Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11
октомври 2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: КРИСТИНА ТОДОРОВА
Н. ВАСИЛЕВ
при секретаря Андреева
и в присъствието на прокурор...........,
като разгледа докладваното от съдия Кристина Тодорова в.н.ч.х.д. № 239 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда № 1 от 28.01.2019 г. на Районен съд
– гр.Е.П., постановена по н.ч.х.д. № 451/2017 г. по описа на същия съд, е
признат подсъдимия А.В.С., с ЕГН **********,***, за виновен в това, че на
01.10.2017 г., около 17,50 ч. – 18,00 ч., в местност „М.“, гр.Е.П., Софийска
област, е причинил на Г.С.К.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, без разстройство на здравето, като му нанесъл следните травматични
увреждания – кръвонасядане съчетано с травматичен оток на меките тъкани в областта
на лявата скула, кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата ръка в областта
на четвърта и пета предкиткови кости и охлузване в основата на трети пръст на
лявата ръка – престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
С
тази присъда подсъдимия А.В.С. е осъден да заплати на частния тъжител Г.С.К.
сумата от 612 лева, представляваща направени от последния разноски по делото.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Н.Б. –
защитник на подсъдимия А.В.С., с твърдения за нейната незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост. Сочи се, че атакуваната присъда е постановена
при неправилно приложение на материалния и при допуснати особено съществени
нарушения на процесуалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционния съд е
възприел неправилна фактическа обстановка, въз основа на направен от него
необективен и неверен анализ на доказателствата по делото. В тази насока се
поддържа в жалбата, че неправилно първостепенния съд е основал изводите си по
фактите изцяло на показанията на свидетелката Г. К., които според защитата са
противоречиви и необективни, а същевременно е игнорирал показанията на
свидетелите Т. П. и Р. Б.. Твърди се и, че без основание първата инстанция не е
дала вяра на обясненията на подсъдимия С. относно причините за влошените му отношения
със свидетелката К., което обстоятелство също се е отразило на решението му да
не се довери на свидетелските показания на последната. В обобщение се сочи от
защитата, че от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие
доказателства, не се установява по безспорен и несъмнен начин, подсъдимия С. да
е осъществил съставомерно по чл.130 ал.2 НК деяние, каквито са решаващите
изводи на първия съд. Иска се от въззивния съд да отмени на основание чл.334
т.2 от НПК обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия С.
да бъде признат за невиновен по повдигнатото му с частната тъжба обвинение.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия А.В.С. – адвокат Н.Б.
поддържа така подадената въззивна жалба и основното си оплакване, изложено в
същата, касателно допуснати от районния съд нарушения на процесуалните правила
при оценката на събраните по делото доказателства. В частност, се твърди от
защитникът, че осъдителната присъда спрямо подсъдимия, е основана само и
единствено на показанията на един свидетел – Г. К., които са пристрастни и
необективни, а в същото време неправилно са игнорирани показанията на свидетелите
– очевидци Б. и П.. Моли атакуваната първоинстанционна присъда да бъде отменена
и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия С. да бъде оправдан по
повдигнатото му частно обвинение. Алтернативно защитата заявява искане
въззивната инстанция да приеме, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при извършената оценка на доказателствената съвкупност от
първостепенния съд, които налагат отмяна на постановения от него съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд.
В
последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият А.В.С. моли да бъде
постановен справедлив съдебен акт.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, повереникът на частния
тъжител Г.С.К. – адвокат Б.Х. моли въззивния съд да постанови решение, с което
да потвърди атакуваната първоинстанционна присъда, като правилна и
законосъобразна. Заявява становище, че същата е обоснована от събраните по
делото доказателства, на които районния съд е направил подробен и обективен
анализ.
Настоящият съдебен състав на СОС, като
съобрази наведените от страните доводи във връзка с данните по делото и след
като сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на
чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Въз основа
на събраните в първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, както и въз
основа на приетата съдебно-медицинска експертиза, първостепенният съд е
направил определени фактически констатации, които изцяло се възприемат и от
настоящата инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени в
първоинстанционното съдебно следствие доказателствени материали, този състав на
въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната
относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
На
01.10.2017 г., около 17,00-18,00 часа, подсъдимият А.С. се прибирал от работа
на полето, управлявайки трактор по черен път между нивите, находящи се в
местността „М.”, землището на гр.Е.П.. Заедно с него бил и свидетеля Р. Б.,
който също управлявал трактор, движейки се на няколко метра пред подсъдимия. По
пътя двамата срещнали частния тъжител Г.К., който отивал в посока нивите,
където съпругата му и свидетелката Г. К. пасели животните си. Тъжителят се
движил с велосипед, който първоначално управлявал, а след това слязъл от него и
продължил да го бута. Когато забелязал частния тъжител, подсъдимият С. спрял
трактора и слязъл от него, за да говори с К..
Като видял това, свидетелят Б. също спрял управлявания от него трактор
на разстояние около 10-15 метра по-напред, но не слязъл от него, а решил да
изчака подсъдимия, седнал в превозното средство. Подсъдимият и частният тъжител
започнали да се карат на висок тон, като подсъдимия обвинявал тъжителя, че е
дошъл на нивите, за да краде от царевицата му. След като възприели възникналата
разправия между двамата, свидетелката К. и съпругата на тъжителя се приближили
до тях. В този момент подсъдимият
нанесъл с дясната си ръка два удара с плесник в областта на лявата скула на
частния тъжител. В резултат на тези удари, частният тъжител паднал на земята,
но веднага след това се изправил сам. След като тъжителя се изправил,
подсъдимият го завел при двете жени и ги попитал: „Познавате ли този човек,
който иска да ми бере царевицата?”. Свидетелката К. обяснила на подсъдимия, че К.
е дошъл на нивите, за да си види животните. Подсъдимият С. се качил отново на
трактора си и заедно със свидетеля Бонев потеглили към главния път в посока гр.Е.П..
Частният тъжител си взел колелото и също си тръгнал.
По-късно
същият ден, тъжителят Г.К. потърсил медицинска помощ в ЦСМП – гр.Е.П., а
впоследствие и в УМБАЛСМ”П.” – гр.С., като прегледа, проведеното му рентгеново
изследване и констатираните увреждания на тъжителя били отразени в медицинско свидетелство
/л.11 от първоинстанционното дело/. В последното било посочено, че при тъжителя
Г.К. е установена повърхностна травма на окосмената част на главата.
На 03.10.2017 г. тъжителят посетил
специалист по съдебна медицина в КСМД при МУ – С., като при прегледа му били
констатирани следните телесни увреждания: кръвонасядания на лицето и лявата
ръка, охлузвания на лявата ръка, които причинили на тъжителя болка и страдание.
В съставеното съдебномедицинско удостоверение № 260.10/2017 г. било отбелязано
и, че тези увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от пострадалия.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза, назначена, изслушана и приета
от първата инстанция, се установяват следните констатирани при тъжителя Г.К.
травматични увреждания: кръвонасядане, съчетано с травматичен оток на меките
тъкани в областта на лявата скула; кръвонасядане по гръбната повърхност на
лявата ръка в областта на четвърта и пета предкиткови кости; охлузване в
основата на трети пръст на лявата ръка. Според вещото лице, тези травматични
увреждания на тъжителя, по своята медико-биологична характеристика са му
причинили, както поотделно така и в съвкупност, болка и страдание. Относно
механизма на причиняването им, експертът е заключил, че нараняванията са
резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети – за кръвонасяданията, и от
действието по допирателната на твърди ръбести предмети с ограничена контактна
повърхност – за охлузванията. При разпита си в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, вещото лице изготвило обсъжданата експертиза е уточнило, че твърдите,
тъпи предмети, когато са с гладка повърхност, каквито са частите на човешкото
тяло /крака, ръце, глава/, при нанасянето на травма /особено в зони с добери
изразена костна подложка/ не оставят охлузвания, а единствено разкъсват
капилярите и се получава кръвонасядане. Експертът е допълнил още, че
охлузването, каквото при тъжителя е намерено в областта на третия пръст, се
получава вследствие на контакт с предмет с неравна повърхност – при падане и
контакт с терен, от нокът, удар на ръка в стената и др.
Възприетата фактическа обстановка
и изведените въз основа на нея фактически констатации от въззивния съд са в
съответствие с изложените такива от първоинстанционния съд. Районният съд е
обсъдил внимателно всички гласни и писмени доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и е изложил убедителни и логични доводи и съждения, въз
основа на същите, кои факти от предмета на доказване приема за безспорно
установени. Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели и са
изложени подробни мотиви кои от гласните доказателства се кредитират и на кои
не е дадена вяра от съда. В тази насока правилно са кредитирани изцяло показанията
на свидетеля Г. К., тъй като същите са единствените, които възпроизвеждат непосредствените
възприятия на този свидетел за отделните етапи на случилото се, както и
показанията й са логически последователни, достоверни, обективни и
безпристрастни. В съответствие с приетото от първия съд при анализа му на
посочените свидетелски показания, въззивната инстанция също намери, че въз
основа на посочените гласни доказателствени средства се установяват по несъмнен
и категоричен начин релевантните за предмета на доказване фактически
обстоятелства относно времето и мястото на извършване на процесното деяние, неговото
авторство, начина на извършването му. В частност, от показанията на тази
свидетелка, въззивният съд приема за установени фактите относно възникналия на
процесната дата, по инициатива на подсъдимия физически конфликт с тъжителя и причината за
пораждането му; нанесените от подсъдимия
на частния тъжител удари с ръка /плесници/, от които тъжителя паднал на земята;
броя и локализацията на ударите; действията на подсъдимия и тъжителя веднага
след деянието. Вярна е и преценката на първият съд, че доказателствата,
установени чрез показанията на свидетеля Г. К. се подкрепят по безспорен начин
от приобщените като писмени доказателствени средства по делото - медицинско
свидетелство /направление/ от 01.10.2017 г., издадено от УМБАЛСМ ”П.” и
съдебномедицинско удостоверение № 260.10/2017 г., издадено от КСМД при МУ – С.,
както и от заключението на приетата съдебномедицинска експертиза. Посочените
доказателствени средства са категоричен източник на фактически данни за
причинени на инкриминираната дата на частния тъжител телесни увреждания, за вида,
характера и естеството им, и механизма на причиняването им. В тази насока, не е
убягнало от вниманието на първостепенния съд и обстоятелството, че дадените от
свидетелката К. сведения за нанесени на тъжителя от страна на подсъдимия два
удара с дясната ръка в лявата област на лицето му /лявата буза/, последвани от
падането му на земята, намират опора в установените по експертен път увреждания
на тъжителя и механизма на причиняването им – кръвонасядане, съчетано с
травматичен оток на меките тъкани в областта на лявата скула, което може да
бъде получено от нанасяне на удари с твърди тъпи предмети с гладка повърхност,
каквито са частите на човешкото тяло /ръка, крак, глава/, кръвонасядане на
лявата ръка и охлузване в основата на трети пръст на лявата ръка, което е в
резултат на действието по допирателната с предмет с неравна повърхност – при
падане и контакт с терена /виж разпита на вещото лице, изготвило СМЕ/.
Правилно е прието от първостепенният съд и, че достоверността
на показанията на свидетелката Г. К. не се опровергава от показанията на
свидетелите Р. Б. и Т. П., доколкото последните дават сведения за това, че на
са възприели конфликтната ситуация между подсъдимия и тъжителя, във всеки един
момент от развитието й. Свидетелят Б. категорично твърди, че не е видял между
двамата да е имало физически контакт, но същевременно и заявява, че не ги е
наблюдавал непрекъснато и не е възприел съдържанието на разговора им. Цитиран
дословно свидетелят Б. твърди: „Не съм ги наблюдавал непрекъснато, поглеждах ту
напред, ту назад”. В подобен смисъл са и показанията на свидетеля Т. П., който
при разпита си пред първата инстанция също заявява: „Не съм чул какво си
говорят, защото тракторите работеха и не се чуваше. Не съм ги гледал през
цялото време, видях че си говорят …не съм видял през това време да е имало
между тях физически контакт”. Поради тези им характеристики, коментираните
гласни доказателства, не могат да оборят и опровергаят показанията на свидетелката
Г. К. в частта им, в която последните установяват относими към предмета на
делото обстоятелства – тези, касаещи действията на подсъдимия по нанасяне на
удари на частния тъжител, техния брой и локализация; мястото и времето на
извършването им.
Неоснователен
е поддържаният в жалбата и във въззивното съдебно заседание довод от защитникът
на подсъдимия, че районния съд неправилно е основал изводите си по фактите, на
показанията на свидетелката Г. К.. В този смисъл, защитата е намерила
няколко характеристики в тези свидетелски показания, които са му дали основание
за съмнение в тяхната обективност и правдивост, които обаче въззивната
инстанция не може да сподели. На първо място, защитникът - адв.Б. е заявил
съмнение в неподправеността на показанията на тази свидетелка, предвид
„наличието по делото на безспорни данни за изострени взаимоотношения” между нея
и подсъдимия, без да се конкретизира в какво се изразяват същите. В този
смисъл, въззивният съд може единствено да предполага, че защитата поддържа този
довод, стъпвайки на заявеното от подсъдимия в обясненията му, че многократно е
отказвал да предостави поискана му рента от страна на свидетелката К.. В
отговор на този довод на защитата, е нужно да се посочи, че принципно оценката
на депозирани от свидетеля показания, като достоверни и обективни, се прави
преди всичко на основание съответствието им /кореспонденцията им/ с останалите
доказателствени източници по делото, а не единствено на основата на установена
съществуваща пристрастност на този свидетел, продиктувана от близки или
родствени отношения със страна по делото, влошени лични взаимоотношения между
такава и свидетеля. В случаят, по делото липсват каквито и да било данни, които
да дават основание по такава причина, показанията на свидетелката К. да бъдат
оценени като заинтересовани и недобросъвестни. За да им се довери изцяло, настоящия съд отчете и пълната
им кореспонденция и подкрепа от останалите събрани по делото доказателствени
материали – писмени доказателствени средства, експертно заключение.
На
следващо място се твърди от защитата и, че е останало неизяснено
обстоятелството дали напредналата възраст на свидетелката К. и съответно
характерната за тази възраст намалена зрителна способност, се е отразила на
надеждността на депозираните от нея показания. При разпита си в
първоинстанционното съдебно следствие, свидетелката К. в нито един момент не е
заявила наличие на проблеми от соченото естество, свързани с възрастта й или с
наличие на болестно състояние при нея, а и други данни за такива, също няма по
делото. При това положение, да се правят заключения за свидетелската годност на
свидетелката К., единствено основани на данните за напредналата й възраст, е
напълно произволно.
Основание
за съмнение в соченото от свидетелката К. за причинено на тъжителя телесно
увреждане от страна на подсъдимия, а оттук и в истинността на показанията на тази
свидетелка, защитникът е открил и в обстоятелството, че от показанията на тази
свидетелка не се установявало от какво разстояние същата е възприела случващото
се между подсъдимия и тъжителя. При внимателният прочит на показанията на
свидетелката К., депозирани пред първия съд, обаче се установява, че това
твърдение на защитата е напълно невярно. В показанията си, същата недвусмислено
е заявила, цитирана дословно: „…Бях на 10-15 метра от инцидента, заедно със
съпругата на Г.…Г. падна и после стана, А. го хвана и дойде при нас с жена му,
и вика – Познавате ли този човек, който иска да ми обере царевицата?”. Не само
за посочените факти, но и за всички останали обстоятелства на възникналия
инцидент, свидетелката К. дава много подробни, детайлни и последователни показания.
И поради това, за съставът на СОС не възникват съмнения в правдивостта на
дадените от свидетелката К. сведения в показанията й и в частност, на тези,
касаещи разстоянието, от което е наблюдавала възникналия конфликт между
подсъдимия и тъжителя.
Поради тези съображения, изразените в жалбата
съмнения на защитата в обективността и правдивостта на показанията на свидетеля
Г. К. са напълно безпочвени, а доводите на защитата, че тези свидетелски
показания са противоречиви и некореспондиращи с останалите ангажирани по делото
доказателства – очевидно несъстоятелни.
Въззивната инстанция обсъди и обясненията
на подсъдимия А.С. /дадени от него в хода на проведеното първоинстанционно
съдебно следствие/ във връзка с останалия доказателствен материал, и
констатира, че са налице основания да не бъдат кредитирани в цялост. Не следва
да се дава вяра на твърденията на подсъдимия, че на процесните дата и място не
е удрял по никакъв начин частния тъжител. В тези им части обясненията на
подсъдимия се опровергават по безспорен начин от всички останали
доказателствени материали, възприети и кредитирани от въззивния съд. Относно
така посочените факти, същите съответстват единствено на показанията на
свидетелите Б. и П., на които настоящата инстанция не се довери. Тези
характеристики на обясненията на подсъдимия С., дават основание на настоящия съдебен
състав да ги отхвърли, като недостоверни, необективни и лансиращи защитната му
версия.
Въз
основа на така изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи
се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се
налага правният извод, че подсъдимия А.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, в какъвто
смисъл е и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на
първоинстанционния съд относно извършването на това деяние, авторството на деянието
в лицето на подсъдимия С., квалификацията на деянието и приложението на
материалния закон са напълно обосновани и почиват на една правилна и вярна
интерпретация на събраните по делото доказателства.
Настоящата
инстанция приема, че от обективна страна безспорно се установява, че изпълнителното
деяние “причиняване другиму на лека телесна повреда” е осъществено от
подсъдимия С., като същият чрез действията си е упражнил такова
физическо въздействие върху организма на тъжителя К., което е предизвикало
увреждания на същия, изразяващи се в кръвонасядане съчетано с травматичен оток на меките тъкани в областта
на лявата скула, кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата ръка в областта
на четвърта и пета предкиткови кости и охлузване в основата на трети пръст на
лявата ръка, довели до причиняването му на болка и страдание без
разстройство на здравето. Т.е. подсъдимият С. с действията си е причинил на
тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание,
без разстройство на здравето, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
От
субективна страна подсъдимия С. е извършил посоченото деяние при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние – причиняването на увреждане на
организма на тъжителя К. чрез причиняването му на болка и страдание.
Подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици от деянието си –
причиняването на болка и страдание на тъжителя и е искал настъпването им. За да
приеме за безспорно установено, че подсъдимия С. е съзнавал всички тези
обстоятелства, представляващи елементи от обективната страна на състава на
престъплението, т.е. извършил е деянието при условията на пряк умисъл, съдът
взе предвид данните по делото, установяващи конкретните действия на подсъдимия
при изпълнение на престъплението. Прекият умисъл у подсъдимия С. се извежда от
характера на конкретните действия и телодвижения, извършени от подсъдимия, от
характера и вида на причинените на тъжителя телесни уврежданя, както и от
начина, по който те са били причинени – подсъдимият ударил два пъти с ръка
/плесник/ частния тъжител, в областта на лявата му буза.
Настоящият състав на СОС намери,
че при правилната правна квалификация на деянието на подсъдимия С., по което е
признат за виновен, наложното му от районния съд административно наказание и
реда за неговото определяне, са напълно законосъобразни. Приложението на
института на „освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание” е императивно, доколкото са налице предвидените в
посочената норма обективни предпоставки. В случая, предвид изложеното по-горе
относно съставомерността и правната квалификация на деянието, в извършването на
което подсъдимия С. е признат за виновен, въззивният съд счита, че са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, доколкото алтернативно
предвидените за престъплението по чл.130 ал.2 от НК наказания са лишаване от
свобода до 6 месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лева, подсъдимия не е
осъждан и липсват данни същия да е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV от глава VІІІ, с извършеното от него престъпление не са
причинени имуществени вреди.
По тези
съображения настоящата съдебна инстанция изцяло се солидаризира с изводите на
първостепенния съд, за наличие на условията за освобождаване на подсъдимия С.
от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.130 ал.2
от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК,
поради което и не намери основания за ревизиране на проверявания съдебен акт в
тази му част. При индивидуализацията на наказанието „глоба” в размер на 1 000
лева, като смекчаващи вината на подсъдимия С. обстоятелства, първостепенния съд
изчерпателно е посочил чистото му съдебно минало, липсата на отрицателни
характеристични данни за личността му, материалното му положение и имотно
състояние, ниската степен на обществена опасност на извършеното деяние и на самия
подсъдимия. Отегчаващи вината му обстоятелства, първата инстанция не е
намерила, но въззивният съд счита, че като такива следва да бъдат отчетени
няколкото на брой причинени на тъжителя увреждания – кръвонасядания, отоци и
охлузвания по различни части от тялото на тъжителя. Така при голям превес на
смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия С. обстоятелства, районния
съд напълно правилно и законосъобразно е определил размера на наложеното му
административно наказание „глоба” в минималния предвиден в закона размер.
В
съответствие с процесуалния закон е и решението на първия съд направените по
делото разноски от частния тъжител, да бъдат възложени в тежест на подсъдимия С..
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.189 ал.3 НПК, подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител – сумата от
400 лева, представляваща направени от последния разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение на повереника му, предвид заявеното от
последния изрично искане за присъждането им.
Предвид
изложеното и след извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха
основания за неговото отменяване и постановяване на нова присъда, респективно
за неговото отменяване и връщане за ново разглеждане, или за изменението
му, СОС намери, че същият следва да
бъде потвърден
изцяло.
По тези съображения и на основание чл.
334 т.9, във вр. чл. 338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 1 от 28.01.2019 г. на Районен съд – гр.Е.П., постановена по
н.ч.х.д. № 451/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
подсъдимия А.В.С., с ЕГН **********, да заплати на частния
тъжител Г.С.К., с ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща направени
от последния разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./