Р
Е Ш Е Н И Е
№
14.12.2018г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар:
МАРИЯНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1836 по описа за 2018 – та година
и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление №295р-912/24.01.2018г.
на ДИРЕКТОР н.О.н.М.– Л.н.К.А.П. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.37 от Закона за Националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 – глоба в размер на 200 /двеста/
лева, за извършено нарушение по чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112.
Срещу така издаденото наказателно
постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ЛОВЕЧ, /впоследствие изпратена за
разглеждане от РС – ПЛЕВЕН – ЧНД №688/2018г. по описа на ВКС /. Оспорва
приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа
обстановка и счита, че лично познатия му юрисконсулт на ОДМВР – ЛОВЕЧ
целенасочено паркира лекия си автомобил неправилно, за да пречи на
жалбоподателя. На тази основа, моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с назначен служебен защитник. Поддържат
жалбата по изложените в нея съображения и пледират за отмяна на издаденото
Наказателно постановление.
За ответната страна – О.н.М.- Л.
представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от оправомощена
страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
По нейното същество Съдът съобрази
следното:
Административнонаказателното производство
е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 3/11.01.2018г. от страна на К.М.К. ***, в присъствието на свидетелите И.Г.И.
и Д.Г.Д.. Съставен е на основание чл.40 ал.2 ЗАНН, тъй като след надлежна
покана /л.20 от делото/, К.А.П. не се е явил на указаната дата за съставяне на
АУАН – 08.01.2018г. Съставен е за това, че на 07.10.2017г. в гр. ЛОВЕЧ, обл.
ЛОВЕЧ, *** К.П. подава от използвания от него мобилен телефон с номер ***сигнал
за неправилно паркиран автомобил с рег. № *** пред вход „В“ на блока, който му
пречи да си вкара материалите; от извършената на място проверка от униформен
служител на ОДМВР – ЛОВЕЧ се установява, че автомобилът е паркиран на 225 см.
встрани от входа на блока. Посочено е, че К.П. използва не по предназначение
ЕЕН 112, извън предвидените в чл.3 ал.1 ЗНССПЕЕН 112 случаи - подаденият сигнал не се отнася за
необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето,
сигурността и имуществото на гражданите. Отбелязано е, че е налице нарушение на
чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112.
Административнонаказващият орган е
приел изцяло описаната фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на К.А.П. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.37 от Закона за Националната система
за спешни повиквания с единен европейски номер 112 – глоба в размер на 200
/двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен, а наказателно постановление - издадено, от компетентни лица (л.19 от
делото). В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, както е видно и от
изложеното по-горе, след неговото съставяне в отсъствие на нарушителя, Актът за
установяване на административно нарушение не е бил предявен съобразно чл.43
ал.1 ЗАНН. Последната разпоредба е императивна и нейното нарушаване има
характера на съществено нарушение на процесуалните правила, още повече, че по
този начин, нарушителят е лишен от възможността да направи съответни възражения
във връзка със съставения АУАН, т.е. ограничено е правото му на защита. Тук
следва да бъде подчертано, че още с Разпореждането за насрочване на делото, от
страна на административнонаказващия орган е изискана цялата
административнонаказателна преписка, в т.ч. – и всички други материали, имащи
отношение към случая и способстващи за неговото изясняване. По делото обаче не
са постъпили каквито и да било документални данни, че след съставянето на АУАН
на 11.01.2018г. същият е бил предявен на нарушителя съобразно чл.43 ал.1 ЗАНН, следователно
- такива не са налице и процедурата, регламентирана в ЗАНН, действително се
явява нарушена по описания вече начин.
Следователно, издаденото Наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова – подлежи на отмяна.
Следва обаче да бъде изтъкнато, че споменатото съществено нарушение на
процесуалните правила, не е единствено.
Съгласно чл.42 т.5 ЗАНН и 57 ал.1 т.6
ЗАНН, съставеният акт и издаденото наказателно постановление следва да съдържат
законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. В случая, както
актосъставителя, така и наказващият орган, не са изпълнили това свое
задължение. От обстоятелствената част и на АУАН, и на НП се остава с
убеждението, че нарушената виновно разпоредба е тази на чл.3 ал.1 ЗНССПЕЕН112,
още повече, че нейното съдържание е вмъкнато при описание на нарушението. От
друга страна, изрично се посочва, че е нарушена разпоредбата на чл.28 ал.1
ЗНССПЕЕН112. Нещо повече, съобразно чл.28 ал.2 ЗНССПЕЕН112, при нарушаване на
забраната на ал.1, на извършителите се следва съответна
административнонаказателна отговорност, т.е. именно чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112 е
съответната забранителна разпоредба, нарушаването на която е от естество да
ангажира административнонаказателната отговорност на лицата. Едновременното
посочване на разпоредбите на чл.3 ал.1 и чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112 обаче създава
неяснота относно квалификацията на административното обвинение, а оттук – по
същество лишава съставения АУАН и издаденото НП от надлежни реквизити по чл.42
т.5 ЗАНН и 57 ал.1 т.6 ЗАНН.
На второ място, изложената фактическа
обстановка, както в АУАН, така и в НП, също се явява неясна. Твърди се, че по
посочен мобилен телефон, жалбоподателят подал сигнал – за неправилно паркиран
л.а., който му „пречи да си вкара
материалите“; отбелязано е, че е извършена проверка от служител на ОДМВР –
ЛОВЕЧ и е изяснено, че въпросният автомобил отстоява на 225см. от входа на
жилищната сграда, след което директно е направен извод, че К.П. използва не по
предназначение ЕЕН 112, тъй като подаденият сигнал не се отнася за необходимост
от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и
имуществото на гражданите. При така приетите факти и обстоятелства на
нарушението, нито актосъставителят, нито – административнонаказващият орган
уточняват какъв по същество е проблемът с подадения от К.П. сигнал – че се
касае за неверен, заблуждаващ такъв или ползване на ЕЕН 112 не по
предназначение. Такова уточнение е наложително, тъй като чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112
предвижда общо 5 /пет/ форми на забранено поведение, които са алтернативни по
своя характер:
1.
ползването
на ЕЕН 112 не по предназначение,
2.
автоматичното
избиране на ЕЕН 112 от електронни устройства,
3.
пускане
на ЕЕН 112 на предварително записани съобщения,
4.
предаване
на ЕЕН 112 на неверни съобщения и сигнали за помощ и
5.
предаване
на ЕЕН 112 на заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
Именно тук се поставя въпроса коя от
така забранените форми на поведение, според актосъставителя и
административнонаказващия орган, е осъществил нарушителят. Липсва конкретика,
от която да се изведе какво в обективираното от страна на П. поведение
/действие, бездействие/ влиза в разрез с някоя от предвидените форми на
забранено поведение и съответно – с коя от тях: сочи се оплакване за неправилно
паркиран автомобил, след това се отбелязва установеното при проверка отстояние
на този автомобил от входа на жилищната сграда /което, впрочем, само по себе
си, не води до автоматичния извод за „правилно“ паркирано МПС/, а накрая се
„преразказва“ съдържанието на разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗНССПЕЕН112. Нещо
повече – при така изложената фактическа обстановка остава впечатлението, че едновременно
се прави индиция, че подаденият от страна на П. сигнал е неверен и същевременно
– декларативно се посочва, че нарушителят използва не по предназначение ЕЕН
112. Следователно, съставеният АУАН и издаденото НП не притежават надлежно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т.е.
липсват задължителни реквизити по чл.42 т.4 ЗАНН и 57 ал.1 т.5 ЗАНН.
В съответствие с тези мотиви Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, в т.ч. - правото му да научи за какво нарушение
и въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Поради това, издаденото НП е
незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да бъде
разглеждан казуса по същество. За пълнота на настоящите мотиви обаче следва да
бъде отбелязано, че издаденото НП се явява и неправилно. От една страна, твърде
общите, напълно лишени от конкретика показания на свидетелите К.М.К. и Д.Г.Д.,
не способстват по какъвто и да било начин за разкриване на обективната истина. Показанията
на св.И.Г.И. са значително по-подробни и от тях следва, че именно св.И. е
посетил подадения от жалбоподателя сигнал за неправилно паркиран автомобил и на
място е преценил, че претенцията на жалбоподателя, че не може да внесе багаж
/поради наличието на въпросния автомобил/ е неоснователна; в тази връзка, с
рулетка установил, че отстоянието на автомобила от жилищната сграда е 2,25м. Въпреки
това, от показанията на свидетеля не следва по категоричен начин, че по
отношение на сочения от жалбоподателя като неправилно паркиран автомобил,
надлежно са били спазени разпоредбите на чл.98 ал.1 и ал.2 ЗДвП, а напротив –
дори свидетелят посочва, че същият автомобил е бил паркиран в близост до входа на
жилищната сграда, т.е. все пак са налице данни за нарушение по чл.98 ал.2 т.2 ЗДвП. Тук е мястото да бъде подчертано, че компетентни да установят евентуално
нарушение на ЗДвП са именно органите за контрол по ЗДвП, а не гражданите. Право
на последните обаче е да сигнализират компетентните органи за извършение
нарушения, още повече – при наличието на правен интерес, както предвижда чл.27
ЗНССПЕЕН112. Следва да бъде изтъкнато, че липсват каквито и да било разумни –
житейски или юридически – съображения, сигналите за неправилно паркирани
автомобили, затрудняващи по определен начин гражданите, да бъдат извадени от случаите
на „необходимост от спешна помощ“ по
смисъла на чл.27 ЗНССПЕЕН112, във връзка с легалната дефиниция по §1 т.3
ЗНССПЕЕН112. Подаването на сигнал до ЕЕН112 в подобен случай, на практика е
единственото възможно законосъобразно поведение от страна на лицата, тъй като
гражданите не разполагат с правомощия по установяване или санкциониране на
административни нарушения по ЗДвП. Ето защо – и независимо дали подаденият от
страна на К.П. сигнал е отговарял на истината – така очертаното поведение на
жалбоподателя не би могло да се определи като използване на ЕЕН112 не по
предназначение, а дори напротив. Отделен е въпроса, че подаването на неверни/заблуждаващи
съобщения/сигнали – когато такива са налице - извън всяко съмнение, следва да
бъде санкционирано, но в тази насока се налага да бъде отбелязано единствено
това, че съответната административнонаказателна разпоредба не е чл.37
ЗНССПЕЕН112, а в зависимост от обстоятелствата на случая – чл.38 ал.1 или ал.2
ЗНССПЕЕН112. Следователно, К.П. е административно наказан за нарушение, което
не е извършил, т.е. неправилно е приложен материалния закон.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №295р-912/24.01.2018г. на ДИРЕКТОР н.О.н.М.– Л. с което на К.А.П.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.37 от
Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски
номер 112 – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по
чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: