Решение по дело №704/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 546
Дата: 24 ноември 2022 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20227170700704
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

  546/  24. Ноември 2022г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На девети ноември  2022г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 704/2022г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на М.Ц.П. ***, чрез адв. П.Д. от АК – Враца срещу Заповед за ПАМ № 22-0305-000024/21.07.2022г. на Мл. автоконтрольор при РУ на МВР - Никопол, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а  б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на собственото МПС – Ауди А4 с Рег. № ЕН****ВХ, затова че със съставен АУАН № АД119726/30.06.2022г. е установено, че водачът отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство - нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП.

 Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че описаните в обстоятелствената част на заповедта факти не отговарят на обективната истина. Мярката е несправедлива и необоснована, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 171 т.2а б. „б“ ЗДвП, без да са изследвани всички относими към случая обстоятелства, което е довело до издаване на незаконосъобразен акт. Сочи, че в разпоредителната част на заповедта не се съдържа регистрационния номер на ППС, марката, чиято регистрация се прекратява, липсват каквито и да било индивидуализиращи белези, не е посочен срока, за който се налага, тъй като предвидения в закона срок е от 6м. до 1 година и органът разполага с оперативна самостоятелност при определянето на срока на мярката и следва да го мотивира. С това счита, че е допуснато съществено нарушение на изискването на чл. 59 ал.2 т.4 АПК за мотивирането на акта и е основание за неговата отмяна. Претендира присъждане на направените деловодни разноски съгласно приложен списък.

Ответникът е представил административната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че срокът на мярката е определен в закона. Задължително следва да е посочен в заповедта срока, за който се прекратява регистрацията на автомобила и вероятно такъв е посочен, но заради индигото не се е отразил върху екземпляра, връчен на жалбоподателя.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.07.2022г. Жалбата е подадена на 04.08.2022г., в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от Ю. У. – на длъжност младши автоконтрольор в РУ – Никопол към ОД на МВР – Плевен по отношение на М.Ц.П. с правно основание чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП –„ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от …“ /непосочен/.

Като фактическо основание е посочен съставения срещу П. АУАН № АД-119726/30.06.2022г./26.06.2021г., с който е установено, че на 30.06.2022г. около 22:45ч. в гр. Искър, ул. „Страцин“ № 34 като водач на собствения си лек автомобил АУДИ А4 с Рег. № ЕН****ВХ отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM-0774. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0064866, който отказал да подпише и получи, удостоверено с подписа на един свидетел. Не се явил да даде кръв за медицинско изследване. Отказал да подпише АУАН и да получи препис от него, което е удостоверено с подписа на същия свидетел. 

С описаните деяния е осъществил нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Отделно от това не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Всяка една от двете хипотези, съставлява фактическо основание за издаване на ПАМ на осн. чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение, която административна принуда се изразява в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС и откаже проба с техническо средство за употреба на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване. Мярката се прилага за срок от 6 месеца до една година. В случая не е посочен срока, за който се прекратява регистрацията на ППС и в разпоредителната част то не е индивидуализирано с посочване на марка и регистрационен номер. МПС е описано в обстоятелствената част на заповедта, а в разпоредителната е посочено, че е иззето СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № ЕН****ВХ.

Табелите с регистрационните номера и СРМПС на управлявания от П. автомобил с Рег. №  ЕН****ВХ, описан и в обстоятелствената част на заповедта са иззети на 30.06.2022г. със съставянето на АУАН, с което мярката фактически е изпълнена.

Според приложената справка за регистрация на автомобила М.Ц.П. е негов собственик.

Принудителната административна мярка по чл. 171 т.2а б. „б“ ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях лица.

Заповедта е издадена от Ю. А. У. на длъжност Мл. автоконтрольор в РУ Никопол при ОД на МВР – Плевен. Съгласно приложената по делото Заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен т.1.8. служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при  ОД на МВР Плевен са оправомощени да издават заповеди за ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП за нарушения, извършени на обслужваната територия. Описаното нарушение в АУАН, послужило като фактическо основание за издаване на заповедта, е извършено в с. Искър, в обхвата на обслужваната от РУ – Никопол територия. Следователно заповедта е издадена от съответния териториално и материално компетентен орган в рамките на предоставените правомощия.

Заповедта е мотивирана със съставения АУАН, чието съдържание е посочено като фактическо основание за издаването й. Описаното нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП с всички факти и обстоятелства, при които е извършено съставлява фактическо основание за издаването на ПАМ с посоченото правно основание – чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП. От съдържанието на заповедта може да се направи извод, че принудителната административна мярка се налага на М.Ц.П. в качеството му на водач на собствения си лек автомобил АУДИ А4 с Рег. № ЕН****ВХ, като е прекратена регистрацията на автомобила за извършеното административно нарушение по чл. 174 ал.3 ЗДвП, но без посочен срок. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, по отношение на кое лице се прилага и вида й, но не и срока на действието й.

В хода на административното производство са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е спорно, че П. е управлявал собствения си автомобил, както и че след като е спрян за проверка отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, както и че не изпълнил предписанието за медицинско изследване. Фактическото основание за издаване на заповедта е хипотезата на отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Законът санкционира такова поведение като го приравнява по последици на случаите на установена употреба на алкохол. Субект на мярката по чл. 171 т.2а б. „б“ ЗДвП може да бъде единствено собственикът на автомобила, който е управлявал собственото си МПС т.е. има едновременно и качеството на водач на автомобила.

По отношение на П. в качеството му на водач за извършеното от него нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП правилно е приложена ПАМ с правно осн. чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на управлявания автомобил, негова собственост, но без да е определен срок на действие на това ограничение. Несъстоятелно е твърдението на ответника, че срока задължително е посочен в първия екземпляр, но заради индигото не се чете върху следващите. Заверено ксерокопие от оригинала на заповедта е приложено от ответника като доказателство по делото и целия текст е много добре четим като ясно се вижда, че срок не е вписан. Във връчения на жалбоподателя екземпляр на заповедта също много ясно се чете изписания под индиго текст и е видно, че срок не е посочен.

Принудителната административна мярка се прилага за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения - при отказ на водач да бъде проверен с техническо средство или да даде кръвна проба за медицинско изследване за употреба на алкохол. Мярката е приложена при наличието на материално-правните предпоставки и е съобразена с целта на закона.

В случая жалбоподателят като водач на собствения си автомобил категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство и не е дал кръвна проба за медицинско изследване за употреба на алкохол. Достатъчно е да е отказал проба с техническо средство, каквото е посоченото в заповедта фактическо основание.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок, който не може да бъде по-кратък от 6 месеца и по-дълъг от 1 година.

Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект,  както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на нарушението и то временно.

По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на ПАМ  се извършва чрез отнемането на свидетелството за регистрация на МПС и отнемането на табелите с регистрационния номер на осн. чл. 165 ал.2 т.2 ЗДвП, както е процедирано в случая.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, което е посочено като фактическо основание в заповедта.  Освен това е отказал да даде кръв за медицинско изследване, т.е. изпълнени са две от хипотезите на правната норма. Налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за определен в закона срок – от 6 мес. до 1 година, затова е необходимо да бъде посочен в заповедта, за да произведе правен ефект.

Мярката е приложена по отношение на описания в обстоятелствената част автомобил, собственост на водача М.Ц.П. за извършеното от него описано нарушение по чл. 174 ал.3 ЗДвП, което може да се извлече от обстоятелствената част на заповедта, посоченото нарушение по ЗДвП, правното основание за издаването на заповедта и разпоредителната част, в която са посочени отнетите документи – СРМПС, както и Рег. Табели на автомобила, с което е индивидуализирано в достатъчна степен МПС, чиято регистрация се прекратява и не съществува неяснота относно волята на административния орган по отношение на тези обстоятелства.

Но в разпоредителната част не е определен срока за който се прекратява регистрацията на МПС. В закона не е фиксиран срок, а е определен диапазон – от 6м. до 1 година и е в оперативната самостоятелност на административния орган да прецени за какъв срок да прекрати регистрацията на автомобила. Затова определянето на срок е съществен и абсолютно необходим елемент от съдържанието на заповедта, за да произведе тя целеното правно действие. Ограничението не може да бъде безсрочно. Липсата на определен в заповедта срок е съществено нарушение относно изискването за форма на акта и е основание за отмяната й като незаконосъобразна.   

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 400 лв. – за адвокатско възнаграждение и 10 лв. – д.т.

Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на обжалване.

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за ПАМ № 22-0305-000024/21.07.2022г. на Мл. автоконтрольор при РУ на МВР - Никопол, с която на М.Ц.П. *** е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а  б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на собственото МПС – Ауди А4 с Рег. № ЕН****ВХ.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати на М.Ц.П. *** направените деловодни разноски в размер на 400 лв.- за адвокатско възнаграждение и 10 лв. – д.т.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я : /П/