Решение по дело №957/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.208 и следв. от АПК във връзка чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н. Й. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адв. Х. К., със съдебен адрес: - [населено място], [улица], ет.2 офис 9, срещу Решение № 312/17.03.2025 г., постановено по АНД № 2727/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХI н. с., с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1030-000843/16.03.2023 г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, с което на касационния жалбоподател за административно нарушение на чл.104б т.2 от Законът за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175а ал.1 предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца".

По подробно изложени доводи в касационната жалба се посочва, че решението на ПРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон поради неправилна преценка на събраните доказателства. Иска се отмяната му и отмяна на атакуваното наказателно постановление поради липса на основание да бъде определен като нарушител за извършено административно нарушение. Претендират се разноски по делото.В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата

Ответникът по касационната жалба – началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна и поради това, моли съда да я остави без уважение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши, на основание чл.218 ал.2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това съображения:

Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на Н. Й. К. против посоченото НП от 16.03.2023 г. на началник група, сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив, издадено въз основа на АУАН GA № 840838 от 17.02.2023 г., съставен от свидетеля И. К., с което жалбоподателят е привлечен като нарушител за административно нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 17.02.2023 г. в 22:25 ч., в гр. Пловдив, на бул „България“ – кръстовище с ул."Васил Левски", управлява личния си автомобил марка БМВ 325ЦИ с ДК № ***, по посока от запад на изток и пак на запад /завиване в обратна посока/ използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение /извършва резки маневри, като по този начин преднамерено изважда автомобила извън контрол чрез предаване до загуба на сцепление на задните гуми/, с което създава опасност за живота и здравето на останалите участници.АУАН е предявен на нарушителя, който го е подписал с отметка „имам възражения“. Такива обаче не са постъпили по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. Затова и на основание съставеният АУАН е издадено и процесното НП, с което е определено и наложено административно наказание на основание чл.175а ал.1 предл.3 от ЗДвП глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да потвърди атакувания пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правили при съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка е посочил, че обстоятелствата по извършеното административно нарушение са изяснени по категоричен и несъмнен начин от събраните писмени доказателства, на база правилно изяснените факти, изяснени, както от показанията на очевидци на нарушението, свидетелите Кукунов и Кривчев, така и от дадените в съдебното производство обяснения от К., като е проведено задълбочено разследване на спорните факти и обстоятелства и установяване на личността на нарушителя. Приел е, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н. К., като наказващият орган се е произнесъл при изяснени обстоятелства и механизъм на извършване на нарушението, без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като законосъобразно е определено и административното наказание.

В тази връзка законосъобразно обсъдил и показанията на свидетелите и дадените обяснения от жалбоподателя К.. В мотивите си съдът приема, че описанието на нарушението в АУАН и НП е пълно, точно и ясно по отношение на изложение на съставомерни факти и обстоятелства, от които може да се направи преценка за механизма на нарушението и следва ли жалбоподателят да носи отговорност за неправомерно поведение като водач на МПС.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Касационният състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния съд. Съгласно нормата на чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От посочената разпоредба следва извод, че всеки един водач, който неоснователно не контролира управляваното от него МПС в район на кръговото кръстовище и го използва с цел лично удоволствие, нарушава забраната да използва отворения за обществено ползване път за цели, които не касаят превозването на хора и товари. В тази насока в АУАН и НП са изяснени по категоричен и несъмнен начин, именно такива конкретно вменени и обсъдени обстоятелства по отношение на поведението на касационният жалбоподател като водач на МПС, което представлява нарушение на посочената разпоредба, какъвто извод е направил и районният съд.

В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.

Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Районният съд се е произнесъл при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, направените от първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив, XXXI касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 312/17.03.2025 г., постановено по АНД № 2727/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХI н. с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.