Съдия – докладчик : Славка Гемишева
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №4414900, издаден от ОД на МВР – Смолян, с който
на Д. С. И. с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д. И. редовно призована, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. По делото е постъпила писмена защита, в която изложила съображения
идентични с тези в жалбата за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, поради
изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН и допуснати съществени процесуални нарушения. По
същество не оспорва нарушението.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Смолян, редовно призована, не изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната гл. юрисконсулт К.
Василев, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на
електронния фиш и моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски по
делото за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има правен интерес,
предвид което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
На жалбоподателя Д.С.И. е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на 22.01.2021
год. в 11,49 часа на Републикански път II-86 при км 61+850 /Синия ханъ/, с посока на
движение от с.Хвойна към гр.Чепеларе, за установено и заснето с автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта АТСС ARH CAM S 1 №11743с5, превишаване
на разрешената скорост извън населено място с 16 км/ч. при управление на МПС лек
автомобил „Тойота Рав 4” с рег. № ..... Автомобилът се е движил с измерена скорост от 79
км/ч., но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. за установена била приета скоростта от
76 км/ч. при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч. Установено
било, че горепосоченото МПС било собственост на жалбоподателя Д. С. И..
Констатираното нарушение е подведено под материалната норма по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП на И. е наложена глоба в
размер на 50 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от писмените доказателства
по делото - ел. фиш, протокол за проверка на АТСС от БИМ, ведно с писмо към него,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС,
снимка на разположението на процесното АТСС, справка в системата на МВР за намерени
фишове, справка в централната база на КАТ за собственост на МПС-то, извадка от плана за
организация на движението в участъка на нарушението, както и снимков материал на
процесното МПС /1бр./, като последното, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с
доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените доказателства като
обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на Д. С. И., в качеството на
собственик на процесният автомобил към момента на нарушението по смисъла на чл.188,
ал.1 от ЗДвП и което обстоятелство не се оспорва от същата. Жалбоподателят не се е
възползвала от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставила в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което
евентуално да е извършило нарушението.
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто
1
образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същият са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението /ОД на МВР-Смолян/, мястото /Републикански път II-86 км 61+850
/Синия ханъ/, с посока на движение от с.Хвойна към гр.Чепеларе/, датата /22.01.2021г./,
точният час на извършване на нарушението /11,49 часа/, регистрационният номер на
моторното превозно средство /рег. № .... /, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство /жалбоподателят Д. С. И. /, описание на нарушението /извършено
нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП/, размерът на
глобата /50 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок
в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.
Наред с това в §1 от ДР на ЗАНН е залегнало, че електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Т.е. електронният фиш представлява не
волеизявление на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се
записва върху съответния носител от определено лице, но на база административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
АТСС. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване
обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно
процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН,
както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не
се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок
следва да се обжалва акта. Би имало значение единствено относителната и абсолютната
давност от извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла по
аргумент, съответно на чл. 80, ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН и на чл.81, ал. 3 от НК, вр.
чл. 80, ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от НК. На практика фишът е връчен на 01.09.2022г. - преди
изтичане на три години от извършване на нарушението – 22.01.2021г., а с връчването му е
прекъснат този срок и започва да тече нов. Така погасяване на
административнонаказателното преследване би настъпило, независимо от спирането и
прекъсването на давностния срок, но след изтичане на период от четири години и половина,
считано от дата на извършване на нарушението, който към настоящия момент също не е
изтекъл. Ето защо неоснователно е наведеното от И. възражение в тази посока.
Заснемането на процесното МПС е в съответствие със законовите и подзаконовите
разпоредби, тъй като движението на автомобила е заснето от одобрен тип средство за
измерване, тъй като видно от приложения протокол за метрологична проверка на АТСС от
БИМ, със срок на валидност до 28.09.2021г., респ. една година, от датата на протокола –
29.09.2020г., се счита за форма на контрол на средствата за измерване, удостоверяваща
съответствието на АТСС. Същото е използвано, по начин, удостоверен в протокол, в който
са попълнени данни, отговарящи на отразените в ЕФ. За целта е съставен и приложен по
делото Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., който по
съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение,
ограничението на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, както и на техническото средство,
което го е заснело с начало и край на работа, посоката за действие и режимът за измерване.
По преписката е приложен и снимков материал на заснетото в нарушение МПС, от който се
установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото
средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. По делото
е налична и снимка на процесното АТСС.
В този смисъл безспорно, на основа приложения и събран по делото доказателствен
2
материал се доказа извършеното нарушение за превишение на скорост извън населено място
и неговия извършител, заснето с процесната мобилна камера АТСС ARH CAM S 1
№11743с5.
След като нарушението е било установено, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от
ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител е бил издаден електронен фиш за
налагане на глоба.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно.
Жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да
ръководи постъпките си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21, ал.2,
вр. ал. 1 от ЗДвП ограничение, е предприел управление на автомобила, като е превишил
ограничената скорост, въведена с пътен знак В26 от 60 км/ч извън населено място с 16 км/ч.
Правилно констатираното нарушение е подведено под материалната норма на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП, като препращането към ал.1, е дотолкова, доколкото да се посочи, че
ограничената в случая скорост от 60 км/ч. е различна от общоприетите такива в закона.
Правилно за така установеното нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, наказващият
орган е наложил на И. административно наказание – глоба в размер на 50 лева, на основание
на чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП за превишаване от 11 до 20 km/h, в случая 16 км/ч. Размерът на
глобата е фиксиран в закона и не подлежи на ревизиране и индивидуализация от страна на
съда.
Ето защо напълно основателно е ангажирана административно наказателната отговорност
на Д. И., предвид горните съображения и неоснователността на наведеното възражение,
поради което съдът формира извода за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и
законосъобразен.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на
въззиваемата страна, следва в нейна полза да се присъдят разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва
да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в
размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъществената юрисконсултска защита, Съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4414900, издаден от ОД на МВР - Смолян, с
който на Д.С.И. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на
50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.С.И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Смолян сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Смолян.
3