Мотиви
към присъда по НОХД N 1195/2012г. по описа на СНС, ХI н.с.
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.И.И. и същата е
предадена на съд за извършено престъпление по чл. 321
ал.З, т.2, вр. ал.2, вр.чл.316,
вр.чл.308 ал.З./ред. ДВ-бр. 26/04 год./ вр.ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че за периода от неустановена
дата през 2009г. до 24.08.2009г. в гр.*****, е участвала в организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на
повече от три лица, създадена с користна цел, образувана и ръководена от С.Г. И.-
С., с участници Н.М.М., Б. И. П. /починал/и А.И.Н.
/по отношение ,на която има влязло в сила споразумение/ , съставено с цел да
върши съгласувано в страната престъпления по чл. 316, вр.
чл.308, ал.З, /ред. ДВ- бр. 26/2004г/вр. ал.2, вр. ал.1 от НК- съзнателно се ползвали пред нотариус Н.Л.,
вписана с per. № *** в Регистъра на Нотариалната камара на РБ, с район
на действие- СРС от неистински официални документи- 1 брой Пълномощно за
разпореждане с недвижим имот, находящ се в гр.*********,
с упълномощител И.Г.С. и упълномощен А.И.Н., с
нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № ************. и нотариално удостоверяване
на съдържание, вписано с per. № ************., том I, акт № ** в общия регистър на нотариус З.А.
, вписана с per. № ** от Регистъра на Нотариалната камара на
РБ, с район на действие PC - Ботевград; 1 брой Пълномощно за разпореждане с
недвижим имот, находящ се в гр.*********, с упълномощител С.Л.С. и упълномощен А.И.Н., с нотариално
удостоверяване на подпис, вписано с per. № ************. и нотариално удостоверяване
на съдържание, вписано с per. № ************., том I, акт № ** в общия регистър на нотариус З.А.,
вписана с per. № **
от Регистъра на Нотариалната комара,
с район на действие PC - Ботевград; 2 броя Декларации по чл. 264, ал. 1 от Данъчно-процесуалния
кодекс от името на И.Г.С., с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № ************. в общия регистър на нотариус З.А.,
вписана под per. № ** от Регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие PC - Ботевград; 2 броя
Декларации по чл. 264, ал. 1 от Данъчно- процесуалния кодекс от името на С.Л.С.,
с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № *************. от общия регистър на нотариус З.А.,
вписана с per. № ** от Регистъра на Нотариалната камара на РБ, с
район на действие РС-Ботевград; 1 брой Декларации по чл. 25, ал. 7 от ЗННД от
името на И.Г.С., с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № ***************г.от общия регистър на нотариус З.А.,
вписана с per. № ** от Регистъра на Нотариалната камара на РБ, район
на действие РС-Ботевград; 1 брой Декларации по чл. 25, ал. 7 от ЗННД от името
на С.Л.С., с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № **********. от общия регистър на нотариус З.А.,
вписана с per. № ** в Регистъра на Нотариалната камара на РБ, район
на действие РС-Ботевград; 1 брой Пълномощно за разпореждане с недвижим имот, находящ се в гр.*****, ул.”**********" № *, с упълномощител В.З.П. и упълномощен Б. И. П., с нотариално
удостоверяване на подпис, вписано с per. № ***************. и с нотариално
удостоверяване на съдържание, вписано с per. № **************. , том II в, акт № * от общия регистър на нотариус И.
Ф., вписана с рег.№ *** от Регистъра на Нотариалната камара на РБ, с район на
действие PC- град ******, заверени от помощник -
нотариус по заместване Д.Ц. ; 2 броя Декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от
името на В.З.П., с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № ***************. от общия регистър на
нотариус И. Ф., вписана под per. № *** в Регистъра на Нотариалната камара на РБ, с район
на действие PC- гр. ******, заверени от помощник - нотариус
по заместване Д.Ц. ; 1 брой Декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД на В.З.П., с
нотариална заверка на подпис, вписани с per. № *************. от общия регистър на
нотариус И. Ф., вписана под per. № *** в Регистъра на Нотариалната Камара на РБ,
заверени от помощник - нотариус по заместване Д.Ц.; Протокол № *** от ***********.
от заседание на Съвета на директорите на «********» АД, като от тях за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и деянието
е извършено с цел имотна облага, за които е предвидено наказание лишаване от с.
повече от десет години.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на
наказателната отговорност се предложи на подсъдимата да бъде наложено наказание
лишаване от с. в размер ,близък до минималния,
чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66,ал.1, от НК
за срок от пет години.
Подсъдимата в съдебно заседание даде подробни обяснения по обвинението като не призна
вината си. Лично и чрез процесуалния си представител моли Съда да бъде призната за невинна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за установено следното:
Подсъдимата К.И.И. е родена на ***
г. в гр. *****, живеела е в гр. *****. Българка е и с българско гражданство, неосъждана,
разведена ,със средно образование. ЕГН **********.
Към инкриминирания период подсъдимата
живеела в гр. ***** и работела като технически сътрудник – секретар при адв. И. – С.. Адвокат И. – С. се занимавала в практиката си
и със сделки с недвижими имоти като подготвяла документите за всяка сделка и
организирала изповядването им пред нотариус. Подсъдимата има средно специално
образование – далекосъобщителна техника и телекомуникации и не притежава
каквото и да било юридическо образование. Същата изпълнявала секретарски
функции в кантората на адв. И. – С.. В изпълнение на
функциите си подсъдимата носела документи, изготвени от адвоката до нотариус,
внасяла такси, правела справки в Агенцията по вписванията. За всяко нейно
действие била напътствана от адвоката като именно адв.
И. – С. й казвала къде трябва да отиде и какво трябва да направи. Мястото й в
кантората било пред вратата на кабинета на адвоката и й било забранено да
коментира с чакащите при нея клиенти въпросите, които същите предстои да
обсъждат с адвоката, както и каквото и да било „сближаване“. Във връзка с
работата й св. И. – С. й подготвяла пакети документи, които подсъдимата
подреждала в папки, за да може когато й бъде наредено от адвоката как да се
разпореди с тях, да може да изпълни разпорежданията. Често преди да си тръгне
за дома, подсъдимата взимала в дома си част от тези подготвени папки с
документи, тъй като разбирала от св. И. – С., че следва да извърши определени
действия с тях на сутринта на другия ден. Именно част от тези документи са
намерени в жилището й при извършеното претърсване.
По настоящото дело адв. И. – С. е била
подсъдима, заедно със свидетеля Н.М.М.. Спрямо тях е прекратено наказателното
производство след одобрено от съда споразумение между същите и СП, по силата на
които на всеки един от тях е наложено наказание както следва : На ос. С. И. – С.
- за извършено престъпление по чл. 321,ал.3,т.1, вр.ал.1,
вр.чл.316, вр.чл.308,ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК – три
години лишаване от с. при първоначален строг режим, на ос. Н.М. - за извършено
престъпление по чл. 321,ал.3,т.2, вр.ал.2, вр.чл.316, вр.чл.308,ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК –
една година и шест месеца лишаване от с.,
чието изпълнение е отложено за срок от три години.
Като обвиняем в хода на досъдебното производство е бил и Б. И. П., но още в
хода на досъдебното производство същият е починал, поради което наказателното
производство и спрямо него е прекратено. Престъплението, за което са осъдени
двамата свидетели, а спрямо Б. П. е прекратено наказателното производство е за
ръководство от страна на св. И.-С., а за другите двама за участие в ОПГ с
участието и на подсъдимата.
Свидетелите В. и М. са се запознали с
подсъдимата, отивайки в кантората на св. И. – С., където са я възприели като
неин секретар, извършващ задачи, поставени от адвокат.
През м. август 2009г. свидетелите И. –
С., В. и М. решили да извършат продажба на имот, намиращ се в гр. *****, ул. „**********“
без знанието на собствениците и без намерение същите да бъдат уведомени, или на
същите да бъде заплатено за „продажбата“ на имота им. Имотът се оказал
собственост на „********“ АД. Председател на борда на директорите на този холдинг към инкриминирания момент бил
св. В.П.. Към същия момент членове на съвета на директорите на същия холдинг
били свидетелите М.Д. и А.Ч.. От името на холдинга не било взимано решение за
продажба на процесния имот, нито някой от изброените
негови представители знаели за подобна продажба.
Нотариалният акт за този имот бил донесен на св. И. – С. от св. С.В..
Свидетелят С.В. също довел починалия Б. П., за когото казал, че ще играе ролята
на фиктивен продавач. Б. И. от своя страна бил лице с ниска интелигентност и
имал завиС.ст към алкохола,
с който и злоупотребявал. На него св. И.
– С. му обяснила, че има нужда да й
извърши услуга във връзка с една продажба, за което ще му бъде заплатено и той
се съгласил. Свидетелката И. – С. чрез своя позната се снабдила с неистинско
пълномощно, по силата на което В.П. упълномощавал Б. П. да извършва действия по
разпореждане / да продава, дарява
заменя, ипотекира/ собствения му имот, намиращ се в гр. *****, ул. „**********“
№6. Пълномощното било вписано с per. № *************. и с нотариално
удостоверяване на съдържание, вписано с per. № *************. , том II в, акт № *. По същия начин св. И.-С.
се снабдила и с 2 броя Декларации по чл. 264, ал. 1
от ДОПК от името на В.З.П., с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № ***********. и Декларация по чл. 25, ал.
7 от ЗННД на В.З.П., с нотариална заверка на подпис, вписани с per. № *************. Полномощното и
трите декларации били вписани под посочените номера в общия регистър на
нотариус И. Ф., вписана под per. № *** в Регистъра на Нотариалната камара на РБ, с район
на действие PC- гр. ****** и били заверени от помощник -
нотариус по заместване Д.Ц.. Свидетелката И.-С. се снабдила и с Протокол № **
от 23.06.2006г. от заседание на Съвета на директорите на «********» АД, който
не бил подписан нито от св. П., нито от някой от членовете на съвета на
директорите на холдинга. Гореописаните документи са приложени в том 13 от ДП.
Във връзка с подготовка на документите, необходими за нотариалната сделка с
този имот, св. И. – С. изпратила подсъдимата заедно с починалия П. чрез
даденото му неистинско пълномощно да му съдейства да се снабди с данъчна оценка
на имота. Подсъдимата отишла заедно с Б. П. до съответната служба „Мести данъци
и такси“. Там, както обичайно правела за клиенти на адвокатската кантора,
попълнила документите от името на Б. П., дала му ги и той ги депозирал пред
общинския служител. По-късно подсъдимата отишла отново с Б. П. до същата служба
и му помогнала да вземе издадената вече данъчна оценка на имота. Подсъдимата
съдействала на Б. П. да внесе и дължимите данъци за имота. Във връзка с
попълването на документите за издаване на данъчна оценка, на подсъдимата било
дадено копие от нотариалния акт на същия имот.
След снабдяване с необходимите
документи, св. М., заедно с подсъдимата и Е. Ф., за когото наказателното
производство е прекратено, ги занесли
при нотариус Л. – св. Н.Л.. В това време св. И. – С. отсъствала от града и
комуникирала със свидетелите М. и В., по телефона. Отново по телефона
свидетелката давала нареждания и на подсъдимата във връзка със същата сделка.
При извършване на проверка по
редовността на представените й документи, св. Н.Л. се обадила на нотариуса,
чийто помощник заверил представеното й пълномощно и от кантората му в гр. ******
й било отговорено, че действително има такова
пълномощно. След това нотариус Л. влязла в интернет сайта на търговския
регистър и проверила как се взимат решенията за продажба на имот от
продавача „********“ АД. Там тя
установила драстична разлика между вписания в сайта подпис на управителя на
дружеството и подписа, положен под представеното й пълномощно. Заради това тя
се опитала да се свърже с този управител, но така и не успяла. Поради
изпитаните съмнения, св. Л. уведомила полицията като подала сигнал да се
провери истинността на сделката. В отговор на този сигнал полицейските
служители й наредили да не издава пред лицата каквото и да било съмнение, но да
не им връща никакви документи. Така след като се върнала в гр. *****, св. И. – С.
вече била с оформено решение да прекрати сделката за обсъждания имот и
изпратила подсъдимата в кантората на нотариус Л. да вземе занесените документи.
Но във връзка с разпореждането на полицията, св. Л. отказала да й предаде тези
документи. До изповядване на тази сделка така и не се стигнало. Никой от свидетелите
не настоял за това.
През същия месец св. Н.М. се обадил на
св. С. И.-С. и й казал, че иска да продаде имот в ж.к. „******“. Двамата
посетили апартамента, за да го огледат. При огледа ги посрещнали наематели на
имота от сръбски произход, с неустановена по делото самоличност. Подсъдимата не
присъствала на оглед на същия апартамент. Имотът бил собственост на свидетелите
И. и С. С., които нямали намерение да продават апартамента си, нито знаели за
подготовката на процесната продажба.
По молба на св. М., св. А.Н. се
съгласила да представлява продавачите, за които свидетелят й обяснил, че се
намират в Испания. За изповядване на сделката св. И. – С. поръчала изготвянето
на неистински пълномощни от името на реалните собственици на имота –
свидетелите И. и С. С.. Съгласно текста на тези пълномощни собствениците С.
упълномощавали А.Н. да извършва всякакви действия по разпореждане, включително
да продаде, замени, прехвърли, ипотекира, дари и т.н. със собствения им имот,
намиращ се в гр. *****, ж.к.“******“, бл. ***. Пълномощното с упълномощител И.Г.С.
и упълномощен А.И.Н. е с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № ************. и нотариално удостоверяване
на съдържание, вписано с per. № ************., том I, акт № **. Пълномощното с упълномощител С.Л.С. и упълномощен А.И.Н. е с нотариално
удостоверяване на подпис, вписано с per. № ************. и нотариално удостоверяване
на съдържание, вписано с per. № ************., том I, акт № **. Двете декларации по чл. 264, ал.
1 от ДПК от името на И.Г.С. са с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с
per. № ************. Двете декларации по чл. 264, ал. 1 от
ДПК от името на С.Л.С. са с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № *************. Декларацията по чл. 25, ал. 7 от ЗННД
от името на И.Г.С. е с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № ***********.,а декларацията по чл. 25, ал. 7 от ЗННД
от името на С.Л.С. е с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № **********. Всички изброени документи са с номера от
общия регистър на нотариус З.А., вписана с per. № ** в Регистъра на Нотариалната камара на РБ, район
на действие РС-Ботевград. За изготвянето на тези пълномощни и
декларации С. не знаели. Същите са
приложени в том 14 от ДП.
По-късно в кантората на св. И. –С. дошъл св. С.В., на когото свидетелката
казала за продажбата на същия имот. Свидетелката предложила на св. В. да намери
купувач за имота и В. довел в кантората починалия обв.
Б. И. като такъв купувач. Свидетелите И. – С., В. и М. обяснили на Б. И., че ще
купува имот, за което ще му бъдат платени пари. Но по делото така и не беше
установено дали и доколко Б. И. е възприел изцяло и правилно подготвяната
сделка.
След сдобИ.е с обсъжданите пълномощни и
извършените уговорки между свидетелите И. – С., В. и М. относно провеждането на
сделката и последиците за това за всеки
от тях, била уговорена дата за сделката при нотариус Л. – свидетел по делото и
св. М. занесъл подготвените документи на св. Л.. По-късно подсъдимата занесла
на нотариуса квитанция за платени местни данъци и такси за имота. При проверка
на документите св. Л. поискала разпечатка за актуално състояние на имота от
Агенцията по вписванията. За сдобИ.е с такава
разпечатка не е необходимо присъствието на собствениците на имота, същата може
да бъде поискана от всеки гражданин, доколкото поимотния
регистър в Агенцията е публичен. Тъй като обичайно св. И. – С. нареждала сдобИ.ето с такива справки на подсъдимата, и в този случай
наредила на К.И. да се сдобие с тази разпечатка. След като подсъдимата взела
тази разпечатка от Агенцията по вписванията, била изпратена от св. И. - С. в
кантората на нотариус Л., за да я занесе и да наблюдава как протича сделката.
Така на 24,08,2009г. за изповядване
на тази сделка в кантората на свидетеля Л. – нотариус отишли свидетелите Н.М., А.Н.,
починалия Б. И. и подсъдимата. Свидетелката Л. била своевременно предупредена
от полицията, че предстоящата сделка е неистинска и била инструктирана как да
се държи. В процес на подготовка св. Л. поискала да провери истинността на
представеното й пълномощно от името на продавачите – свидетелите С. и звъннала
на заверилия подписите им нотариус от
гр. Благоевград. Подсъдимата била в кантората, когато се обсъждал въпроса с
истинността на същото пълномощно, но до отговор така и не се стигнало. Преди да
успее св. Л. да се свърже с нотариуса от гр. Благоевград и да установи
истинността на същите пълномощни и преди да бъде подписан изготвения проект на
нотариален акт за сделката, в кантората влезли
служители на полицията и извършили арест на намиращите се там свидетели
и подсъдимата.
И за двете сделки св. И. – С. не е давала подробни обяснения на
подсъдимата. Свидетелят Н.М. е уговарял подробности относно сделките отново със
св. С. И. – С.. Никой от участниците в тази сделки не е обсъждал действията и
намеренията си с подсъдимата, която всички възприемали като работник на св. И.
– С..
От заключението на съдебно-оценъчната
експертиза се установи, че пазарната стойност на имота в ж.к. „******“,
собственост на свидетелите С. е 134 208 лв., а същата стойност на УПИ
ведно с двуетажна къща в него, собственост на „********“АД, намиращ се в гр. *****,
ул. „**********“ * е както следва: на поземления имот – 2 5** 358
лв., а на двуетажната къща – 1 572 474 лв.
От заключението на почерковата
експертиза се установи, че в
изследваните документи не е открит подпис, или почерк на подсъдимата.
Съдът възприе и кредитира в присъдата
си заключенията на вещите лица като изготвени обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област. Същите не се оспориха от
страните.
За да постанови присъдата си Съдът
прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се установи по несъмнен начин от
следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на
подсъдимата, дадени в съдебно заседание, от свидетелските показания на свидетелите
С. И. – С., Н.М., С.В., Н.Л., Д.Ц. / Т./, З.А., К.И., В.П., М.Д., А.Ч., И.и С. С.,
В.Х., дадени в съдебно заседание, от проведената в съдебно заседание очна
ставка между свидетелите С. И. – С. и Н.М., от дадените в досъдебното
производство свидетелските показания на
свидетелите: С.С. – прочетени на основание чл. 281,ал.5, вр.ал.1,т.2 от НПК, К.И. – прочетени на основание чл.
281,ал.4, вр.ал.1,т.2,пр.2 от НПК, В.Х. – прочетени
на основание чл. 281,ал.5, вр.ал.1,т.2,т.2 от НПК, Н.Л.
– от 20,05,2010г.,прочетени на основание чл. 281,ал.5, вр.ал.1,т.2
от НПК и от 24,08,2009г., прочетени на основание чл. 281,ал.5, вр.ал.1,т.1 и т. 2,пр.2 от НПК, от дадените в хода на досъдебното
производство обясненията на обв. А.Н. – прочетени на
основание чл. 281, ал.2, вр. ал.5, вр.ал.1,т.5
от НПК и обв. Б. П. – прочетени на
основание чл. чл. 279,ал.1,т.1 от НПК, в кредитираната
им от Съда част, всички и надлежно приобщени към доказателствения
материал, от назначените в хода на досъдебното производство и изслушани в хода
на съдебното следствие заключение на съдебно оценъчна експертиза, заключение на
почеркова
експертиза, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - протоколи за претърсване и изземване,
пълномощни, нотариални актове, декларации, скици, протокол от ОС, удостоверения
за данъчни оценки, свидетелство за съдимост, характеристична справка за
подсъдимата.
Между показанията на свидетелите С. И. – С. и Н.М.
се очерта противоречие относно изготвянето на неистинските пълномощни за
сделката на имота в ж.к. ******. Така в показанията си св. С. И. – С. заяви, че
същите пълномощни са й поръчани от св. Н.М.. А той от своя страна заяви в
показанията си, че не е знаел как св. И.
– С. се е снабдила с тях, а е разбрал, че същите са налични. За изясняване на
това противоречие межда двамата свидетели беше проведена очна ставка, при която
всеки от свидетелите повтори твърденията от показанията си. Това противоречие
съдът намира за неотноС.към настоящия казус. Макар,
че настоящото наказателно производство е започнало спрямо горните двама свидетели като
подсъдими, в настоящия стадий на процеса същото наказателно производство
продължава единствено и само срещу подсъдимата като спрямо горните свидетели е
прекратено след одобрено споразумение, по силата на което и двамата са признати
за виновни и им е наложено наказание. Тоест, предмет на разглеждане вече е
единствено престъплението, в извършване на което е обвинена К.И.. А за това е от значение
дали именно подсъдимата И. е знаела за начина, по който са изготвени
обсъжданите пълномощни. Досежно това обстоятелство от
доказателствата по делото не са налице противоречия. И двамата свидетели И. – С.
и М. не твърдят подсъдимата да е поръчвала, изготвила същите пълномощни, или е
имало каквото и да било отношение и
знание относно сдобИ.ето с тях, нито пък да е
притежавала знание относно неистинността им. При това положение кой от двамата
е поръчал изготвянето им не се отнася по никакъв начин към обстоятелството, че
подсъдимата И. не е притежавала знание относно същото обстоятелство.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства Съдът зае становище, че обвинението, повдигнато срещу
подсъдимата за извършено от нея престъпление по чл. 321
ал.З, т.2, вр. ал.2, вр.чл.316,
вр.чл.308 ал.З./ред. ДВ-бр. 26/04 год./ вр.ал.2, вр. ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин.
От обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това
подсъдимата за периода от неустановена дата през 2009г. до 24.08.2009г.
в гр.***** да е участвала в организирана престъпна група,
създадена с користна цел, образувана и ръководена от С.Г. И.- С., с участници Н.М.М., Б. И. П. /починал/и А.И.Н., съставена с цел да върши
съгласувано в страната престъпления по чл. 316, вр.
чл.308, ал.З, /ред. ДВ- бр. 26/2004г/вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. По делото не бяха събрани и доказателства
относно това подсъдимата съзнателно да е ползвала пред нотариус Н.Л., вписана с
per. № *** в Регистъра на Нотариалната камара на
РБ, с район на действие- СРС от неистински официални документи- Пълномощно за разпореждане с недвижим имот, находящ се в гр.*********, с упълномощител
И.Г.С. и упълномощен А.И.Н., с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № ************. и нотариално удостоверяване
на съдържание, вписано с per. № ************., том I, акт № **, Пълномощно за разпореждане с
недвижим имот, находящ се в гр.*********, с упълномощител С.Л.С. и упълномощен А.И.Н., с нотариално
удостоверяване на подпис, вписано с per. № ************. и нотариално удостоверяване
на съдържание, вписано с per. № ************., том I, акт № **, 2 броя Декларации по чл. 264,
ал. 1 от Данъчно-процесуалния кодекс от името на И.Г.С., с нотариално
удостоверяване на подпис, вписано с per. № ************., 2 броя Декларации по чл. 264, ал. 1
от Данъчно- процесуалния кодекс от името на С.Л.С., с нотариално удостоверяване
на подпис, вписано с per. № *************. , Декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД
от името на И. Г.С., с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № *********., Декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД от
името на С.Л.С., с нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № *************. , всички от общия регистър на
нотариус З.А., вписана с per. № ** в Регистъра на Нотариалната камара на РБ, район
на действие РС-Ботевград; както и от Пълномощно за разпореждане с недвижим
имот, находящ се в гр.*****, ул.”**********" № *,
с упълномощител В.З.П. и упълномощен Б. И. П., с нотариално
удостоверяване на подпис, вписано с per. *********. и с нотариално удостоверяване на
съдържание, вписано с per. № **********. , том II в, акт
№ 9, 2 броя Декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от името на В.З.П., с
нотариално удостоверяване на подпис, вписано с per. № *********., Декларация по чл. 25, ал. 7
от ЗННД на В.З.П., с нотариална заверка на подпис, вписани с per. № *********., всички от общия регистър на нотариус И. Ф., вписана
под per. № *** в Регистъра на Нотариалната Камара на
РБ, заверени от помощник - нотариус по заместване Д.Ц.; както и от Протокол № **
от 23.06.2006г. от заседание на Съвета на директорите на «********» АД, като
от тях за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и
деянието е извършено с цел имотна облага, за които е предвидено наказание
лишаване от с. повече от десет години.
Тук отново следва да се отбележи, че в
настоящия стадий на наказателното производство се обсъжда единствено наличието
на престъпно деяние от страна на подсъдимата. По делото са налице одобрени от съда споразумения, сключени
от свидетелите И. – С. и М. от една страна и прокуратурата от друга, по силата
на които посочените лица /свидетели в настоящото производство/, са признати за
виновни в извършено престъпление по чл. 321 от НК за ръководство от страна на
св. И.-С.,съответно участие от страна на
св.М. именно в ОПГ, за участие в която е обвинена и подсъдимата. При наличие на
това признание за вина на свидетелите, настоящият съдебен състав не дължи
произнасяне относно наличие на несъмнени доказателства за участието на тези
свидетели в процесната ОПГ. Следва да се спомене
единствено, че по делото се събраха несъмнени доказателства, че свидетелите И.
– С., М., В. и Н., както и починалия Б. П., заедно са участвали в подготовката
на двете инкриминирани сделки / св. Н. само във втората от тях/.
В настоящия казус, доколкото се
разисква наличие на престъпление по чл. 321 ал.З,
т.2, вр. ал.2, вр.чл.316, вр.чл.308 ал.З, вр.ал.2, вр. ал.1 от
НК., извършено от подсъдимата К.И., следва да бъде обсъдено наличието на
изискуемите от разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК несъмнени доказателства
относно извършването на това престъпление от самата нея. Досежно
същото по делото бяха събрани на първо място
показанията на свидетелите И. – С.,
М., В., и Л.. Нито един от изброените свидетели не твърди в показанията си за
участието на подсъдимата в такава престъпна групировка. В показанията си св. В.,
М., И. заявиха, че познават подсъдимата от посещенията си в кантората на св. И.
– С. и знаят, че подсъдимата работи като секретар и изпълнява задачи, поставени
й от адвоката И. - С.. Същото потвърди в показанията си самата св. И. – С. като
добави, че не е давала обяснения на подсъдимата относно нито една от сделките и
по принцип не е човек, който дава обяснения за действията си. Свидетелката И. – С. заяви също, че за всяка
дейност в кантората й, за която е било необходимо техническото сътрудничество
от страна на подсъдимата, самата свидетелка – адвокат е приготвяла необходимите
документи, давала ги е на подсъдимата като пакети и й е давала точни нареждания
къде да ги занесе и какво да извършва с тях. В показанията си св. В. заяви, че
всички разговори между него и свидетеля И. – С. са водени в кабинета на
последната като той не си спомня на някой от тези разговори да е присъствала
подсъдимата. Че подсъдимата не е присъствала на разговори между св. К.И., С. И.
– С., В. и Б. И. заяви също в показанията си и св. К.И..
Останалите разпитани по делото свидетели – Н., И., Ц. /Т./, А., Д., Ч., С.
и Х. дори не споменаха познанство с подсъдимата, камо ли знание относно нейните
дейности. Единствено св. И. в прочетените му показания от ДП споменава, че
знае, че знае, че св. В. е закарал починалия Б. П. при секретарката на св. И. –
С. във връзка с някаква сделка. При това св. И. дори не споменава името на тази
секретарка, за да може да се направи извод, че знае, че същата е именно
подсъдимата. Нито пък споменава някакви конкретни думи, или действия от страна
на тази секретарка. Тоест, дори да се приеме, че в показанията си, дадени в
хода на досъдебното производство св. И. говори за подсъдимата, то от неговите
показания не може да се извлече нито
едно действие, което да е извършила подсъдимата, камо ли информация, че по
някакъв начин е причастна към процесната ОПГ.
В показанията си св. М. заяви, че
преди да се отиде в кантората на нотариус Л. с цел изповядване на сделка с
имота в ж.к. „********“, св. С. И. – С. е обяснила на починалия обв. Б. П. „всичко“
в присъствието на подсъдимата. Св. М. уточни, че под „всичко“ разбира,
че св. С. И. – С. е обяснила на П., че той купува имота, че трябва да си носи
личната карта и да се подпише, където му посочат. Това изявление съдът не
приема като доказателство за това, че подсъдимата е знаела истинското
съдържание на умисъла на св. И. – С. и М. относно обсъжданата сделка. Както
вече беше отбелязано, починалият обв. П. е бил лице, злоупотребяващо с алкохола и
притежаващо доста ниско ниво на интелигентност. При това положение житейски
нормално е да се очаква, че той няма да има досетливостта да носи личната си
карта в деня на сделката, както и че няма да има знанието относно това къде
именно следва да се подпише като купувач. Тоест, напълно житейски нормално е
тези обстоятелства да му бъдат
обяснени, без това да събуди съмнение у околните, вкл. у подсъдимата, че в
предстоящата сделка има нещо нередно.
На
следващо място следва да бъдат обсъдени обясненията на починалия обвиняем Б. П.,
дадени пред съдия на 12,02,2010г. / л.37/т.9 от ДП/, прочетени в хода на
съдебното следствие при условията на чл. чл. 281, ал.2, вр. ал.5, вр.ал.1,т.5 от НПК. В същите П. заявява, че неговият приятел - св. К.И.
заедно със св. С. В. го е завел в кантората на
св. И. – С.. Там той останала да пие кафе, направено му от подсъдимата,
а свидетелите В., И. и И. – С. си говорили по „техни работи“. След това
свидетелката И. – С. го дръпнала настрани и го помолила да й свърши услуга
срещу заплащане. Тъй като бил финансово затруднен, Б. П. се съгласил. Услугата
се изразявала в това, че П. следвало да се снабди с документи във връзка с
продажба на имот, намиращ се на ул. „**********“. След това П. потвърждава
изнесеното в обясненията на подсъдимата И., че заедно с нея са ходили по
„институции“ и са се снабдявали с документи във връзка с този имот. На следващо
място Б. П. заявява в обясненията си, че в по-късен момент св. В. отново му се
обадил по телефона и му казал, че св. И. – С. има нужда от него. Така на
следващия ден свидетелят В. го взел с кола, по пътя забрали и подсъдимата и
заедно отишли в кантората на нотариус, където П. се запознал със свидетелите М.
и Н.. Там П. попитал подсъдимата за какво става въпрос и последната му
обяснила, че той трябва да играе ролята на купувач за някакъв апартамент в ж.к.
„******“, за което после ще има парично възнаграждение. Повече подробности Б. П.
не уточнява в разпита си.
В целия разпит на обвиняемия Б. П. на
практика се съдържа едно единствено твърдение, навеждащо на съмнение че
подсъдимата е знаела за неистинността на сделката с имота в ж.к. „******“. Това
е твърдението, че тя е казала на П., че трябва да играе ролята на купувач,
срещу което ще му бъде дадено парично възнаграждение. За да прецени дали да
кредитира това твърдение като достоверно съдебният състав отчете следното: На
първо място по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства, които да
подкрепят това твърдение. За същото не споменаха в показанията си и
присъствалите там, отново според твърдението на П., свидетели М. и В., както и
св. Н. в показанията си, дадени в хода на досъдебното производство. На следващо
място следва да бъде отчетено обстоятелството, че това твърдение се съдържа в
обяснения на обвиняем, а не в показания, дадени под страх от наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Тоест, не може да се приеме, че същите непременно
съдържат истинни твърдения единствено и само поради това, че са дадени.
Напротив, именно защото това твърдение се съдържа в обяснения на обвиняем,
обвинен в същото престъпление както и подсъдимата, съществува реалното предположение, че същото
е направено като защитна позиция и непременно следва да бъде потвърдена
истинността му чрез съпоставка с други доказателства по делото. А както беше
отбелязано, такива други доказателства, които да подкрепят това твърдение, по
делото не бяха събрани. Нещо повече, доколкото авторът на това твърдение е
починал към момента на съдебното заседание, за съда беше обективно невъзможно
да изслуша личните му обяснения, или показания, както и да го постави в очни
ставки с останалите свидетели, или с подсъдимата, за да провери истинността на
твърденията му. Подкрепа на това твърдение съдът не намери и в събраните по
делото писмени доказателства. При това положение, а именно доколкото
обясненията на починалия обв. Б. П., досежно обсъжданото твърдение, не намериха подкрепа в нито
едно от събраните по делото доказателства, съдът не ги кредитира като
достоверни в тази им част.
Следващите, относими
към деятелността на подсъдимата доказателства, са намерените при извършеното
претърсване в дома й документи за други сделки.
Тези доказателства съдът отново не намира да доказват престъпна дейност
от страна на подсъдимата. Както беше установено по несъмнен начин по делото,
същата е изпълнявала длъжността секретар при адвокат. Тоест, житейски нормално
е у нея да се намират документи във връзка с извършваната от адвоката – работодател
дейност. От друга страна по делото не бяха събрани доказателства относно това
което и да било от намерените в дома на подсъдимата писмени документи да е
послужила в каквато и да било престъпна дейност. По делото не бяха събрани
доказателства също и относно това някой от инкриминираните документи, послужили
за подготовка на двете процесни сделки да съдържа
видими признаци на неистинност. При това положение не може да се твърди, че
подсъдимата е могла да се досети относно тази им неистинност само при прочита
им след като същите са й дадени по разпореждане на св. И. – С..
Че не съдържа никакви признаци на
неистинност, се събраха и доказателства относно процесното
пълномощно с упълномощител В.П. и упълномощен
починалия Б. П.. Дори самата св. Л. заяви в показанията си, че при
запознаването му с него в качеството й на нотариус не е установила никакви
видими признаци за законова несъобразеност на това
пълномощно. Тоест, след като лице с висше юридическо образование, при това изпълняващо
именно специфичната длъжност нотариус, в изпълнение на която ежедневно преглежда и изготвя пълномощни, не е установило
признаци на неистинност на обсъжданото пълномощно, няма как да се приеме, че
преценка за обратното е могла да направи подсъдимата, която дори няма
юридическо образование. Нещо повече, св.
Н.Л. заяви, че при извършване на рутинна проверка относно истинността на същото
пълномощно се е обадила в кантората на нотариуса в гр. ******, чийто помощник
заверил представеното й пълномощно и от там й е било отговорено,
че действително има такова пълномощно. Тоест, дори да се приеме, че подсъдимата
е била длъжна да се усъмни в истинността на процесното
пълномощно, то тя обективно би била възпрепятствана да получи знание относно
неистинността на същото. Именно нотариус е извършил необходимата проверка, от
която не е установена никаква нередност на провереното пълномощно. Тоест, всяко
едно лице, включително и подсъдимата, при направа на подобна проверка, би
получило същото известие, а именно че обсъжданото пълномощно е издадено по
законовия ред и заверено именно от помощника на нотариус, който е вписан като
заверител. Тук следва да се отбележи, че св. Л., в качеството й на нотариус не
се е усъмнила и в нито един от другите представени й за предстоящата сделка
документи. Тоест не може да се приеме, че такова съмнение е следвало да се
появи у подсъдимата и при преглеждане на част от тези документи, докато е
съдействала на Б. П. за попълване на изискуемите молби за снабдяване с данъчна
оценка и др. документи.
При описаната липса на видими признаци
на неистинност на процесното пълномощно и останалите
документи, приготвени за изповядване на сделката с недвижимия имот, собственост
на „********“ АД, настоящият съдебен състав счита, че не може да се приеме, че
подсъдимата е съзнавала неистинността на същите документи единствено от
преглеждането им в качеството й на секретар на адвокат. Още повече по делото не
бяха събрани каквито и да било доказателства за това.
Относно следващата подготвяна сделка с имот, собственост на свидетелите С.
се установи по делото, че подсъдимата е била в кантората на нотариуса - св. Л.,
когато последната е поискала да провери
истинността на представеното й пълномощно, заради което звъннала на заверилия подписите им нотариус от гр. Благоевград. Дори да се
приеме, че в този момент е възникнало някакво съмнение относно истинността на
това пълномощно, то същото не е могло да бъде изяснено поради това, че преди да успее св. Л. да се свърже с нотариуса
от гр. Благоевград, в кантората й влезли
служители на полицията и извършили арест на намиращите се там свидетели
и подсъдимата. Тоест, времево подсъдимата не е имала възможност да установи
действителността на това хипотетично съмнение. Но дори в обратната хипотеза не
може се вменява във вина на подсъдимата подобно съмнение. Макар че по делото
няма доказателства за това, ако се приеме хипотетично, че в момента на сделката
у подсъдимата вече е имало съмнение относно истинността на представените документи,
то няма как това обстоятелство да се отнесе до процесното
обвинение. Тъй като за участие в процесната ОПГ е
необходимо не съмнение, а знание относно неистинността на процесните
документи и то в момент далеч преди осъществяване на обсъжданата сделка. Това
знание подсъдимата е следвало да притежава още в момента на уговорка с
останалите участници на ОПГ за извършване на тази сделка. А за подобно знание,
или уговорки по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства.
От всичко изложено съдът счита, че по
делото не са налице не само изискуемите несъмнени, но и каквито и да било
доказателства относно това подсъдимата съзнателно да е ползвала инкриминираните
документи. Напротив, установи се по несъмнен начин, че същата ги е представяла
единствено и само по поръчение на св. И. – С., без по никакъв начин да е имала
знанието, че същите са неистински.
Освен изложеното по преценка на съдебния състав по делото не бяха събрани и
каквито и да било доказателства относно това подсъдимата да е участвала в процесната ОПГ. За да е налице извършено престъпление по
чл. 321 ал.З, т.2, вр. ал.2
от НК е необходимо участниците в нея напълно съзнателно да са взели
решение за участие в такава престъпна група, да са били наясно с поставените им
цели и съзнателно да са извършвали дейност във връзка с тези взети решения. При
това решението за осъществяване на престъпна дейност трябва да е било взето на
базата на информиран избор и да обхваща
съзнание за принадлежност към групата.
Нещо повече, това изискуемо постигане на съгласие между участниците
следва да бъде по отношение на
формулираните престъпни цели, свързани винаги с осъществяването на друга вторична престъпна дейност, която от
своя страна включва не просто извършване на престъпление, а извършване на повече от едно престъпление. Тоест, подсъдимата е следвало да съзнава, че
не само има желание да участва в престъпна група, но и да е била наясно относно
последващата противоправна
дейност, която цели да извършва тази група.
А доказателства за такова съзнателно взимане на решение от страна на
подсъдимата в участие на престъпна група с посочените от прокуратурата
участници по делото не бяха събрани. Не
бяха събрани и доказателства относно наличие у нея не само на информиран избор,
но и на каквато и да било информация, че изобщо съществува такава група, нито
пък относно дейността на същата група, камо ли относно конкретните
престъпления, които предстои да бъдат извършени. При това не бяха събрани не
само несъмнени, но и каквито и да било такива доказателства в тази насока. Няма
изградено дори съмнение относно този факт, което да бъде подложено на проверка.
С оглед на горното настоящият съдебен
състав счита, че по настоящото дело не бяха събрани каквито и да било
доказателства относно участието на подсъдимата в процесната
ОПГ, нито пък за съзнателно използване от нейна страна на процесните
неистински документи. А впредвид на изложените мотиви
съдът счита, че престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата
не е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което и
на основание чл. 304 от НПК я призна за невинна в извършване на същото
престъпление и я оправда изцяло по първоначално повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.190,ал.1 от НПК Съдът постанови направените по делото разноски в
размер на 250 лв. Да останат за сметка на държавата.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: