постановено по
в.гр.дело №3183/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА му, с
която е оставена без уважение като неоснователна жалбата от 10.09.2020г. на
„А. У.“ЕООД срещу действия на ЧСИ П. Н., рег.№... на Камарата на ЧСИ, с
район на действие Пловдивски окръжен съд, по изп.дело №20209110400175,
изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнението на основание
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, посочени в жалбата като действия по образуване на
изпълнителното дело, насочване на изпълнението срещу длъжника „А.
У.“ЕООД за заплащане на сумата от 668,72лв., И ПРЕКРАТЯВА
производството по жалбата в тази й част.
Определението в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260103 от 25.01.2021г., постановено по
в.гр.дело №3183/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА му с
характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата от
8
10.09.2020г., подадена от „А. У.“ЕООД, ЕИК ..., в частта й срещу действия на
ЧСИ П. Н., рег.№... на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски
окръжен съд, по изп.дело №20209110400175, изразяващи се в извършване на
превод на събрани суми за погасяване на задължението и отказ на съдебния
изпълнител да върне неправомерно събрана сума.
Определението в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОТМЕНЯ Решение №260103 от 25.01.2021г., постановено по в.гр.дело
№3183/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА му с характер на
определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на взискателя „Д.
С.“ЕООД, ЕИК ....., и е прекратено производството по нея.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за произнасяне по жалбата от
10.09.2020г. на взискателя „Д. С.“ЕООД, ЕИК ......
Определението в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9