Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, № 648 / 20.06.2023 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2846 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Жалбоподателят „М СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Долно Езерово”, местност “Герен Бунар“ 1613, представлявано от управителя Н.М.Б., е оспорил ревизионен акт (РА) №Р-02000221000177-091-001/12.08.2021г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В.Х.Р. на длъжност началник-сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и Й.Р.В на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с решение №148/17.11.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП. Твърди, че РА е незаконосъобразен и иска да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адв.В., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска РА да бъде отменен.

Ответникът, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Ж., оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Прокуратурата А.Ч.счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000221000177-020-001/12.01.2021г. (л.1225), издадена от В.Х.Р. на длъжност началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП – гр.Бургас, е възложена ревизия на жалбоподателя обхващаща задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.03.2020г.-31.12.2020г. Заповедта е изменена със ЗВР № Р-02000221000177-020-002/22.04.2021г., ЗВР № Р-02000221000177-020-003/17.05.2021г. и ЗВР № Р-02000221000177-020-004/25.05.2021г. издадени от същия орган.

Възложилият ревизията орган е оправомощен от директора на ТД на НАП със заповед №РД-349/30.06.2021г. и заповед №РД-7/04.01.2021г. (л.30-33). Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад по чл.117 от ДОПК № Р-02000221000177-092-001/09.07.2021г (л.287 и сл.). Въз основа на извършената ревизия и съставения ревизионен доклад на основание чл.119, ал.2 от ДОПК органи по приходите, определени в посочената разпоредба са издали ревизионен акт № Р-02000221000177-091-001/12.08.2021г. (л.49 и сл.), който е обжалван по административен ред. Решаващият орган е приел наведените в жалбата възражения за неоснователни и е потвърдил обжалвания ревизионен акт.  

С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.

ФАКТИ:

С обжалвания РА са определени задължения за данък върху добавената стойност в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди, както следва:

или общо в размер на 146 194,80 лв. ведно с лихви за забава в размер на 13 275,29 лв.

През ревизирания период извършваната дейност от дружеството е търговия на едро с пакетирани захарни и шоколадови изделия. За целта дружеството стопанисва под наем два търговски обекта - складове, находящи се в гр. Бургас, ул. „Одрин” № 112 (впоследствие преместен на адрес гр. Бургас, ж.к. „Долно Езерово”, местност „Герен Бунар” 1613) и в гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Атанас Манчев” № 14 в двора на фирма „Чайка Пак” ООД.

Приходният орган е приел, че жалбоподателят е упражнил неправомерно право на приспадане на данъчен кредит по 41 фактури за доставка на „стоки по опис“, издадени от „Нел 23“ ЕООД с ЕИК *********. Ползваният от дружеството данъчен кредит по тези фактури е в общ размер на 146 194,80 лв.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика „Нел 23“ ЕООД. Искането за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице е връчено на дружеството по електронен път на 08.03.2021 г. Към датата на издаването на протокол за извършена насрещна проверка № П-222210280002-141-001/24.03.2021 г. доставчика „Нел 23“ ЕООД не е представил исканите документи. Това обстоятелство е удостоверено с протокол обр. КД-73 cep. АА № 1721242/23.03.2021 г, след извършване на проверка в деловодната програма на офис Център при ТД на НАП София. В хода на насрещната проверка са били извършени три посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, който съвпада с адреса по чл. 8 от ДОПК - гр. София, кв. „Стрелбище“, ул. „Дедеагач“ № 40, ап. 8, при които не е открит представляващия и едноличен собственик на дружеството, негов представител, пълномощник или служител. Тези действия на органите по приходите са отразени с протоколи обр. КД-73 cep. АА № 1749295/19,02.2021 г., № 1721241/25.02.2021 г. и№ 1721240/05.03.2021 г.

От информационната база на НАП при извършената насрещна проверка е установено, че фактурите, предмет на спора, са отразени в дневниците за продажби на доставчика за съответните периоди, като предмета на доставките не е конкретизиран, посочено е единствено „продажба на стоки“. Поради ненамиране на проверяваното дружество на посочения адрес за кореспонденция, не е извършена проверка на първични оригинални счетоводни документи, не е установен вида и мястото на извършване на доставките, начин на разплащане, наличието у доставчика на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършването им и др.

За изясняване на обстоятелствата относно получените доставки на стоки от „НЕЛ 23“ ЕООД, органът по приходите е изискал документи и писмени обяснения и от ревизирано лице. Изисканите и предоставени от жалбоподателя документи подробно са описани в ревизионния доклад на стр. 16-17.

При ревизионното производство са извършени още четири насрещни проверки, при които са изискани доказателства, относими към предмета на фактурираните доставки от и към ревизираното лице от следните контрагенти: „Чайка Пак“ ЕООД с ЕИК *********, с което „М Сървисис“ ЕООД има сключен договор за наем на склад в гр. Варна; „Маг Кар“ ЕООД с ЕИК ********* и „Мувио Лоджистикс“ ЕООД с ЕИК ********* с цел установяване начина на транспортиране на процесиите стоки;  „Мистрал Прайм“ ЕООД с ЕИК ********* - основен клиент на ревизираното дружество и с което има сключен договор за товаро- разтоварни услуги и съхранение на стоки.

В хода на ревизията са извършени проверки и в търговските обекти на жалбоподателя, за които са съставени три протокола – №1303846/01.03.2021г., №0433526/04.03.2021г. и № 0433528/12.03.2021г.

Жалбоподателят и неговият доставчик „НЕЛ 23“ ЕООД не са представили в хода на ревизията договори, оферти и търговска кореспонденция, от които да се установи какви по вид, количество и единична стойност стоки е заявило дружеството-жалбоподател. Според писмените обяснения управителят на жалбоподателя Н.Б. е осъществявала контактите с доставчика. Комуникирала е предимно по електронна поща и по телефон, като по отношение на доставчика контактът бил с управителя Р.М.. Предмет на тези разговори били и сроковете на доставка, както и предаването на стоките, които са предмет на тези доставки. В обясненията се твърди, че детайлите по осъществяването на отделните сделки са търговска тайна и дружеството не може да ги разпространява извън фирмата. Представили са единствено процесните фактури, към които са приложени приемо-предавателни протоколи. От последните се установява, че количествата по фактурите издадени от „НЕЛ 23“ ЕООД са в големи размери. Няма изготвени, доколкото не са представени такива, в т.ч. и на вещото лице, товарителници, пътни листи, експедиционни бележки, посредством които би се установило транспортирането на стоките, предмет на фактурите от гр. София до двата обекта на жалбоподателя в гр. Бургас и гр. Варна. Разплащането с доставчика „НЕЛ 23“ ЕООД е осъществено по банков път чрез договор за факторинг с „МК ФАКТОР“ ЕООД.

При извършената проверка на „МУВИО ЛОДЖИСТИК“ ЕООД са били представени товарителници към фактури, издадени за транспортни услуги на жалбоподателя, като предметът на тези транспортни услуги е „европалети“. От товарителниците се установява, че натоварването е извършено в гр. Варна, а разтоварването – в гр. София, кв. „Военна рампа“, склад „Илиенци“ 20, с получател „МИСТРАЛ ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД. Затова приходният орган е направил извод, че тези доказателства за извършен транспорт не могат да се отнесат към транспортирането на стоките от доставчика „НЕЛ 23“ ЕООД, тъй като доставките следва да са от гр. София до гр. Бургас, респ. до гр. Варна.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „МАГ КАР“ ЕООД. Установено е, че дружеството отдава коли под наем по договори за наем, сключени с няколко търговски дружества, между които и жалбоподателят. Представени са и копия на фактурите, издадени от „МАГ КАР“ ЕООД на „М СЪРВИСИС“ ЕООД. Дружеството-жалбоподател е представило пътни книжки на наетите автомобил, за които се установява, че са пътували в област Бургас и област Варна и с тях е извършвана дистрибуция на захарни изделия по заявки на клиенти на жалбоподателя.

Извършена е и проверка на пощенски куриер „СПИДИ“ АД, от който са изискани всички товарителници към фактури, издадени на жалбоподателя през ревизирания период. „СПИДИ“ АД е представило справка за всички товарителници за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. От тези товарителници е установено, че стока „захарни изделия“ с получател „М СЪРВИСИС“ ЕООД за склад в гр. Варна е изпращана само два пъти - на 12.03.2020г. и на 06.06.2020г. Останалите товарителници се отнасят за стока, изпращана от жалбоподателя от склада в гр. Варна до склада в гр. Бургас. Установено е още, че според товарителниците е извършена доставка на захарни изделия, опаковани в палети от доставчици, които не фигурират в дневниците за покупки на ревизираното дружество за периода 01.03.2020г.-31.12.2020г. Според приходния орган реалният доставчик на тези стоки са други дружества, които не са издали фактури на „М СЪРВИСИС“ ЕООД. Така стоката е заведена в съответните складове на дружеството, но за да бъде упражнено право на данъчен кредит, са издадени фактури от „НЕЛ 23“ ЕООД без да са извършвани реално доставки от това дружество.

Извършена е насрещна проверка и на „МИСТРАЛ ПРАЙМ“ ЕООД, при която е установено, че дружеството осъществява търговия на едро с пакетирани захарни и шоколадови изделия. Има търговски обект – склад, находящ се в гр. София, бул. „Илиенци“ № 33, който е нает на 20.02.2020г. от „ЗАГАТО“ ООД заедно с 6 бр. открити паркоместа. „МИСТРАЛ ПРАЙМ“ ЕООД е сключило договор и с „МАГ КАР“ ЕООД за наем на транспортни средства от 02.01.2020г. По отношение доставките, извършени от жалбоподателя, са били представени заверени копия на фактури за покупки на стоки и стокови разписки към тях, както и договор, сключен на 20.11.2019г. между „МИСТРАЛ ПРАЙМ“ ЕООД – като възложител, и процесният жалбоподател – като изпълнител, за товаро-разтоварни услуги и съхранение на стоки. През ревизирания период от 01.03.2020г. до 31.12.2020г. жалбоподателят е издал 10 фактури за продажби на стоки, на обща стойност 352 085,90 лв., които са описани на стр.8 от ревизионния доклад. Не са представени товарителници, пътни листи или други документи, които да доказват извършен транспорт на стоките до склада на „МИСТРАЛ ПРАЙМ“ ЕООД в гр. София.

Извършена е насрещна проверка на „ЧАЙКА ПАК“ ООД във връзка с доставките към жалбоподателя. Представени са договори фактури. Установено е, че между жалбоподателя и „ЧАЙКА ПАК“ ООД  е сключен договор за наем от 17.06.2019г. за склад в гр. Варна, ул. „Атанас Москов“ № 14 и паркомясто. Представен е и договор за наем на друг търговски склад, като този договор не е сключен със жалбоподателя, но номерът на склада е бил посочен в удостоверението за регистрация на обект за търговия на едро с храни № 515/22.08.20219г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните гр. Варна на „М СЪРВИСИС“ ЕООД. След извършени две посещения на адреса на търговския обект на жалбоподателя, който се намира в гр. Варна на ул.„Атанас Москов“ № 14, е установено, че складът е заключен и никой не отговаря при почукване. При разговор със служители от съседни складове се установило, че складът е собственост на фирма „МИСТРАЛ“, а името на дружеството-жалбоподател „М СЪРВИСИС“ ЕООД е непознато на служителите от съседните складове и на портиера на бариерата. По техни думи това бил единственият склад за захарни изделия на този адрес. По тези причини изпратените за посещение служители на приходния орган не успели да извършат контролни действия в търговския обект. Посещенията са документирани с протокол № 0433526/04.03.2021г. и № 0433528/12.03.2021г. с приложен към тях снимков материал. Те са приобщени като доказателства към процесното ревизионно производство.

В хода на ревизията е била извършена проверка с инвентаризация на стокови наличности в обекта на „М СЪРВИСИС“ ЕООД, който се намира в гр.Бургас, кв. „Долно Езерово“. По време на проверката е било установено, че в склада се съхраняват захарни изделия и пакети чай на стойност според складовата програма 49 145,73 лв. без ДДС. Установено е, че произходът на стоките в склада основно е от Полша. Преброяването на наличностите е било извършено в присъствието на две лица – представители на жалбоподателя, а цялата проверка е обективирана в протокол № 1303846/01.03.2021г.

В хода на ревизията органите по приходите няколкократно са изискали от жалбоподателя оборотна ведомост към 31.12.2020г., както и такава към датата на инвентаризацията – 28.02.2021г. На четири от връчените искания е получен отговор, че искането не е съобразено с огромния документооборот на дружеството, обработването на който изисква време и физическа възможност на счетоводителя в кратък срок да представи оборотна ведомост. Справка за наличните количества стока съгласно оборотна ведомост от 31.12.2020г. е представена едва на 23.06.2021г., което е няколко дни преди изтичане на ревизията, а справка за наличните количества стока към 28.02.2021г. не е била представена.

В хода на ревизията на ревизиращия орган забелязал, че жалбоподателят има големи касови наличности, посочени като крайно дебитно салдо на счетоводна сметка 501-Каса към 31.12.2020г. Затова е било връчено искане за представяне на хронология на сметка 498 и сметка 501 към 31.12.2020г. и към 31.05.2021г., както и хронология на сметка 304-Стоки за периода 31.12.2020г.-28.02.2021г., но такива не са били представени.

След като в хода на ревизията жалбоподателят не е представил изисканите документи за извършен транспорт на стоките, стокови разписки и други документи във връзка с доставката на тези стоки, на основание чл.37, ал.4 от ДОПК ревизиращият орган е приел, че такива документи не съществуват и е направил изводи само въз основа на представените от дружеството документи. Така след преценка на събраните доказателства органът по приходите е направил извод, че липсват доказателства, които да установяват, че доставчикът е прехвърлил право на собственост на дружеството-жалбоподател, а е налице само изготвяне на документи, без те да отразяват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. По тях няма възникнало данъчно събитие. За това и начисленият по тези фактури данък се явява неправомерно начислен по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС. При тези обстоятелства и въпреки, че жалбоподателят притежава фактури му е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 146 194,80 лв. по издадените от „НЕЛ 23“ ЕООД фактури с предмет „стоки по опис“ за данъчни периода 01.03.2020г.-31.07.2020г. и 01.09.2020г.-31.12.2020г.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която не може да се направи извод, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно. При разпита в съдебно заседание вещото лице уточни, че този извод почива на установеното несъответствие между приложените по делото документи, удостоверяващи вида на стоките, посочени в приемо-предавателните протоколи и фактурите и тяхното осчетоводяване в счетоводството на дружеството. Конкретиката в описанието, съдържащо се в приемо-предавателните протоколи, не съответства на аналитичността в счетоводството. Освен това няма информация за аналитичността на двата склада. Според вещото лице в счетоводството на дружеството би следвало да се отразят заскладяване, изписване и последващи състояния на стоките в тези обекти. Вещото лице също по време на разпита му в съдебно заседание заяви, че в приемо-предавателните протоколи към фактурите са посочени конкретни имена и разфасовки на стоките, а в счетоводството са осчетоводявани стоки с други наименования и общо количество без да е съобразена разфасовката, която фигурира в протоколите, като в експертизата подробно е посочил по кой протокол какво е описано и съответно как е осчетоводено. Тези констатации са на стр.4 от експертното заключение, където са дадени конкретни примери. Вещото лице заяви още, че в счетоводството е осчетоводено общо количество без значение каква е разфасовката и общата стойност, а в някои случаи има и разминаване между наименованията на стоките, като според вещото лице, като се осчетоводяват по различен начин от описанието в първичния документи тези доставки не могат да се проследят. Като пример посочва, че общият брой създадени в счетоводството групирания на всички стоки по сметка 304 „Стоки“ е 31 групи, докато в разпечатания от складовата програма документ са посочени 301 различни вида стоки. Така не може да се проследят стоките от покупката до реализацията им.

В заключението изрично е посочено, че освен приемо-предавателните протоколи към фактурите не е установено наличието на други съпътстващи документи. За периода 01.05.2020г.-31.03.2021г. към доставчика „НЕЛ 23“ ЕООД са направени плащания общо в размер на 787 500 лв., като плащанията са извършени по банков път, а по делото са представени банкови извлечения за факторинг плащания на задължения на жалбоподателя. Според експертното заключение по счетоводни справки от счетоводството на жалбоподателя, които се намират по делото, през процесните периоди са осъществявани продажби на стоки от складовите бази в гр.Бургас и гр.Варна. Приходите от продажби на такива стоки за периода са в размер 702 000 лв. Няма документи, които да удостоверят изписаната от складовете стойност, количество на тези стоки и времето на изписването им. Липсват и транспортни документи, които да удостоверят получаването в складовите бази на жалбоподателя на конкретни стоки от процесните, идентични с тези, които са посочени при продажби от същите складове. Относно въпросите, служебно зададени от съда, касаещи доказването на транспортирането на тези стоки от процесния доставчик към жалбоподателя, вещото лице е заявило, че всички протоколи към процесните 41 бр. фактури целят да отразят предаването на съответните стоки от доставчика – продавач, на получателя по доставката – купувач, който е процесният жалбоподател. Протоколите сочат, че са съставени на същата дата, на която са съставени и фактурите. Транспортни документи не са установени. Вещото лице е заявило, че по делото има транспортни документи, но те не могат да бъдат обвързани с процесните доставки. Същевременно жалбоподателят по време на извършване на ревизията не е представил други документи, касаещи действията по транспортирането, както и осчетоводяването на този процес.

Във връзка с възражения на пълномощника на жалбоподателя, направени в съдебно заседание на 28.06.2022г., касаещи представянето от жалбоподателя на вещото лице на релевантни за спора документи, съдът указа на вещото лице, че след получаване на тези документи, следва да изготви допълнително заключение, в което изрично да посочи кои въпроси променят отговора си и на какво се дължи това. В допълнителното заключение е посочено, че на 07.07.2022г. по електронната поща вещото лице е получило уведомление за приемане на постъпили от „М СЪРВИСИС“ ЕООД данни от справки-декларации по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби за следните периоди: от м.март до м.декември 2020г., включително, и фактури и приемо-предавателни протоколи, описани поотделно от вещото лице на л.1296 от делото. В края на допълнителното заключение вещото лице е посочило, че по всяка от фактурите за вид на стоката е записано „стока по опис“. Всяка фактура е придружена с приемо-предавателен протокол (спецификация), в които като отделни позиции на отделни редове с латински буква е посочен видът на конкретната стока, единичното количество, общото количество, единична цена и стойността за общото количества. По всички протоколи е посочено предаване на съответните стоки от продавач на купувач в гр.София на същите дати, на които са съставени и фактурите. Не са представени транспортни документи, както и документи, които по категоричен начин да удостоверяват пренасянето на стоките от гр.София до гр.Бургас, респ. до гр.Варна, тяхното заскладяване преди реализацията им към клиенти на жалбоподателя. Тези данни са били налични и достъпни за вещото лице и при изготвянето на основното заключение. Те не са носители на нова информация и затова не променят изводите, направени в основното заключение. При разпита в съдебно заседание вещото лице изрично посочва, че количествата на стоките са от порядъка на тонове и за пренасянето им е необходим специален транспорт, т.е. не могат да се пренесат в ръчен багаж. Освен това посочва, че тези стоки не са доставени със „СПИДИ“ АД, защото при насрещната проверка е установено, че в документите на „СПИДИ“ АД са отразени други доставки. При разпита вещото лице изрично заявява, че транспортни документи по делото има, но те касаят други неща, не и стоките по процесните фактури.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Разпоредбите на чл.68, ал.1 и ал.2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчен документ по чл. 71, т.1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по аргумент от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Тежестта да докаже реалността на оспорените доставки е на ревизираното лице – в процесния случай жалбоподателят. Няма спор, че жалбоподателят притежава издадени данъчни документи (фактури), съдържащи изискуемите по чл.114, ал.1 от ЗДДС реквизити, в които данъкът е посочен на отделен ред. Спорът е дали действително е изпълнена доставката, от което ще произтече и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит. Реалността на доставката подлежи на доказване на общо основание. Тя не се подразбира от съществуването на фактури, нито се предполага само в резултат на това, че са съставени фактури и са приложени към тях приемо-предавателни протоколи. Преценката за наличието на действителни доставки се извършва в резултат на съвкупността от събрани факти, които обосновават по несъмнен начин този извод.

Установеното в хода на ревизията, както и в съдебното производство не дава основание да се приемат за несъмнено доказани документираните с процесните фактури доставки на стоки. В конкретния случай от назначените и приети по делото експертизи – основна и допълнителна, както и от събраните в хода на ревизията доказателства, се установява, че жалбоподателят се домогва да докаже действително извършване на процесните доставки само въз основа на съставените фактури и приложените към тях приемо-предавателни протоколи. Не се установиха документи, които да доказват осъществения по същото време транспорт на стоките от гр.София до гр.Бургас, респ. гр.Варна. Не се установи и същите стоки да са заприходени в складовете в гр.Бургас и гр.Варна, а след това отново същите стоки да са изписани от складовете с цел последваща реализация. Съставянето на фактурата е средство за документиране на стопанската операция. Тя е необходима, но не е достатъчно доказателство за действителното извършване на доставката. Съставянето на допълнителна съпътстваща документация способства за процеса на установяване на реалността на доставката. В зависимост от естеството на тази доставка съпътстващата документация може да има различен характер. В конкретния случай са съставени приемо-предавателни протоколи, но следва да се признае, че самите протоколи също трудно могат да се свържат с фактурите, тъй като в протоколите има изброени конкретни по вид и грамаж стоки, а във фактурите е записано само „стоки по опис“, без да съществува такъв опис. По този начин към тези фактури могат да се приложат всякакви приемо-предавателни протоколи, съставени по което и да е време, стига крайната цена на стоките по протоколите да съответства на крайната цена по фактурите.

Установено е по делото, че количеството на тези стоки е достатъчно голямо като маса и за транспортирането му от гр.София до гр.Бургас, респ. до гр.Варна, е нужно наемане на нарочен транспорт. По делото няма никакви доказателства, които да обвързват конкретните оспорени доставки с документи, удостоверяващи реализиран по същото време транспорт с маршрут от гр.София до гр.Бургас, респ. до гр.Варна. Нито доставчикът, нито жалбоподателят са представили надлежни доказателства в тази насока. Както вещото лице заяви при разпита си в съдебно заседание, по делото има доказателства за осъществен транспорт, но тяхното съдържание не може да бъде обвързано със съдържанието на процесните фактури. Наемането на автомобили от „МАГ КАР“ ЕООД установява движение на тези автомобили в област Бургас и област Варна, но не и по маршрута гр.София-гр.Бургас, респ. гр.София-гр.Варна. Доказателствата, представени от „СПИДИ“ АД, сочат за изпращана стока от жалбоподателя, от склада му в гр.Варна до склада в гр.Бургас, както и доставки на захарни изделия в палети от доставчици на жалбоподателя, които не фигурират в дневниците за покупки за ревизирания период, а същевременно доставките чрез „СПИДИ“ АД са извършени през процесния период. По тази причина изводът на ревизиращия орган, че отсъстват доказателства за транспортирането на стоките по процесните фактури от доставчика „НЕЛ 23“ ЕООД до жалбоподателя е правилен. В тази насока съдът формулира служебно въпроси към основното заключение. В отговора си вещото лице посочи, че няма транспортни документи, представени от жалбоподателя или от доставчика, които да касаят процесните доставки. Същият извод се налага и след анализ на въпросните доказателства. Съдът по-горе в решението е описал фактите, касателно наетите автомобили от „МАГ КАР“ ЕООД, както и услугите, извършени от „СПИДИ“ АД. По тези факти несъмнено стана ясно, че представените транспортни документи нямат никаква връзка с процесните доставки. От доказателствата, представени от „СПИДИ“ АД фактически се установява откъде жалбоподателят действително е получил стоките през процесния период – множество доставчици, които не са вписани в дневниците за покупки за същия период, за да бъде упражнено право на данъчен кредит са издадени фактурите, които са оспорени в обжалвания по това дело ревизионен акт, като реално доставките не са извършени от „НЕЛ 23“ ЕООД.

По делото е изследвана и последващата реализация на стоките и влагането им в търговска дейност. Следва да се подчертае, че установяването на последваща реализация на стоките е надежден критерий за установяване на действително извършена доставка само, ако без съмнение може да се обвърже тази последваща реализация с доставките по придобиването на същите стоки. В процесния случай такова обвързване не може да се осъществи. По делото има доказателства за наличие на последваща реализация, но счетоводното записване е водено така, че стоките, които са предмет на тази последваща реализация не кореспондират изцяло по вид и количество със стоките, които се твърди, че са придобити от доставчика „НЕЛ 23“ ЕООД. В тази насока подробно са описани фактите, свързани с осчетоводяването на стоките при описание на констатациите на приетите експертни заключения и разпита на вещото лице в съдебно заседание. Вещото лице изрично заяви, че в счетоводството е осчетоводено общо количество без значение каква е разфасовката и общата стойност, а в някои случаи са налице и разминавания между наименованията на стоките. В тази връзка вещото лице посочи, че като се осчетоводят по различен начин стоките от начина, по който са описани в първичния документ, тези стоки не могат да се проследят. Освен това с експертизата беше установено, че общият брой на счетоводните групирания, касаещи всички процесни стоки по сметка 304 „Стоки“ са 31 групи, а същевременно според складовия софтуер са 301 различни вида стоки. След като не може да бъде обвързана доставката, извършена от „НЕЛ 23“ ЕООД с осъществените последващи реализации, наличието на такива реализации не доказва реалността на тази доставка.

Органът по приходите в случая е отказал право на приспадане на данъчен кредит, защото отрича стоките по процесните фактури да са били доставени именно от този доставчик „НЕЛ 23“ ЕООД. Приходният орган не отрича наличието на такива стоки у жалбоподателя. Затова и последващата им реализация не е невъзможна, но правото на приспадане на данъчен кредит се отказва поради недоказаност, че стоките са били доставени именно от процесния доставчик. Това е така, защото данъчният кредит се упражнява не изобщо, а по конкретно издадени фактури, които участват в резултатите за съответните данъчни периоди, т.е. приходният орган твърди отрицателния факт, че процесните стоки не са били доставени така, както се цели да бъде удостоверено – по оспорените фактури, издадени от „НЕЛ 23“ ЕООД. Отрицателният факт може да бъде оборен с противоположни положително настъпили факти, които опровергават отрицателния. Тъй като жалбоподателят черпи права, той трябва да докаже, че доставките са реални. В този смисъл положителният факт, който жалбоподателят не успя да докаже, е получаването на стоките именно от сочения във фактурите доставчик. Затова следва да се приеме, че издадените фактури не отразяват реално осъществени доставки на стоки. Затова и за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС. В същия смисъл са решение на СЕС от 06.12.2012г. по дело С-285/2011 (т.31-33) и решение на СЕС от 18.07.2013г. по дело С-78/2012 (т.37). Основното изискване според СЕС за да е налице право на приспадане по доставките е да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки и услуги са били използвани впоследствие от данъчно задълженото лице за целите на собствените му облагаеми доставки. Преценката за действителното осъществяване според практиката на СЕС се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция, извършваща преценка съобразно националните правила за доказване.

С оглед изхода от спора, разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива са претендирани своевременно. На основание чл.161, ал.1, предл. второ и трето от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Определено съобразно посоченият акт дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 11 028 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Долно Езерово”, местност “Герен Бунар“ 1613, представлявано от управителя Н.М.Б., против ревизионен акт №Р-02000221000177-091-001 от 12.08.2021г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В.Х.Р. на длъжност началник-сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и Й.Р.В на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с решение №148/17.11.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „М СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Долно Езерово”, местност “Герен Бунар“ 1613, представлявано от управителя Н.М.Б. да заплати на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 028 (единадесет хиляди двадесет и осем) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.  

 

 

                                                        СЪДИЯ: