Р Е Ш
Е Н И Е
№
17.03.2022 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на седемнадесети февруари две хиляди двадесет
и втора година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 596 по описа за 2021 г.
и като обсъди:
Иск с правно
основание чл. 127 от СК, вр.чл.143 от СК.
Ищецът Е.Т.Х., като майка и законен
представител на детето М.И.Ф., чрез пълномощника адвокат А. моли да се постанови
решение, с което да и бъде предоставено
упражняването на родителските права
върху детето М.Ф., като се определи местоживеенето на детето при нея на посочения
в молбата адрес, на бащата И.М.Ф. да се определи предложения режим на лични
отношения с детето, същия да бъде осъден
да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от началото на м.февруари
2021 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
в/у всяка просрочена и закъсняла вноска до окончателното и изплащане. Твърди,
че страните по делото са живели на
семейни начала около 2-3 години. От съвместното им съжителство имат едно
ненавършило пълнолетие дете М.И.Ф., роден на *** г. в гр. Русе. Твърди, че от
раздялата на страните и понастоящем детето се отглежда от майката, която полага
всички необходими грижи в негов интерес, подпомагана от съжителя си и неговите
близки на адрес Асеновград, ул.“Тунджа“ № 21. Заявява, че от м.септември 2021
г. М. е записан на детска градина, а от раждането му и до сега същия се
отглежда от майката. От раздялата бащата
не е давал пари за издръжка на детето, не му е купувал подаръци. Майката
твърди, че не работи – тъй като се грижи за детето, а ответника е трудово
ангажиран е може да осигурява част от издръжката на детето си. Ангажира
доказателства, претендира за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника И.М.Ф..
След срока за отговор е депозирано становище и насрещна искова молба (която не
е приета за съвместно разглеждане), с която бащата/ответника моли да се постанови
решение, с което да и бъде предоставено
упражняването на родителските права
върху детето М.Ф., като се определи местоживеенето на детето при него на посочения
в молбата адрес, на майката Е.Х. да се определи предложения режим на лични
отношения с детето, същата да бъде
осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от подаване на насрещния иск
до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
в/у всяка просрочена и закъсняла вноска до окончателното и изплащане. Ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно, а и
това се установява от представените писмени доказателства, че детето М.И.Ф. - роден на *** г.
е дете на страните: майка Е.Т.Х. и баща И.М.Ф.. Детето не посещава детска
градина, отглежда се от майката – с помощта на нейната сестра.
От ответника са
представени: разписки за изпратени суми за издръжка на детето чрез „Български
пощи“ ЕАД, удостоверение за получаваните трудови доходи от ответника.
Представени са още: справки от НАП, копие от трудова книжна на ищцата Е.Х.,
От изготвения и
представен по делото социален доклад на ДСП Раковски се установява, че (след
извършено актуално социално проучване и с оглед събраната информация) детето М.Ф.
е със задоволени потребности в дома на майката. Детето е насочено към ЦОП. За
детето е добре да расте осъществявайки контакт, както с майката и разширения
кръг по майчина линия, така и с бащата и разширения семеен кръг по бащина
линия. Не е в интерес на детето да се прекъсва изградената до тук емоционална
връзка както с майката, така и с бащата.
От изготвения и
представен по делото социален доклад на ДСП Русе се установява, че бащата
разполага с подходящи битови условия, трудово ангажиран е и може да разчита на
помощта и подкрепата на своята майка.
По делото са
изпратени и приложени приписки от РУ Русе, относно подадени жалби от страните,
Справка от телефон 112, Постановление на РП Русе.
При изслушване на ответника
И.Ф. се установява, че същия работи в мебелна компания, където получава средно
месечно възнаграждение 1200-1300 лева. Живее в гр. Русе, кв. Долапите“ в
наследствена къща. Няма други деца, освен детето М..
При изслушване на
ищцата Е.Т. се установява, че от
м.август 2021 г. същата с детето живеят в дома на сестра и, която я подпомага
при отглеждането на М.. Същата не работи, не получава обезщетение за
безработица. Заяви, че е получила от ответника издръжка на детето по 120-150
лв. месечно (за което по делото има доказателства).
От показанията на
свидетелката В.Т.Х. – сестра на ищцата, които съдът кредитира се установява, че
тя живее в село Чалъкови със съжителя си от 14 години. От края на м.август 2021
г. Е. се е преместила с детето да живеят при тях (които преди това са живели в
Асеновград). Е. и И. са живели 3-4 години на семейни начела в град Русе,
двамата имат едно дете М.. Те са се разделили, тъй като имали разногласия,
започнали много да се карат, И. е посягал и бил Е., за което са подавани жалби
в полицията. Е. се грижи сама за детето, подпомагана от сестра си. Е. не работи, още детето не е записано на
детска градина. От м.август 2021 г. И. изпраща по 150 лв. издръжка за детето на
Е. – по пощата. Свидетелката и съжителят и подпомагат финансово ищцата и
детето, осигурили са и самостоятелна стая в жилището им, обзаведена подходящи
за нея и детето.
От показанията на
свидетелката М.В.Ф.– майка на ответника, които съдът кредитира се установява че
Е. и И. са живели на семейни начела от 2017 г. до м. януари 2021 г.
включително. Двамата имат общо дете М. – на 4 години в момента, за което са се
грижили заедно, подпомагани от свидетелката – тъй като са живели в едно жилище.
За този период ищцата на няколко пъти с детето е напускала дома им, след което
се е връщала. Страните често са се карали дори са си посягали един на друг, на
някои от случаите е присъствало и детето. Е. е била подала жалба в Полицията
срещу И. за домашно насилие. От м.август 2021 г. И. давал на свидетелката всеки
месец по 150 лв. за издръжка на детето, които тя изпращала по пощата. През
м.юни 2021 г. И. и свидетелката са идвали в Асеновград (за рождения ден) и са
видели детето, донесли са му подаръци: дрешки и играчки.
От показанията на
свидетелката З.В.П.– позната на
страните, които съдът кредитира се установява, че И. и Е. са живели в наследствено
жилище в град Русе. През 2018 г. им се е родило детето М., които отглеждали
двамата с помощта на майката на И.. В
дома има добри условия за отглеждане на детето. Месец януари 2021 г. Е. е взела
детето и е напуснала И., като по негови данни живее с друг партньор в
Асеновград. Е. е пристрастена към мобилните устройство, имало е случай в които
извън дома (на детска площадка) е неглижирала грижите за детето заради това.
От заключението по комплексната
съдебно-психологична и психиатрична експертиза се установява, че Е.Т.Х. не
страда от психично заболяване. При същата е налице психосоциално увреждане,
което се изразява с трудности при определянето на цели и правенето на планове,
обучение и работа/заетост и участие в други социални и културни дейности. Някои
затруднения могат да повлияят на способността за гъвкавост, способността да се
наблюдава собственото поведение и могат да причинят объркване и да доведат до
парасуицидни действия каквото има описано при Е.. Към момента на експертната
оценка Х. е асуицидна и не са налице данни за актуално психично състояние,
рисково за суицидно действие. В поведението на Е.Х. не са установени данни за
депресия или други психично заболяване. Не са установени данни за
състояние/заболяване което да представлява опасност за психичното й или
физическо състояние, както и за здравето на детето й. Поради наличното психосоциално увреждане на Х.
и установените невропсихични развитийни дефецити при детето М.И.Ф., същата има
потребност от медицинско и психологично консултиране и подкрепа.
Не е спорно между
страните, че към настоящия момент не живеят заедно, поради което не е възможно
ежедневно да вземат решения, касаещи грижите за детето и отглеждането му. Те не
могат да постигнат съгласие по въпроса относно местоживеенето на детето М., упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката. Ето защо и на основание чл. 127, ал.2 от СК спорът
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Предвид събраните
доказателства съдът намира, че към настоящия момент в интерес на детето е за в
бъдеще да живее при майката си /с оглед възрастта му и привързаността му към
майката/, която има желание и възможност да осигури условия за правилното му
физическо и психическо развитие, но подпомагана и насочвана от нейни близки. Основните
съображения в тази насока са посочените по-горе, както че детето от раждането
си живее при майка си и се чувства добре при нея, а би било травмиращо на този
етап детето да се отдели от майка си. От друга страна след раздялата между
родителите, емоционалната връзка между М. и бащата е нарушена (тъй като се
виждат рядко), поради което е препоръчано да бъде проведена
фамилна психотерапия с него и родителите. Причините за отчуждението са комплексни: до този резултат се е стигнало както
поради отсъствието на бащата в живота им (след напускане дома на бащата от
майката и детето от м.януари 2021 г.) за известен период от време, така невъзможност
за осъществяване на по-чести контакти между тях, след раздялата им, тъй като
бащата е останал да живее в град Русе и с оглед отдалечеността на двете
населени места рядко се среща с детето. Не без значение е и факта, че детето
трудно комуникира с околните (има развитиен проблем), има нужда от
специализирана помощ и посещение при: психолог, психиатър, логопед,
специализирана детска градина. Майката няма психично заболяване (а дефицити), при нея не са
установени данни за състояние/, което да представлява опасност за психичното й
или физическо състояние, както и за здравето на детето й. Всичко това следва да се вземе предвид при определяне на режима на лични отношения,
който е уместно да бъде максимално разширен, с оглед възстановяване на нормални
отношения между детето и бащата.
С оглед на горното и въпреки, че битовите условия при бащата и майката към
настоящия момент са добри за отглеждане на детето, че и двамата
родители желаят и притежават родителски капацитет, който им позволява адекватно
да се грижат за отглеждането, възпитанието и последващата социализация на М., то предявения иск за определяне на местоживеенето на детето при майката,
за предоставяне на упражняване на родителските права е основателен и следва да
бъде уважен.
За бащата следва да се определи разширен режим на лични отношения с М.:
всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18.00 часа неделя
(с преспиване при бащата), един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, както по два дни по време на: „Коледните/новогодишни
празници“ и „Великден“.
От показанията на свидетелите и
ангажираните писмени доказателства се установи, че М. не посещава детска
градина (а се отглежда от майката), както и че за отглеждането му са необходими
приблизително около 300-400 лева на месец. Ангажирани са доказателства относно
дохода на ответника, установи се че
ищцата не работи тъй като се грижи за детето. Въпреки това и двамата родители
дължат издръжка безусловно, тъй като детето не е навършило пълнолетие. При това
положение размерът й следва да бъде определен съгласно чл. 162 от ГПК и предвид
диспозитивното начало, доколкото претендирания размер е над предвидения в
закона минимум. Ето защо съдът приема, че месечно за издръжка на М. –
храна, облекло, посещение на посочените специалисти с оглед развитието му, и присъщи
за възрастта му, са необходими съответно 400 лева месечно. При определяне на
това каква част от същата следва да се осигури от бащата, следва да се вземат
предвид обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането на М. се
осигуряват от майката, както и възможността на ответника. Ответникът няма
задължение за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца, няма ангажирани и
доказателства за трайно влошаване на здравословното му състояние, което да му
пречи да работи и осигуряват по-високи доходи. С оглед на горното съдът намира,
че бащата има възможност и следва да осигурява 300 лева месечно за издръжка на
детето М., ведно със законната лихва в/у всяко просрочена вноска, считано от
01.02.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените
в производството разноски в размер на 60 лв. за заплатена ДТ (тъй като видно от
представеното адвокатско пълномощна не е заплатен адвокатски хонорар).
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на М.И.Ф.,
ЕГН ********** при неговата майка Е.Т.Х., ЕГН ********** ***, като ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА върху детето М.И.Ф., ЕГН ********** на майката Е.Т.Х., ЕГН **********
***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между М.И.Ф., ЕГН ********** и неговия баща И.М.Ф., ЕГН ********** ***,
всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота
до 18.00 часа неделя (с преспиване при бащата), един месец през лятото, който
не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както по два дни по време на:
„Коледните/новогодишни празници“ и „Великден“.
ОСЪЖДА И.М.Ф., ЕГН ********** ***, да заплаща на детето си М.И.Ф.,
ЕГН ********** – чрез неговата майка и законен представител Е.Т.Х., ЕГН **********
***, месечна издръжка в размер на 300
лева (триста) лева, ведно със законната лихва в/у всяко просрочена вноска,
считано от 01.02.2021 год. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА И.М.Ф., ЕГН **********
***, да заплати по сметка на РС Асеновград ДТ по определената издръжка в размер
на 432 лева (четиристотин тридесет и
два лева), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА И.М.Ф., ЕГН ********** ***, да заплати на Е.Т.Х., ЕГН **********
***, сумата 60 (шестдесет) направени
в производството разноски за заплатена ДТ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: