Р Е Ш Е Н И Е
№ 55/25.02.2020г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия С.САНДЕВА к.а.н.х.д.№ 14/2020 год. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба
от В.Ж.И. *** срещу решение № 32/20.11.2019г., постановено по н.а.х.д. № 117/2019г.
по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-0265-000176/05.08.2019г., издадено от началника на РУ – Генерал
Тошево при ОД на МВР - Добрич, с което на касатора за извършени нарушения на
чл.103 и чл.150 от ЗДвП са наложени съответно глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175,
ал.1, т.2 от ЗДвП (за първото нарушение), и глоба в размер на 100 лева на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП (за второто нарушение). В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон. Излагат се доводи за немотивираност
на решението, едностранчива оценка на доказателствата по делото, недоказаност
на обвинението и липса на преценка за маловажност на нарушенията. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
НП, а в условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Ответникът по касационната жалба - РУ – Генерал Тошево, не
изразява становище по нея.
Представителят на ДОП счита, че решението на ГТРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по
следните съображения :
С процесното НП касаторът е бил наказан за това, че на 20.06.2019г.,
около 15:00 часа, в община Генерал Тошево, на път трети клас № 9002, в посока
от гр. Генерал Тошево към гр. Балчик, управлява лек автомобил - Рено Лагуна с рег.№ ****, собственост на
трето лице, като не се подчинява на подаден светлинен и звуков сигнал от контролен
орган, не спира в най-дясната част на платното за движение, като продължава
движението си в посока с.Дропла, с. Пряспа, с.Сенокос. При извършена проверка
по земен път на около 1 км вдясно преди с.Сенокос е установено, че водачът не
притежава СУМПС – неправоспособен (на водача са отнети всички контролни точки).
Наказващият орган е приел, че с поведението си И. е извършил нарушение на
чл.103 и чл.150 от ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
му е наложил глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от два месеца, а на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер
на 100 лева.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до отмяна на НП. Счел е, че времето и мястото на констатиране на
нарушенията се доказват по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Въз основа на свидетелските показания, които е кредитирал като
безпристрастни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, е приел за
установено, че първоначално жалбоподателят не се подчинил на подадените звукови
и светлинни сигнали, продължил да управлява лекия автомобил, опитвайки се да
осуети проверката, но след дълго преследване бил спрян и проверката била
извършена. Направил е извод, че нарушенията са правилно квалифицирани, а
наложените наказания са правилно определени по вид и размер, в резултат на
което е потвърдил НП като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на съда споделя изцяло изводите на въззивния
съд като съобразени с данните по делото и материалния закон. Въз основа на внимателна
преценка на доказателствата по делото ГТРС е установил правилно фактическата
обстановка и съответстващата й правна квалификация.
Неоснователно е възражението на касатора за
немотивираност на решението, защото в него са изложени достатъчно фактически и
правни съображения за издаването му, които позволяват да се изведе волята на
съда.
Не може да се сподели възражението на касатора, че съдът
едностранчиво е кредитирал само и единствено гласните доказателства на
обвинението, без да вземе предвид и да обсъди неговите доводи, защото в жалбата
до районния съд не се съдържат никакви конкретни доводи и оплаквания. В нея е
изразено общо несъгласие с фактическите констатации на
административнонаказващия орган, но не е посочено защо се оспорва верността им.
Нито в жалбата, нито в хода на въззивното производство жалбоподателят е поискал
събирането на доказателства, които да опровергаят тезата на обвинението. Показанията
на разпитания по делото свидетел *** сочат убедително, че дежурният полицейски
патрул е подал неколкократно ясни звукови и светлинни сигнали, но водачът не е
спрял за проверка и е продължил да кара, превишавайки разрешената скорост и
нарушавайки всякакви пътни знаци и маркировки, като след продължително
преследване е спрял на един черен път, защото автомобилът му е изгаснал в
движение. Жалбоподателят не е оспорил показанията на свидетеля, нито е
представил доказателства, които да ги оборят, поради което правилно и
законосъобразно районният съд се е съобразил с тях. В хода на съдебното
производство са изложени твърдения, че е възможно водачът да не е възприел
подадения му сигнал и поради това да не е спрял, но те имат само характер на
предположения и не са подкрепени с каквито и да е доказателства по делото, дори
напротив – се опровергават от показанията на св. ***, който ясно и
недвусмислено е посочил, че жалбоподателят на няколко пъти е „сякъл“ пътя на
полицейския автомобил, когато той се е опитал да го изпревари, подавайки му продължителни
звукови и светлинни сигнали, което логически изключва вероятността да не го е
видял. Простото оспорване на фактическите констатации на наказващия орган не е
достатъчно да се приеме, че те са неверни. АУАН, въз основа на който е издадено
НП, е редовно съставен и се ползва с презумптивна доказателствена сила до
доказване на противното съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Ако жалбоподателят е
считал, че удостовереното в него не отговаря на действителното положение, е
имал пълната възможност да го обори, което той не е сторил. При положение че в
хода на процеса не са ангажирани годни доказателства, които да опровергават или
разколебават достоверността на представените от ответника доказателства, то правилно
и обосновано районният съд ги е кредитирал и е основал фактическите си констатации
на тях. ГТРС е спазил изискването за пълно, всестранно и обективно изследване
на всички обстоятелства по делото и не е допуснал едностранчивост и/или избирателност
при проверката и обсъждането на доказателствата, която да опорочава вътрешното му
убеждение по фактите.
Неоснователно е и оплакването за недоказаност на
обвинението, доколкото от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че касаторът не е
спрял при подаден сигнал за спиране от контролен орган и е управлявал МПС, след
като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП поради отнемане
на всичките му контролни точки, с което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административни нарушения по чл.103 и чл.150 от ЗДвП. Твърдението
на касатора, че липсва състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй като е спрял
и е оказал съдействие на органите на реда, след като е възприел сигнала за
спиране, представлява защитна версия, която се опровергава от свидетелските
показания по делото, според които водачът е спрял, защото автомобилът му е
изгаснал в движение, а не в изпълнение на подадения сигнал от органите за
контрол. Опровергават се и възраженията на жалбоподателя относно правоспособността
му като водач на МПС, тъй като от служебно изисканите от съда справки от сектор
“ПП” при ОД на МВР – Добрич и ОД на МВР – Варна е видно, че към момента на
проверката той не е имал налични контролни точки.
Неоснователно е също така възражението на касатора, че
съдът не е изпълнил императивното си задължение да прецени дали нарушенията са
маловажни. Конкретните фактически обстоятелства по извършване на нарушенията и
цялостното поведение на водача по време на извършването им (демонстративното
неподчинение на подадения сигнал за спиране от органите на реда и последвалото едночасово
преследване през няколко населени места, което е прекратено не по волята на
водача, а поради повреда на автомобила), както и важността на охраняваните
обществени отношения, предмет на регулиране с нарушените правни норми,
изключват ниската обществена опасност на деянията и дееца, поради което
правилно и законосъобразно районният съд не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното дотук административният съд намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие
с процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/20.11.2019г., постановено по н.а.х.д. № 117/2019г.
по описа на Районен съд – Генерал Тошево.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: