ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260574
гр.Бургас, 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД – БУРГАС,
в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в
следния състав:
Председател:
Моника Яханаджиян
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян търговско дело
№86 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на
„А и Л Търговско представителство“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул.“Христо Ботев“ №100, ет.3, понастоящем в гр.Несебър, област
Бургас, к.к.Слънчев бряг, бизнес център „Корал сити“,
ет.4, офис С5, представлявано от управителя Христо Ристов
Машов, против „Контракт
Инвест“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, област Бургас, ул.„Средна гора“,
комплекс „Панорама бей 1“, представлявано от управителя Димитър И. Русев,
съдебен адрес ***, офис 318, чрез адвокат Г.Н. и М.В.Р., гражданка на Руската федерация, родена на *** г., с
постоянен адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Б.Г..
Твърди се в исковата молба, че с Решение №509 от
27.02.2020 г., постановено по т.д.№27/2019 г. по описа на БОС по отношение на
ответника „Контракт Инвест“ ООД е открито
производство по несъстоятелност с определена начална дата на
неплатежоспособността -31.12.2014 г.
Ищецът твърди, че е кредитор с неприето вземане на
ответното дружество в несъстоятелност и фигурира под №1 в списъка с неприетите
вземания на кредиторите на „Контракт Инвест“ ООД (н.),
вписан в ТР на 18.06.2020 г. под №20200618155855. Ищецът твърди, че е подал
възражение срещу неприемане на вземането му, но с определение №260515/18.01.2021
г., постановено по т.д.№27/2019 г. по описа на БОС, възражението му е оставено
без уважение. Твърди се, че в срока по чл.694, ал.6 от ТЗ, ищецът е завел установителен иск за установяване размера на вземанията на
„А и Л Търговско представителство“ ЕООД от „Контракт Инвест“
ООД (н.) и включването им в списъка с приети вземания на кредиторите на
„Контракт Инвест“
ООД (н.) по чл.685, ал.1 от ТЗ, като е образувано т.д.№51/2021 г. по
описа на БОС, висящо към настоящия момент. Според ищеца тези обстоятелства го
легитимират като кредитор на несъстоятелния ответник с правата по чл.649, вр.чл.647 от ТЗ, а именно да предяви иск срещу сделка,
сключена в т.нар.“подозрителен период“, тъй като счита, че същата осъществява
хипотезата на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ.
В тази връзка, твърди се в исковата молба, че на
06.08.2019 г., ответното дружество в несъстоятелност продало на ответницата М.В.Р.
свой недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
11538.4.12.2.67 по КККР на гр.Свети Влас, област Бургас, за цена от 30 000
Евро, при средна пазарна цена за един кв.м.жилищна площ в гр.Свети Влас през
този период от около 700 Еевро за кв.м. Ищецът счита,
че при тази възмездна сделка даденото значително надхвърля полученото, поради
което сделката накърнява правата му на кредитор. Сочи и това, че договорът е
сключен в установения от нормата на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ двугодишен срок.
С нарочна молба, вх.№265715/14.04.2021 г., ищецът твърди,
че по силата на договор за цесия от 18.02.2021 г., купил от „Хирон 2004“ ЕООД, ЕИК ********* вземане в размер на 5000 лева,
представляващо част от вземане на цедента от длъжника
„Контракт Инвест“ ЕООД (н.) в размер на общо 21
517,36 лева – присъдени съдебни разноски по т.д.№257/ 2017 г. по описа на БОС.
Това вземане на цедента „Хирон
2004“ ЕООД в размер на 21 517,36 лева
било включено в списъка на приетите от синдика вземания от 18.06.2020г.,
одобрен от съда по несъстоятелността с определение №260070 от 28.08.2020г.
С определение №261291/17.06.2021 г., постановено по
настоящето дело, на основание чл.649, ал.3 от ТЗ съдът е конституирал като съищец по делото
синдика на „Контракт Инвест“ ООД, ЕИК ********* – А.Й.К.
и „Виго Груп“ ООД (н.), ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Монтана, ул.„Драган Цанков“ №1, представляван от синдика И.В.Р..
Твърди се от „Виго Груп“ ООД, че има качеството на
кредитор на „Контракт Инвест“ ООД (н.) с неприето
вземане и в срока по чл.694, ал.6 от ТЗ е завел установителен
иск за установяване размера на вземанията си от „Контракт Инвест“
ООД (н.), за което е образувано т.д.№366/2020 г. по описа на БОС.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от право на отговор на
исковата молба са се възползвали М.В.Р. и „Контракт Инвест“
ООД (н.).
Според ответника Р. ищецът не е легитимиран да предяви
иск по чл.649 от ТЗ, тъй като предявеният от него установителен
иск по чл.694 от ТЗ касае вземане, различно от това, с което се легитимира като
кредитор на несъстоятелността, а наред с това е и висящо. В този смисъл са и
аргументите му по отношение на активната процесуална легитимация на
конституираното като съищец „Виго Груп“ ООД (н.).
Наред с това счита, че искът е неоснователен като
заявява, че посочената в н.а. от 06.08.2019 г. цена е привидна, действителната
такава е в размер на 37 978 Евро и договорът не попада в хипотезата на чл.647,
ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като не е налице твърдяната нееквивалентност на престациите по сделката. В допълнение посочва, че
задължението на „Контракт Инвест“ ООД (н.) за
прехвърляне на процесния имот е възникнало много
преди датата на неплатежоспособността, а именно през 2009 г. със сключването на
предварителен договор, тъй като тогава е изпълнено и задължението на
ответницата Р. за заплащане на продажната цена, а отлагането на прехвърлянето
на имота не е по вина на купувача. За това, че не са налице предпоставките на
чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ сочи и обстоятелството, че към момента на сделката процесния имот е бил обременен с ипотека и възбрана. На
подробно изложени в отговора аргументи се иска прекратяване на производството
като недопустимо, а при условията на евентуалност – отхвърляне на иска като
неоснователен. Ангажира доказателства.
Ответникът „Контракт Инвест“
ООД (н.) в своя отговор също навежда доводи за недопустимост на предявения иск
поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца за това, а при
условията на евентуалност и за неговата неоснователност. Счита ищцовите твърдения за несъответствие между даденото и
платеното по атакуваната сделка са недоказани от една страна, а от друга
твърди, че действително платената цена по сделката е в размер на 35 978 Евро с
ДДС, която купувачите са заплатили в пълен размер. В отговора на исковата молба
е обективирано искане по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за
спиране на производството до влизане в сила на решението по т.д.№51/2021 г. по
описа на БОС. Ангажира доказателства.
В преклузивния срок по чл.372,
ал.1 от ГПК съищецът „Виго Груп“ ООД (н.) и синдикът А.К.
ООД – в несъстоятелност представят допълнителни
искови молби по отговора на ответницата Р..
Така синдикът на „Контракт Инвест“
ООД (н.) твърди, че ответницата Р. не е заплатила продажната цена по
атакуваната сделка и ангажираните от нея в тази връзка доказателства не
потвърждават този факт, тъй като плащанията са извършени от трето лице-Лариса Р.,
което фигурира като страна по предварителния договор, но не и по окончателната
сделка. Твърди, че действителният купувач по сделката е именно ответницата М.Р.
и същата не е заплатила посочената в договора продажна цена. С допълнителната
искова молба се оспорва съдържанието и автентичността на квитанция към касов
ордер №52, като се твърди, че не съдържа необходимите реквизити, от които може
да се приеме, че е налице редовен счетоводен документ и подписът не е положен
от длъжностно лице на несъстоятелния длъжник.
Ангажира доказателства.
Съищецът „Виго Груп“ ООД (н.) твърди, че цедентът
на ищеца „А и Л търговско представителство ЕООД – „Хирон
2004“ ЕООД е безспорен кредитор със вземане, включено в списъка на приетите
вземания, одобрен от съда. Ангажира доказателства.
В преклузивния срок по чл.372,
ал.1 от ГПК синдикът А.К. ООД – в несъстоятелност представя допълнителна искова молби по отговора
на „Контракт Инвест“ ООД (н.), в който твърди, че
ответницата Р. не е заплатила продажната цена по атакуваната сделка и оспорва
достоверността на датата на допълнително споразумение към предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.2011 г., като твърди, че същото е
антидатирано – съставено след откриване на
производството по несъстоятелност и след предявяване на иска по делото. При
условията на алтернативност оспорва представителната
власт на лицето, подписало споразумението от името на „Контракт Инвест“ ООД (н.). Ангажира доказателства.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответниците
М. Регева и „Контракт Инвест“
ООД (н.) представят допълнителни отговори, с които поддържат възраженията си по
иска, като ответникът „Контракт инвест“ ООД (н.) счита,
че като частен диспозитивен документ допълнителното споразумение
не подлежи на нарочно оспорване, а липсата на данни за лицето, което го е
подписало от името на „Контракт Инвест“ ООД (н.) е ирелевантно доколкото с изповядване на самата сделка е
потвърдено.
Предявеният иск е с правно основание чл.649, вр.чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 – 128 ГПК.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна
подсъдност.
Искът е предявен в преклузивния едногодишен срок по чл.649, ал.1 от ТЗ. Цитираната правна норма
постановява, че отменителният иск по чл.647 ТЗ се
предявява в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност.
На основание чл.634а от ТЗ производството по несъстоятелност на ответното
дружество „Контракт инвест“ ООД е открито на
27.02.2020 г. – с Решение №509/27.02.2020 г. по т.д.№27/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас.
След началото на преклузивния
срок по чл.649, ал.1 от ТЗ е приет Законът за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
/в сила от 13.03.2020 г./, чиято норма на чл.3, т.1 постановява, че до отмяната
на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни
производства /настоящото производство не попада в изключенията по приложението
към тази норма/. Съгласно §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ на
13.05.2020 г. Така през периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. срокът по чл.649,
ал.1 от ТЗ е спрял да тече. Поради това преклузивният
срок за предявяването на иска е изтекъл на 08.05.2021 г. Тъй като денят е
неприсъствен, на основание чл.60, ал.6 от ГПК срокът изтича на 10.05.2021 г.
Отменителният иск на „А и Л търговско представителство“ ЕООД, по който
е образувано настоящото производство, е предявен преди тази дата - на
19.02.2021г., поради което е в рамките на преклузивния
срок.
По активната процесуалноправна легитимация на ищците :
На основание чл.649, ал.1 от ТЗ, отменителен
иск по чл.647 от ТЗ може да предяви всеки кредитор на несъстоятелността /при
бездействие на синдика/. Съдебната практика безпротиворечиво
приема, че качеството кредитор се преценява според легалната дефиниция на
чл.693 ТЗ - активната легитимация имат само кредиторите с приети вземания. Това
качество следва да е налице към момента на изтичане на преклузивния
срок по чл.649, ал.1 от ТЗ за предявяване на иска. По-късното придобиване на
качеството кредитор, в това число след иск по чл.694 от ТЗ или чл.637, ал.3 от ТЗ,
не санира липсата на активна процесуална легитимация
към релевантния момент - края на преклузивния срок.
Поради това за установяване на надлежна активна процесуална на ищците следва да
се установи качеството им на кредитори към крайния момент на преклузивния срок по чл.649 ТЗ – 10.05.2021 г.
Първоначално ищецът „А и Л търговско представителство“
ЕООД се легитимира като кредитор с неприето вземане, което е предмет на
установяване по висящ иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ. При
извършена служебна справка се установява, че понастоящем образуваното по този
иск т.д.№51/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас не е приключило с краен
съдебен акт. Поради това съдът приема, че за вземането, предмет на това установително производство, ищецът не се легитимира като
кредитор на несъстоятелността по смисъла на чл.693, вр.чл.649,
ал.1 от ТЗ.
В срокът по чл.129, ал.2 от ГПК ищецът „А и Л търговско
представителство ЕООД заявява ново основание за качеството си на кредитор –
правоприемник на кредитор с вземане, включено в списъка на приетите вземания на
синдика от 12.06.2020 г., одобрен от съда по несъстоятелността с определение
№260070/ 28.08.2020г. по т.д.№27/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Твърденията се доказват от представените доказателства – в цитирания одобрен
списък на приетите вземания е включено вземане на кредитора „Хирон 2004“ ЕООД в размер на 21 517,36 лева /присъдени
съдебни разноски по т.д.№257/2017 г. по изпълнителен лист от 21.02.2020г./; с
договор за цесия от 18.02.2021 г. ищецът „А и Л търговско представителство“
ЕООД е придобило възмездно от „Хирон 2004“ ЕООД част
от така приетото вземане – 5000 лева; на същата дата цедентът
е потвърдил на цесионера извършеното прехвърляне, за
което длъжникът „Контракт инвест“ ООД (н.) е редовно
уведомено чрез синдика си. На основание чл.99, ал.4 от ЗЗД съдът приема, че
извършената цесия е породила действието си по отношение на длъжника и на
третите лица със съобщаването й на длъжника от страна на стария кредитор на
24.03.2021 г. От тази дата ищецът „А и Л търговско представителство“ ООД се
легитимира като притежател на част от вземането на „Хирон
2004“ ООД, прието по смисъла на чл.693 от ТЗ. Поради това от 24.03.2021 г.
ищецът има качеството на кредитор на несъстоятелността. Тази промяна в кръга на
кредиторите с приетите вземания по одобрения списък е констатирана и от съда по
несъстоятелността с определение №261164/ 14.05.2021 г. Тъй като посочената дата
на пораждане на действието на извършената цесия /24.03.2021 г./ е в рамките на преклузивния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ, изтекъл на
10.05.2021 г., съдът приема, че ищецът има надлежна активна процесуална
легитимация за предявения иск.
По тези съображения съдът приема предявения иск за
допустим – налице са процесуалните предпоставки за разглеждането му, липсват
основателни възражения и процесуалните пречки по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК,
поради което и направеното в тази връзка искане следва да се остави без
уважение, още повече, че по същото съдът вече веднъж се е произнесъл.
Книжата по делото са редовно разменени между страните.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът следва да
укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна
да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
В настоящото производство доказателствената
тежест се носи от ищците, които следва да установят твърденията си за възмездна
сделка, сключена от ответниците в двугодишен срок
преди подаването на молбата по чл.625 от ТЗ, при която даденото от
несъстоятелния търговец значително надхвърля полученото.
Ответниците носят тежестта да установят възраженията си, както и
датата на сключване на сочения от тях предварителен договор.
Представените от страните писмени доказателства са
допустими, относими и необходими, поради което и
съдът ги допуска.
Поисканата от ищеца оценъчна експертиза, въпроси 1 и 2 също
е относима към предмета на спора, поради което и
вещото лице следва да отговори на тях, като по въпрос 2 вещото лице следва да
даде заключение за средната пазарна цена към датата на сделката-06.08.2019 г. и отговори на въпроса на ответника Р.,
формулиран в т.1 от отговора на искова молба, а именно като даде заключение за
средната пазарна цена към датата на сделката, като съобрази веднъж липсата, а
втори път наличието на вещни тежести върху имота. Същите припокриват
поставените от синдика на „Контракт Инвест“ ООД
въпроси. По въпрос 3 към експертизата на съда не са необходими специални знания
за отговора на този въпрос, поради което и същият не следва да бъде допуснат.
Поисканата от ответника Р. съдебно-счетоводна експертиза
също е относима, поради което и ще бъде допусната,
като вещото лице следва да отговори на поставения в отговора на допълнителна
искова молба на М.Р. въпрос, така и на въпроса дали сделката е включена в
дневника за продажби на „Контракт Инвест“ ООД (н) за
периода 11.08.2009 г. – 30.12.2010 г.
Като относимо към правилното
решаване на спора е и доказателственото искане на
ответника Р. за разпит на двама свидетели в съдебно заседание за установяване
факта на привидност на посочената в н.а. продажна цена.
По доказателствените искания, обективирани в допълнителна искова молба на синдика на
„Контракт Инвест“ ООД (н.) – т.1 и в допълнителна
искова молба на „Виго Груп“ ООД (н.) и по направените от страните оспорвания съдът
ще се произнесе в открито съдебно заседание след като бъде отделено спорно от
безспорно и се установи относимостта на съответното доказателствено искане към правилното решаване на спора.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Контракт Инвест“ ООД (н.) за спиране на производството на основание
чл.129, ал.1, т.4 от ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 15.11.2022 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищците и преписи от
допълнителните отговори на ответниците.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която
да даде заключение на поставените въпроси съобразно мотивната
част на настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
експертизата в размер на 250 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по
назначената експертиза Т.Ч., която да се уведоми след внасянето на депозита.
ДОПУСКА съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която
да даде заключение на поставените от ответника Р. въпроси, съобразно мотивната част на настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
експертизата в размер на 250 лева, вносим от ответника
Р. в едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по
назначената експертиза Т.Д., която да се уведоми след внасянето на депозита.
ДОПУСКА до разпит двама
свидетели на страната на ответника Р. в режим на довеждане за следващо съдебно
заседание.
УКАЗВА на страните, че всяка страна
е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: