РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Ямбол, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Калина Ив. Стоянова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Д. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно частно
наказателно дело № 20252300600225 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба подадена от обвиняемия М. Ж.
А., чрез служебно назначения му защитник адвокат Б. Ч., срещу протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание на **.**.****г.по нохд
№ 186/ 2025г.по описа на РС-Ямбол
С обжалваното определение на основание чл.343б, ал.5 от НК е отнет в
полза на държавата ½ идеална част от лек автомобил „***** ****“ с рег.№ *
**** ** собственост на подсъдимия М. А. и послужил за извършване на
престъплението, както и е присъдена в полза на държавата на 1/2 идеална част
от равностойността на процесния автомобил в размер на 1250лева.
В частната жалба се застъпва становище за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното определение. Сочи се, че нормата на
чл. 343б, ал.5 от НК противоречи на КРБ и правото на ЕС, поради което не
1
следва да се прилага. Твърди се, че отнемането на моторно превозно средство
в конкретния случай е непропорционална наказателна мярка, която е
несъизмерима с извършеното престъпление. Излагат се подробни
съображения, че нормата на чл.343б, ал.5 от НК предвижда два подхода –
отнемане изцяло на МПС, което е еднолична собственост на дееца и
присъждане на парична равностойност , щом не го притежава. Не е
предвидена възможност за едновременно приложение на двете хипотези, още
повече че процесния автомобил е в режем на СИО, която е бездялова по своя
характер и не би могла да бъде отнета ½ ид.част от процесния автомобил.
Това би поставило съпругата на подсъдимия, която не е извършила
престъпление в позиция да притежава вещ в съсобственост с Държавата.
Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено като
противоречащо на КРБ.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол
пледира за неоснователност на въззивната частна жалба и като такава да се
остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното определение.
Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и чрез служебния си
защитник адв.Ч., чрез която поддържа въззивната жалба в частта относно
незаконосъобразност на определението, в частта, с която е отнет в полза на
държавата ½ идеална част от лек автомобил „***** ****“ с рег.№ * **** **
собственост на подсъдимия М. А.. Излагат се подробни съображения относно
правния статут на СИО, както и това , че с това се засягат права и интереси на
трети лица нямащи процесуална възможност да се защитят. Прави се искане за
отмяна на обжалваното определение в тази част.
Окръжен съд- Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, пледоарията на
защитника на въззивника- подсъдим и прокурора и доводите във въззината
частна жалба намира следното:
Въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а
разгледана по същество същата е частично основателна по следните
съображения:
Производството пред районния съд е преминало по реда на глава XXIX
от НПК.
2
С определение № 99/13.05.2025г.по нохд № 186/2025г.РС-Ямбол е
одобрил споразумение, с което подс.А. е признат за виновен в това, че на
*.**.**** год., около 15.27 часа, в с.*****, обл. ****, по ул. „******“ в посока
към с.*****, управлява моторно превозно средство - лек автомобил марка
„***** ****“ с рег.№ * **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2промила, а именно 1,33промила, установено по надлежния ред, поради
което и на основание чл.343б, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 3
месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за срок от 3 години.
На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява
МПС за срок от 8 месеца.
Присъдени са направените по делото разноски.
Определението в тази част е влязло в сила на **.**.****г.
На основание чл.343б, ал.5 от НК е отнет в полза на държавата ½
идеална част от лек автомобил „***** ****“ с рег.№ * **** ** собственост на
подсъдимия М. А. и послужил за извършване на престъплението, както и е
присъдена в полза на държавата на 1/2 от равностойността на процесния
автомобил в размер на 1250лева.
От справка на Сектор Пътна полиция при ОДМВР Ямбол е видно, че
считано от *.**.****г.лек автомобил „***** ****“ с рег.№ * **** ** е
собственост на М. Ж. А..
От препис извлечение от акт за сключен граждански брак е видно, че
подсъдимия А. и Д. Б. са сключили граждански брак на **.**.****г.
На *.**.****г.е извършен оглед на местопроизшествие, като от
изготвения протокол е видно, че обект на огледа е процесния лек автомобил. В
протокола е описано актуалното състояние на автомобила, както и е изготвен
фотоалбум.
От заключението на автотехническата експертиза е видно, че вещото
лице инж.Д. след запознаване с материалите по делото, модела, марката,
годината на производство, техническото състояние на автомобила и
извършване анализ на пазарните цени на този вид автомобили за страната и
региона дава заключение, че пазарната стойност към датата на извършване на
3
деянието на процесния автомобил е 2 500лева. Районният съд правилно и
обосновано е кредитирал заключението на АТЕ, тъй като същото е
компетентно и обосновано.
Съдът намира, че определението в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно в предвид следното:
Съдът счита, че следва да се произнесе по наведените във въззивната
жалба доводи за противоконституционност на нормата на чл.343б, ал.5 от НК,
както и че същата противоречи на правото на ЕС.
Като неоснователно се приема възражението във въззивната жалба, че
нормата на чл.343б, ал.5 от НК противоречи на КРБ, тъй като с решение № 8/
17.07.2025г.постановено по к.д. № 15/2024г.Конституционния съд на РБ
отхвърля искането за обявяване нормата на чл.343б, ал.5 от НК за
противоконституционна. Решенията на Конституционния съд са
задължителни за прилагане, поради което и възражението в тази насока не
следва да бъде уважено.
Неоснователно е и възражението, че процесната норма противоречи на
правото на ЕС, относно прилагане принципа на пропорционалност.
Принципът за пропорционалност е залегнал в член 5, параграф 4 от Договора
за Европейския съюз и според него мерките на ЕС, трябва да са подходящи и
необходими за постигане на желаната цел и не следва да налагат на лицето
тежест, която е прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде
постигната. Съгласно чл. 52 от Хартата за основните права на ЕС всяко
ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от хартата,
трябва да бъде предвидено в закон и да защитава основното съдържание на
същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност
ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако
действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на
необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. За
намирането на баланс между основни права следва да се направи преценка за
съответствие на ограничителната мярка по отношение на едно основно право,
в случая- това на собственост. Нормата на чл. 343б, ал.5 от НК е приета за
регулиране на обществените отношения свързани с безопасността на
транспорта, като критериите, при които се прилага са ясни. Конституционният
принцип на неприкосновеност на частната собственост не изключва правната
4
възможност за ограничаването й. Абсолютна забрана за такива ограничения
няма. Възприетият от законодателя подход обективиран в критикуваната
разпоредба, водещ до ограничаване на частната собственост, според
преценката на настоящият съдебен състав води до адекватна и ефективна
закрила.
По повод твърдяната непропорционалност на разпоредбата спрямо
тежестта на извършеното престъпление, настоящият въззивен състав, следва
да отбележи, че процесната разпоредба би следвало да е разписана като
фактултативна, даваща възможност на съдилищата да преценят дали да я
приложат или не. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК обаче е въведена от
законодателя като императивна, поради което несъстоятелно е искането на
жалбоподателя атакуваното определение да бъде отменено поради наличието
на смекчаващи обстоятелства.
Въззивният съд напълно споделя възражението за незаконосъобразност
на обжалваното определение, в частта, с която е отнет в полза на държавата ½
идеална част от лек автомобил „***** ****“ с рег.№ * **** ** собственост на
подсъдимия М. А. и послужил за извършване на престъплението, а за
останалата ½ ид.част собственост на неговата съпруга е присъдена паричната
й равностойност.
Определението в частта, с която се отнема ½ ид.част от процесния
автомобил е неправилно и противоречащо на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от
НК. В посочената разпоредба са приети два подхода- отнемане изцяло на МПС
еднолична собственост на дееца или осъждането му да заплати неговата
парична равностойност, ако не го притежава. Не е предвидена възможност за
едновременно приложение на двете хипотези- отнемане на идеална част от
МПС и присъждане на парична равностойност за частта, която не е негова
собственост. Действително лекия автомобил, с който подсъдимият е извършил
престъплението е съпружеска имуществена общност /бездялова по своя
характер/, тъй като е придобит по време на брака му с Д. Б. и няма как да
бъде отнет в полза на Държавата целия автомобил. В този случай
законосъобразното и правилно решение е подсъдимият да бъде осъден да
заплати паричната равностойност на целия автомобил. В подкрепа на това
становище е особеността на режима на съпружеската имуществена общност,
която по дефиниция е бездялова и неделима, докато не бъде прекратена. Дори
5
да се приеме, че съпрузите притежават равни дялове от МПС-то, отнемането
на ½ ид.част от автомобила би довела до съсобственост между съпругата на
подсъдимия и Държавата. Съсобствеността, обаче, за разлика от СИО вече
няма да е бездялова, и този съпруг няма да е в позиция да претендира по-
голям дял, каквато възможност предвиждат разпоредбите на СК. Тъй като
съпругата няма вина за извършеното от подсъдимия престъпление, то съдът
счита, че не може тя да се поставя в неравностойно положение и фактически
да й се накърнява правото на собственост, заради извършено престъпление от
друг, бил той и неин съпруг.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено в частта, с която на основание чл.343б,
ал.5 от НК е отнет в полза на държавата ½ идеална част от лек автомобил
„***** ****“ с рег.№ * **** ** собственост на подсъдимия М. А.. Вместо
него подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на държавата сума в
размер на 1250лв., представляваща пазарната стойност на собствената му ½
идеална част от същия автомобил.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба се
явява частично основателна и следва да се уважи, тъй като определението, в
частта, с която е отнета в полза на държавата ½ ид.част от движима вещ в
режим на съпружеска имуществена общност е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон.
С оглед на горното и на основание чл.337, ал.1, н.2 от НПК, Окръжен съд
– Ямбол
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито съдебно
заседание на **.**.****г.по нохд № 186/ 2025г.по описа на РС-Ямбол, В
ЧАСТТА с която на основание чл.343б, ал.5 от НК е отнет в полза на
държавата ½ идеална част от лек автомобил „***** ****“ с рег.№ * **** **
собственост на подсъдимия М. А., вместо което
6
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА подсъдимия М. Ж. А. /с установена по делото самоличност/
да заплати сумата от 1250лева в полза на Държавата, представляваща
равностойността на 1/2 идеална част от лек автомобил „***** ****“ с рег.№ *
**** **, послужил за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7