№ 307
гр. Ямбол, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330100775 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “ИМ
ПЕТРОЛИУМ- Ямбол“ООД против „НАТАЛИ ТРАНС 98“ЕООД, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество част сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№***/2020 г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че страните са били в търговски правоотношения,
обективирани във фактури, като поради неизправност на ответника е било образувано
ч.гр.д. и издадена заповед за изпълнение. Последвало частично плащане в размер на
8 000 лв., с което ищецът погасил задълженията по част от процесните фактури, като
останалата част на стойност 12 878, 60 лв. – главница останала непогасена. Претендира
се заплащане и на лихва за забава в размер на 1683, 63 лв., законна лихва от датата на
заявлението, както и разноски в заповедното и исковото производство.
Отговор на ИМ не е депозиран в законоустановения срок.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен адвокат, който
признава извършено в хода на процеса плащане на претендираните суми – главница и
лихви, както претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
За ответника се явява законен представител, който заявява, че е извършил
плащане на сумите, като не е заплатил претендираните разноски, предвид големината
на адвокатския хонорар.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д № ***/2020 год. на
ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е
1
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя част от исковите суми.Предвид
депозирано в срока по чл. 414 ГПК възражение и в законоустановения едномесечен
срок от съобщението заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото са приложени 18 бр. фактури с издател ищеца и получател ответника
за доставена стока.
Във връзка с твърдението си за извършени плащания ответникът е представил
платежно нареждане от 28.10.2020 год. за сумата от 8 000 лв., платежно нареждане от
26.04.2021 год. за сумата от 9700 лв.
По делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по която
посочва, че процесните фактури са осчетоводени. Към датата на депозиране на
заявлението в съда стойността на неплатените фактури е била 20 878, 58 лв., Предвид
констатираните плащания в хода на делото за сумите от 8 000 лв., 9 700 лв. и 1600 лв.,
остатъка от главницата е в размер на 3207, 70 лв.Изчислен е и размера на лихвата за
забава.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ГПК.
Същият се преценява като допустим, т.к. е предявен от активно легитимирана
страна, заявител в заповедното производство и в предвидения от закона срок. По
съществото си искът е неоснователен, предвид следното:
Видно от представените писмени доказателства, включително от направеното
посредством извършените плащания извънсъдебно признание, и изявленията на
страните в с.з., е че същите са били обвързани от търговски правоотношения по
доставка на стоки – гориво, за което и са издавани процесните фактури. Безспорно е
още, че след получаване на заповедта за изпълнение и в хода на исковия процес,
ответникът е заплатил изцяло претендираните суми – главница и лихва. С оглед на
изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235,ал.3 от ГПК, т.е. наличието на
извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ
вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявените
искове искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разноските, съдът намира следното: В настоящия случай ,
предвид извършеното в хода на процеса плащане, по аргумент от противното на чл.
78,ал.2 от ГПК, съдът преценявайки, че с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото, счита че последния следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца разноски за заповедното производство и настоящата инстанция.В подкрепа на
горното е и практиката на ВКС на РБ , обективирана в - Определение № 688 от
02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., І т.о. на ВКС /извършеното плащане след
получаване преписа от исковата молба не освобождава ответника от задължението за
разноски/. Изявлението на законния представител на ответника относно размера на
адвокатския хонорар съдът приема като възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК, което
разглеждано по същество се явява неоснователно, т.к. хонорарът е уговорен на
минимума предвиден в чл. 7,ал.2, т. 4 от Наредба №1/2004 год. Поради изложеното
съдът счита, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в заповедното
2
производство разноски в размер на 1346 лв., както и разноски за настоящата инстанция
в размер на 1465,12 лв. – заплатена държавна такса , адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от «ИМ ПЕТРОЛИУМ- Ямбол»ООД, ЕИК *********
против «НАТАЛИ ТРАНС 98»ЕООД, ЕИК ********* иск – да бъде прието за
установено, че ответника дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС, а и именно – 12 878, 60 лв. – главница и
лихва за забава – 1689,63 лв. , за периода 31.05.2019 – 31.08.2020 г., поради
извършено плащане.
ОСЪЖДА «НАТАЛИ ТРАНС 98»ЕООД, ЕИК ********* за заплати на «ИМ
ПЕТРОЛИУМ- Ямбол»ООД, ЕИК ********* сумата от 1346 лв. – разноски за
заповедното производство и сумата от 1465, 12 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3