№ 73
гр. Ловеч, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100685 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1, т.1, чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от “Първа Инвестиционна
Банка“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район
„Изгрев“, бул.“Драган Цанков“№37, представлявана от Изпълнителните директори Никола
Христов Бакалов и Светозар Александров Попов, чрез пълномощника си юрисконсулт Петя
Калинова срещу В. СТ. Р. и АНГ. Р. Р., двамата с постоянен адрес в гр.Ловеч, в която
изтъква, че във връзка с получено съобщение на 11.03.2021 год. на РС-гр.Ловеч, с което са
уведомени за възражение с вх.рег.№930 от 12.02.2021 год. на длъжника АНГ. Р. Р. и
възражение с вх.рег.№931 на длъжника В. СТ. Р. срещу Заповед за изпълнение по Ч.гр.д.
№1303/2020 год. в законоустановения срок и на основание чл.415, ал.1 във връзка с чл.422,
ал.1 от ГПК предявява настоящата искова молба.
Като обстоятелства, на които се основава иска пояснява, че между Кредитора "Първа
инвестиционна банка"АД София, клон Плевен - от една страна и В. СТ. Р., ЕГН-**********,
с постоянен адрес : *** и А. Р. Р., ЕГН-**********, c постоянен адрес : *** от друга страна,
е сключен Договор №010LD-R-000317/10.12.2010 год. за банков кредит, по силата на който
Банката е предоставила на Кредитополучателите банков кредит в размер на 12 500,00 евро.
Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 11.12.2010 год. по сметка с IBAN :
BG10FINV91501014716364, открита на името на Кредитополучателя В. СТ. Р. в Банката.
По така усвоеният кредит няма извършени погасявания по главница.
1
Усвоеният кредит е погасяван по лихва на дати и със суми, както следва :
Дата на погасяванеПогасена сума (в евро)
14.04.2011109.1 евро
04.07.2011223.12 евро
07.09.2011229.77 евро
31.01.2012434.01 евро
19.06.2012209.34 евро
23.08.2012209.34 евро
04.12.2012255.3 евро
27.12.2012204.24 евро
27.03.2013255.3 евро
03.09.2013510.59 евро
27.11.2013255.3 евро
Кредитът е в просрочие, считано от 10.01.2011 год. - общо 3515 дни към 24.08.2020 год.
включително.
Споменава, че по кредита са просрочени 115 вноски по главница, съгласно погасителен
план към Договора за кредит, които са били дължими на падежи и в размери, описани
подробно в табличен вид с начална дата на падеж 10.01.2011 год. и крайна дата 10.07.2020
год.
Общият размер на просрочената сума по лихва е 11518.93 евро, а считано от датата на
предсрочна изискуемост на кредита - 07.08.2020 год. общият размер на просрочената
договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски по договорна лихва по
погасителен план към датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за
предсрочно изискуем остатък от текущо начислена договорна лихва е 11532.77 евро.
Със заявление по реда на чл.417 от ГПК и извлечение от счетоводните книги на "Първа
инвестиционна банка"АД, Банката е помолила съда за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в качеството им на кредитор.
Предвид гореизложеното и бездействието на кредитополучателя по кредита и въз
основа на подаденото заявление по чл.417 от ГПК и извлечението от счетоводните книги на
Банката, счита, че РС-гр.Ловеч правилно и законосъобразно е допуснал издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на "Първа Инвестционна Банка"АД, с
които е осъдил В. СТ. Р., ЕГН-********** и АНГ. Р. Р., ЕГН-********** да заплатят на
„Първа Инвестиционна Банка"АД, ЕИК : ********* сумите по издадения изпълнителен
лист, както следва : 12500,00 евро – главница - солидарно; 62,50 евро лева - законна лихва за
2
периода от 07.08.2020 год. до 24.08.2020 год. солидарно, 9335,36 евро - лихва за периода от
10.01.2018 год. до 12.03.2020 год. солидарно; 667,04 евро - лихва за периода от 14.05.2020
год. до 06.08.2020 год. солидарно; 11532,77 евро договорна лихва за периода от 10.01.2012
год. до 03.09.2020 год. солидарно, 49,08 евро такси за връчване на покани от 25.08.2020 год.
солидарно, 366,08 евро - договорна лихва за периода от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год.
държавна такса - 1350,03 лева и юрисконсултско възнаграждение - 100.00 лева.
Задълженията на ответниците не са погасени в пълен размер и към момента, което поражда
за Банката правният интерес от сезиране на съда с настоящата искова претенция.
Моли да бъдат призовани на съд и като се убеди в основателността на претенциите им, на
основание чл.415, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК, да приеме за установено по отношение на
В. СТ. Р., ЕГН-********** и АНГ. Р. Р., ЕГН-**********, че дължат на „Първа
Инвестционна Банка“АД следните суми, дължими към 07.08.2020 год. (датата, на която е
подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК), а
именно :
1.просрочена главница - 12 500,00 (дванадесет хиляди и петстотин евро) с левова
равностойност : 24 447,87 (двадесет и четири хиляди чтиристотин четиридест и седем лева и
осемдесети седем стотинки);
2.просрочени договорна лихва - 11 532,77 (единадесет хиляди петстотин тридесет и две евро
и седемдесет и седем евроцента), за периода от 10.01.2012 год. до 06.08.2020 год.;
3.наказателна лихва - 9335,36 (девет хиляди триста тридесети пет евро и тридесет и шест
евроцента за периода от 10.01.2018 год. до 12.03.2020 год.;
4.непогасена договорна лихва - 366,08 (триста шестдесет и шест евро и осем евроцента евро)
за перида от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год.;
5.наказателна лихва - 667,04 (шестотин шестдесет и седем евро и четири евроцента) за
периода от 14.05.2020 год. до 06.08.2020 год.;
6.законна лихва - 62,50 (шестдесет и два евро и петдест евро цента);
7.разноски за връчване на покани - 49,08 (четиридести девет евро и осем евроцента), ведно
със законна лихва върху главницата считано от 25.08.2020 год.. до пълното изплащане на
задълженията.
Моли съда да осъди ответниците В. СТ. Р., ЕГН-********** и АНГ. Р. Р., ЕГН-**********
да заплатят на „Първа Инвестиционна Банка"АД суми в размер на : 1350,03 (хиляда триста и
петдесет лева и три ст.) - заплатена държавна такса в заповедното производство по Ч.гр.
дело №1303/2020 год. на РС-гр.Ловеч и 100.00 (сто лева) - присъдено по това дело
юрисконсултско възнаграждение.
Моли да осъди ответниците В. СТ. Р., ЕГН-********** и АНГ. Р. Р., ЕГН-********** да
заплатят на „Първа Инвестиционна Банка"АД и разноските по настоящето производство в
това число : платената държавна такса в размер на 1350,03 (хиляда триста и петдесет лева и
три ст.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто лева).
3
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор от ответниците, чрез пълномощника им
адв.К., в който последната от името на доверителите си счита исковете за неоснователни и
ги оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Позовава се на представените с
исковата молба доказателства – покана-уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, от която е видно, че тя е достигнала до кредитополучателя на 06.07.2020 год. и
непогасената главница по договора за кредит е погасена по давност. Освен това изтъква, че
в извлечението от счетоводни книги на „Пърна Инвестционна Банка“АД като дата за
настъпване на изискуемост на кредита е приета датата 10.01.2011 год., като от тогава до
настоящият момент са изминали повече от 5 години и вземането е погасено по давност.
Ищецът в исковата си молба посочва, че датата на предсрочната изискуемост на кредита е
07.08.2020 год., т.е. налице е противоречие между твърденията в исковата молба и
извлечението по счетоводните книги на Банката.
Относно акцесорните вземания за присъждане на просрочена договорна, наказателна,
законна лихва, разноски за връчване на нотариални покани счита, че те са неоснователни и
ги оспорва по основание и по размер, тъй като от исковата молба и от представените към
нея писмени доказателства не става ясно на какво основание е искането за тяхното
присъждане и как е формиран техния размер. След като заявеното от ищеца вземане по
заповедното производство не съответства на предявеното в исковото производство, то
намира иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Пред настоящата инстанция ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощника
си юрисконсулт Калинова, която от името на доверителя си поддържа исковата молба и
моли съда да уважи изцяло исковата претенция като доказана по основание и размер. Моли
съда да присъди и разноските, които са направени в исковото и в заповедното производства,
за което представя списък на разноски по чл.80 от ГПК, инкорпориран в писмена молба вх.
№1367/16.02.2022 год. Прави възражение за прекомерност на размера н евентуално
претендирания от ответната страна адвокатски хонорар, като моли съда да го намали до
минималния, съгласно Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват лично. Същите се представляват от
пълномощника си адв.К., която от името на доверителите си поддържа отговора на исковата
молба. Позовава се на представените по делото доказателства и най-вече на покана за
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, от която е видно, че тази
покана е достигнала до кредитополучателя на 06.07.2020 год. и непогасената главница по
договора за кредит е погасена по давност. От представеното извлечение от счетоводните
книги на Банката е видно, че за настъпването на кредита е приета датата 10.01.2011 год.,
като от тази дата до настоящият момент заявява, че са изминали повече от 5 години, поради
което вземането е погасено по давност. Относно искането за присъждане на просрочена
договорна лихва счита, че е нищожно. В случай че съдът счете, че то не е нищожно, да
приеме, че е неоснователно и недокозано, за което се бизира на съдебната практика и ТР
№3/2017 год. Освен това счита, че заявеното от ищеца в заповедното производство не
4
съответства на претенцията, направена в исковото производство, поради което моли и на
това основание искът да бъде отхвърлен. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът като прецени писмените доказателства по делото, доводите на процесуалните
представители на страните, потделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени
следните факти :
Безпорно по делото е, че на 10.12.2010 год. в гр.Ловеч между кредитодателя „Първа
Инвестиционна Банка“АД и кредитополучателите В. СТ. Р. и АНГ. Р. Р., двамата с
постоянен и настоящ адрес в гр.Ловеч е сключен Договор №010LD-R-000317/10.12.2010 год.
за банков кредит, със следния предмет : Банката предоставя на кредитополучателите банков
кредит в размер на 12500 евро по разплащателна сметка с IBAN :
BG10FINV91501014716364 с титуляр В. СТ. Р. за погасяване на съществуващи задължения
по Договор за кредит с №112КР-АА-0215/07.08.2007 год. и кредитна карта с Договор
№112РКО-А-0163/08.08.2007 год. Срокът за усвояване на кредита е до 15.12.2010 год., а
крайният срок за погасяване на кредита е 10.12.2020 год.
Страните са постигнали договореност, видно от т.4 на договора, че за ползвания кредит
кредитополучателите заплащат на Банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен
процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 9 пункта. Към датата на сключване на
настоящият договор Базовият лихвен процент на Банката за евро е в размер на 7.99%
годишно. Договорено е също в следващата т.5, че към датата на сключване на настоящият
договор, годишният процент на разходите е 19.36%. Общата сума дължима от
кредитополучателите е 26566 евро. Кредитополучателите са се задължили да заплащат на
Банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 40 лева /т.6 от
договора/. Видно от т.10 на договора е, че плащания, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателите в Банката, се
отнасят в просрочие и олихвяват в договорения в Раздел II, т.4 лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При
наличие на просрочени плащания, Банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително
надбавката. Задълженията на кредитополучателите според т.11, б.“а“ и б.“б“ са съответно да
не поемат други финансови задължения към трети лица, които да увеличават общата им
кредитна експозиция над 25447,88 лева до окончателното изплащане на кредита, освен с
изрично съгласие на Банката, както и да погасят задълженията си и да закрият кредита с
договор №11КР-АА-0215/07.08.2007 год. и договор за кредитна карта с №112РКО-А-
0163/08.08.2007 год.
При допускане на просрочие над 60 дни кредитът става предсрочно изискуем и Банката
пристъпва към принудително събиране на вземането – т.15 на договора.
5
Страните са се договорили също и че кореспонденцията по този договор ще се води в
писмена форма на адреса в гр.Ловеч на Банката, а за кредитополучателите е посочен адрес в
***.
Настоящият договор е сключен при условията на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, като с подписването
му кредитополучателите са декларирали, че са им представени и са запознати с Общите
условия на Банката за кредити на физически лица и приемат прилагането им при уреждане
на отношенията между тях и Банката във връзка със сключване и изпълнение на същия.
Договорът за банков кредит е подписан от представител на „Първа Инвестиционна
Банка“АД и от кредитополучателите В. СТ. Р. и АНГ. Р. Р..
Неразделна част от цитирания по-горе договор е и Погасителен план – Приложение
№1, в който са фиксирани месечните анюитетни вноски – 120 на брой, всяка в размер на
219,13 евро, включваща договорна лихва и главница, дължими от кредитополучателите в
полза на Банката, като началната дата на плащане е с падеж 10.12.2010 год., а последната на
10.11.2020 год.
От представените за целите на настоящото исково производство Общи условия на
„Първа Инвестиционна Банка“АД за кредити на физически лица, изготвени на основание
чл.298 от ТЗ и приети от УС на Банката, изменени и допълнени с решение в сила от
01.02.2019 год., представляващи неразделна част от сключения между страните договор за
банков кредит се установява, че кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва,
начислявана върху дълга по главницата, в размер на приложимия съгласно договора
Референтен лихвен процент за валутата на кредита, увеличен с надбавка, посочена в
договора. В договора може да се предвиди и фиксиран лихвен процент, като лихви се
начисляват само за дните на фактическото ползване на кредита – т.4.1. точният размер на
дължимата от кредитополучателя лихва се изчислява от Банката за всеки лихвен период на
падежа на съответното лихвено плащане, посочен в погасителния план – приложение към
договора – т.4.3. Едно от задълженията на кредитополучателя, съгласно т.7.1, б.“б“ на
Общите условия, е да осигурява своевременно средства по разплащателната си сметка за
извършване на погашенията по кредита съгласно погасителния план - Приложение към
договора, както и за всички други дължими на Банката суми по договора. В Раздел Х -
Предсрочна изискуемост, в т.10.1.2, б.“а“ е предвидено, че Банката има право да обяви
кредита за изцяло и предсрочно изискуем незабавно с писмено предизвестие до
кредитополучателя за срок, определен от Банката, в случай, че кредитополучателят не
изпълни което и да е плащане по договора /не осигури авоар по разплащателната сметка/
повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. Установява
се от Раздел ХI – Неизпълнение, т.11.1, б.“г“, че в случай, че кредитополучателят не
изпълни което и да е свое задължение по договора и настоящите Общи условия в
определения затова срок или кредитът бъде обявен за изцяло и предсрочно изискуем при
условията на Раздел Х от настоящите Общи условия, Банката има право да събере
служебно, без съдебна намеса, изискуемите си вземания, включително разноски, такси,
комисионни, лихви, главница от всички сметки на кредитополучателя в банката по реда,
6
предвиден в Раздел ХII от настоящите Общи условия и/или да прихване изискуемите си
вземания срещу задълженията си към кредитополучателя. Раздел ХII - Служебно събиране,
към който препраща цитирания по-горе Раздел ХI предвижда, че с приемането на
настоящите Общи условия кредитополучателят дава изричното си и неотменимо писмено
съгласие и упълномощава Банката служебно да събира всички дължими й от
кредитополучателя суми по договора, от всяка негова сметка при нея, включително и от
депозитните сметки на кредитополучателя, независимо от условията на конкретния договор
за депозит. В случаите на предходното изречение всички последствия от нарушаването на
условията по депозита са за сметка на кредитополучателя. Банката уведомява
кредитополучателя за основанието, размера и вальора на служебно събраната от неговата
сметка сума с отчета по сметка – т.12.1. В случай, че Банката пристъпи към събиране на
дължимите й суми от банкови сметки на кредитополучателя, които са в друга валута, се
прилага референтният обменен курс на Банката за съответната валута за деня на извършване
на операцията – т.12.1.1.
Ищецът се позовава на извлечение от счетоводните книги на „Първа Инвестиционна
Банка“АД по чл.417, т.2 от ГПК за размера на дълга на кредитополучателите В. СТ. Р. и
АНГ. Р. Р. по Договор №010LD-R-*********.12.2010 год., от което се разбира, че
предоставеният им от Банката кредит в размер на 12500 евро е изцяло усвоен на 11.12.2010
год. по сметка с IBAN : BG10FINV91501014716364, открита на името на кредитополучателя
В. СТ. Р. в Банката. По така усвоеният кредит няма извършени погасявания по главница.
Кредитът е в просрочие, считано от 10.01.2011 год. – общо 3515 дни към 24.08.2020 год.
включително, като са просрочени 115 вноски по главница, съгласно погасителен план към
Договора за кредит. Общият размер на просрочената сума по главница е 11451,41 евро, а
считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита - 07.08.2020 год., общият размер на
просрочената главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница по
погасителен план към датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за
предсрочно изискуем остатък от усвоената сума е 12500 евро.
От извлечението на Банката се установява, че по кредита са просрочени 103 вноски
по лихва, дължими на падежи или общият размер на просрочената сума по лихва е 11518,93
евро, а считано от датата на предсрочната изискуемост на кредита - 07.08.2020 год., общият
размер на просрочената договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски по
договорна лихва по погасителен план към датата на предсрочн аизискуемост, включително
и обявения за предсрочно изискуем отатък от текущо начислена договорна лихва е 11532,77
евро.
Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на 06.07.2020 год.,
на основание т.10 от Договора за кредит и Раздел Х «Предсрочна изискуеомст», т.10.1.2,
б.»а» от Общите условия на «Първа инвестиционна Банка»АД за кредити на физически
лица, Банката чрез ЧСИ В.Петров, рег.№879 на КЧСИ, с район на действие ОС-гр.Ловеч, на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, е връчил на кредитополучателите покана за доброволно
изпълнение на задълженията по Договора с предоставен 7-дневен срокза изпълнение от
7
получаване на поканата. Тъй като кредитополучателят не е платил просрочените
задължения по Договора за кредит в предоставения срок за доброволно изпълнение, Банката
е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 07.08.2020 год. Към
24.08.2020 год. включително дългът на кредитополучателя и солидарния длъжник,
произтичащ от Договора за кредит, е в размер на 34 512,83 евро, формиран, както следва :
12 500 евро непогасена главница; 11 532,77 евро непогасена договорена лихва, начислена за
периода 10.01.2012 год.-06.08.2020 год. включително, дължима на основание Раздел II, т.4
от Договора за кредит; 9 335,36 евро наказателна лихва, начислена за периода 10.01.2018
год.-12.03.2020 год. включително, дължима на основание Раздел II, т.10 от Договора за
кредит; 366,08 евро непогасена договорена лихва, начислена за периода 13.03.2020 год.-
13.05.2020 год. включително, дължима на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит;
667,04 евро наказателна лихва, начислена за периода 14.05.2020 год.-06.08.2020 год.
включително, дължима на основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит; 62,50 евро
законна лихва, начислена за периода 07.08.2020 год.-24.08.2020 год. включително; 49,08
евро непогасени разноски за връчване на покани 96 лева. Изрично е посочено, че в това
извлечение от счетоводните книги по реда на чл.417, т.2 от ГПК, Банката претендира
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за пълния размер на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.
Чрез ЧСИ В.Петров, с рег.№879 на КЧСИ, с район на действие ОС-гр.Ловеч ищецът
„Първа Инвестиционна Банка“АД е връчила покана до ответницата В. СТ. Р., с която на
основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит и Раздел Х, т.10.1.2, б.“а“ от Общите
условия на „Първа Инвестиционна Банка“АД за кредити на физически лица, я е поканила в
7-мо дневен срок от получаване на настоящото уведомление доброволно да погаси всички
свои просрочени задължения към Банката в размер общо на сумата 33136,04 евро. В
протовен случай, след изтичането на срока и без да й бъде изпращано повторно
уведомление, Банката ще счете кредита за изцяло предсрочно изискуем и ще предприеме
всички предвидени в закона действия за принудително изпълнение срещу нейното
имущество и предоставените обезпечения. Разписката за връчване на уведомлението е
връчена на 06.07.2020 год., но не лично на адресата В. СТ. Р., а на АНГ. Р. Р., със
задължение да й я предаде.
От допусната по искане на ищцовата страна съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитора с доверие като компетентно изготвена и безпристрасно депозирано,
още повече, че не се оспори от страните в хода на исковия процес, се установява, че
процесният кредит е усвоен изцяло от кредитополучателите на 11.12.2010 год. Съгласно
Погасителния план /Приложение 1 към Договора/ издължаването на кредита е предвидено
да стане на 120 погасителни анюитетни вноски, всяка по 219,13 евро, включваща договорна
лихва и главница. През периода от 14.04.2011 год. до 27.11.2013 год. по сметката,
обслужваща кредита, кредитополучателят е внесъл суми за погасяване на задълженията,
както следва : на 14.04.2011 год.-109,10 евро; на 04.07.2011 год.-223,12 евро; на 07.09.2011
год.-229,77 евро; на 31.01.2012 год.-434,01 евро; на 19.06.2012 год.-209,34 евро; на
8
23.08.2012 год-209,324 евро; на 04.12.2012 год.-255,30 евро; на 27.12.2012 год.-204,24 евро;
на 27.03.2013 год.-255,30 евро; на 27.12.2012 год.-204,24 евро; на 27.03.2013 год.-255,30
евро; на 03.09.2013 год.-510,59 евро и на 27.11.2013 год.-255,30 евро. Експертът посочва в
заключението си, че внесените суми са били крайно недостатъчни за погасяване на
задълженията съгласно Погасителния план, а освен това още от първата вноска по този план
са налице неспазване на падежните дати, т.е. още от първата вноска с падеж на 10.01.2011
год. по процесния кредит е допуснато просрочие. Последното плащане на задълженията по
процесния кредит е направено на 27.11.2013 год. На 07.08.2020 год. е регистрирана
предсрочна изискуемост на кредита.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
24.08.2020 год. кредитополучателите В. СТ. Р. и АНГ. Р. Р. са имали дължими и
неизвършени просрочени плащания, както следва : просрочена главница към датата на
предсрочна изискуемост – 07.08.2020 год. от 115 вноски – 11451,41 евро; просрочена лихва
към датата на предсрочна изискуемост – 07.08.2020 год. от 103 вноски – 11518,93 евро.
Вещото лице в т.3 на заключението си е изчислило, че размерът на
дължимата сума по договора за кредит от В. СТ. Р. и АНГ. Р. Р. към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК /24.08.2020 год./, представляващи просрочена главица и
просрочени лихви – договорни и наказателни, при отчитане на регистрираната дата на
предсрочната изискуемост е : дължима главница – 12500 евро; дължима договорна лихва –
11532,77 евро за периода от 10.01.2012 год. до 06.08.2020 год.; дължима наказателна лихва –
10368,48 евро за периода от 10.01.2018 год. до 12.03.2020 год.; дължима законова лихва –
62,50 евро за периода от 07.08.2020 год. до 24.08.2020 год.
На поставената допълнителна задача да изчисли какъв е размера на
дължимата главница и договорна възнаградителна лихва за периода от 25.08.2017 год. до
07.08.2020год., вещото лице е отговорило в депозираното на 06.01.2022 год. допълнително
заключение, че за времето от 25.08.2015 год. до 07.08.2020 год. размерът на дължимата
главница по договора за кредит, като се вземе предвид твърдяното настъпване на
предсрочната изискуемост на 07.08.2020 год. е 8 305,21 евро, а размерът на дължимата
договорна възнаградителна лихва за същият период от време е 2150,13 евро.
От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело
№1303/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че въз основа на подадено
заявление от „Първа Инвестиционна Банка“АД, заповедният съд е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№747/03.09.2020 г., с която е разпоредил длъжниците В. СТ. Р. и АНГ. Р. Р., двамата от
гр.Ловеч Солидарно да заплатят на кредитора "Първа Инвестиционна Банка“АД сумата
34512,83 евро, от които за главница в размер на 12500 евро, 62,50 евро законна лихва от
07.08.2020 год. до 24.08.2020 год. включително, 9335,36 евро лихва от 10.01.2018 год. до
12.03.2020 год. включително наказателна лихва, дължима на основание Раздел II, т.10 от
Договор за кредит, 667,04 евро друга лихва от 14.05.2020 год. до 06.08.2020 год.
включително наказателна лихва, дължима на основание Раздел II, т.10 от Договор за кредит,
9
11532,77 евро договорна лихва от 10.01.2012 год. до 03.09.2020 год. включително
непогасена договорена лихва, дължима на основание Раздел II, т.4 от Договор за кредит,
49,08 евро разходи и такси за връчване на покани от 25.08.2020 год. до изплащан ена
вземането, 366,08 евро договорна лихва от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год. включително
непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т.4 от Договор за кредит,
както и сумите 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 1350,03 лева държавна такса,
представляващи разноски по делото. Като обстоятелства, от които произтица вземането в
заповедта е посочено Договор за кредит №010LD-R-000317/10.12.2010 год.
Поради това, че солидарните длъжници са подали възражение в срока по чл.414, ал.2
от ГПК, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, то с
разпореждане №263/04.03.2021 год. по Ч.гр.дело №1303/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч,
заповедният съд е указал на заявителя, че на основание чл.415, ал.1 от ГПК, в едномесечен
срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си
против солидарните длъжници, като довнесе дължимата държавна такса съгласно Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - в сила от 01.03.2008 г.
Предупредил го е също, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в
посочения срок /копие от ИМ с положен щемпел за входирането й в съответния съд/,
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на "Първа Инвестционна
Банка"АД на 04.03.2021 год. и получан от негов представител на 11.03.2021 год., видно от
разписката по заповедното производство.
Исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.
№2067/07.04.2021 год., пощенско клеймо от 06.04.2021 год., т.е. подадена е в законният
едномесечен срок от съобщението, на основание чл.415, ал.4 от ГПК, и е допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна и недоказана.
ПО ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.415, АЛ.1, Т.1, ЧЛ.422, АЛ.1 И
ЧЛ.124, АЛ.1 ОТ ГПК.
При наличието на тези факти съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1, чл.422,
ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната
заповед за изпълнение, а именно : наличие на облигационна връзка между страните, от която
да е възникнало задължението за ответниците за заплащане на търсената сума, както и
изпълнение на задълженията по договора, т.е. че е предоставил дължимата сума; настъпване
на предсрочна изискуемост, включително датата и начина на уведомяване на ответниците за
това; размера на главното и на акцесорните задължения за процесните периоди от време.
В тежест на ответниците е да установят погасяване на задължението.
По делото е спорен въпроса дали вземането по договора е изискуемо и по-точно
10
настъпила ли е предсрочна изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
Съгласно т.10.1.2, б.“а“ от Общите условия на „Първа Инвестционна Банка“АД за
кредити на физически лица, Банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от Банката, в
случай, че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по Договора /не осигури
авоар по разплащателната сметка/ повече от 5 работни дни след датата, на която плащането
е станало изискуемо.
По този въпрос с ТР №4 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното
задължително по прилагане на закона разрешение : 1.В хипотезата на предявен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,
но след като Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост; 2.В хипотезата на предявен иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуеомст е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, това право следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Доколкото видно от служебно направена справка в ТР към датата на постановяване
на настоящото съдебно решение – 11.03.2022 год., предметът на дейност на „Първа
Инвестиционна Банка“АД, ЕИК : ********* е извършване на публично привличане на
влогове или други възстановими средства, предоставяне на кредити или друго финансиране
за своя сметка и на собствен риск, съдът счита, че цитираните по-горе постановки на ТР №4
от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС са относими към настоящия казус, като въз основание
на това ТР и предвид оспорването от страна на пълномощника на ответниците, приема, че в
случая не е налице подлежащо на изпълнение вземане срещу солидарните длъжници,
посочени в заявлението, предвид липсата на доказателства за отправено към тях изявление
от страна на ищеца, че последният счита процесното вземане за предсрочно изискуемо.
Съдът позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, което е изготвено след запознаване на експерта със счетоводните книги в
„Първа Инвестционна Банка“АД и с доказателствата по делото, приема за изцяло
достоверно посоченото в него, че последното плащане на задълженията по процесния
кредит е направено на 27.11.2013 год., като на 07.08.2020 год. е регистрирана предсрочна
изискуемост на кредита. Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства, на
които „Първа Инвестционна Банка“АД се позовава, за да докаже твърдението си, че
надлежно е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост е, че чрез ЧСИ
11
В.Петров, с рег.№879 на КЧСИ, с район на действие ОС-гр.Ловеч е отправена покана до В.
СТ. Р., връчена на 06.07.2020 год. не лично на нея, а на съпругът й АНГ. Р. Р., със
задължение да й я предаде. Тоест установява се, че Банката е изпратила покана до В. СТ. Р.
преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, която съгласно
заключението на в.л.Р. е на дата 07.08.2020 год. Ето защо настоящият състав приема, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в
РС-гр.Ловеч – 25.08.2020 год. не е имало ликвидно и изискуемо вземане, което води до
неоснователност на исковата претенция с правно основание чл.415, ал.1, т.1, чл.422, ал.1 от
ГПК и чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът е длъжен да спомене, че правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
едно субективно право, установено в полза на кредитора, което представлява изменение на
договора и за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявлението
само на една от страните при наличието на две предпоставки : обективният факт на
неплащането и упражняването от кредитора правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целият кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, но събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме, че „Първа Инвестиционна Банка“АД е
сторила това преждевременно, поради което и не може да се приеме за установено със сила
на присъдено нещо изискуемостта на претендираното вземане по процесния договор за
банков кредит. Според съда това е достатъчно основание за отхвърляне на исковата
претенция, без да е необходимо да обсъжда и останалите възражения на пълномощника на
ответника за погасяване на вземането по давност, за нищожност на акцесорните вземания и
за несъответствие на ищцовата претенция по размер за всяко едно от вземанията със сумите
по заповедното производство.
/Видно е, че в издадената Заповед №747 от 03.09.2020 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по Ч.гр.дело №1303/2020 год. по
описа на РС-гр.Ловеч е разпоредено длъжниците Солидарно да заплатят на Банката
дължимите суми по главно и акцесорни вземания, включително и съдебно-деловодните
разноски така, както е бил сезиран заповедният съд в заявлението. В настоящото
исково производство нито в адресната част на исковата молба, но най-вече в
петитума ищецът не е уточнил, че сумите по главното и акцесорни вземания,
включтелно и съдебно-деловодните разноски, направени в заповедното и в исковото
производства се дължат солидарно от ответниците, поради което и съдът дори и да е
констатирал този пропуск се произнася в мотивите и в диспозитива на решението си
така, както е сезиран в петитума на иска/.
Следователно след като ищеца не установи фактите, на които основава своите
искания, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, то исковата му претенция против ответниците с
посочено правно основание чл.415, ал.1, т.1, чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, се явява
12
неоснователна и недоказана като такава следва да бъде отхвърлена.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява претенцията на
ищеца против ответниците за заплащане на съдебно-деловодни разноски, направени в
настоящото исково производство в размер на сумата 1350,03 лева платена държавна такса и
100 лева възнаграждение за юрисконсулт и направените в заповедното производство
разноски в размер на сумата 1350,03 лева заплатена държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, като за последните съдът дължи произнасяне в решението
си съобразно изхода на спора - ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК,
но след като исковата претенция е неоснователна и недоказана, то неоснователна е и
ищцовата претенция за присъждане на разноски в заповедното производство.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата 1 830 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени пред настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК - адвокатски хонорар. Според съда изцяло неоснователно е
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар на адв.К. – пълномощник
на ответниците, предвид факта, че то е в значително по-малък размер от дължимия с оглед
материалния интерес в настоящото исково производство, на основание чл.8, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
и не следва да се редуцира.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Първа Инвестиционна Банка“АД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район „Изгрев“, бул.“Драган Цанков“№37,
представлявана от Изпълнителните директори Никола Христов Бакалов и Светозар
Александров Попов, чрез пълномощника си юрисконсулт Петя Калинова срещу В. СТ. Р.,
ЕГН-********** и АНГ. Р. Р., ЕГН-**********, двамата с постоянен адрес : ***
положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1, чл.422, ал.1 и чл.124,
ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на В. СТ. Р., ЕГН-********** и
АНГ. Р. Р., ЕГН-**********, че дължат на „Първа Инвестционна Банка"АД следните суми,
дължими към 07.08.2020 год. (датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК), а именно :
1.просрочена главница - 12 500,00 (дванадесет хиляди и петстотин евро) с левова
равностойност : 24 447,87 (двадесет и четири хиляди чтиристотин четиридест и седем лева и
осемдесети седем стотинки);
2.просрочени договорна лихва - 11 532,77 (единадесет хиляди петстотин тридесет и две евро
и седемдесет и седем евроцента), за периода от 10.01.2012 год. до 06.08.2020 год.;
3.наказателна лихва - 9335,36 (девет хиляди триста тридесети пет евро и тридесет и шест
13
евроцента за периода от 10.01.2018 год. до 12.03.2020 год.;
4.непогасена договорна лихва - 366,08 (триста шестдесет и шест евро и осем евроцента евро)
за перида от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год.;
5.наказателна лихва - 667,04 (шестотин шестдесет и седем евро и четири евроцента) за
периода от 14.05.2020 год. до 06.08.2020 год.;
6.законна лихва - 62,50 (шестдесет и два евро и петдест евро цента);
7.разноски за връчване на покани - 49,08 (четиридести девет евро и осем евроцента), ведно
със законна лихва върху главницата считано от 25.08.2020 год.. до пълното изплащане на
задълженията, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на “Първа Инвестиционна Банка“АД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район „Изгрев“, бул.“Драган Цанков“№37,
представлявана от Изпълнителните директори Никола Христов Бакалов и Светозар
Александров Попов, чрез пълномощника си юрисконсулт Петя Калинова срещу В. СТ. Р.,
ЕГН-********** и АНГ. Р. Р., ЕГН-**********, двамата с постоянен адрес : *** за
заплащане на съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково производство в
размер на сумата 1350,03 лева платена държавна такса и 100 лева възнаграждение за
юрисконсулт и направените в заповедното производство разноски в размер на сумата
1350,03 лева заплатена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА “Първа Инвестиционна Банка“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : гр.София, район „Изгрев“, бул.“Драган Цанков“№37, представлявана от
Изпълнителните директори Никола Христов Бакалов и Светозар Александров Попов, чрез
пълномощника си юрисконсулт Петя Калинова да заплати на В. СТ. Р., ЕГН-********** и
АНГ. Р. Р., ЕГН-**********, двамата с постоянен адрес : *** сумата 1 830 /хиляда
осемстотин и тридесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени пред
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК - адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото решение препис от него да се приложи по
Ч.гр.дело №1303/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
14