№ 1644
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20251100900352 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
В исковата молба с вх. на СГС № 20923/19.02.2025 г., уточнена с молба от 04.03.2025
г. (л. 113), ищецът твърди, че с решение от 27.07.2017 г. било открито производство по
несъстоятелност на ответника „Хелт енд уелнес“ АД. В производството по несъстоятелност
на ответното дружество ищецът предявил вземане срещу него в размер на 635 308.04 лв.,
представляваща законна лихва за забава в плащането на главница от 913 500 лв. за периода
от 11.01.2018 г. до 21.06.2024 г. Синдикът съставил списък на неприети предявени вземания
по чл. 688, ал. 3 ТЗ, в който под точка 2 включил посоченото вземане за лихви на Н. Б. като
неприето. Този списък бил обявен в Търговския регистър на 18.10.2024 г. Ищецът подал
възражение с вх. на СГС № 281573/24.10.2024 г. срещу така изготвения списък. С
Определение № 260200 от 05.02.2025 г. съдът по несъстоятелността изменил списъка на
неприети вземания, като изключил част от неприетите вземания и ги включил в списъка на
приетите такива, а именно – вземане в размер на 16 796.22 лв., представляваща законна
лихва за забава в плащането на сумата от 913 500 лв., но само за периода от 10.05.2024 г. до
26.06.2024 г. За оставащия размер на вземането – 618 511.82 лв. – и за останалия период – от
11.01.2018 г. до 09.05.2024 г. вкл. възражението било оставено без уважение.
Сочи се, че главното вземане срещу ответното дружество в размер на 913 500 лв.
представлявало цена по Договор за прехвърляне на вземания и допълнителни споразумения
по него от 01.10.2014 г. Главното вземане било включено в списъка на приетите вземания в
производството по несъстоятелност на длъжника под условие – влизане в сила на решение
№ 845/11.05.2016 г. по т.д. № 4082/2015 по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав,
и настъпване на други условия по договора за цесия. Ответникът бил обявен в
несъстоятелност с решение от 10.01.2018 г., поради което съгласно чл. 617, ал. 1 ТЗ главното
вземане станало предсрочно изискуемо тогава. Тъй като ответникът не изпълнил
задължението, то последният дължал и законна лихва върху продажната цена от 11.01.2018 г.
Вземането за продажната цена било обезпечено с ипотека – договорна ипотека,
1
учредена с нотариален акт № 28 от 19.03.2015 г., том І, рег. № 456, дело № 19 от 2015 г. на
нотариус К.И., с рег. № 336 на НК, район на действие – Варненски районен съд. Предвид
посоченото намира, че и процесното аксесорно задължение за лихва било обезпечено с
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Ето защо иска от съда да признае за установено спрямо „Хелт енд уелнес“ АД – в
несъстоятелност и кредиторите на несъстоятелността чрез синдика на дружеството, че Н. И.
Б. има вземане срещу „Хелт енд уелнес“ АД – в несъстоятелност в размер на 299 521.42 лв.,
представляваща законна лихва за забава в плащането на сумата от 913 500 лв. за периода от
27.06.2021 г. до 09.05.2024 г., както и че вземането за законна лихва е обезпечено с ипотека с
ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Претендира направените в производството
разноски.
Ответникът „Хелт енд уелнес“ АД – в несъстоятелност, получил препис от исковата
молба по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не подава отговор.
Конституираният съгласно Определение № 932/05.03.2025 г. като страна в
производството синдик на „Хелт енд уелнес“ АД - в несъстоятелност – А. Г. К., оспорва
предявения иск. Не оспорва, че с Определение № 7056 от 24.11.2017 г. съдът по
несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания на кредиторите по чл. 685 ТЗ, в
който било включено главното вземане на кредитора Н. И. Б. за продажната цена по Договор
за прехвърляне на вземания от 01.10.2014 г. Първоначално то било включено под условие,
като не оспорва, че условието се е осъществило. Посочва обаче, че към главното вземане не
било предявено и акцесорно за законна лихва. Акцесорното вземане за законна лихва било
предявено с молба от 27.06.2024 г., т.е. след законоустановените срокове по чл. 685 и чл. 688
ТЗ. Намира, че законната лихва се дължала от 10.05.2024 г. (момента на сбъдване на
условието), а не от посочената от ищеца дата. Предвид изложеното моли съда да отхвърли
иска. Претендира разноски.
Ищецът, в предоставения от съда срок, не подава допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е от Н. И. Б. иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване на
установено, че ответникът „Хелт енд уелнес“ АД – в несъстоятелност дължи на ищеца
сумата в размер на 299 521.42 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
27.06.2021 г. до 09.05.2024 г. върху главница от 913 500 лв. – цена по Договор за прехвърляне
на вземане и допълнителни споразумения по него от 01.10.2014 г., което вземане за законна
лихва е обезпечено с ипотека с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Процесуалните предпоставки за упражняването на право на иск по чл. 694, ал. 2, т. 1
ТЗ са следните: (1) откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
длъжника; (2) предявяване на процесното вземане срещу длъжника пред синдика до
утвърждаване на оздравителния план; (3) произнасяне на синдика – включване на вземането
в списъка с неприети вземания; (4) подадено възражение срещу неприемането в 7-дневен
срок от обявяване на списъка в ТРРЮЛНЦ; (5) произнасяне на съда по възражението с
определение, с което същото се оставя без уважение; (6) предявяване на иска в преклузивния
14-дневен срок от обявяване на определеното на съда в ТРРЮЛНЦ.
За основателността на исковата претенция ищецът следва да докаже, че: (1) е сключен
Договор за прехвърляне на вземане и допълнителни споразумения по него от 01.10.2014 г.,
като страни по него са ищеца в качеството на продавач (цедент) и ответното дружество в
качеството на купувач (цесионер); (2) продажната цена е в размер на 913 500 лв.; (3)
вземането за продажната цена е падежирало на 10.01.2018 г. и ответникът е изпаднал в
забава оттогава, респ. 27.06.2021 г., откогато се претендира лихвата за забава в настоящото
2
производство; (4) размерът на лихвата за забава върху продажната цена от 913 500 лв. за
периода от 27.06.2021 г. до 09.05.2024 г.; (5) за обезпечаване на главното вземане е вписана
ипотека; (6) главното вземане е вписано в договора за ипотека като лихвоносно.
От представените по делото доказателства и вписванията по партидата на ответното
дружество в АВ-ТРРЮЛНЦ се установява, че с решение от 27.07.2017 г. по т.д. № 7058/2016
г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, обявено в АВ-ТРРЮЛНЦ на 28.07.2017 г., е открито
производство по несъстоятелност на „Хелт енд уелнес“ АД.
Установява се също така, че с молба с вх. № 111712/25.08.2017 г. Н. И. Б. е предявила
в производството по несъстоятелност вземането си за главница в размер на 913 500 лв. по
Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2014 г. с нотариална заверка, допълнително
споразумение от 01.10.2014 г. и такова от 20.11.2014 г., сключен между Н. И. Б. и „Хелт енд
уелнес“ АД, като вземането е включено в списъка на приети вземания под условие, че влезе
в сила решение № 875 от 11.05.2016 г., постановено по т.д. № 4082/2015 г. по описа на СГС,
ТО, VI-7 състав и настъпване на другите условия по договора за цесия, с поредност на
удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Установява се, че с Решение № 85 от 10.01.2018 г., поправено с Решение № 2245 от
09.11.2018 г. по т. дело № 7058/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-18 състав,
на основание чл. 711 вр. чл. 710 ТЗ длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановено е
прекратяване на дейността на предприятието му, наложени са обща възбрана и запор върху
имуществото му, прекратени са правомощията на органите му на управление, а така също
дружеството е лишено от правото да управлява и се разпорежда с имуществото му включено
в масата на несъстоятелността, съответно е постановено започване на неговото осребряване.
Установява се, че с молба от 27.06.2024 г. (л. 93) ищецът е предявил в производството
по несъстоятелност на длъжника вземане в размер на 635 308.04 лв., представляващо лихва
за забава за периода от 11.01.2018 г. до 21.06.2024 г. върху главницата от 913 500 лв. по
договора за цесия.
На 18.10.2024 г. по партида на длъжника в АВ-ТРРЮЛНЦ е обявен изготвен от
синдика Списък на неприетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ (л. 97). Под т. 2 от списъка е
вписано като неприето предявеното на 27.06.2024 г. от ищеца срещу несъстоятелния
длъжник вземане в размер 635 308.04 лв., представляващо законна лихва за периода от
11.01.2018 г. до 21.06.2024 г. върху главницата от 913 500 лв. по договора за цесия.
На 24.10.2024 г., в законоустановения 7-дневен срок по чл. 690, ал. 1 ТЗ, от ищеца е
подадено възражение (л. 98) срещу включването на вземането му в списъка на неприети
вземания.
С Определение от 05.02.2025 г., обявено в АВ-ТРРЮЛНЦ на същия ден, съдът по
несъстоятелността е включил в Списъка на приети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ предявеното
от ищцата вземане в размер на 16 796.22 лв., представляващо законна лихва за забава за
периода от 10.05.2024 г. до 26.06.2024 г. върху главницата от 913 500.00 лв. – цена по
Договор за прехвърляне на вземането от 01.10.2014 г. Възражението не е уважено за
разликата до предявения размер от 635 308.04 лв. и за периода от 10.01.2018 г. до 09.05.2024
г.
Настоящата искова молба е подадена на 19.02.2025 г. – в законоустановения 14-
дневен срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ. Предмет на иска е невключената част от предявеното
вземане в размер на 299 521.42 лв. само за периода от 27.06.2021 г. до 09.05.2024 г. вкл.
С оглед гореизложеното спорна остава само една от предпоставките за допустимост
на исковата молба – а имено предявяването на процесното вземане в срок. Вземания,
възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност следва да
бъдат предявени в едномесечен срок от обявяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност (чл. 685, ал. 1 ТЗ), съответно не по-късно от два месеца
3
от изтичане на този срок (чл. 688, ал. 1 ТЗ). След изтичане на този срок вземания,
възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се
предявяват. Вземания, възникнали след дата на откриване на производството по
несъстоятелност, следва да се предявят до приемането на оздравителен план (чл. 688, ал. 3
ТЗ). Предявяването на вземането в посочените срокове е условие за допустимост на
производството по установителните искове по чл. 694 ТЗ. В настоящия случай
производството по несъстоятелност е открито на 27.07.2017 г., а вземането е предявено на
27.06.2024 г., т.е. след сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ на 27.06.2024 г. Поради
това се поставя въпросът кога е възникнало процесното вземане и предявено ли е то в
законоустановения срок.
Отговорът на този въпрос изисква разглеждане на гореизброените предпоставките за
основателност на исковата претенция, включващи предпоставки за възникване на вземането
за главницата и законна лихва върху нея.
На първо място от представените по делото доказателства се установява, че на
01.10.2014 г. между ищцата Н. Б. като цедент и ответното дружество „Хелт енд уелнес“ АД
като цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземане (л. 15). По силата на договора
Н. Б. прехвърля на „Хелт енд уелнес“ АД вземането си срещу „Корпоративна търговска
банка“ АД („КТБ“ АД) в размер на 1 305 000 лв., представляващо част от вземане по Рамков
договор за платежни услуги за потребители от 18.12.2012 г. и Анекс № 91087 от 18.12.2012 г.
(чл. 1, ал. 1), а „Хелт енд уелнес“ АД заплаща на Н. Б. сумата от 913 500 лв. (чл. 7). На
същата дата е подписано и допълнително споразумение към договора (л. 18). В него
страните признават, че „Хелт енд уелнес“ АД има вземания към „КТБ“ АД и с
придобиването на вземането от Н. Б. иска да извърши прихващане между двете вземания. В
тази връзка в допълнителното споразумение са уговорени срокове и условия за изплащане
на цената по договора за цесия, които са поставени в зависимост от това отнет ли е
лицензът на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност, дружеството обявено ли е в
несъстоятелност, предявени ли са искове по чл. 59, ал. 3 и/или ал. 5 по ЗБН срещу
извършеното прихващане и какъв е техният изход. Наред с това действието на договора е
поставено в зависимост и от няколко прекратителни условия. В чл. 7, ал. ал. 2 (iii) oт
Допълнителното споразумение № 1 от 01.10.2014 г. е записано, че в случай на влязло в сила
решение, с което бъде отхвърлен предявен иск по чл. 59, ал. 3 и/ или чл. 59, ал. 5 ЗБН за
обявяване недействителност на прихващането, цената по договора се дължи в тримесечен
срок след влизане в сила на решението, като в периода на висящност на производствата
по посочените искове цесионерът не дължи заплащане на цената и същият не се счита в
забава по отношение на задължението му за заплащане на цената.
Не се спори и се установява, че с влязло в сила на 04.07.2018 г. решение №
875/11.05.2016 г. по т. дело № 4082/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 състав, са отхвърлени
предявените от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „Хелт енд Уелнес“ АДСИЦ главни искове
с правно основание чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност и
евентуални искове с правно основание чл. 59, ал. 3 , вр. ал.. 4 от Закона за банковата
несъстоятелност.
Не се спори и се установява, че с влязло в сила на 09.02.2024 г. решение от 07.04.2022
г. по т. дело № 1538/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI- 9 състав, са отхвърлени предявените от
синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „Хелт енд Уелнес“ АД /н/ главни искове по чл. 59, ал. 5
ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„КТБ“ АД /н/ и евентуални искове с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН за прогласяване
нищожността на прихващания, извършени от „Хелт Енд Уелнес“ АДСИЦ дo „КТБ“ АД /н/ с
вземания, придобити от ответника чрез цесии, сключени с кредиторa Н. И. Б., както и с
други кредитори.
От изложеното се установява, че главното вземане по договора за прехвърляне на
4
вземането възниква със сключването му на 01.10.2014 г. Действието на договора е поставено
под няколко прекратителни условия, едно от които е обявяване на прихващането на
недействително, а изискуемостта на вземането – от настъпване на сроковете и условията
по чл. 7 от Договора и допълнителното споразумение.
В Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, са дадени разяснения, че неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено
съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при
неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва
от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги
като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната
лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за
изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона
обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички
видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение
на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или
начислените до деня на плащането законни лихви.
В случая активната легитимация на кредитора по вземането за цената по договора за
цесия е била поставена в зависимост от настъпване на условия, предвидени по договора за
цесия. Следователно при сбъдване на посочените условия и настъпване на срока за
изпълнение, за кредитора ще настъпи основание да претендира вземане за законна лихва за
забава в резултат на неизпълнение на задължението за плащане на цената по договора за
цесия. При съобразяване на разясненията в горепосоченото Тълкувателно решение съдът
достига до извод, че предявеното акцесорно вземане за лихви е възникнало с оглед правния
ефект на влязлото в сила на 09.02.2024 г. решение по т. дело № 1538/2017 г. по описа на
СГС, ТО, VI- 9 състав, с което e отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗБН. Ето защо това
вземане съставлява такова, възникнало след датата на откриване на производството по
несъстоятелност – 27.07.2017 г. – и като такова следва да се предяви за приемане от
кредитора в периода до приключване на производството – чл. 688, ал. 3 ТЗ и чл. 639 ТЗ.
Доколкото съгласно договорените условия падежът на задължението на цесионера е
свързан с настъпване на определени условия, съдът намира, че няма как въз основа на
разпоредбата на чл. 617 ТЗ да се дерогира уговорката между страните относно тези условия
и предвид това, че самото вземане за главница е включено в списъка на приетите вземания
под условие. Разпоредбата на чл. 617 ТЗ гласи, че всички парични и непарични задължения
на длъжника стават изискуеми от дата на решението за обявяване в несъстоятелност.
Цитираната разпоредба следва да се тълкува систематически с другите правила за
предявяване на вземанията и касае начина, по който следва да се определи изискуемостта на
предявените, но непадежирани вземания. Съгласно чл. 617 ТЗ длъжникът действително
изгубва привилегията на уговорения срок за изпълнение на задълженията си по договора с
обявяването му в несъстоятелност, но това в настоящия случай не може да доведе до
заличаване на уговореното в договора за цесия условие за изпълнение на главното
задължение за плащане на продажната цена, а именно – влизане в сила на решението, с
което искът на Банката бъде отхвърлен. Това е така, тъй като условието се разбира като едно
бъдещо и несигурно събитие, което може и да настъпи, може и да не настъпи, докато срокът
е период от време, който представлява едно бъдещо и сигурно събитие. Ето защо и с
обявяване на длъжника в несъстоятелност той губи преимуществото на срока и
задължението му става незабавно изискуемо. Не така се поставя въпросът обаче, ако
изпълнението на задължението е поставено в зависимост от настъпването на едно бъдещо
несигурно събитие, както е в настоящия случай. Да се присъди лихва за забава от датата на
обявяване на длъжника в несъстоятелност (10.01.2018 г.) би означавало да се присъди
вземане, което към този момент въобще не е възникнало. Не може да се признае и
дължимостта на лихва върху вземане, което към този момент не е било ясно дали въобще ще
5
стане изискуемо. Съдът следователно следва да съобрази, че вземането за главница от
913 500 лв. е включено в списъка на приетите вземания именно под определени условия (а
именно – влизане в сила на решение № 845/11.05.2016 г. по т.д. № 4082/2015 по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав, и настъпване на други условия по договора за
цесия) и в зависимост от тях е поставено, както съществуването на това вземане, така и
изискуемостта му.
Доколкото съгласно договорните условия падежът на вземането на цесионера е
определен на три месеца, считано от настъпване на бъдещото несигурно събитие – влизане в
сила на решението на СГС, с което искът на Банката бъде отхвърлен – 09.02.2024 г., то
именно от този момент следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава и дължи лихва за
забава, т.е. възниква вземането за лихва за забава в полза на кредитора. Ето защо преди
10.05.2024 г. ответникът не е бил в забава и кредиторът не може да претендира лихва за
забава.
Предвид изложеното съдът достига до извод за неоснователност на предявения иск,
поради което същият следва да бъде изцяло отхвърлен.
По присъждане на направените по делото разноски:
При този изход на спора право ищцата няма право на разноски Ответникът не е
сторил разноски, поради което такива не му се следват.
Съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ в производството не се внася предварително държавна
такса. С оглед отхвърляне на иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса,
която в случая е в размер на 2 995.21 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. „Цар
Борис III” № 430 срещу „Хелт енд уелнес“ АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 79, ет. 3, ап. 7 иск с
правно основание чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване, че Н. И. Б. има вземане срещу „Хелт енд
уелнес“ АД-в несъстоятелност в размер на 299 521.42 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 27.06.2021 г. до 09.05.2024 г. върху главница от 913 500 лв. – цена по
Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2014 г. и допълнителни споразумения по него,
предявено в производството по несъстоятелност на „Хелт енд уелнес“ АД по т.д. № 7058 по
описа за 2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав, включено в
Списъка на неприетите от синдика вземания на кредитори на „Хелт енд уелнес“ АД-в
несъстоятелност, обявен в ТРРЮЛНЦ на 18.10.2024 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. „Цар Борис III” № 430
да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата от 2 995.21 лв. –
държавна такса в производството.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му и е постановено при участието на А. Г. К. – синдик на „Хелт енд уелнес“
АД-в несъстоятелност, ЕИК *********.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6