Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 05. 05. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 12340 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба (входящ номер 501215 от 25. 01. 2019 г.)
от ответника в първоинстанционното производство Г.К.А. с ЕГН **********, адрес ***,
ж. к. „**************(въззивник) срещу решение № 2326, постановено на 04. 01.
2019 г. от Софийския районен съд, 154-ти състав, по гр. д. № 84377 по описа на
Софийския районен съд за 2017 г., както и по въззивна жалба (входящ номер 5146482 от 11. 09.
2019 г.) от Г.К.А. срещу решение № 198467 от 21. 08. 2019 г., постановено от
същия съд по същото дело. С двете решения (второто по чл. 247 ГПК) районният
съд е признал за установено по предявения иск с правна квалификация чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 48 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), че Г.К.А.
дължи част от претендираната сума, а
именно 132 лева и 67 стотинки от общо претендираните 438 лева и 29 стотинки.
Въззивникът обжалва
решение № 2326 от 04. 01. 2019 г., твърдейки, че неоснователно е осъден и че
всъщност не дължи сумата от 132 лева и 67 стотинки (ведно със законната лихва
за забава). Поддържа, че „Вход Мениджър“ е нелегитимен представител на етажната
собственост. Оспорва представените от ищеца доказателства. Оспорва да е бил
извършван ремонт на покрива. Иска от въззивния съд да обяви договор за услуга №
690 за нищожен по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), както и
да отхвърли изцяло иска срещу него като недопустим и недоказан.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба (входящ номер 501215 от
25. 01. 2019 г.) от ищеца в първоинстанционното производство Етажна собственост
с административен адрес град София, ж. к. „Лев *******вх. „В“ (въззиваема
етажна собственост) чрез В.С., управител на „В.М.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление ***. Въззиваемата етажна собственост твърди, че решение №
2326 от 24. 01. 2019 г. е правилно и законосъобразно. Заявява, че въззивникът
не е оспорил решенията на общото събрание на етажната собственост в срока по
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, поради което те са влезли в сила. Поддържа, че „В.М.“ ЕООД
е законен представител и управител на етажната собственост. Иска от въззивния
съд да отхвърли въззивната жалба, да уважи отговора на въззивната жалба и да
потвърди решение № 2326 от 24. 01. 2019 г. Претендира разноски.
Въззивникът обжалва
и решение № 198467 от 21. 08. 2019 г. (решението по чл. 247 ГПК), като твърди,
че не дължи сумата от 132 лева и 67 стотинки. Поддържа, че „Вход Мениджър“ е
нелегитимен представител на етажната собственост. Оспорва представените от
ищеца доказателства. Заявява, че фирмата не се е отчела на общото събрание на
етажната собственост с необходимите елементарни документи, фактура от
изпълнителя за ремонт на покрива, гаранционна карта, което доказва, че какъвто
и да е ремонт на покрива не е извършван. С тази въззивна жалба (срещу решението
по чл. 247 ГПК) иска от въззивния съд да отхвърли иска по чл. 414 ГПК като
неоснователен и недоказан.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба (вх. № 5146482 от 11. 09.
2019 г.) от въззиваемата етажна собственост чрез юрисконсулт Х.Г., упълномощен
от „ВХОД МЕНИДЖЪР“ ООД. Твърди, че решение № 198467 е правилно и
законосъобразно. Поддържа, че претендираното вземане не произтича от ремонт на
покрива, а от протоколираното решение на общото събрание на етажната собственост
за извършването на ремонта. Заявява, че решенията на общото събрание на
етажната собственост са влезли в сила. Иска от въззивния съд да отхвърли
въззивната жалба, да уважи отговора на въззивната жалба и да потвърди решение №
198467. Претендира разноски.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните в първоинстанционното производство доказателства, съдът направи
следните фактически и правни изводи.
I. Относно
решение № 198467 от 21. 08. 2019 г. На
първо място въззивният съд следва да се произнесе по обжалваното решение №
198467 за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Едва след преценката дали
то е валидно или невалидно, допустимо или недопустимо и правилно или неправилно
може да се очертаят пределите на решение № 2326 от 24. 01. 2019 г. (по
съществото на спора) и да се пристъпи към неговата въззивна проверка.
Въззивна жалба
с входящ номер 5146482 от
11. 09. 2019 г. е процесуално допустима: изхожда
от заинтересована страна, подадена е в законоустановения срок, приложен е
документ за внесена държавна такса в необходимия размер.
Въззивният съд
констатира, че изложените във въззивната жалба съображения са свързани със
същината на правния спор и са неотносими към оспорването на решение № 198467
предвид особеностите на съдебния акт, който се постановява за отстраняване на
очевидна фактическа грешка. Правната теория и съдебната практика са единодушни,
че очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице тогава, когато
има несъответствие между действителната воля на съда съгласно мотивите и
формално изразената воля в решението (диспозитива). Решението за отстраняване
на очевидна фактическа грешка констатира това противоречие и привежда решението
(диспозитива) в съответствие с мотивите. Предвид така изясненото естество на
решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка, въззивният съд приема,
че то би могло да бъде порочно когато чрез него се изменява или допълва формираната
от съда в мотивите и надлежно изразена в решението (диспозитива) воля, вместо
просто решението (диспозитивът) да се привежда в съответствие с нея.
Във въззивната
жалба срещу решение № 198467 не са изложени подобни доводи, поради което тя по
същество е бланкетна. Доколкото чл. 247, ал. 4 ГПК препраща към правилата на
чл. 258 ГПК и сл. (в това число и чл. 269 ГПК), въззивният съд все пак следва
да осъществи служебна проверка за валидността и допустимостта на решението за
отстраняване на очевидна фактическа грешка.
Решение №
198467 е валидно – постановено е от съд, подписано е и е придружено с мотиви. С
него районният съд по собствена инициатива (съобразно законоустановената
възможност по чл. 247, ал. 1 ГПК) е поправил първоначалния осъдителен
диспозитив на решение № 2326. Въззивният съд констатира, че от мотивите на
поправеното решение действително се установява, че районният съд е разгледал и
се е произнесъл по установителен иск по чл. 422 ГПК предвид чл. 415, ал. 3 ГПК.
При това положение решението за отстраняването на очевидната фактическа грешка
чрез заменяване на осъдителния диспозитив с установителен е допустимо.
Следователно въззивна жалба вх. № 5146482 от 11. 09.
2019 г. е неоснователна и решение № 198467 от 21. 08. 2019 г. трябва да бъде
потвърдено.
II. Относно поправеното
решение № 2326 от 04. 01. 2019 г. Въззивната
жалба с входящ номер 501215 от 25. 01. 2019 г. е процесуално допустима: изхожда
от заинтересована страна, подадена е в законоустановения срок, приложен е
документ за внесена държавна такса в необходимия размер.
При служебна
проверка въззивният съд констатира, че решение № 2326 е валидно. То е също така
и допустимо, защото искът за установяване на съществуването на вземането на
въззиваемата етажна собственост е бил предявен чрез надлежен процесуален
представител. Правомощията на управителния съвет (включително правомощието за
осъществяване на процесуално представителство на етажната собственост по чл.
23, ал. 4 ЗУЕС) могат да бъдат възложени чрез решение на общото събрание на
етажната собственост и договор на юридическо лице, което не е собственик (чл.
19, ал. 8 ЗУЕС). В дадения случай са били представени данни за вземане на
решение на общото събрание на въззиваемата етажна собственост за възлагане на
правомощия в полза на „В.М.“ ЕООД, сред които изрично е посочено и правомощието
по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС (л. 38 от исковото производство на районния съд). По
делото няма данни решението на общото събрание да е било отменено. Освен това е
представен и възлагателен договор (л. 6 и сл. от исковото производство на
районния съд). При това положение въззивният съд приема, че заповедното,
исковото и въззивното производство се развиват при надлежно процесуално
представителство на етажната собственост въз основа на чл. 41 във връзка с чл.
23, ал. 4 във връзка с чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Не се установяват пороци, които да
обусловят недопустимост на решение № 2326.
При това
положение въззивният съд следва да пристъпи към проверка на правилността на
решение № 2326, която е ограничена от съображенията, изложени във въззивната
жалба с входящ номер 501215 от 25. 01.
2019 г.
Фактическият
състав на претендираното материално право по чл. 48, ал. 3 ЗУЕС обема следните
елементи: 1. установено право на собственост на въззивника (ответника) върху
самостоятелен обект в етажната собственост; 2. прието решение на общото
събрание на етажните собственици за ремонт на общите части (в случая – покрива)
на сградата – етажна собственост; 3. разпределяне на разходите за ремонт на
покрива съразмерно на дяла на въззивника (ответника) идеални части от общите
части на сградата – етажна собственост. Реалното осъществяване на ремонт на
покрива не е елемент от правопораждащия фактически състав. При това положение
твърденията на въззивника, че ремонт на покрива фактически не е бил осъществен,
са правноирелевантни.
В отговора на исковата
молба, както и в разглежданата въззивна жалба с входящ номер 501215 от 25. 01.
2019 г. ответникът (въззивникът) не оспорва, че е собственик на самостоятелен
обект в сградата – етажна собственост. Във въззивната жалба във връзка с
разпределението на разходите по взетото решение за ремонт на покрива съобразно
идеалните части на етажните собственици въззивникът е заявил, че е собственик
на 3, 295 % от идеалните части, а не на 3, 317 %. Това възражение е направено
за пръв път с въззивната жалба, поради което то е преклудирано. Въззивникът
(ответникът) е следвало да го направи своевременно в първоинстанционното
производство. При това положение въззивният съд не следва да разглежда това
възражение.
По делото са
представено и решение на общото събрание на етажната собственост, с което се
приема извършването на ремонт на покрива на стойност 4 000 лева (л. 49 от
исковото производство на районния съд), съответно решение на общото събрание на
етажната собственост, с което се приема размер на дължими суми от въззивника
(ответника): л. 17 от заповедното производство. По отношение на възражението на
въззивника (ответника) срещу решенията, въззивният съд приема следното. Своевременно
с отговора на исковата молба ответникът (въззивникът) е въвел твърдения за
нарушаване на процедурата за приемане на решенията на общото събрание на
етажните собственици (поддържа, че на общото събрание са присъствали по-малко
собственици от изискуемия съгласно ЗУЕС брой). Въпреки това ответникът е
пропуснал да направи изрично искане за отмяна на решението на общото събрание
на етажната собственост, тоест не е предявил насрещен иск по чл. 40 ЗУЕС.
Същото важи и за решението на общото събрание на етажната собственост, с което
е прието да бъдат възложени управителни правомощия на „В.М.“ ЕООД. При това положение предметът на делото се
свежда само до установяването на съществуването на претендираното от
въззиваемата етажна собственост вземане. Съответно по делото не са били
събирани доказателства нито за твърдяното опорочаване на процедурите по
приемане на решенията, нито за връчването на решенията на ответника
(въззивника) по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Правилно районният съд е приел, че
законосъобразността (в това число и нищожността) на решенията на общото
събрание на етажните собственици не може да бъде изследвана в настоящото
производство. Затова и твърденията във въззивната жалба с входящ номер 501215
от 25. 01. 2019 г. за нарушения на процедурата по приемането на решенията на
общото събрание не са свързани с предмета на настоящото дело. Въззивникът
разполага с възможността да предяви иск за отмяна на съответните решения на
общото събрание на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в отделно
производство, ако не е пропуснал преклузивните срокове по ал. 2.
Що се отнася
до направеното с въззивната жалба с входящ номер 501215 от 25. 01. 2019 г.
искане въззивният съд да обяви възлагателния договор (договор за услуга № 690,
л. 6 и сл. от исковото производство на районния съд) за нищожен въз основа на
чл. 26 ЗЗД, въззивният съд приема следното. Своевременно с отговора на исковата
молба ответникът (въззивникът) е възразил за невалидност на договора поради
противоречие и заобикаляне на закона, както и накърняване на добрите нрави,
като се е позовал на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Доколкото законът изрично предвижда
възможността управителни правомощия да бъдат възложени на юридическо лице,
което не е собственик, чрез решение на общото събрание на етажните собственици
и договор (чл. 19, ал. 8 ЗУЕС), възлагателният договор нито противоречи на
закона, нито го заобикаля. Освен това въззивният съд не установява противоречие
на възлагателния договор с добрите нрави. Извън изрично претендираните от
ответника (въззивника) основания по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с оглед твърденията в
отговора на исковата молба, че Зорка Никитова е действала без представителна
власт, възражението следва да се квалифицира и като възражение за висяща
недействителност на възлагателния договор. Както обаче правилно е приел
районният съд, Зорница Никитова е била надлежно упълномощена по чл. 19, ал. 8,
изр. второ ЗУЕС с решение на общото събрание на етажните собственици (л. 39 от
исковото производство на районния съд) и предвид чл. 39, ал. 2 ЗЗД. Вече се
изясни, че законосъобразността на решението на общото събрание на етажната
собственост не е предмет на настоящото производство. Следователно възражението
на въззивника (ответника) срещу възлагателния договор поради сключването му от
лице без представителна власт е неоснователно.
При това
положение и съгласно представените доказателства районният съд правилно е приел
предявеният иск за основателен. Решението следва да бъде потвърдено.
Разноски. С оглед изхода на делото въззивният
съд следва да присъди разноски.
Няма данни
въззиваемата етажна собственост да е сторила разноски в производството по
обжалването на решение № 2326, поради което разноски за него не следва да бъдат
присъждани.
Във въззивното
производство претенции за разноски са направени само от въззиваемата етажна
собственост. Данни за реално осъществяване на разноски има само в
производството по обжалване на решение № 198467 за отстраняване на очевидна
фактическа грешка, доколкото отговорът на въззивната жалба е подаден чрез
юрисконсулт. С оглед липсата на правна и фактическа сложност на производството
въззивният съд определя размера на юрисконсултското възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 ГПК на 20 лева. Въззивната жалба с входящ номер 501215 от 25. 01. 2019 г.
е изцяло неоснователна, поради което въззивникът трябва да бъде осъден да
заплати пълния размер на така определеното юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
130668, постановено на 03. 06. 2019 г. от Софийския районен съд, 154-ти състав,
по гр. д. № 84377 по описа на Софийския районен съд за 2017 г., с което решение
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2326,
постановено на 04. 01. 2019 г. от Софийския районен съд, 154-ти състав, по гр.
д. № 84377 по описа на Софийския районен съд за 2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА поправеното по
реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс решение № 2326, постановено
на 04. 01. 2019 г. от Софийския районен съд, 154-ти състав, по гр. д. № 84377
по описа на Софийския районен съд за 2017 г. в обжалваната част, в която е
признато за установено по предявения от „В.М.“ ЕООД с ЕИК ********, в
качеството му на представител на етажната собственост – град София, ж. к. „Лев *******вх.
„В“, против Г.К.А. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 48 от Закона за управление на
етажната собственост, че Г.К.А. дължи на „В.М.“ ЕООД, в качеството му на
представител на етажната собственост – град София, ж. к. „Лев *******вх. „В“,
сумата за ремонт на покрив на сградата в режим на етажна собственост за в размер
на 132 лева и 67 стотинки.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс Г.К.А. да заплати на етажната
собственост – град София, ж. к. „Л.*******вх. „В“, сумата от 20 лева – разноски във въззивното
производство по обжалването на решение № 130668, постановено на 03. 06. 2019 г.
от Софийския районен съд, 154-ти състав, по гр. д. № 84377 по описа на
Софийския районен съд за 2017 г.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.