Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.С., 09 май 2011год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 6
състав, в публично съдебно заседание на 01 март две хиляди и единадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
Като разгледа докладваното от съдия Гигов
гр.дело №3239/2010год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Р.С.М. *** против „Т.”ЕООД,гр.С.
и С.Б.Б. *** положителен установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК
за признаване за установено, че „Т.”ЕООД и С.Б.Б. дължат на Р.С.М. сумата
60 000лв., съгласно запис на заповед от 16.07.2009год., с падеж
30.09.2009год. и авалиране от С.Б.Б., въз основа на който е издаден заповед от
02.11.2009год. по чл.417 ГПК, по гр.дело №48039/2009год., по описа на СРС, 51
състав и изпълнителен лист от 02.11.2009год.Моли да му се присъдят направените
разноски по делото.
Ищецът посочва в исковата молба, че
вземането му съществува на основание договор за заем, като сумите по заема предоставил
на „Т.”АД с две преводни нареждания по банковата сметка на дружеството на
27.03.2009год., и на 28.04.2009год., като задължението по каузалната сделка,
било оформено със запис на заповед н 16.07.2005год., който потвърждава и
удостоверява получаването на сумата и задължението за връщане на същата.
Ответниците „Т.”ЕООД,гр.С. и С.Б.Б. оспорват
предявеният иск, като неоснователен и недоказан и молят да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.Налице е
каузално основание за издаденият запис на заповед само по отношение на първият
ответник „Т.”ЕООД, но не и по отношение на С.Б., доколкото по никакъв начин и
надлежна форма не бил поемал задължение за поръчителство по твърдения договор
за заем между ищеца и първия ответник.Наред с това записа на заповед не бил
предявяван на Б., като същият бил предявен само на другия ответник.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен заверен препис от
запис на заповед от 16.07.2009год., без протест и без разноски, с който подписаният издател С.Б.Б.,
в качеството му на управител на „Т.”ЕООД-С. безусловно се е задължил да плати
на Р.С.М. сума в размер на 60 000лв., с падеж 30.09.2009гд., с плащане по
банковата му сметка-Корпоративна Търговска банка АД, като е отразено
предявяване за плащане на 30.09.2009год. срещу подпис на издателя, като задължението е прието срещу подпис на издателя на
16.07.2009год. и на същата дата -16.07.2009год. това задължение е авалирано, при
условията, при които е прието от С.Б.Б.. Представени са бордеро №856860 от 27.03.2009год. за сумата
30 000лв. и бордеро №368189/28.04.2009год. за сумата 40 000лв. с
наредител –Р.С.М. и получател”Т.”ЕООД.
От приложеното заверено копие от
гр.д.№48039/09год., по описа на СРС, 51 състав се установява, че в полза на
ищеца по настоящото дело - Р.С.М. против
ответниците – длъжници„Т.”ЕООД представляван
от С.Б.Б. и С.Б.Б. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК на
02.112009год., по която и двамата длъжници е разпоредено солидарно да заплатят
на кредитора Р.С.М. сумата 60 000лв. представляваща дължим сума по запис
на заповед ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.10.2009год. до изплащане на вземането, като произтичащо от запис на заповед,
издаден от С.Б.Б., в качеството му на управител на”Т.”ЕООД и авалиран на С.Б.Б.
от 16.07.2009год., като е прието, че е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на кредитора и е издаден изпълнителен лист.Приложението
на разпоредбата на чл.422 ГПК е обусловено от наличието възражение от страна на
длъжника и в случая такива възражения са налице/възражение
вх.№1004944/28.01.2010год. на С.Б.Б. и
възражение вх.№1004945/28.01.2010год. на „Т.”ЕООД/.с определение от
02.03.2010год., СРС, І-ва ГК, 51 състав, по гр.д.№48039/09год. е обявил за
спряно по силата на закона принудителното изпълнение по
изп.д.№20098600400093 по описа на ЧСИ В.М. рег.№860, и район действие СГС,
образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 02.11.2009год. и
издаден изпълнителен лист и е разпоредено да се уведоми заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса, и в
рамките на едномесечния срок от М. е депозирана искова молба в СГС на 22.03.2010год.
Записът на заповед е едностранна и
абстрактна правна сделка, която обикновено е свързана с каузално
правоотношение.За да е действителна обаче, не е необходимо тя да има непременно
основание.Абстрактният характер на сделката означава, че задължението на
длъжника по записа на заповед не е обусловено от съществуването на някаква
причина. Задължението на издателя на записа на заповед произтича не от
наличието на някакъв договор, а от самото му едностранно волеизявление за
задължаване. Ето защо не е необходимо посочване в записа на заповед причина,
поради която издателят сее задължил да заплати сумата по нея на
поемателя.Самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в ценната
книга – запис на заповед предоставя право на поемателя да иска плащане и
задължава издателя да го извърши. Кредиторът няма задължение да доказва
каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане.
От ответниците не се твърди че документът – запис на заповед от 16.07.2009год.
е неистински.Съдът приема, че записът на заповед от 16.07.2009год., че съдържа
всички реквизити по смисъла на чл.535 във вр. чл.536 ТЗ. Наименованието „запис
на заповед” съ съдържа в текста на документа на езика, на който е написан,
налице е изявление, което съставлява безусловно обещание да се плати определена
сума пари, конкретно посочена, като абсолютен размер.
Разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК е специална
процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя
правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на
вземането. Ищецът основава своето вземане срещу ответниците на менителничен
ефект възникнал от менителнична сделка, в случая запис на заповед от
16.07.2009год.Записът на заповед от 16.07.2009год. е валиден породил е целените
правни последици, а именно задължението на ответниците, като издател, платец и авалист/менителничен поръчител/, въз основа
на който се претендира сумата 60 000лв. от ищеца, поради което исковата
претенция по чл.422,ал.1 ГПК следва да бъде уважена и да бъде признато за
установено, че ответниците солидарно дължат на ищцовата страна сумата от
60 000лв., ведно със законната лихва считано от 23.10.2009год. до
изплащане на вземането, по запис на заповед от 16.07.2009год. Записът на
заповед е бил предявен за плащане на 30.09.2009год. на издателя, удостоверено с подпис. В случая
следва да се има предвид, че непредявяването на записа на заповед за плащане на
падежа има за последица само правата на кредитора, досежно лихвите, които са
дължими само след покана.Предявяването на менителничния документ за плащане е
само покана за изпълнение към длъжника, а неизпълнението на това задължение на
поемателя, представлява само неоказване съдействие на кредитора по едно търсимо
задължение. В разглеждания случай ответниците не доказаха в настоящото производство да са изплатили
поетото със запис на заповед парично задължение. Представените платежно
нареждане от 19.05.2009год. за сумата 10 000лв. и от 08.10.2010год. за сумата 2 000лв. няма данни, тези
плащания да са именно по процесния запис
на заповед, а заявеното, че е налице съвместна дейност и споразумение за процентно
участие в печалби и разходи/ в съотношение 80 % на 20 %/ не се установява да има отношение към предмета на делото във връзка със записа на заповед от 16.07.2009год.В
тази насока не се установява относимостта по делото и на представеният граждански
договор №11 от 05.01.2009год.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78,ал.1 ГПК ответниците трябва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцовата страна сумата 2 855лв.,за направени поделото
разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният установителен иск по чл.422,ал.1 ГПК на
Р.С.М., ЕГН-**********,*** против „Т.”ЕООД,
ЕИК *********, гр.С., район”И.”,ул.”Р.А.”№**, бл.* *, вх.”*” ,ет.*, ап.* и С.Б.Б., ЕГН-**********,***,
че „Т.”ЕООД, ЕИК *********, гр.С., район”И.”, ул.”Р.А.”№*,бл.*, вх.”*”, ет.*, ап.* и С.Б.Б., ЕГН-*********,*** дължат солидарно на Р.С.М., ЕГН-**********,*** сумата от
60 000лв., представляваща дължима сума по запис на заповед от
16.07.2009год., без протест и без разноски, платима на 30.09.2009год., ведно
със законната лихва считано от 23.10.2009год. до окончателното изплащане на
вземането въз основа на който е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 02.11.2009год. и изпълнителен
лист на 02.11.2009год.,от Софийски районен съд, І гражданско отделение, 51 състав, гр.дело №48039/2009год.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.1 ГПК „Т.”ЕООД,ЕИК
*********, гр.С., район”И.”,ул.”Р.А.”№*,бл.* *,вх.”*”, ет.*,ап.* и С.Б.Б., ЕГН-**********,*** да заплатят на Р.С.М.,
ЕГН-**********,*** сумата 2855лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщения от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: