Р Е Ш Е Н И Е
№2914/14.7.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди и седемнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №1911 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.Б.Б., ЕГН ********** ***
срещу „Е.Пп” АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.124 ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 3635,13
лева начислена ел.енергия за периода 08.10.2015г. - 07.10.2016г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от
ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което е коригирана сметката му за
използвана ел. енергия, като е начислена сумата от 3635,13
лева, досежно обект на потребление находящ се в гр. Варна,
ж.к. Възраждане бл.35, вх.4, ап.85.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е.Пп” АД, в който се
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума съставлява
стойност на реално потребено количество ел. енергия
на процесния обект на потребление в гр. Варна. Излага, че е извършената
проверка от служители на „Е-ПМ” АД, като констатациите са отразени в
протокол № 1102433/07.10.2016г.. Твърди се, че при проверка в БИМ, РО Русе е установено, че при софтуерно четене на показанията на СТИ е
отчетено наличие на преминала през СТИ ел. енергия по тарифа 1.8.3 в размер на
25541 кв.ч., поради което и на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ
е начислена процесната сума за процесния период, като е издадена и фактура №
**********/30.01.2017г. за сумата от 3635,13 лева.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото КП за техническа проверка №1102433/07.10.2016г., от
който се установява, че на посочената дата от адрес на потребление в гр. Варна,
ж.к. Възраждане, бл.35, вх.4, ап.85 е осъществен демонтаж на СТИ № 1114021363261564,
като на негово място е монтиран електромер №1114021666936114, при посочени
нулеви показания.
Представен е по делото КП за техническа проверка №60/26.01.2017г. на БИМ –
РО Русе, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична
експертиза на СТИ №1114021363261564 е констатирано, в регистър 1.8.3 е
начислена преминала ел. енергия в размер на 25541,273 кВч.
В протокола е посочено, че електромера съответства на метеорологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите характеристики.
По делото е представено становище от 27.01.2017г., изготвено от специалист
„ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, което становище и изготвено съобразно
КП №60/26.01.2017г. с оглед извършена техническа проверка, като е одобрено
извършването на корекция на ел. енергия за периода 08.10.2015г.-07.10.2016г.,
като е посочено, че корекцията е извършена на основание КП и софтуерно
прочитане на регистър на СТИ.
Изготвена е фактура №**********/30.01.2017г. за периода 08.10.2015г.-07.10.2016г.
на стойност 3635,13 лева.
Представена е справка за потребление на
ел. енергия от 22.02.2017г. за обект находящ се в гр. Варна, ж.к.
Възраждане, бл.55, вх.4, ап.85.
От заключението на комплексната съдебно – техническата и счетоводна експертиза
на в.л. К. и П. се установява,че процесния електромер е преминал през
първоначална метеорологична експертиза през 2013г., а същия е с 6 годишна
метеорологична годност. Сочи се, че при софтуерно четене на тарифа 1.8.3 е констатирано
натрупване на ел. енергия в размер на 25541 кВтч,
която ел. енергия не се визуализира на дисплея на СТИ. Посочва се, че процесния
електромер е еднофазен двутарифен, поради което активни
за същия са тарифи Т1 -1.8.1 и Т2 – 1.8.2. Допълва се, че поначало тарифи Т3 и
Т4 следва да бъдат с нулеви показания. Посочва се, че начислената ел. енергия е
в гранични стойности по параметрите на присъединителната линия. От съдебно –
счетоводната част на заключението се установява, че математически точно е
изчислена дължимата сума спрямо отчетената стойност на ел. енергия от 25541 кВтч при софтуерното четене на СТИ.
Депозирано е заключение по назначена съдебно – почеркова експертиза на в.л.
Ц. Ц., от която се установява, че няма данни подписите в оспорения протокол за
проверка №1102433 да се в резултат от техническо или друг вид възпроизвеждане.
Посочва се, че лица посочени като свидетели в протокола не са установени след
проверка в база данни на МВР, както и по установена проверка на място на адрес
на потребление.
Предявен е иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на
недължимостта на вземането на „Е.Пп” АД срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за
отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка
с конкретно притезание, както
и за осуетяване
на възникването на нов спор
за материално право на същото
основание. В конкретната
хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката за
корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването
в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма
на защита.
Между страните не се
спори, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия
за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната
мрежа, поради което ищецът има
задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Спорния въпрос може да бъде обобщен около възможността на ответното
дружество при наличието на определени условия да осъществи изчисление на ел.
енергия, която не е отчетена при ежемесечното периодично отчитане на СТИ.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на
констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ
бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация
по смисъла на
чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение
по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9
вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Предвид изложеното се налага извода, че към датата на
извършване процесната проверка, а т.е. 07.10.2016г.
на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува
законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да
извърши, както изчисление, така и корекция на пренесената ел. енергия.
Разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ дава
възможност на ответника да осъществи корекция на ел. енергия, но при
констатиране на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в инф. база данни за нея. Изрично в хипотезата на посочената
норма е посочено, че за период от максимум една година може да бъде осъществена
корекция на ел. енергия, която се явява разлика между отчетеното количество ел.
енергия и преминалите количества ел. енергия за времето на допускане на
грешката, което време както вече съдът посочи не може да превишава една
година. Следователно и в тази хипотеза
на цитираната норма е налице възможност за осъществяване на корекция на ел.
енергия. Приведено горното към настоящия казус, настоящия съдебен състав
намира, че при периодичното отчитане на СТИ, не е възможно да бъде отчетен
размера на реалното потребление на ел. енергия съдържаща се в регистри 1.8.1 и
1.8.2, а е необходима необходим специален софтуер, поради което и средство за
отчитане на ел. енергия не прочита съдържанието на скритите регистри. Така това
неточно отчитане става повод за нанасяне в информационната база данни на
неточно изразходвано количество ел. енергия спрямо реалните такива.
Констатирането на тази неточност вследствие прочитането на СТИ със специален
софтуер и разкриване съдържането на „скритите” за отчитане регистри (вкл. и
процесния 1.8.3) дава възможност за осъществяване на корекция на потребената
ел. енергия, като разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалите
количества енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но
не и за период по-дълъг от една година. С други думи анализа на разпоредбата за
осъществяване на корекция на ел. енергия по реда на чл. 50 ПИКЕЕ предпоставя
отговор на няколко въпроса: За какво време (за какъв период) e допусната грешката, като тук максималния
период е нормативно ограничен до една година; Какво е отчетеното количество ел.
енергия за този период и какво е количеството
на преминалата ел. енергия за същия този период. Разликата между
отчетеното и реално преминалото количество ел. енергия за периода посочен в чл. 50 ПИКЕЕ,
съставлява размера на корекцията на ел. енергия за обекта на потребление.
По отношение на първия въпрос ответникът
се е позовал на максимално определения в разпоредбата едногодишен период, през
който може да бъде осъществена корекция при настоящите условия. Не става ясно
защо приложените намира последното предложение на чл. 50 ПИКЕЕ, а именно период
- „не по-дълъг от една година”. Когато периода на грешка е по-голям от една
година, то оператора е нормативно ограничен да осъществи корекция на
потребление за максимум този едногодишен период, но това ограничение не
изключва задължението му да посочи периода на грешката, а именно от кой момент
е констатирал, че е налице разлика между отчетеното количество ел. енергия и
реално преминалата такава. Непосочването
на периода и невъзможността същия да бъде предмет на изследване в спорно
съдебното производство поражда съмнение при методологията на неговото
определяне. Нормативното ограничение на периода на допусната грешка не изключва
задължението за посочване на данни за реалното продължение на същата, било то и
за повече или по-малко от една година. Това според настоящия съдебен състав е
необходимо с оглед преценка на възможността, към кой момент в скрития за
отчитане регистър (1.8.3) е започнала да се натрупва процесната ел. енергия, а
този момент е съществен доколкото хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ съдържа изрично
изискване да бъде осъществена корекция на ел. енергия за „времето от допускане на грешката до установяването й”, като не
технически, а нормативно този период е ограничен до една година от установяването
на грешката. Посочването на началния период, от който е започнало натрупване на
показания на ел. енергия в регистър 1.8.3 на СТИ би предпоставяло установяване
на точния период на корекцията по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, а не непременно
приложение на ограничителния едногодишен период съобразно същата разпоредба.
Следва да бъде установен началния момент,
от който е започнало натрупване в регистър 1.8.3 на ел. енергия, този момент
следва да бъде и момента, от който се счита, че е допусната грешка при отчитане на преминалата ел. енергия, по
см. на чл. 50 ПИКЕЕ. Установяването на
грешката следва да бъде свързано с момента, в който посредством специален
софтуер се разкрие натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3, посредством
съставяне по реда на чл. 47 ПИКЕЕ на констативен протокол, в който се обективират фактически действия, които подлежат на проверка
от надлежен държавен метеорологичен надзор – БИМ.
При извършване на проверка на адреса на
потребление, както вече съдът посочи операторът на осн.
чл. 47 от ПИКЕЕ е задължен да съставя протокол, който протокол се подписва от
оператора на съответната мрежа, клиента или негов представител, като при
отсъствие на клиента подписи следва да бъдат положени от двама свидетели, на осн. чл. 47, ал.3 ПИКЕЕ. Настоящата хипотеза не е досежно
осъществяване на корекция на ел. енергия единствено и само въз основа на
констатациите обективирани в констативния протокол за проверка, поради което
разпоредбата на чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ за присъствието на представител на полицията
не е приложима.
По
повод представяния по делото частен свидетелстващ документ ищецът релевира
възражения на липсата на автентичност на положените в КП подписи от лицата
посочени, като свидетели при осъществяване на проверката на СТИ, монтирано на
адреса на потребление на ищеца. Предвид оспорване автентичността на положените
подписи бе открито производство по реда на чл. 193 ГПК, като бе назначена
съдебно – почеркова експертиза. От заключението на същата, което се кредитира
от съда изцяло като обективно и компетентно дадено се установява, че подписите
са положени без намеса на техническо средство, но не се установиха лицата,
посочени като свидетели и положели подписи в оспорения документ. По този повод
назначеното от съда вещо лице Ц. осъществи справка в масивите на МВР, като там
лиза с такива имена не са открити. Осъществена е и проверка на място на адреса
на потребление, като по данни на живущи в съседство такива лица на адреса на
пребивават.
Съобразно гореизложеното следва да бъде
прието, че във връзка с оспорената автентичност на положените подписи в КП №
1102433/07.10.2016г. и откритото производство по чл. 193 ГПК, оспорения частен
документ не е автентичен същия е неистински, като положените подписи не са на
лицата, които са посочени като техни автори. Този извод съдът прави доколкото
не се установи самоличността на тези лица. При тези правни изводи следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 194, ал.1, като КП № 1102433/07.10.2016г. за
извършена проверка бъде изключен от доказателствения материал по делото.
При липса на констативен протокол за
проверка на СТИ, същата се счита за не извършена, поради което не са налице
основания за осъществяване на последваща проверка метеорологичната годност на
СТИ в БИМ, РО Русе, съответно да бъдат обсъждани констатациите обективирани в
съставения официален документ от надлежния държавен орган за метеорологичен
надзор.
При изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже своите
възражения, от които черпи изгодни за себе си права, поради което и предвид
разместената доказателствена тежест при разглеждане на отрицателен
установителен иск, същия следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 650,41 лева, от които 500 лева заплатено
възнаграждение за процесуално представителство и 150,41 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
С.Б.Б., ЕГН ********** *** не дължИ на „ЕПП”АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата от 3635,13 лева начислена
ел.енергия за периода 08.10.2015г. - 07.10.2016г., за която сума е издадена
фактура №**********/30.01.2017г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.Б., ЕГН ********** *** сумата
от 650,41 (шестстотин и
петдесет лева и 41 ст.) лева, от които 500 лева заплатено възнаграждение за
процесуално представителство и 150,41 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: