Решение по дело №3281/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 623
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Сияна Генадиева
Дело: 20213110203281
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 623
гр.в. 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –в. 13 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110203281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 03-013778 от 31.03.2021
г., Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –в. с което на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл. 415,
т. 1 от КТ на „к.в“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева.
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с твърдения за неговата
незаконосъобразност, противоречия с материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че фактическите изводи на
административно - наказващия орган са неправилни, необосновани и
недоказани. Поради това се иска съдът да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление.
Пред съда жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител -
юрк. Боянова. Тя оспорва жалбата и твърди, че Наказателното постановление
е издадено при правилна фактическа обстановка, която не се оборва от
1
доказателствата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 06.01.2021г., била извършена проверка от свид. Д. на строителния
обект на жилищна сграда „Брилянт", намиращ се в грв. район Приморски
където полагали труд работници на въззивното дружество. В хода на
проверката било дадено задължително предписание с Протокол
№ПР2100400/19.01.2021г. на ДИТ Варна с което било указано „Работодателят
да държи на разположение на контролните органи правилник за вътрешния
трудов ред и документи свързани с разпределение на работното време,
съгласно чл. 403а ал.1 от КТ“.
По повод на тази констатация в т.2 от Протокола за извършена
проверка е дадено предписание работодателят да държи на разположение на
контролните органи, екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и
документ свързан с разпределението на работното време и организацията на
работа съгласно чл. 403а, ал.1 от КТ. Предписанието било дадено със срок на
изпълнение 04.02.2021г. Протоколът за извършена проверка от 06.01.2021г.
бил връчен и подписан лично от управителят на дружеството на 18.01.2021г.
На 19.03.2021г.., свид. Д. отново посетила на строителния обект на
жилищна сграда „Брилянт", намиращ се в грв. район Приморски където
полагали труд работници на въззивното дружество. Целта на проверката била
да се установи дали се спазват правилата на трудовото законодателство по
КТ.
При проверката били констатирани няколко нарушения, едно от
които било това, че в обекта не се намерил на разположение на контролните
органи, по работни места, екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред
и документ свързан с разпределението на работното време и организацията на
работа, с което не е изпълнено предписание № 1 от Протокол, връчен на
18.01.20121 г. и е нарушен чл. 415, ал.1 от КТ.
При извършване на проверката на строителният обект където
полагали труд наети по трудово правоотношение от въззивника лица,
проверяващите първоначално се свързали с управителят на дружеството и
заявили започването на проверката, а в последствие провели разговор с
2
работниците на това дружество намиращи се на обекта. Нито един от
намиращите се на строителният обект работници не представил и незнаел
къде се намират изисканите от проверяващите документи.
Поради това св. Д. съставила АУАН срещу въззивникът АУАН. Актът
бил надлежно предявен и връчен на управител на въззивното дружество,
който в срока по чл.44 от ЗАНН не подал писмени възражения срещу него.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като
описаната в него е издадено и процесното Наказателно с което на основание
чл. 416, ал.5, вр. чл. 415, ал.1 от КТ за нарушение на чл. 415, т.1 от КТ на
въззивника е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира като
еднопосочни, непредубедени, достоверни и непротиворечиви показанията на
свидетеля Д., още повече, че те намират опора и в приложените по делото
писмени доказателства .
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира напълно, включително и като се позова на
нормата на чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ.
От съвкупната преценка на тези писмени и гласни доказателства се
установява, че при направена проверка на 06.01.2021 г. и последваща
проверка в на 19.03.2021г. в строителен обект на жилищна сграда „Брилянт",
намиращ се в грв. район Приморски, са били поискани и не са били дадени на
проверяващите лица екземпляри от Правилника за вътрешния трудов ред и
документ свързан с разпределението на работното време и организацията на
работа, тъй като такива не са били налични там.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите административни актове. Жалбата е депозирана в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
3
съображения:
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до
извода, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон;
отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН; издадени са от
компетентни лица , като при съставянето, респ. при издаването им не са
допуснати нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай е
налице единство между словесното и цифровото описание на нарушението.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Според съда в случая не е налице процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на нарушителя, поради това, че в Акта за
установяване на административно нарушение било написано "не се намериха
на разположение на контролните органи ... екземпляр от Правилника за
вътрешния трудов ред и документи свързани с разпределението на работното
време", тъй като не представлява правна или лексикална сложност да се
разбере смисъла на написаното в АУАН и че във въпросния обект не е имало
екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документ свързан с
разпределението на работното време и организацията на работа. Противното
означава прекомерно и незаконосъобразно формализиране на процеса.
Датата на нарушението е определена правилно, тъй като именно на
тази дата проверяващите са установили, че в обекта не се държи копие от
правилника за вътрешният трудов ред и документ свързан с разпределението
на работното време и организацията на работа.
Водим от изложеното съдът прие, че следва да реши спора по
същество.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.
За да е реализирано това нарушение следва да се установи, че
контролният орган е дал предписание и че същото не е изпълнено. В случая
от приложените по делото Протоколи за извършени проверки на въззивното
дружество става ясно, че на работодателя е било дадено предписание да
държи на разположение на контролните органи, по обекти, работни площадки
и други места, на които се полага наемен труд, екземпляр от Правилника за
4
вътрешния трудов ред и документ свързан с разпределението на работното
време и организацията на работа съгласно чл. 403а, ал.1 от КТ.
Член 403а, ал.1 от КТ гласи: "В предприятието, в неговите поделения,
обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага
наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията
на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето
на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни
графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време."
Съгласно чл. 404, ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по
труда могат по своя инициатива с цел предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, да прилагат принудителни
административни мерки, една от които е даването на задължително
предписание. Именно до колкото на 06.01.2021г. проверяващите са
установили нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ те са дали задължително
предписание: работодателят да държи на разположение на контролните
органи, в обекта по контрол екземпляр от Правилника за вътрешния трудов
ред съгласно чл. 403а, ал.1 от КТ.
В конкретния казус работодател /по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ/
се явява "к.в“ ЕООД. Неговия управител е получил Протокола за извършена
проверка и цитираното по-горе предписание. Поради това съдът приема, че за
работодателя е възникнало задължение да го изпълни. Задължителното
предписание се отнася до всички обекти, работни площадки и други места,
където се престира труд за "к.в" ЕООД, като изрично е посочен обекта на
контрол.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ работодателя в предприятието, в
неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на
които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на
разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния
трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие,
което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на
5
работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на
извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване
на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното време, като в разпоредбата
на ал. 2 на нормата работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни
лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки,
както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го
представляват пред контролните органи на инспекцията по труда,
Нормата на чл. 404, ал.1 от КТ има предвид не само преустановяване
на нарушението което е било констатирано, но и предотвратяване
извършването на бъдещи нарушения.
За яснота съдът следва да отбележи, че на въззивника не е наложено
наказание за липса въобще на Правилник за трудовият ред, а за факта, че той
не се държи на разположение на органите на ДИТ на места в които се полага
труд за въззивното дружество.
От свидетелските показания; Протокола за извършена проверка и
АУАН се установи, че по време на проверката на в обекта на въззивника,
където е престиран труд в негова полза не е имало и съответно не е било
предоставено на проверяващите лица екземпляр от Правилника за вътрешния
трудов ред и документ свързан с разпределението на работното време и
организацията на работа. Това означава, че работодателят не е изпълнил
даденото му предписание за спазване на чл. 403а, ал.1 от КТ. Поради това
съдът приема, че „к.в“ ЕООД е извършил вмененото му нарушение по чл.
415, ал.1 от КТ от обективна страна.
Възражението, че липсва място в строителния обект на което да се
държат документи, следва да се посочи, че работниците на въззивното
дружество са разполагали с помещение – фургон в което са държали личните
си вещи , като не е имало каквато и да е пречка да се държат копия от
посочените документи.
В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
6
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
От субективна страна следва да се посочи, че административно -
наказателната отговорност на „к.в“ ЕООД е обективна и безвиновна.
Поради това и на основание чл. 415, ал.1 от КТ административно -
наказващият орган правилно е ангажирал административно - наказателната
отговорност на "к.в" ЕООД.
Съгласно чл. 415, ал.1 от КТ, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.
Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложеното наказание от една страна и от друга предвид на това,
че нарушението е първо за въззивника, съдът счете, че така наложеното на
въззивника наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание
наложено в минимален размер би постигнало целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция поради което и счете, че
следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от
2500лв. на 1500лв.
Доколкото посочените по-горе смекчаващи обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни; налице са и отегчаващи отговорността
обстоятелства; нарушението е формално и представлява типична проявна
форма на нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ, съдът счита, че конкретният казус
не е маловажен случай или маловажно нарушение. Поради това съдът счита,
че е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. Процесното административно
нарушение е формално такова, тъй като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е негативни правни последици от същото. С
оглед на това със самото осъществяване на нарушението обществените
отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 415, ал.1 КТ са били
застрашени. Именно предвид формалния характер на административното
нарушение съдът намира, че конкретния случай не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този
вид. Следва да се посочи, че задължителното предписание не е било
изпълнено от дружеството-жалбоподател в срок повече от един месец, като по
7
делото не е ясно кога и дали впоследствие предписанието е било изпълнено.
Всички тези съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че
в случая разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, визираща "маловажен" случай на
нарушение, е неприложима.
С оглед спецификата на конкретното нарушение, обстоятелството, че то е
формално и довършено още на 19.03.2021 г., когато е следвало, а не е било
изпълнено задължителното предписание относно екземпляра от Правилника
за вътрешния трудов ред и документ свързан с разпределението на работното
време и организацията на работа, съответно настъпването на вредни
последици не е част от състава на конкретното нарушение, съдът счита, че в
случая за нарушението по чл. 415, ал.1 от КТ не следва да се прилага нормата
на чл. 415в от КТ. Вярно е, че нарушението може да бъде отстранено веднага
/чрез представяне на въпросния екземпляр от Правилника за вътрешния
трудов ред обекта. Освен това подобно нарушение рефлектира цялостно
върху трудовите права на работниците и върху трудовата дисциплина на
работодателя, който /видно от Протоколите за извършена проверка/ има
допуснати и други нарушения на трудовото законодателство. Всичко това
показва, че установеното нарушение не е инцидентна проявна форма на
неспазване изисквания на Кодекса на труда от страна на "к.в" ЕООД, поради
което и прилагането на чл. 415в от КТ не се явява правно обосновано и
житейски справедливо.
Водим от изложените до тук съображения настоящият съдебен състав
реши, че атакуваното Наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, като такива следва да бъдат присъдени и
на въззивното дружество за сторените съдебно деловодни разноски по
делото, съобразно уважената част на иска.
8
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013778 от 31.03.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –в. с което на „к.в“ ЕООД,
ЕИК *********, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
2500.00лв., за нарушение на чл. 415, т.1 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.1 от КТ, като намаля размера на наложената санкция на 1500лева..
ОСЪЖДА „Касабов“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна сумата от 60 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна , да заплати на
„Касабов“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 160 лева,
представляваща сторените по делото съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9