Р
Е Ш Е
Н И Е
№412
гр. Хасково, 24.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 447/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба на И.М.И., ЕГН : ********** ***, срещу Решение №
1012-26-117-1/06.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково.
С жалбата се
моли да бъде отменено посоченото решение, с което била отхвърлена жалба с вх. №
1012-26-117/17.03.2021 г., подадена от жалбоподателя против Разпореждане №
262-00-1361-4/04.03.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - Хасково, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и параграф 2,
ал. 2 от ПЗР на ЗИЗБДОО от 2020 г. (обн. ДВ,
бр.84 от 2020 г.) било изменено Разпореждане № 262-00-1361-3/04.03.2021
г., в частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО като неправилно и незаконосъобразно.
За да
постанови посоченото разпореждане и на жалбоподателя да бъде отпуснато
обезщетение в размер на минималното за страната, ръководителят на осигуряването
за безработица приел, че трудовото правоотношение на жалбоподателя с
работодателя било прекратено поради напускането му на работа по свое желание. Безспорно
било установено, че жалбоподателят работил в друга държава и се осигурявал за
всички осигурителни случаи, в това число и за безработица. Не бил напускал по
собствено желание работата си. Причината за прекратяване на правоотношението била,
че получил тревожни новини за тежко заболяване на баща му, който спешно се
нуждаел от помощ. Разговарял с работодателя си и поискал отпуск, но той
прекратил едностранно договора, като заявил, че ако желае, може пак да започне
работа при него. Отбелязването, че жалбоподателят напуснал работа доброволно,
не отговаряло на истината.
С оглед на
така изложеното, жалбоподателят счита, че срокът и размерът на обезщетението са
неправилно определени, поради което моли да бъдат определени в размер,
съответстващ на дохода му и за срок, съответстващ на положения от него трудов
стаж.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа така
депозираната жалба и заявява искане за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът –
Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, оспорва изцяло жалбата. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде потвърден атакуваният административен акт и на ответника бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
15.09.2020 г. жалбоподателят И.М.И. подава Заявление вх. № 262-00-1361/15.09.2020
г. в Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Хасково за
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО,
като посочва, че е упражнявал трудова дейност при работодател в Ирландия.
След
извършване на съответна проверка с Разпореждане № 262-00-1361-3/04.03.2021 г.
на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, на
основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на
И.М.И. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 14.09.2020 г.
до 13.01.2021 г., в размер на 9.00 лева дневно.
С Разпореждане
№ 262-00-1361-4/04.03.2021 г. на ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Хасково на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и § 2, ал. 1 от ПЗР
на ЗИЗБДОО от 2020 г. (обн., ДВ, бр. 84 от 2020 г.) е изменено Разпореждане № 262-00-1361-3/04.03.2020
г., в частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО, като е определено, считано от 01.10.2020 г. до
13.01.2021 г., изплащане на парично обезщетение в дневен размер от 12 лева.
По повод
подадена срещу така постановеното разпореждане от И.М.И. жалба с вх. № 1012-26-117/17.03.2021
г., с Решение № 1012-26-117-1/06.04.2021 г., Директорът на ТП на НОИ - Хасково
е отхвърлил същата и е приел, че обжалваното
разпореждане като правилно и законосъобразно постановено, следва да бъде
потвърдено. Мотивирал се е с факта, че в бр. 84 на Държавен вестник е
обнародван Закон за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2020 г. Посочил е,
че съгласно направените промени в чл. 11 от 01.10.2020 г. до 31.12.2021 г. бил
определен минимален дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12
лева. Съобразно цитираната разпоредба правилно с обжалваното разпореждане бил
изменен дневният минимален размер на обезщетението за определения при
отпускането четиримесечен период от 14.09.2020 г. до 13.01.2021 г., а именно от
14.09.2020 г. до 30.09.2020 г. - 9 лева дневен размер и от 01.10.2020 г. до
14.09.2021 г. - 12 лева дневен размер.
Решението е
връчено на адв.З.Д.– пълномощник на жалбоподателя, видно от приложеното по
преписката Известие за доставяне ИД PS 6300 0167NX O, на 08.04.2021 г. Жалбата срещу същото е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково
и заведена с вх.№ 1012-26-117-2 на 22.04.2021 г.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО, в
предписаната от закона писмена форма съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на решението са спазени административно-производствените
правила, като процесното разпореждане - Разпореждане № 262-00-1361-4/04.03.2021
г. на ръководител за осигуряването за безработица, е обжалвано по
административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. "б" от КСО е постановено и оспореното решение.
При
издаването на решението са спазени относимите материалноправни разпоредби и
същото е съобразено с целта на закона.
Съгласно чл.
11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (Oбн. - ДВ,
бр. 99 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), дневният
минимален размер на обезщетението за безработица за 2020 г. е в размер на 9.00
лева. Със Закона за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2020 г.,
обнародван в Държавен вестник бр. 84 от 29.09.2020 г., е изменен текстът на чл.
11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като е определен
следният дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2020 г.:
1. от 1
януари до 30 септември – 9,00 лв.;
2. от 1
октомври до 31 декември – 12,00 лв.
Именно в
изпълнение на цитираната разпоредба с Разпореждане № 262-00-1361-4/04.03.2021
г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково е
изменил предходно постановеното Разпореждане № 262-00-1361-3/04.03.2020 г. в
частта на размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл. 54а
от КСО, като за периода от 01.10.2020 г. до 13.01.2021 г. е постановено изплащане
на паричното обезщетение в дневен размер от 12 лева.
В този смисъл съдът приема, че Директорът на ТП на
НОИ – гр.Хасково е постановил решението си в съответствие с материалния закон и
с неговата цел, поради което оспорването се явява неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора, основателна е
претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. Жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - Хасково сумата от 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно правилото на чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.И., ЕГН
: ********** ***, срещу Решение № 1012-26-117-1/06.04.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН : ********** ***, да заплати на Териториално
поделение на НОИ
- Хасково сумата от
100
(сто) лева -
разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване, съгласно чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
СЪДИЯ: