№ 14437
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110173757 по описа за 2021 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т е предявил установителни искове да бъде признато със
сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми: 2 787,96 лв,
представляващи стойността на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к. „11111 по договорни отношения между ищцовото дружество и
ответника през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 351,45 лв, представляващи
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до
01.07.2021г.; 21 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия
имот през периода от 01.10.2019г. до 30.04.2020г. , и 2,82 лв, представляващи
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
01.12.2019г. до 01.07.2021г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.07.2021г. до окончателното плащане , за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
42365/2021г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по
чл.414,ал.1 ГПК от длъжниците (ответници в настоящото исково производство).
С писмена молба от 31.05.2023г. юрисконсулт на ищеца е заявил , че след
предявяването на исковата молба страните са сключили извънсъдебно писмено
споразумание на 04. 05.2023г. (представено по делото – б.с.) , с което ответницата е
признала задълженията си , предмет на предявените искове , и страните са уговорили
погасителен план за плащането им чрез месечни погасителни вноски. Според посоченото от
1
представителя на ищеца в молбата от 31.05.2023г. ответницата е платила първите две вноски
от погасителния план по споразумението от 31.05.2023г. , като с тези плащания са погасени
съдебните разноски , лихвите и част от главницата и остава дължима част от главницата в
размер на 2 698,11 лв и юрисконсулското възнаграждение. Това становище е потвърдено от
представител на ищеца и в откритото съдебно заседание на 05.07.2023г. При устните
състезания в заседанието на 05.07.2023г. пълномощникът на ищеца е пледирал за
присъждане на непогасената част от главницата за стойността на топлоенергията и
юрисконсултските възнаграждения, дължими за заповедното и за исковото производства.
Изразил е съгласие с искането на ответницата за разсрочване на задължението.
Ответната страна Б. П. Б. е оспорила исковете с представения на 24.02.2022г.
отговор на исковата молба по настоящото дело , но след това в хода на насотящия съдебен
процес на 04.05.2023г. е сключила с ищеца извънсъдебно писмено споразумание на
04.05.2023г. (представено по делото – б.с.), с което е признала изцяло задълженията си ,
предмет на предявените искове.
С писмена молба от 22.06.2023г. пълномощникът на ответницата е посочил, че тя е
платила първите три вноски от погасителния план в спразумението от 04.05.2023г. , т.е.
общо сумата от 1 606, 01 лв , като е предявил искане по чл.241,ал.1 ГПК за разсрочване
изпълнението на решението според уговорения от страните погасителен план или за
разсрочване на изпълнението на решението, считано от 05.05.2024г. ,т.е. след падежа на
последната погасителна вноска по погасителния план , приет от страните. Това становище е
потвърдено от адвоката на ответницата и в съдебното заседание на 05.07.2023г. При устните
състезания в заседанието на 05.07.2023г. пълномощникът на ответницата е пледирал за
отхъврляне на исковете и за присъждане на разноски , а в случай на уважаване на исковете е
поискал отсрочване изпълнение на решението , считано от 05.05.2023г.
Подпомагащата страна – „Т.Х. (конституирана с определението по чл.140 ГПК - б.с.)
не е изразила стновище по иска ,не е изпратила предстовител по делото и не е посочила
доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
42365/2021г. по описа на СРС, 68 състав . Според изричните
разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по
чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
2
Главният установителен иск за стойността на топлоенергията е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛЕН , а останалите искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в
исковата молба вземания по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150ЗЕ срещу ответника
за сумите : 2 787,96 лв, представляващи стойността на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „11111 по договорни отношения между
ищцовото дружество и ответника през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 351,45 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от
15.09.2019г. до 01.07.2021г.; 21 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.10.2019г. до 30.04.2020г. , и 2,82 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 01.12.2019г. до 01.07.2021г., заедно със законната лихва върху двете главници от
датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.07.2021г. до окончателното
плащане, т.е. общо главници в размер на 2 808, 96 лв (2 787, 96 лв + 21 лв) и общо
мораторни лихви в размер на 354,27 лв (351,45 лв + 2,82 лв).
Посочените задължения , които са предмет на исковете по насотящото дело , са
признати изцяло от ответницата с подписването на извънсъдебно писмено споразумание на
04.05.2023г. (представено по делото – б.с.). С това споразумение ответницата е признала и
дължимостта на законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до
датата на споразумението в размер на 528, 85 лв, както и на държавните такси за
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (63,26 лв) и на исковата молба (99,10 лв ) общо
162,36 лв. Според изрично посоченото в чл.1,ал.1 от споразумението от 04.05.2023г.
единствените задължения , които не са включени в предмета му , са юрисконсулските
възнаграждения , полагащ се на ищцовото дружество в заповедното производство и по
насотящото исково дело. Сборът на признатите задължения от ответницата със
споразумението от 04.05.2023г. е 3 854,44 лв.
В чл.2 от споразумението от 04.05.2023г. страните са уговорили погасителен план за
изплащане на признатите от ответницата задължения , като първата авансова вноска е била
платима на същата дата – 04.05.2023г. и е била в размер на 1 156, 33 лв , а останалите
дванадесет вноски са платими всеки месец на 4-то число и всяка от тях е в размер на 224,84
лв. Падежът на последната 13-та вноска е 04.05.2024г.
Със споразумението от 04.05.2023г. страните не са променили вида и размера на
задълженията на ответницата , а само са уговорили разсрочване на изпълнението им .
Страните не спорят, а и е доказано чрез представените вносни бележки , че
ответницата е платила авансовата вноска по споразумението от 04.05.2023г. в размер на
1 156, 33 лв на 04.05.2023г. , втората вноска с падеж на 04.06.2023г. в размер на 224,84 лв на
30.05.2023г. и третата вноска с падеж на 04.07.2023г. в размер на 224,84 лв на 19.06.2023г.
Сборът от платените от ответницата суми по споразумението от 04.05.2023г. към датата на
прикючване на съдебното дирене по насотящото исково дело – 05.07.2023г. е 1 606, 01 лв. В
откритото заседание на 05.07.2023г. пълномощникът на ищеца изрично е признал тези
3
плащания
Ответната страна не е оспорила твърдението на представителя на ищеца в писмената
молба от 31.05.2023г. , че с плащанията на вноските по погасителния план са погасени
изцяло задълженията за съдебни разноски (държавни такси) и за лихви и главницата за
сумата за дялово разпределение , както и част от главницата за топлинна енергия. Това е
в съответствие и с чл.76, ал.2 ЗЗД , според който когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите , разноските и главницата , погасяват се най-напред разноските , след това
лихвите и най-после главницата.
Остава непогасена част от главницата за топлинна енергия в размер на 2 248, 43 лв
(3 854,44 лв – 1606,01 лв).
Независимо, че плащането на вземанията за главници и за лихви е извършено след
предявяването на исковете по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да
бъде взето предвид от съда .
Тъй като претендираните вземания за главниците и за обезщетенията за забава са
погасени, предявените положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ и чл.86,ал.1
ЗЗД са неоснователни и следва да бъдът отхвърлени, както и претенцията за законната
лихва от датата на предявяването на заявлението до плащането.
Следва да бъде уважен частично само главния установителен иск за стойността на
топлоенергията за непогасената част от вземането в размер на 2 248, 43 лв.
Относно разноските по делото :
Въпреки че част от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са отхвърлени
(поради погасяване на съответните вземания в хода на съдебното производство) на
ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноските в пълния им размер, тъй като
ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба , доколкото плащането не е било
извършено до датата на предявяване на иска , а след това. Според установената съдебна
практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски в пълен размер и при отхвърляне
на исковете поради погасяване на вземанията от ответника след предявяването на
исковата молба.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
По настоящото исково дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената
държавна такса (99,10 лв). По заповедното производство ищецът е извършил разноски ,
представляващи платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК
(63,26 лв) Тези разноски обаче са платени от ответника според изричното признание на
представителя на ищеца, поради което не следва да му бъдат присъдени.
4
Ищцовата страна страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК
(50 лв). На ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсулското възнаграждение за
заповедното производство (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като част от исковете са
отхвърлени поради плащане след завеждане на исковата молба, а останалата част от
исковете са уважени. Искането на адвоката на ответницата за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ,ал.2 ЗА в заповедното производство в размер на 150 лв и за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ,ал.2 ЗА в настоящото исково
производство в размер на 300 лв следва да бъде отхъврлено.
На подпомагащата страна не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не е
предявено съответно искане , а и не са представени доказателства за осъществени от
третото лице-помагач разходи във връзка с настоящото исково дело.
Относно искането по чл.241,ал.1 ГПК :
Според чл.241,ал.1 ГПК при постановяване на решението съдът може да разсрочи или да
отсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други
обстоятелства.
Със сключването на извънсъдебното споразумение от 04.05.2023г. страните са
разсрочили плащането на задълженията , предмет на предявените искове по настоящото
дело , като крайната дата за плащане е 04.05.2024г. , която не е настъпила. Поради тази
причина юридически и житейски e обосновано изпълнението на настоящото решение да
бъде отложено (отсрочено) до настъпване на уговорения от страните краен срок за плащане
на задълженията , за да бъде дадена възможност на ответницата да изпълни споразумението
от 04.05.2023г. и да плати доброволно задълженията си. Освен това следва да се вземе
предвид имущественото състояние на ответницата и извършваните от нея разходи за
погасяване на банков кредит и за грижи за болния й брат, доказателства за които са
приложени към писмената й молба от 22.06.2023г. по делото.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че Б. П. Б., ЕГН: ********** , гр. София, ж.к. „1111 със съдебен адрес :
гр. София , 111, чрез адв. Р. А., дължи на „Т ЕАД, ЕИК: 111, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. 11 сумата от 2 248, 43 лв (две хиляди двеста четиридесет и
осем лева и четиридесет и три стотинки), представляващи непогасената част от
5
стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „11111 по договорни отношения между ищцовото дружество и ответника
през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. , , за които е издадена заповед по чл.410 ГПК
по заповедното производство по гражданско дело № 15195/2022г. по описа на СРС,68
състав, чието плащане е разсрочено по договореност между ищеца и ответницата според
подписаното от тях извънсъдебно писмено споразумение от 04.05.2024г. , чийто краен е
падеж е на 04.05.2024г.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част предявения установителен иск по чл. 422 ГПК
във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за стойността на
топлоенергията за процесния период до пълния предявен размер от 2 787, 97 лв (две хиляди
седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки).
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на „Т против Атанас Стоянов Георгиев за сумите : 351,45 лв
(триста петдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи мораторната
лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 01.07.2021г.; 21 лв
(двадесет и един лева), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” през
периода от 01.10.2019г. до 30.04.2020г. , и 2,82 лв (два лева и осемдесет и две стотинки),
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 01.12.2019г. до 01.07.2021г., както и претенциите за законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.07.2021г. до
окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 42365/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА Б. П. Б., ЕГН: ********** , гр. София, ж.к. „1111 със съдебен адрес : гр.
София , 111, чрез адв. Р. А., ДА ЗАПЛАТИ на „Т ЕАД, ЕИК:111, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б, следните суми: 50 лв (петдесет лева),
представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение
в настоящото исково производство (чл.78,ал.1 ГПК във връзка с чл.78,ал.8 ГПК), и 50 лв
(петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 42365/2021г. по описа на СРС,68
състав(т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.3 ГПК на
адвокат Р. Ц. А. , със съдебен адрес: гр. София , 111, за присъждане на сумите : 300 лв
(триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение в качеството й на
пълномощник по чл.38,ал.1,т.3 ЗА на ответницата Б. П. Б. по исковото гр.д. №
73757/2021г. по описа на СРС, 68 състав , и 150 лв ( сто и петдесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение в качеството й на пълномощник по чл.38,ал.1,т.3 ЗА на
длъжницата Б. П. Б. по исковото гр.д. № 42365/2021г. по описа на СРС, 68 състав ,
ОТСРОЧВА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на настоящото съдебно решение на основание
чл.241,ал.1, in fine ГПК , считано от 05.05.2024г.
6
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.Х. , гр. София,
ул. „111
Определението , с което се отсрочва изпълнението на решението , не подлежи на
обжалване.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7