Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260137
11.02.2022 година,
град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
десети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19553 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на К.Д., Е.Г. и Г.П. срещу Д.В..
Ищците твърдят, че
притежават правото на собственост върху имот с № ***по КВС в землището на ***.
Правото на собственост върху земята и сградата в нея били отчуждени по ЗОЕГПНС
и реституирани на праводателя им, който им прехвърлил имота с договор от ***. Твърдят,
че имотът неправилно е бил включен в ДГФ и реституиран на наследниците на Б. Б.
по реда на ЗВСГЗГФ. След указания конкретизират, че не знаят дали ответницата
оспорва правата им, но намират че имат интерес от претенцията предвид
фактическото й записване в КВС. Наред с това заявяват, че няма разминаване и
неправилно заснемане на границите на имота. При тези твърдения се иска да
бъде установено правото им на собственост върху земята, на основание
договор за покупко-продажба и давностно владение и наличието на грешка в КВС,
като имотът неправилно е бил включен в горския фонд и реституиран по ЗВСГЗГФ и
погрешно заснет като незастроен. Уточняват, че имотът е с идентификатор
21324.30.70 по КК на с. ***.
В срок е постъпил отговор от ответницата, в
който се взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че имотът винаги е
представлявал иглолистна гора и собствеността правилно е възстановена по този
ред. Счита, че правата на ищците се отнасят за съвсем различен имот. Оспорва
владението на ищците, като твърди, че след въвеждането й във владение през
2000г. само тя упражнява същото. Иска се отхвърляне на претенциите.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
От записка за
вписване на договор за продажба на недвижим имот от *** г. се установява, че на
*** г. е била сключен договор с който Е. С. е продала на Ц. П. една вила в
курорта „***“ със застроено и незастроено място от 3680 кв.м. при съседи: ***, ***
и ***.
От представеното
постановление № *** от ***г. се установява, че на основание чл. 9 от Закона за
отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост са отчуждени в
полза на държавата вили в местността „***“ и „***“, като под номер 32 е
записана вилата на Ц.Т. П., а под номер 31 вилата на Д. Б. Б.. Отчуждаването на
вилите е извършено ведно с дворните места, като за тази на Ц. П. е съставен акт
за държавна собственост № ** от *** г., в който е описана сградата, ведно с
дворно място от 3620 кв.м.
Със заповед № ***
от *** г. предвид молба от Ц. П. е отменено отчуждаването на сградата и
дворното място.
На *** г. е
извършено предаване на имотите (земя и сграда) на Ц. П..
На *** г. Ц. П.
продава на К.Г.Д., Х. Г. П. и Е. Г. Г., сградата, пристройката и дворното
място.
С нотариален акт от
** г. Х. Г. П. продава на *** Г.Х.П. 1/3
ид.ч. от ***, пристройката и мястото.
От свидетелските
показания и констатациите в СТЕ се доказва, че в момента единствените лица,
които владеят ** и земята около нея са ищците, като само те притежават ключ за
сградата, осигурили са достъп на вещото лице и са предоставили ползване на част
от имота на трето лице.
По отношение на
ответницата се установява, че наследодателят й Б. Б. е притежавал вила с
местността „***“. Съгласно протокол от *** г. ** е била построена около ***., а
мястото около **е с площ около 5
декара, окопано с ров, като съседи са: от север- И. Б. (сега С.), на юг- А. К.,
на изток- ***, а на запад- *** Д. и Х.К..
По заявление от ***
г. с решение от *** г. в полза на наследниците на Б.Н. Б. е възстановено
правото на собственост в нови реални граници, съгласно чл. 4, ал. 2 ЗВСГЗГФ
върху имот № *** с площ от 3.739 дка, местност ***. Представен е и протокол за
въвод във владение от *** г. Съгласно представеното удостоверение, Б. Б. е
починал през *** г. и е оставил за свои наследници Д.Г. Б*- *, починала през
***, К.Б. Б., починала през *** г., ***, без деца и Н. Б. Б., починал *** г. и
оставил за свой наследник ответницата- Д.Н.В..
От приетата СТЕ се установява, че не се
съхранява кадастрален план на местността „***“. Известните одобрени планове са
Картата на възстановената собственост и кадастралната карта. В КВС имот № *** е
заснет с площ от 3739 кв.м. с граници- полски път, друг терен на *** и други
жилищни терени временно стопанисвани от общината. В имота е заснета *** и ***.
Представено е заснемане на имота претендиран от ищците от ***г., като попадащ в
имот № ***. В двата съседни имота- № *** и *** се констатират построени сгради,
които са видими много стари, като от картата на лист 94 от делото, след
направено проучване вилите са определени като собственост на „***“ и „Цв.Т.П.“.
При огледа на място вещото лице е констатирало съответствие с описаното
разпределение, застроена площ и височина на сградата и пристройката към нея в
АДС № *** от *** г. Констатирани са и означения по боровете за границите на
имота по КВС. Като са взети предвид тези ориентири вещото лице установява, че
сградата реституирана на Ц. П. попада в имот № ***. В КК имотът е заснет като
незастроен. При проверка в горското стопанство се установява, че имотът е
включен в горския фонд по плановете, одобрени в периода от *** до *** г. Сочи,
че имотът е идентичен с описания в отчуждителната и реституционна преписка на
Ц. П., предвид съществуващата сграда и северната граница- имот на манастира.
В
константната практика на ВКС (решение
№ 240/24.07.2012 г. по гр. д. №
1472/2010 г. на ВКС, ГК, I-во ГО, решение
№ 215/22.12.2015 г. по гр. д. №
6209/2014 г. на ВКС, ГК, I-во отд.) се приема, че Закона за възстановяване
собствеността на някои одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) има за цел да върне на бившите собственици
имуществото, което е одържавено в периода *** г. въз основа на изброените в чл.
1 и 2, ал. 1 закони, както и движимото и недвижимо имущество, отнето от
държавата без законово основание, или отчуждено не по установения законов
ред. Чл. 3, ал. 1,
изр. 2 ЗВСОНИ (в първоначалната
редакция) гласи, че собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се
възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници
по закон.
Съгласно
задължителните указания, обективирани в т. 3 от ТР № *** от *** г. по т.гр.д.№
6/2005 г. на ОСГК, наличието на предпоставките за възстановяване на
собствеността относно имотите, одържавени на посочените в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ основания,
се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон /25.02.1992
г./, тъй като именно към този момент реституцията настъпва по право при наличие
на визираните в него условия /чл.
2, ал. 3 ЗВСОНИ/, без да е необходим
допълнителен административен или съдебен акт. Същевременно обаче следва да се
държи сметка за действителното фактическо състояние, в което се намира
одържавеният имот при влизане в сила на реституционния закон, в контекста на
необходимостта да се съобрази, дали същият съществува реално до размерите, в
които е бил отчужден /чл.
1, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ/.
Ако имотът е
погинал изцяло или частично, ще се реституира онова, което е останало. Ако в
резултат на благоустройствени изменения същият се е трансформирал, той пак би
подлежал на възстановяване, само ако може да се обособи като самостоятелен
обект съобразно нормите за устройство на територията. Необходимо и достатъчно
изискване е имотите да съществуват реално до размерите, в които са били
отчуждени, без значение евентуално извършени промени във функционалното им
предназначение. (Решение № 106 от 19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 268/2017 г.,
II г. о., ГК)
В
настоящия случай правото на собственост на Ц. П. върху вила и дворно място с
площ от 3680 кв.м. се установява с категоричност от представената записка за
вписването на договора за покупко-продажба, както и от постановлението за
отчуждаването на земята и сградата и съставения акт за държавна собственост.
Поради това с приемането на ЗВСОНИ правото на собственост е било възстановено
на лицето, от което е било отчуждено. Обособяването на
самостоятелен имот в КВС и КК след това, означава, че имотът е съществувал
реално до размера, в който е бил отчужден, като няма данни за настъпили
изменения, както в сградата ката и по отношение на земята. Липсата на стари
планове, в които да се отразяват точните граници на имота не може да доведе до
неоснователност на претенцията. Съгласно разясненията дадени в т. 2 на ТР № ***
г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС липсата на техническо отразяване на
границите на един реституиран имот в действащите планове и/или в кадастралната
карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно
негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота
могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост.
В
случая това е записката от *** г. удостоверяваща правото на собственост на Ц.
П. върху конкретен имот, постановлението за отчуждаването му по реда на ЗОЕГПНС
и актът за държавна собственост от *** г. Стъпвайки на тези документи и след
оглед на място, експертизата дава заключение, че имот № *** по КВС е идентичен
с описания с отчуждителната преписка на Ц. П.. Този извод следва да бъде
кредитиран, защото се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани
доказателства. На първо място това е разположението именно на неговата вила в
имота, съответствието на една от границите- *** (в момента имот с идентификатор
.111), намираща се на север, разминаването с описаната в протокола от *** г.
северна граница на имота на Б., посочена като имот на И. Б. (сега С.),
съвпадението на фамилията на собственика на този северен имот с тази на
праводателката на Ц. П.- Е. С., както и почти пълното съответствие на площта-
3680 кв.м. по документа от *** г. и 3740 кв.м. по КК. Като се вземат предвид
всички тези данни и събраните по делото гласни доказателствени средства, може
да се направи обоснован извод, че именно дворното място на Ц. П. е разположено
в пределите на очертания от КВС имот № ***.
Следователно,
осъществени са елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, поради
което с влизане в сила на закона собствеността върху процесния имот е
възстановена на отчуждения собственик. Посоченото в решението на ПК-***,
определяне на границите на имота по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗАКОН за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, не
изключва тяхното съответствие с границите на имота възстановен на Ц. П..
След
възстановяването правото на собственост е било прехвърлено на ищците с
описаните по-горе нотариални актове.
Ето защо предявените искове са основателни и следа да бъдат уважени, като се признае
правото на собственост на ищците. Претенцията следва да бъде уважена като
правото на собственост се установи в границите на имота по КК, които
съответстват на КВС, доколкото не се установи да са налице грешки при заснемането
на неговите пространствени предели. Въпреки това съществува спор между страните
относно правото на собственост, който трябва да бъде решен, според събраните по
делото доказателства, като в тази насока е и самото искане отправено от ищците.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявената евентуална претенция.
Относно разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК на ищците ще се присъдят
направените деловодни разноски в размер на
1465.10 лева за д.т, СТЕ и адв. възн.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Д.Н.В., ЕГН **********, че
К.Г.Д., ЕГН ********** е собственик на
1/3 ид.ч., Е.Г.Г., ЕГН ********** е
собственик на 1/3 ид.ч. и Г.Х.П.,
ЕГН ********** е собственик на 1/3 ид.ч.
от следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 21324.30.70 по КК и КР на с. ***, одобрена със заповед
№ **** от *** г. на ИД на АГКК, местност: ***, община ***, с площ от 3740 кв.м.
и съседи ПИ с идентификатори 21324.22.73, 21324.22.72, 21324.22.163,
21324.22.124, 21324.22.167 и 21324.22.111.
OСЪЖДА Д.Н.В., ЕГН
**********, да заплати на К.Г.Д.,
ЕГН **********, Е.Г.Г., ЕГН ********** и
Г.Х.П., ЕГН **********, сумата от
1465.10 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /П/
/Тоско
А./
Вярно с
оригинала!
Н.К.