Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.07.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на двадесет и четвърти юли две
хиляди и двадесет и трета година,
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
като разгледа докладваното от председателят а.д.
№ 41 по описа за 2023 г. на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.251 от ГПК, във
връзка с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба с вх.№1305/12.07.2023г. на
Директора на ТД на НАП-Варна, подадена чрез гл.юрисконсулт М.Д.. В молбата се
излага становище за неяснота във волята на съда в Решение №82/06.07.2023г. по
ад.д.№41/2023г. на Административен съд-Търговище в насока -отменя ли се
наложения запор или жалбата се отхвърля, произтичат ли някакви задължения за
публичния изпълнител и от кой момент следва да продължи изпълнителното
производство. Моли се съдът да разтълкува волята си.
На основание чл.251, ал.3 от ГПК
молбата за тълкуване на решението е съобщена на ответната страна, с
предоставяне на възможност за становище. В определения от съда срок, от
страна на В.А.Ю. по делото е представено
писмено становище с
вх.№1322/14.07.2023г. В него Ю. излага доводи за яснота във волята на съда а
именно, че не се отменя напълно запора, наложен върху сметката и, а само в
частта, в която обект на обезпечение са постъпили и постъпващи суми от Държавен
фонд „Земеделие“-РА, в т.ч и по отношение на постъпилите суми в размер на 20 054.65
лева. Навежда се, че изпълнителното производство не е спирано и може да следва
своя законен път по отношение на постъпващите в сметката и секвестируеми суми,
като съдът единствено е коригирал органа, същият да не се удволетворява от постъпващите суми от Държавен фонд
„Земеделие“-РА. Излага питане следва ли НАП да и върне цялата сума от 20 054.65
лева?
На основание чл.251, ал.4 от ГПК, съдът счита, че не се налага разглеждане на молбата в открито съдебно
заседание.
Подадената молба е допустима,
като подадена от активно легитимирано лице.
При разглеждане на молбата по
същество, съдът приема следното:
Съвсем ясно в диспозитива на
решението си съдът е посочил актовете и частта от тях, които се отменят: а
именно отменят се Решение № 28/ 16.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП
– Варна и потвърденото с него Постановление за наложени обезпечителни мерки
/ ПНОМ/ с изх. №С220025-022-0094971/30.12.2022г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна, В
ЧАСТТА, с която е наложен запор
върху несеквестируеми вземания на
длъжника – постъпили и постъпващи суми от Държавен фонд „Земеделие“-РА по схеми и мерки за
директни плащания, включително и по отношение на постъпилите по сметката на Ю.
в периода от
19.12.2022г. до 26.05.2023г. парични суми в общ размер на 20 054.65 лева . С
отмяната на ПНОМ
с изх. №С220025-022-0094971/30.12.2022г в тази му част, в същата тази част се
явява отменена и наложената с
постановлението обезпечителната мярка-запор. Посочените актове са отменени само в тази им
част, която е била предмет на оспорване с жалбата. В останалата им част
актовете не са оспорени, не са били предмет на делото и по тази причина няма
как да има отхвърлителен диспозитив.
Прави впечатление, че другата
страна по делото - В.А.Ю., съвсем точно е разбрала изразената воля на съда в диспозитива на
решението, от което следва, че последната не е неясна за страните.
В мотивите на решението си,
които са в синхрон с диспозитива и служат като указания при тълкуването на
диспозитива, съдът ясно е посочил, че всички постъпили и постъпващи суми по
сметката на В.А.Ю. в ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ
БАНК АД, включително и по отношение на постъпилите по сметката и в периода от
19.12.2022г. до 26.05.2023г., парични суми в общ размер на 20 054.65 лева, с
наредител Държавен фонд „Земеделие“-РА са несеквестируеми. Същите
не могат да са обект на принудително
погасяване на публични задължения на лицето В.А.Ю., както и обект на обезпечителни мерки
във връзка с това по ИД №
*********/2016г и следва, както
публичния изпълнител, така и банката да се съобразят с това при по-нататъшните
си действия по провеждане на горепоченото изпълнително дело.
Постановлението и наложената с
него обезпечителна мярка-запор, в неоспорената им част, по отношение на
постъпващите други парични суми по сметката в
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД на Ю., които са секвестируеми остават в сила и
по отношение на тези други суми изпълнителното производство продължава.
По отношение на направеното от В.А.Ю. в писменото и
становище питане, съдът в мотивите на Решението си ясно е посочил, че Решение №
28/ 16.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него
Постановление за наложени обезпечителни мерки / ПНОМ/ с изх.
№С220025-022-0094971/30.12.2022г. на
публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна, В ЧАСТТА им на наложената обезпечителна
мярка запор върху постъпилите по сметката и в периода от 19.12.2022г. до
26.05.2023г., парични суми в общ размер на 20 054.65 лева с наредител Държавен
фонд „Земеделие“-РА като субсидии по
схемите и мерките за директни плащания, са незаконосъобразни. Действията по изпълнителното
дело по превеждане на част от тези суми на НАП не са предмет на жалбата, съгласно
съдържанието и. Предмет е законосъобразността на Решение № 28/ 16.02.2023 г. на
Директора на ТД на НАП – Варна и на потвърденото с него Постановление за
наложени обезпечителни мерки / ПНОМ/ с изх.
№С220025-022-0094971/30.12.2022г. на
публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна и то само в оспорената им част.
На основание всичко
гореизложено, съдът намира, че изразената от него воля в диспозитива на Решение
№82/06.07.2023г. на Административен съд-Търговище е ясна и не се нуждае от
тълкуване и следва молбата на Директора на ТД на НАП-Варна по чл.251 от ГПК да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното, на основание на чл.251,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молба с
вх.№1305/12.07.2023г. на Директора на ТД на НАП-Варна, подадена чрез
гл.юрисконсулт М.Д. за тълкуване на Решение
№82/06.07.2023г. на Административен съд-Търговище постановено по а.д. № 41/2023г.
по описа на същия съд.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК, във връзка с чл.251, ал.5 от ГПК.
Препис от решението да се
изпрати на страните.
Председател: