Номер 216428.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 28.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Пламен А. Атанасов
Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско дело №
20203100501464 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ю. Р. Е. , с ЕГН ********** и Т. М. Е. , с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес: гр.Разград, ж.к.“Орел“ №21, вх.А, ет.2, ап.4,
действащи чрез адв.Веселин Тодоров, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Съборни“ №19А,
ет.2, офис 4, против Решение №418/29.01.2020г., постановено по гр.д.№14519 по описа за
2018г. на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите,
против “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Съборни“ №11, ет.6, субективно и обективно-кумулативно съединени искове
с правно основание чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр с чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.195, ал.1, пр.1 от
ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за разваляне на Договор от 26.09.2017г. за покупко-продажба
на Паркомясто № 9/10 на две нива-паркинг система “Swiss park“, на сутеренен етаж, на кота
“-4,3 м“, с площ от 13.45 кв.м., находящо се в жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Зора“ №18,
при граници за паркомястото по архитектурен проект: маневрено пространство, паркомясто
№11/12, изба №1 и стълбище, ведно с полагащите се към паркомястото 1/12 ид.ч. от
маневреното пространство с чиста площ от 132.57 кв.м., 1.1700 % ид. части, равняващи се на
4.77 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и 1.1700 % ид.ч. от правото на строеж върху
поземления имот, което паркомясто се явява идеална част от подземен паркинг, находящ се
на етаж “-1“- сутерен, на кота -4,03 м“ в същата жилищна сграда, който подземен паркинг
представлява самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.54.1.31, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №108, Том 3, рег.№8207, дело
№471/26.09.2017г. на Варненски нотариус с рег.№196 в НК, поради недостатъци на
продадения недвижим имот, които съществено намаляват неговата годност за обикновено
ползване и за предвиденото в договора употребление като паркомясто, както и за осъждане
ответника да върне на ищците получената от него сума от 7000 евро, съставляваща
продажна цена по разваления и гореописан договор и сумата от 952.37лв., представляваща
сбор от сторените от ищците разходи по прехвърлянето на собствеността върху
недвижимият имот за нотариални такси, платен местен данък и държавна такса за вписване
1
на нотариалния акт.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че при анализа на въпроса дали продадената вещ има
недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление, съдът не е обсъдил факта, че
процесната вещ по договор съставлява Паркомясто № 9/10 на две нива/ т.е. за паркиране на
два автомобила един върху друг/-паркинг система “Swiss Park“, а според събраните по
делото доказателства за процесното ПМ 9/10 липсва монтирано съоръжение за паркиране на
два автомобила един върху друг. Ето защо се поддържа, че само наличието на този
недостатък на процесното паркомясто, а именно липсата на съоръжение за паркиране на две
нива, е достатъчно основание да се приеме, че той намалява съществено годността на веща
за предвиденото в договора потребление-ползване. На следващо място се оспорват изводите
на съдът, че недостатъците констатирани със заключенията на назначените по делото три
СТЕ, по същество не намаляват съществено годността за обикновеното ползване на
паркомястото по смисъла на чл.193 от ЗЗД. Развити са подробни съображения за наличие на
отклонение в изпълнението, спрямо одобрения архитектурен проект, което намалява площта
на имота и нарушава нормите за безопасност при пожар, регламентирани с разпоредбата на
чл.41, ал.2, т.3 от Наредба №1з-1971 от 29.10.2009г. за строителнотехнически правила,
съответно води до невъзможност в процесното паркомясто да се паркира автомобил от
семеен /среден/. Изложени са оплаквания, че в противоречие с доказателствената
съвкупност по делото, първоинстанционният съд е приел, че основните неудобства при
използването на процесното, всъщност се дължат на незаконно изградените елементи в
паркомясто 7/8, респективно, че защитата на ищците, следва да се реализира с претенция по
чл.109 от ЗС към собствениците на ПМ 7/8, а не към продавача, който не носи отговорност
за незаконно строителство в подземния гараж. Поддържа се, че според заключенията на
СТЕ, не е възможно ПМ 7/8 и ПМ 9/10 да бъдат паркирани два автомобила, с дължина по-
голяма от 4 м, без те да си пречат взаимно и без да затрудняват достъпа до аварийния изход,
което обстоятелство създава затруднения не само на ищците, а на всички останали
собственици на паркоместа в подземния паркинг. Сочи се, че според одобреният
архитектурен проект на подземния паркинг, всички останали паркоместа с изключение на
процесното, са с размери значително по-големи, а именно с широчина от 335 см и светла
площ от около и над 18 кв.м., докато размерите на ПМ 9/10, са светла широчина 232-250 см
и площ от 9.82-12.71 кв.м. поддържа се, че тази значителна разлика между параметрите на
процесното паркомясто и останалите паркоместа, водят до извода, че ПМ 9/10 има
недостатъци, които съществено намаляват неговата годност, както за обикновеното, така и
за предвиденото в договора употребление. Оспорват се изводите на съдът относно липсата
на нормативна уредба, която да въвежда по-високи пространствени характеристики при
устройването на паркоместа в закрити гаражи, като се сочи, че съгласно чл.55 от Наредба
№7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, необходимата площ за площадки за открито гариране и паркиране на
2
превозни средства е от 22 до 25 кв.м. на автомобил. Поддържа се, че при липса на изрични
нормативи за закрито паркиране, на чл.5, изр.2 от ГПК, съдът е следвало да постанови
решението си на база основните начала на правото, обичая и морала. Твърди се, че
процесното ПМ 9/10 има светла площ, която е с около 50% по-ниска от посочените
параметри за открито паркиране, което води до извода, че същата недостатъчната за
нормална употреба. На следващо място се поддържа, че приетият от първоинстанционният
съд извод, че в случая е приложима разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД, която изключва
отговорността на продавача за недостатъците на вещта, които са били известни на купувача
при продажбата. Развити са подробни съображение в подкрепа на тезата, че към датата на
атакуваната сделка, ищците не са знаели, че процесното паркомясто има недостатъци и че
те не са одобрили продаваната вещ с нейните недостатъци. Изложени са и доводи относно
доказателствената стойност на ангажираните от ответната страна доказателства за
въвеждане на сградата в експлоатация, респективно са оспорени изводите на съдът, че
купувачите не са положили минимално изискуемите от добрия стопанин усилия да се
запознаят с одобреният архитектурен проект и да огледат придобития недвижим имот. Моли
се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважат
исковите претенции. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с
която се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателите. Поддържа се, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения
в подкрепа на изложеното становище. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт
и присъждане на разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй
като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа
останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна
такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на Ю. Р. Е. и Т. М. Е. , против Решение
№418/29.01.2020г., постановено по гр.д.№14519 по описа за 2018г. на Районен съд Варна, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателите, против “Дилов Инвест“ ЕООД,
субективно и обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл.195, ал.1,
3
пр.1 от ЗЗД, вр с чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за
разваляне на Договор от 26.09.2017г. за покупко-продажба на Паркомясто № 9/10 на две
нива-паркинг система “Swiss park“, на сутеренен етаж, на кота “-4,3 м“, с площ от 13.45
кв.м., находящо се в жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Зора“ №18, което паркомясто се явява
идеална част от подземен паркинг-самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.54.1.31,
ведно с полагащите се към паркомястото ид.ч. от маневреното пространство, от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, който договор е
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №108, Том 3, рег.
№8207, дело №471/26.09.2017г. на Варненски нотариус с рег.№196 в НК, поради
недостатъци на продадения недвижим имот, които съществено намаляват неговата годност
за обикновено ползване и за предвиденото в договора употребление като паркомясто, както
и за осъждане ответника да върне на ищците получената от него сума от 7000 евро,
съставляваща продажна цена по разваления и гореописан договор и сумата от 952.37лв.,
представляваща сбор от сторените от ищците разходи по прехвърлянето на собствеността
върху недвижимият имот за нотариални такси, платен местен данък и държавна такса за
вписване на нотариалния акт.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1464/2020г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 16.09.2020г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4