Р Е Ш Е Н И
Е № 2850
гр. Пловдив, 06.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет
и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав
Председател: Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 13647 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на искова молба от ЕВН България Топлофикация ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, против Р.П.Б., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 124,18 лв.- главница,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2017г.-30.04.2018г. и сумата от 16,58 лв.- обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 03.07.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 11242/2019 г. по описа на ПРС, VІІІ-ми състав. Претендира разноски за заповедното и
настоящото исково производство.
Ищецът сочи, че в качеството си на енергийно
предприятие, съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ, продава топлинна енергия
на клиентите си при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР/. По силата на Общите условия на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди се твърди, че
ищецът е поел задължение да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ,
ответникът,като собственик на топлоснабден имот,находящ се в ***, има
качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34,ал.1 от ОУ, е длъжен
да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът твърди забава на
плащане на дължимите от ответника суми, като се позовава на общите условия по
отношение на падежа на задълженията и размера на обезщетението за забава.
Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си
по общите условия е доставило на обекта на ответника за периода от 01.11.2017г.
до 30.04.2018 г. топлинна енергия на обща стойност 124,18 лв., която до този
момент не е платена. Поради забава в плащането на главницата се сочи, че се
дължи и мораторна лихва в горепосочените размери и за горепосочения период. За
горните суми е образувано заповедно производство и е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като препис от заповедта е връчен и е подадено
възражение в срок,т.е налице е
хипотезата на чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК и
ищецът има правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Претендират се разноски, вкл. и присъдените от заповедния съд. Иска се
уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131,
ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, като изложеното във
възражението по чл. 414 ГПК не представлява отговор и не може да се приеме, че
е налице отговор на исковата молба. Впоследствие ответникът депозира възражение
преди първото по делото заседание, с което заявява, че не е съгласен с
начислената сума. В съдебно заседание също оспорва исковата претенция, като
неоснователна и недоказана.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за
енергетиката продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието
„потребител” е дадена в § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който
по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не
обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в
тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани
общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.
Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на договорни отношения по
продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на
задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
Ответникът не оспорва, че е собственик на ап. 9, находящ се в ***,
като това обстоятелство е отделено, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно
чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1
ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13,
ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в
срок. Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената
топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер,
монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този
начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между
отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях
търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените
общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото
дружество и справки за разпределена ТЕ от Нелбо ЕАД.
Заключението е прието по делото, като обективно, пълно и компетентно изготвено,
като ответникът оспорва фактическите констатации на вещото лице. От заключението
се установява, че абонатната станция, обслужваща жилищния блок в *** е
работила, като е отдавала ТЕ, а частта на АС за БГВ през периода е спряна. Топлинното
счетоводство на блока през процесния период е установено, че се води от фирма
за дялово разпределение НЕЛБО ЕАД, като в имота на ответника няма монтирани
отоплителни тела. Подадена е общо 170,873352 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични
разходи в размер на 16,763629 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През
процесния период 01.11.2017 г.- 30.04.2018 г. в ап. 9 всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа и ТЕ за
отопление не се е начислявала. Отопляемият обем на имота е 200 м3.
През имота на ответника не преминава щранг лира. През процесния период в имота няма монтирани
индивидуални разпределителни устройство (ИРУ).
За имота на ответника не са прилагани
изискванията на т. 6.7. във връзка с т.6.5. от „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1
от Наредба 16-334/06.04.2007 г. Количеството ТЕ, разпределено в имота на
ответника за периода 01.11.2017 г. –
30.04.2018 г. по месеци, показано в приложената към експертизата таблица е общо
1,20676 МWh, от които 1,20676 МWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 МWh за отопление и 0,0
MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че стойността на топлинната енергия и обезщетението за забава
съответстват по размер на заявените такива, като в сумата в размер от 124,18
лв. с ДДС е включена сумата от 120,07 лв. с ДДС за ТЕ сградна инсталация и 4,11
лв. с ДДС за услуга дялово разпределение. За времето от 01.11.2017 г. – 30.04.2018
г. по партидата на ответника не са издадени кредитни известия /т.нар. минусови
изравнителни сметки/. Вещото лице е констатирало, че описаните в таблицата
фактури са осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и
справка – декларация по ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника,
водено е редовно счетоводство при ищцовото дружество относно продажбата на ТЕ
на ответника за процесния период. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че
след изготвяне на заключението е получил данни от ищеца, в които е
отразено, че задълженията за процесния период са погасени на 01.07.2020 г.,
като към датата на заседанието – 21.07.2020 г. общата сума в размер на 124,18
лв. е изцяло погасена от ответника чрез плащане, включително и обезщетението за
забава, което е в размер на 16,58 лв. и законната лихва към датата на плащане в
размер на 11,63 лв.
С молба от 20.07.2020 г. преди съдебното заседание от 21.07.2020 г. ищецът
е уведомил съда за извършеното плащане, като е поискал исковете да се отхвърлят
поради плащане и да му се присъдят разноски. Към молбата е приложена справка, в
която са отразени плащанията, посочени от вещото лице в съдебно заседание.
С оглед на приетите по делото като доказателства документи,
удостоверяващи правото на собственост на ответника и с оглед разпоредбите на ЗЕ
и общите условия, съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при
общоизвестните общи условия за продажба на топлинна енергия от "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД и всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за
доставената топлинна енергия.
Съдът намира за
неоснователно поддържаното от ответника оспорване
правилността на начисляването и разпределянето на доставените в процесната
абонатна станция количества топлоенергия от страна на топлинния счетоводител и
конкретните параметри, използвани за изчисляване на доставените количества
топлоенергия. Тези твърдения се опровергават от приетото по делото и
неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, според чието
заключение дяловото разпределение е извършвано коректно, с оглед изискванията
на Методиката за дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост, както и, че ищецът правилно е изчислил, с оглед формулата по т.
6.1.1 от Методиката размерът на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация за процесния период. Въз основа на същата експертиза се установява
също, че стойностите на използваните от топлинния счетоводител при изчисляване
по формулата по т.6.1.1. от Методиката величини съответстват на реалните
такива. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че при изчисляване размера на припадащата се част топлинна
енергия за сградна инсталация, ищцовото дружество е използвало произволни
величини, довели до грешни стойности.
В Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа
на ВКС, ОСГК, е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
техническата експертиза по делото съдът установява, че за процесния период
абонатната станция е работила, като е подавала ТЕ за отопление.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не
от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и други
фактори, като всички съсобственици участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация /обща част/ топлинна енергия, без оглед на това каква част
се използва за отопляване на собствения имот и каква температура е постигната в
имота на потребителя. От заключенията на съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи, приети от съда се установява, че начислените
на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания и при ползване на информацията от фирмата за топлинно
счетоводство.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
/каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по
система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.
145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от
вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
В горния смисъл е и Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по
отправени преюдициални запитване, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета
и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО)
№ 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни
търговски практики“), което допуска национална правна уредба,
която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. Приема се също така, че член 13, параграф 2 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април
2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета
и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Съдът възприема изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и обективно
дадено, неоспорено от страните. Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответника топлинна енергия според вещото лице по СТЕ е бил
извършван в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило
експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и
такива от топлинния счетоводител, относно дяловото разпределение, а е извършило
и самостоятелни изчисления. Заключението не е оспорено, няма основание да не се
кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на
поставените му задачи.
Относно услугата дялово разпределение в изпълнение на разпоредбите на чл.
31, ал. 4 от ОУ същата е включена като стойност в издадените фактури, като
нейният размер не е оспорен от страна на ответника.
Конкретният размер на задълженията на абоната се установяват от приетото и неоспорено от
особения представител на ответника заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, като липсата на представени по делото фактури не променя този
извод. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след
изтичането на периода, за който се отнасят. Относно обезщетението за забава, то
същото се установява по основание, доколкото ответникът е в забава относно
заплащането на дължимите суми, а размерът на същото се установява от вещото лице, изготвило
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
Доколкото ответникът е заплатил процесните суми, то това обстоятелство
следва да се вземе предвид с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК исковете
следва да се отхвърлят на това основание, а именно: на основание тяхното
плащане в хода на процеса.
Безспорно се установява,
че сумите са платени след предявяване на исковата молба, поради което следва да
се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
делото, поради и което в полза на ищеца следва да се присъдят направените и неиздължени
разноски. Съгласно гореизложеното ответникът не е погасил задълженията си за
разноски в настоящото исково производство в общ размер от 500 лв., от които
75лв. – разноски в заповедното производство и 425 лв. – разноски в исковото
производство за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК в размер на 100 лв., за експертизи и за държавна такса.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
поради плащане в хода на процеса предявените
от ЕВН България Топлофикация ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 против Р.П.Б.,
ЕГН **********,*** искове за признаване
за установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 124,18 лв.-
главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.11.2017г.-30.04.2018г. и сумата от 16,58 лв.- обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 03.07.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 11242/2019 г. по описа на ПРС, VІІІ-ми състав.
ОСЪЖДА
Р.П.Б., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 11242/2019
г. по описа на ПРС и сумата от 425 лв.- разноски по гр.д. № 13647/2019
г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ