Решение по дело №134/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 83
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Нина Иванова Кузманова
Дело: 20225300600134
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
в присъствието на прокурора Йорданка Рангелова Тилова-Вълчева
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300600134 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда, постановена по НОХД №5074/2018г., Пловдивския районен
съд, 7-ми н.с., е признал подс. И.Н.Н. за НЕВИНЕН в извършване на
престъпление по чл.310, ал.1 вр. чл.308, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, като го
е ОПРАВДАЛ изцяло по така повдигнатото му обвинение, на основание чл.9,
ал.2 от НК по отношение на едно от деянията и на основание чл.304 от НПК
по отношение на останалите. Със същата присъда съдът се е произнесъл по
отношение на направените по делото разноски, като е постановил да останат
за сметка на Държавата.
Против първоинстанционната присъда е постъпил протест от РП-
Пловдив, ТО-Карлово с искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално
повдигнатото му обвинение. Твърди се, че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразна. В допълнение към протеста се излагат доводи за
неправилна и неточна преценка на събраните доказателства, а оттам и за
неправилни изводи относно виновното поведение на подс.Н., както и доводи
1
за липса на изложени съображения относно фактическия състав на
престъплението. В този смисъл се поддържа искането съдебният акт да се
отмени, като се постанови нова осъдителна присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа така
подадения протест, като в хода на съдебните прения излага съображения за
допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения,
изразяващи се в противоречие в мотивите на съда и липсата на такива по
отношение на приетите за установени обстоятелства. В този смисъл
алтернативно се иска атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Защитникът на подсъдимия И.Н. -адв. Д. изразява несъгласие с
доводите на прокурора, като счита, че първоинстанционната присъда е
правилна и обоснована. Пред въззивната инстанция се застъпват доводи за
маловажност на първото деяние, включено в състава на продължаваното
престъпление и липса на доказателства за виновно поведение от страна на
подс. Н. за извършване на останалите инкриминирани деяния.
Подсъдимият И.Н.Н. се явява лично и се солидаризира с доводите на
защитника си, като моли атакувания съдебен акт да бъде потвърден.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от
страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.
314 НПК, намира за установено следното:
По делото са налице основанията на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 и
т.2 от НПК. При разглеждане на делото в първоинстанционното съдебно
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правата на страните. Налице е съществен недостатък
на обжалвания съдебен акт- липса на мотиви. Съдебният акт на
първоинстанционния съд следва да бъде отменен и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав, поради следното:
В мотивите към решението, първоинстанционният съд, след като е
описал кои са установените по делото факти, които изцяло съвпадат в
възприетите такива от прокурора в обвинителния акт, е посочил, че фактите и
обстоятелствата са подкрепени от показанията на разпитаните в досъдебното
производство свидетели/поименно изброени/, от изготвените съдебно-
2
почеркови експертизи, както и от гласните доказателствени средства, събрани
пред първата съдебна инстанция. Така, въпреки множеството гласни сведения
за обстоятелствата свързани с проведените общо събрание и събрание на
Управителния съвет на сдружението на инкриминираните дати, взетите
решения и начина на изготвяне на протоколите, част от които показания са
противоречиви, районният съд не е направил никакъв анализ на свидетелките
показания, както и на изготвената и приета по делото графологична
експертиза. При схематичното изброяване на свидетелите, чиито показания
биват кредитирани, съдът не е обсъдил какво установяват тези свидетели и
за изясняването на кои факти допринасят, а още по-малко каква е връзката на
установените от свидетелите обстоятелства с поведението на подс.Н.. Този
схематичен анализ на гласните доказателствени средства, не дава никаква
яснота за това, за какви обстоятелства допринасят различните свидетели.
Липсва какъвто и да е анализ на заключението на графологичната експертиза
и за това как заключението относно различията в изследваните протоколи и
положените в тях подписи, се отнасят към инкриминираното документно
престъпление.
Подобен подход, съдът е възприел и по отношение обясненията на
подсъдимият, за които не става ясно дали се възприемат изцяло или отчасти.
При изложението на фактите, съдът е посочил какво установява в
обясненията си подс. Н., като обясненията са преразказани, без да се сочи кои
от изложените твърдения са относими и кои се възприемат от съда.
Иначе казано, според настоящия въззивен състав, липсва анализ за
доказателства, събрани в хода на производството, което е съществено
нарушение, ограничаващо правото на защита на страните. В този смисъл са
възраженията в допълнителния протест на стр. 3 и стр.4 от същия, където
основното възражение е за неяснота и липса на обсъждане в мотивите на
обстоятелства от обективния състав на престъплението по чл.310, ал.1 във вр.
чл.308, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК. Липсата на мотиви е пречка за
разглеждане на делото по същество от въззивния съд, защото съгласно чл.
335 ал.2 вр. чл.354 ал.3 т.2 от НПК е абсолютно основание за отмяна на
решението и връщане делото на първата инстанция за ново разглеждане от
друг състав. При липсата на мотиви въззивната инстанция не може да провери
доколко са основателни направените възражения. Това води и до
3
ограничаване процесуалните права, в случая нарушаване правото на защита
срещу постановения съдебен акт и съответно до съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 и т.2 НПК.
Освен горното и въпреки липсата на анализ на доказателствата,
първостепенният съд е направил изводи за наличие на предпоставките на
чл.9, ал.2 от НК по отношение на едно от деянията, включени в състава на
продължаваното престъпление, за което е повдигнато обвинение, както и
липса на доказателства за извършване на останалите деяния в периода 10.12.-
14.12.2015г. По отношение на деянието, за което е прието, че са налице
признаците на чл.9, ал.2 от НК е налице противоречие в мотивите, където е
посочено, че „ Безспорно конкретния казус сочи малозначителност на
деянието, тъй като е налице явно незначителна обществена опасност“. При
тези изводи, не става ясно коя от хипотезите на чл.9, ал.2 от НК съдът
приема-дали, че деянието, поради своята малозначетелност не е обществено
опасно или пък неговата обществена опасност е явно незначителна. За
въззивния състав е невъзможно да се ориентира в изводите на първата
инстанция, още повече, че липсва изложение за установените от обективна и
субективна страна обстоятелства от състава на престъплението по чл. 310,
ал.1 вр. чл.308, ал.1 от НК, за които е направен извод, че са осъществени
формално.
Относно останалите инкриминирани деяния от състава на
продължаваното престъпление, изразяващи се в преправяне съдържанието на
официални документи е направен извод, че „вмененото във вина на Н. деяние
не е осъществено от него виновно“. На първо място, касае се до повдигнато
обвинение за едно престъпление при условията на чл.26, ал.1 от НК, с
включени отделни деяния, като неправилно е прието от съда, че се касае до
„второ повдигнато от РП-Карлово обвинение“. На следващо място,
изложените съображения за субективна несъставомерност, се отнасят
единствено до представите на подсъдимия по отношение на едно от деянията,
включени в състав на продължаваното престъпление -„при вмъкване на текст
към решение за приемане на дневен ред за провеждане на Общо събрание на
Ловно-рибарско дружество –Карлово и преправяне на действително
взетите решения“. В случая обаче, оправдателния диспозитив освен за
преправяне съдържанието на протокол от заседание на общото събрание от
4
19.05.2013г., е и за преправяне съдържанието на официален документ- копие
от протокол на заседание на управителния съвет на сдружението от
12.04.2013г., т.е по отношение на втория документ няма никакви доводи за
субективна несъставомерност. Вместо това, в следващия абзац е посочено, че
от обективна страна не е налице настъпване на каквито и да е обществено
опасни последици от действията на подсъдимия по оформяне на
окончателния протокол от заседанието на 12.04.2013г. чрез внасяне на
добавка в текста. Така не стават ясни мотивите за оправдаване -дали е
липсата на виновно поведение, или липсата на обективна съставомерност.
Както е известно, липса на мотиви има не само, когато те фактически липсват,
но и когато съдът не е изложил вижданията си по основните положения,
визирани в чл.305, ал.3 от НПК.
Ето защо и във връзка с изложеното по-горе въззивният съд счита, че
обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на посочените
нарушения. Тъй като обжалваният съдебен акт се отменя на процесуално
основание, съдът намира, че делото не следва да бъде разгледано по същество
и с оглед направените в протеста оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон, който въпрос следва да бъде решен при новото
разглеждане на делото от първата инстанция.
Ето защо и на основание чл.335 ал.2 вр. с чл.348 ал.3, т.1 и т.2 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 260111 от 09.06.2021 год., постановена по
НОХД № 5074/2018г. по описа на Пловдивски районен съд, 7-ми наказателен
състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6