Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
06.03.2020 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
Прокурор: Димитрина ШЕКЕРЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1500 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск за причинени неимуществени вреди с
правно основание член 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба на И.В.В. против П.н.Р.Б.
ИЩЕЦЪТ - И.В.В. твърди, че на 28.07.2017г. било
прекратено досъдебно производство № 603/2016г. по описа на РУ на МВР-град К..
Производството било образувано срещу ищеца по чл. 343б от НК на 26.09.2016г.
Преди това, на 23.09.2016г. бил спрян за проверка, направен му е тест с
еднократен полеви тест с дрегер, който установил наличието на амфетамин.
Проверката била извършена от полицейските служители - Д.Л.и Д.Н.по сигнал от
полицейски служител- Г.Л.. Съставен му бил АУАН, като ищецът поискал да даде
кръвна проба. Бил му издаден талон за медицинско изследване и на същия му била
взета кръвна проба за изследване от медицинско лице при ЦСМП, филиал К.. В хода
на досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска експертиза, която
не установила наличието на упойващи или психоактивни вещества. От това на
ищецът му били причинени неимуществени вреди - обида и възмущение, притеснения
и огорчение, стрес и т.н. Тези вреди той оценя на сумата 5 000 лева.
С депозирана допълнителна молба във връзка с
отстраняване на констатирани от съда нередовности, ищецът конкретизира, че
основанието на иска е незаконосъобразно обвинение. Сочи, че вече не само в
практиката на ЕСПЧ, но и в практиката на вътрешните съдилища било прието, че
обвинение имало не само, когато е налице формален акт - постановление или
обвинителен акт, а всяко едно действие, макар и с неформален характер.
Обвинението приключило с прекратяването на наказателното производство.
Производството било образувано срещу ищеца по чл. 343б от НК на 26.09.2016г.
Когато досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице - следва да
се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното
срещу него наказателно преследване до прекратяването на досъдебното
производство, поради неизвършване на деянието или поради неговата
несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата, на
основанието по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ. В тази връзка сочи практика на ВКС по
гр.д. № 527/2015г. IV ГО, по гр.д. № 1215/2011г. III ГО, по гр.д. № 6047/2013г.
IV ГО, по гр.д. № 892/2015г. IV ГО и др., Решение № 431/11.04.2016г. по гр.д. №
2329/2015г. ГК на ВКС. Твърди, че вредите вече били посочени - обида,
възмущение, притеснения, огорчение, стрес и т.н. Позовава се на актуалната
практика на ВКС, като според решение №18 от 20.02.2014г. на ВКС по гр.д.№2721/2013г.,
IV ГО, докладчик съдия Б.Б., в която се сочи, че не е в тежест на пострадалия
да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен
да определи неговия размер по своя преценка. В тази насока се позовава и на
чл.160 от ГПК.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди
ответникът да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща неимуществени
вреди - обида и възмущение, притеснения и огорчение, стрес и т.н., ведно със
законовите лихви от 28.07.2017г. до крайното изплащане. Претендира на
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ по делото - Прокуратурата на Република
България, чрез представителя си – прокурор Шекерева, който се явява и за
Районна прокуратура град К., в депозирания писмен отговор и в съдебно
заседание взема становище за неоснователност на претенцията,
алтернативно – за значително завишен размер на претендираното обезщетение. С отговора на исковата молба
твърди, че исковата претенция е
недоказана, както по основание, така и по размер. Твърди, че в резултат на
воденото против него производство ищецът не е претърпял неудобства извън
обичайните такива от водене на наказателното производство изобщо. Претенциите
му не били съобразени с конкретните обстоятелства по делото - продължителността
на производството, вида, характера процесуалните действия по него, касаещи В..
Досъдебното производство било водено за леко престъпление по смисъла на чл.3 от НК, а интензитетът на извършените спрямо ищеца процесуално следствени действия бил
изключително нисък и не би могъл да обоснове заплащане на посоченото
несъразмерно високо обезщетение. Същото било необосновано високо и недоказано
по размер, поради което искът за този размер обезщетение не следва да бъде
уважаван. Спрямо ищеца не са били извършвани процесуално следствени действия,
не са били налагани мерки за процесуална принуда, свързани с драстично засягане
на личната сфера и представляващи посегателство против конституционно
защитените му права. Лицето не е било привличано по досъдебно производство в
качеството на обвиняем и спрямо него не е била определяна мярка за
неотклонение. В исковата молба не били представени доказателства органите на
Прокуратурата на Република България да са извършили спрямо В. действия, извън
изрично регламентираните в НПК, същият дори не бил разпитван в качеството на
свидетел по досъдебното производство. Що се касае до цитираната практика на ЕС,
действително воденето на производство против конкретно лице (в случая ищеца)
предизвиква негативни последици в правната сфера на лицето, но в този случай
следва да се отчете характера и спецификата на проведеното производство - на
практика по същото са били разпитани единствено служителите на РУ на МВР гр.К.,
била назначена съответната експертиза, като продължителността на производството
била обусловена единствено от времето, необходимо за изготвянето й. През целия
период на водене на досъдебно производство ищецът не е търпял каквито и да било
негативи, освен тези, свързани с водене на наказателно производство по принцип.
Счита, че тези обстоятелства също следва да се съобразят при определяне на
справедливо обезщетение, ако съдът прецени, че такова се дължи, чиито размер да
не бъде източник за обогатяване на пострадалия.
Твърди, че размерът на претендираното обезщетение бил
изключително завишен и не съответствал нито на справедливостта, изведена като
основен критерий за определяне на размера му, нито на претендираните вреди, на
данните за икономическия растеж и стандарта на живот за страната и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности към
датата на увреждането (арг. Решение № 480/23.04.2013г. гр.д.№ 85/2012г. ВКС
4-то ГО), както и на постоянната съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост. По
този повод, съдът следва да отчете посочените аргументи, както и постоянната
практика на ВКС в тази насока. Справедливостта като критерий за определяне на
паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти и
обстоятелства, относими към стойността, която засегнатите права са имали за
притежателя си, както и личността на увредения. Затова справедливостта не е
абстрактна, а винаги конкретна и се извежда след преценка на конкретни
обстоятелства с обективните им характеристики. Паричното обезщетение за
неимуществени щети следва да съответства на необходимото за преодоляването им и
определянето на завишено обезщетение в претендирания с исковата молба размер би
било в разрез с принципа на справедливостта. Размерът на претендираното
обезщетение - 5 000 лева бил изключително завишен предвид икономическия
стандарт в страната, което е несъизмеримо с евентуално нанесените вреди на
ищеца вследствие воденото против него наказателно производство. В случай, че
съдът счете, че обезщетение се дължи, то следва да бъде присъдено в минимален
размер.
Възразява срещу исковата претенция за заплащане на
законна лихва от 28.07.2017г. - датата на постановяване на прокурорския акт за
прекратяване на производството. При евентуално уважаване на предявения иск,
същата би била дължима едва след стабилизирането на постановлението за
прекратяване на производството, като предвид липсата на обжалване или служебен
контрол, тази дата следва да бъде 4.08.2017г.
По повод искането за присъждане на разноски и
наличните по исковата молба данни за приложение на чл.38 от ЗА, с оглед
материалното затруднение на ищеца, моли съда да вземете предвид
обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не се
правят искания за ангажиране на голям брой или специфични по своя характер
доказателства, поради което, при евентуално уважаване на тази претенция да
присъди същите в минималния размер съгласно ЗА и подзаконовите актове по
приложение на същия.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и
като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
делото е приложено досъдебно производство № 603/2016г. по описа на РУ на МВР -
град К., образувано но 26.09.2016г., на основание чл. 208, ал. 4 от НПК,
затова, че на 23.09.2016г. в град С., И.В.В. управлявал МПС – М.6, с рег. № *******след
употреба на наркотични вещества – амфетамини, установено по надлежен ред с
еднократен, полеви тест за проверка за употреба на наркотични вещества –
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Видно от материалите по досъдебно производство, И.В.В.
е бил задържан за срок от 24 часа. При проверка на личните му вещи и личен
обиск, съгласно съставените протоколи за това от 23.09.2016г. не се установи
наличието на забранени от закона вещества и предмети. Същият не е разпитван в
хода на производството и няма привлечено лице, в качеството му на обвиняем по
делото.
В хода на разследването било
установено, че след проверка посредством еднократен, полеви тест, който отчел
употреба на наркотично вещество – амфетамин, на И.В.В. бил съставен АУАН серия
Г, бл. № 563840 от 23.09.2016г., който той подписал при съставянето и
предявяването му, като написал, че желае кръвна проба. Бил му издаден талон за
медицинско изследване и взета кръвна проба. От заключението на назначената по досъдебното производство
съдебно-химическа експертиза, в резултат на извършените изследвания на
предоставената кръвна проба на водача И.В.В. не установява употреба на
наркотични/ упойващи или психоактивни вещества. Въз основа на установеното от
досъдебното производство, с Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 28.07.2017г., досъдебно производство № 603/2016г. по описа на
РУ на МВР-град К. водено срещу И.В.В. с ЕГН ********** за престъпление по чл.
343Б, ал. 3 от НК е прекратено.
Видно от материалите по досъдебно производство, в
изготвените до РП К. искания за продължаване на срока на разследване, като
основен мотив е посочено, че назначената по делото химическа експертиза на кръв
за установяване наличието на наркотични вещества може да се извърши само и
единствено в НИКК К. към онзи момент. В последствие, експертизата е извършена
от съдебно-химическа (токсикологична) експертиза при ВМА – С., заключението по
която е изготвено на 27 юни 2017г., т.е. 6 (шест) месеца след първоначално
назначената на 08.12.2016г. експертиза. Досъдебното производство е прекратено в
едномесечния срок за произнасяне на прокурора, а именно на 28.07.2017г.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал до
разпит свидетел, осигурен от ищеца, а именно - Ф.А.П.. Свидетелят твърди, че спрямо
ищеца имало досъдебно производство, образувано преди повече от 3 години. Сочи,
че двамата били приятели, познавали се отдавна и заедно пътували до Германия.
Един ден отишъл при него притеснен, малко уплашен и му казал, че са го спрели,
взели му проба за наркотици, която отчела наличие на такива и му взели
книжката. Попитал го дали употребява наркотици, на което той отговорил
отрицателно. Твърди, че ищецът дал кръвна проба и бил сигурен, че ще му отпадне
всичко, тъй като не е употребявал наркотици. За резултата от кръвната проба
научил по-късно от брат му. Същият казал, че кръвната проба му е показала, че
няма наркотични вещества и всичко било нормално. Сочи, че когато се видял с
ищеца, същият му казал, че няма да може да пътува с него в чужбина, че няма да
може да шофира. Бил притеснен и уплашен, тъй като не употребявал наркотици, а
те му казали, че е употребявал. Бил много обиден за това, че срещу него било
заведено производство, бил възмутен и казвал, че ако е употребявал нямало
проблеми да си понесе отговорността. Делото продължило около 8 - 9 месеца.
Всички тези негови преживявания продължили около 3 - 4 години, тъй като помни
как се борил, постоянно се питал - как, какво, защо. Твърди, че И.В. бил
осъждан за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Споделил му,
че след това пак е имал някакви проблеми за алкохол или наркотични вещева. По
другите дела, по които бил осъждан, по принцип бил притеснен, но другите
осъждания ги е приемал нормално, тъй като си е бил виновен. Специално за това
дело, по този случай, доколкото не бил виновен и знаейки, че не е употребявал
наркотици бил много притеснен.
Видно от представената Справка за
съдимост, рег. № 1513/18.12.2019г. от Бюро съдимост при КрлРС, ищецът И.В.В.
има множество осъждания за разпространение високорискови наркотични вещества и
употреба на наркотични веществи още от 2005г., като част от тях са:
- през 2017г. по НОХД № 40/2017г. по описа на КрлРС е одобрено
споразумение, с което И.В.В. се признава за виновен за това, че на 17.01.2017г.
в град С. е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС, наложена на основание чл. 171, ал. 1, б. „Б“ от ЗДвП;
- през 2017г. по НОХД № 1983/2017г. по описа на ПОС е
одобрено споразумение, с което И.В.В. се признава за виновен за това, че на
03.05.2017г. в град С., при условия на продължавано престъпление, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества и
на 03.05.2017г. в град С., без надлежно разрешително е разпространил на Й.И.говедарски
и Й.И.Р., двамата от град Р.високорискови наркотични вещества на стойност
196.57 лева;
- през 2019г. по НОХД № 265/2019г. по описа на КрлРС е
одобрено споразумение, с което И.В.В. се признава за виновен за това, че на
25.01.2019г. в град С., управлявал МПС – М.6, с рег. № ******, след употреба на
наркотично вещество – кокаин, установено със съдебно-химико-токсикологшчно
експертиза.
Други доказателства от значение по
делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:
Въз основа на твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и от петитума на същата, съдът
квалифицира предявените от ищеца в обективно съединяване искове по следния
начин – иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във връзка чл.45, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 52 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на
сумата от 5 000 лева, претендирана като обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се негативни изживявания, преживян стрес, предвид
необосновано образуваното досъдебно производство № 603/2016г. по описа на РУ на
МВР - град К. по чл. 343б, ал.3 от НК, която сума да бъде заплатена ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на прекратяване на ДП -
28.07.2017г. до окончателното й изплащане.
В закона основно са уредени два фактически състава,
като вторият, този на чл.2, урежда отговорността на държавата за дейността на
правозащитните органи, при изпълнение на която са
причинени вреди на гражданите, като хипотезите, пораждащи отговорността на
държавата са изчерпателно посочени в т.1-6 на посочената норма.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения за
вреди, причинени му при условията на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
поради което съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за
тези вреди следва да се търси по реда на този
специален закон, а не по общия ред уреден в ЗЗД.
Ищецът по делото търси обезщетение за неимуществени
вреди неоснователното образуване на досъдебно производство №
603/2016г. по описа на РУ на МВР - град К. за извършено от
ищеца престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, което било прекратено с
Постановление от 28.07.2017г. За извършените дотогава
процесуално-следствени действия отговорност носи Прокуратурата на РБ
като орган, имащ ръководни функции във фазата на досъдебното производство.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът е
материално правно легитимиран да отговаря по така предявения иск.
Исковата претенция е против Прокуратурата на Република България, а не против
Районна прокуратура - К., тъй като съгласно чл. 136, ал.3 от ЗСВ Прокуратурата
на Република България е единна и централизирана, подчинена и ръководена от
Главния прокурор (чл.138 от ЗСВ).
В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая се установява, че на 23.09.2016г.
ищецът - И.В. *** за проверка и бил тестван за
употреба на наркотични вещества с
техническо средство еднократен полеви тест. Уредът отчел
наличието на амфетамин.
Съгласно параграф 1 от ЗОДОВ общите правила на
гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от
специалния ЗОДОВ въпроси. Следователно в
случая намира субсидиарно приложение нормата на чл. 45,
ал.1 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, съгласно ал.2 във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ, ако увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се
дължи. В този случай, според т.3 от ТР № 3/22.04.2004г. по тълк.дело №
3/2004г., ОСГК на ВКС, следва да се изследва доколко поведението на пострадалия
е в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултата
от незаконното действие на държавния орган и
доколко го освобождава от отговорност, в каквато насока са възраженията на
ответника. Законодателят е предвидил, че наличието на някоя от предпоставките,
пораждащи отговорността на държавата, не е единственото основание за
ангажиране на нейната отговорност, респективно не води автоматично до
присъждане на обезщетение за вреди.
Дори и да се допусне, че вината на Прокуратурата на
Република България се предполага до доказване на противното и в нейна тежест е
да се оневини, презумпцията не обхваща причинната връзка, тъй като тя не се
предполага. Причинната връзка между конкретни нейни виновни действия или бездействия
и причинените вреди на ищеца И.В.В. подлежат на установяване по правилата
на доказване в гражданския процес при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца, указано с доклада по делото.
Съдът намира, че претендираните в настоящото дело
вреди не са последица образуваното досъдебно производство №
603/2016г. по описа на РУ на МВР - град К., още повече, ищецът не е бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.
343б, ал.3 от НК и последвалото прекратяване на същото досъдебно производство с
Постановление от 28.07.2017г.
За уважаване на иска с правно основание чл. 45, ал.1
от ЗЗД, е необходимо да са налице всички кумулативни елементи от сложния
фактически състав на непозволено увреждане, именно:
- наличието на някакво действие или бездействие - в
случая посочено като образуване на досъдебно
производство № 603/2016г. по описа на РУ на МВР - град К. за извършено
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК и последвалото прекратяване на същото
досъдебно производство с Постановление от 28.07.2017г.;
- противоправност на това действие или бездействие - в
настоящия случай се твърди недобросъвестно упражняване на правото от
страна на прокуратурата и последвалото прекратяване на същото досъдебно
производство с Постановление от 28.07.2017г.;
- настъпването на вреди (имуществени и неимуществени)
от противоправното действие или бездействие – в преживял стрес и
страдания;
- причинна връзка между деянието и вредите - твърдението
на ищеца е, че преживян стрес, обида, възмущение, притеснения и огорчение.
По делото няма спор, че след като направил
преценка за липса на престъпление, с оглед заключението от приетата
съдебно-химическа (токсикологична) експертиза, с Постановление от
28.07.2017г. на Районен прокурор при Районна прокуратура – К. е прекратил досъдебно
производство № 603/2016г. по описа на РУ на МВР - град К., водено
срещу ищеца И.В.В. за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
Ищецът не е разпитван в хода на производството и няма
привлечено лице, в качеството му на обвиняем по делото.
Прокуратурата не е поддържала обвинението и
е прекратила досъдебно производство № 603/2016г. по описа на РУ на МВР - град К..
Оттук следва да се направи извод за липса на противоправно поведение/ деяние от
страна на прокуратурата.
Съдът намира, че прокуратурата е
направила необходимото, за да може досъдебното
производство да се развие законосъобразно и при констатираната от
съдебно-химическа експертиза липса на упойващи или психоактивни вещества,
същото е било прекратено. В тази връзка не бе доказана по несъмнен начин
причинно-следствената връзка между поведението и резултата от
действията на прокуратурата, както и резултата и вредата, т.е. не са
налице предпоставките на отговорността и границите на тази отговорност, които
да са довели до причиняване на вреди в неимуществената сфера на
ищеца. Още повече, от материалите по досъдебно производство се установи, че
единствената причина за забавяне на досъдебното производство е трудности по
изпълнение на назначената съдебно-химическа (токсикологична) експертиза. След
изготвянето и прилагането й по делото, прокуратурата се е произнесла,
прекратявайки досъдебното производство, поради липса на престъпление.
Ищецът не представи никакви доказателства в
тази връзка, че именно поведението на прокуратурата са причината, ищецът да
търпи неимуществени вреди – стрес, обида, възмущение и други. Съдът приема, че
образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика
състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не се установи да е
имало негативна обществена реакция спрямо ищеца още повече на фона на приетата
справка за съдимост, установяваща, че същият многократно е осъждан за
разпространение и/или употреба на високорискови наркотични вещества. Не се
доказаха силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на
органите на прокуратурата, имайки предвид, че по досъдебното производство няма
повдигнато обвинение за подобно престъпление.
При липсата на два от елементите от сложния
фактически състав на непозволено увреждане и хипотезата на чл. 5,
ал.1 от ЗОДОВ, предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли, като с оглед изхода на делото на
ищеца не се дължат разноски.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от И.В. *** с ЕГН ********** против ПРОКУРАТУРАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
с адрес: град С., бул. „В.” № 2, с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
за постановяване на решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
5 000.00 (пет хиляди) лева, представляваща неимуществени вреди - обида и
възмущение, притеснения и огорчение, стрес и т.н., ведно със законовите лихви
от 28.07.2017г. до крайното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Пловдивски окръжен съд, в двуседмичен
срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.