Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №158

 

Видински  окръжен  съд         гражданско                          отделение

 В закрито    заседание   на двадесет и трети юли

  Две хиляди и деветнадесета  година     в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. И.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. Д.М.

                                                                         2. С. С.

 

При секретаря                                                                 и с участието

На                             прокурора                      изслуша докладваното

От   съдия  С. С.   гр .  дело № 262  по описа

За  2019  година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Делото е образувано по жалба на З.И.М. от гр. В… против действията на ЧСИ В.Т.,изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното производство при условията на чл.433,ал.1,т.8 ГПК  .Твърди,че повече от две години ,считано от 05.04.2014г. взискателят не е предприел изпълнителни действия по отношение на нея,а следващото плащане е постъпило на 31.08.2018г.,поради което е поискала от ЧСИ  производството да бъде прекратено.Моли съда да отмени обжалваните ДСИ.

Взискателят не е  подал възражение срещу жалбата.

ЧСИ В.Т. е изложила мотиви по обжалваните действия на основание чл.436,ал.3 ГПК .Счита същата за допустима, но неоснователна.Сочи,че няма период от две години,в които да не са предприемани изпълнителни действия като е посочила датите на които изп. действия са предприемани.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания по ч.жалба  съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката е длъжник по изп.д №20117240401006 на ЧСИ В.Т. с взискател О... По изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия за събиране на вземането като е наложен запор върху тр. възнаграждение на  длъжника и така са събирани суми  до 05.04.2014г.

На 18.02.2016г. взискателят е поискал да се  наложи  запор върху тр. възнаграждение на длъжника.На 17.05.2016г. е направено искане за опис на движимите вещи в дома на длъжника.На 18.06.2018г. е изпратена напомка на трето задължено лице за наложения запор.На 29.06.2018г. като взискател по делото е конституиран „Е…“ЕООД въз основа на договор за цесия от 31.01.2018г.С писмо от 30.07.2018г. работодателят на длъжника е уведомил ЧСИ,че до м. 02.2014г. наложеният запор е изпълняван ежемесечно и едновременно с друг запор по друго изп. дело.След като е вдигнат другия запор,то запоръэт по настоящото дело се изпълнява като за м.06.2018г. на длъжника З.И.М. е удържана сума  надвишаваща МРЗ и при спазване на изискванията на чл.446 ГПК.

 При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Жалбата е ндопустима предвид изчерпателно изброените действия на СИ,които могат да бъдат обжалвани от дължика-чл.435,ал.2,т.6 ГПК.

 По същество същата е неоснователна.Налице е принудително изпълнение за събиране на вземането,инициирано от взискателя и  в хода на изпълнителното производство няма период от две календарни години,в които да не са предприемани изпълнителни действия,следователно не е налице посочената в чл.433,ал.1,т.8 ГПК хипотеза за двугодишно бездействие на взискателя.Взискателят е направил искане по изп. производство да бъдат предприети изпълнителни действия, включващи налагане на запор върху тр. възнаграждение на длъжника-на 18.02.2016г.,опис на движими вещи в дома му-на 17.05.2016г.,които  са действия прекъсващи давността предвид т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. №№2/2013г. на ОСГТК.

Извън изложеното дори при наличие на  двугодишен период ,в който  не се предприемани изп. действия  и производството по изп. дело не е прекратено при условията на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК и след това по молба на взискателя съдия изпълнителят  предприеме изпълнителни действоия по събиране на вземането,то  този двугодишен период се санира и длъжникът не може да се позовава на него. В противен случай би се стигнало до обезсилване на напълно законосъобразни действия на съдия изпълнителя.

В настоящият случая  не е налици период от две години,в които да не са предприемани изп. действия и взискателят да е бездействал,а освен това изпълнението  по събиране на вземането е осъществено преди подаване на молбата за прекратяване на производството по чл.433,ал.1,т.8 ГПК,поради което правилно ЧСИ е отказал да прекрати производството на това основание.

Предвид изложеното съдът

 

Р   Е    Ш     И :

 

Потвърждава действията на ЧСИ В.Т.,изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното производство при условията на чл.433,ал.1,.8 ГПК  по изп.д. №20117240401006  като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                     2.