Мотиви към присъда № 260031 от 19.05.2021 г.
по нохд № 00330/2021 г. на Районен съд П.:
С обвинителен акт
на Районна прокуратура П. на М.П.В. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като
за периода от месец декември
2017 г. до месец декември 2020 г., включително, в гр. П., като е осъдена - с
Решение № 367/09.05.2011г., постановено по гр. д. № 4021/2011г., по описа на
Районен съд П., Гражданско отделение, VIII състав, влязло в законна сила на
09.05.2011г., да издържа свой низходящ, а именно сина си - Е.П.Х., съзнателно
не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
37 (тридесет и седем) такива.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура П. поддържа повдигнатото
обвинение. Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде
наложено наказание „пробация” с
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с
продължителност от една година с периодичност на изпълнение два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност една година.
В хода на
съдебното производство подсъдимата М.П.В. се е възползвала от правото си по чл.
115, ал.4 от НПК и е отказала да дава обяснения по предявеното й обвинение. В
правото си на последна дума излага мотив за неизпълнение на задължението си да
плаща дължимата издръжка, поради това че същата не се използвала по
предназначение.
Пернишкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
по реда на чл.14 и 18 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимата М.П.В.
е родена на *** г. в гр. ***** ***. Живее в гр. П.. Не е осъждана.
М.П.В. и св. П.Х.Р.
са бивши съпрузи, като по време на техния брак се родил на *** г. сина им Е.П.Х..
С Решение № 367/09.05.2011г., постановено по
гр. д. № 4021/2011г. по описа на Районен съд П., Гражданско отделение, VIII
състав, влязло в законна сила на 09.05.2011г., подсъдимата била осъдена да заплаща
за сина си Е.Х., чрез неговия баща и законен представител П.Х.Р., ежемесечна
издръжка в размер на 60 лева. Въпреки задължението за което е била осъдена, М.В. не платила определената месечна издръжка за своето
дете за нито един от месеците,
включени в периода от месец декември 2017 г. до месец декември 2020 г.,
включително или в общ размер на 37 месечни вноски, която била дължима в гр.П.,
където св. Р. и низходящия живеят.
По
доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка настоящият състав прие за безспорно доказана на базата на
свидетелските показания на П.Х.Р. и приетите в съдебно заседание на 19.05.2021
г. писмени доказателства, съдържащи се в досъдебно производство № 419/2020 г.
по описа на Второ РУ при ОД на МВР-П..
Задължението на
подсъдимата за ежемесечна издръжка на непълнолетния низходящ Е.Х. по несъмнен
начин се доказва от приетия като писмено доказателство препис на Решение № 367/09.05.2011г., постановено по
гр. д. № 4021/2011г., по описа на Районен съд П., Гражданско отделение, VIII
състав, влязло в законна сила на 09.05.2011г.
Съдът прие като
безспорно доказано, с оглед свидетелските показания на Р., че през
инкриминирания период М.В. не е извършила никакви плащания във връзка с
дължимата от нея издръжка, въпреки естеството на това й задължение, което цели
задоволяване на ежедневни нужди на детето, поради което същото е периодично,
ежемесечно дължимо и цели да гарантира участието на подсъдимата в издръжката на
своя низходящ.
От правна страна:
Съдът намира, че
подсъдимата М.П.В. е осъществила от обективна и субективна страна фактическия
състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като за периода от месец декември 2017 г. до месец декември
2020 г., включително, в гр. П., като е осъдена - с Решение № 367/09.05.2011г.,
постановено по гр. д. № 4021/2011г., по описа на Районен съд П., Гражданско
отделение, VIII състав, влязло в законна сила на 09.05.2011г., да издържа свой
низходящ, а именно сина си - Е.П.Х., съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 37 (тридесет и седем) такива.
От обективна
страна деянието е извършено чрез бездействие–подсъдимата не изпълнявала
задължението си да издържа своя низходящ Е.Х., като съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 37
такива.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено, тъй като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването им. Този извод се налага, с оглед обективните
й действия, тъй като В. е съзнавала характера на задължението си, защото е била
наясно със съдържанието на Решение
№ 367/09.05.2011г., постановено по гр. д. № 4021/2011г., по описа на Районен
съд П., но въпреки това не е осъществила дължимото според
закона поведение.
Съдът не споделя
бланкетната теза на подсъдимата, че не е изпълнявала задължението си да плаща
дължимата издръжка, защото същата не била използвана по предназначение, тъй
като при издръжка, която е дължима от родителя след развода, е налице парично
задължение, което следва да бъде изпълнявано ежемесечно и реално чрез
предоставяне на съответната парична сума в пълен размер, за да бъдат
задоволявани нуждите на детето.
Причина за
извършване на деянието е заниженото правно съзнание на подсъдимата.
По вида и размера
на наказанието:
С оглед изложените
по-горе правни изводи съдът призна подсъдимата М.П.В. за виновна за извършеното
от нея престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Преценявайки визираните в
разпоредбата на чл.54 от НК предпоставки, както и тези посочени в чл.57, ал.1
от НК, настоящият състав намери, че най-подходящо по вид и размер е да наложи
на подсъдимата наказание „пробация” с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с
продължителност от 1 (една) година, с периодичност на изпълнение два пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” с
продължителност от 1 (една) година, като счете, че не би било оправдано да й бъде
наложено наказание „лишаване от свобода”, което би било прекалено тежко,
предвид невисоката степен на обществена опасност на В., която не е осъждана. Ето защо и
настоящият състав счита, че съответстващо на целите на наказанието по чл. 36,
ал.1 от НК се явява по-лекото от двете алтернативно предвидени наказания, а
именно наложената „пробация” със съответния срок на визираните по-горе
пробационни мерки. При определяне на вида и размера на същите съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата, а като
отекчаващи такива продължителния инкриминиран период през който не е
изпълнявала задължението си, което не е инцидентна проява, предвид прилагането
на чл.183, ал.3 от НК с присъда по нохд № 1078/2013 г. на Районен съд П.,
влязла в сила на 17.10.2013 г.
Настоящият състав намира,
че определените пробационни мерки ще дисциплинират подсъдимата и ще й дадат
възможност да намери постоянна работа, която да й позволява да посреща нуждите
на детето си.
Мотивиран от
горното и в същият смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ