Решение по дело №99/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 53
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20194300900099
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                  

                                             гр.ЛОВЕЧ, ………….2020 г.

                                              

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 99 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл. 226,ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ.

Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 5764/22.08.2019 г., подадена от П.Ш.А., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.Д.Н. от ЛАК, с адрес ***, срещу ЗК „УНИКА” АД, ЕИК ********, гр.София, Район „В.” бул.”Т.А.” № 18, с цена на иска: по 150 000 лева и посочено правно основание чл.226 КЗ (отм.)

В исковата молба ищецът П.Ш.А. излага, че е баща на загиналия при ПТП на 24.04.2016 година Т.Т.И., ЕГН **********- б.ж. на гр.Л., като е живял в едно домакинство със загиналата при същия пътен инцидент негова майка Т.И.З., ЕГН **********.

Твърди, че на 24.04.2016 година, около 12:35 часа, на ПП 1-3 км. 141+600 метра между гр. Л. и с. П., при управление на МПС „Фолксваген” модел „Венто", с per. № СА **** CP, водачът Д. К. нарушил правилата за движение по пътищата, като с превишена за пътния участък скорост загубил контрол над управлението, навлязъл в насрещната пътна лента за движение и реализирал челен удар с движещия се срещу него и в противоположна посока автобус марка „Бова” с per. № СА ****КХ, и по непредпазливост причинил смъртта на всички пътници в лекия автомобил, включително и на пътуващия на задната седалка  Т.Т.И., ЕГН **********, заедно с неговата майка- Т.И.З., ЕГН ********** .

Сочи, че по случая е образувано ДП № 135/2016 г.  по описа на РУ Л., което е прекратено, на основание чл.24, ал.1,т.4 НПК с влязла в сила постановление, тъй като извършителят на престъплението също е загинал при злополуката.

Ищецът поддържа, че с починалата при ПТП Т.И.З. живеел от 2001 година на семейни начала до момента на злополуката, а пострадалият Т.Т.И.  е бил на 3 години, здрав и жизнен и живеел заедно с родителите си в едно домакинство.

Според ищеца, между него и починалите е имало изградена връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа и той изживява тежко загубата на своята жена и син. Загубата им се отразила изключително тежко на емоционалното му състояние. Чувства, че е загубил смисъла на живота си. От тяхната неочаквана смърт той изживява и до края на живота си ще търпи изключително големи душевни болки и страдания. Загубата на сина му се отразила изключително тежко, а интензитетът на страданията е в още по-голям интензитет, с оглед смъртта на майката- Т.З..

Счита, че са налице всички елементи на непозволеното увреждане и за ангажиране на отговорността на ЗК”Уника. Към момента на злополуката- 24.04.2016 г. лекият автомобил марка „Фолксваген" модел „Венто", с per. № СА **** CP е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗК "УНИКА" АД, ЕИК ********, с полица № BG 05/115002857190, с период на действие от 20.11.2015 година до 19.11.2016 година.

Изтъква, че пред ответника е била образувана преписка по щета № 15410240009/2016 г., като през 2018 година ищецът предявил претенция за плащане на обезщетение вследствие смъртта на Т.Т.И., но застрахователят отказал плащане, тъй като събитието и размерът на вредите не били установени.

С оглед изложеното счита, че за него възниква правния интерес да предяви иска.

Моли да бъдат призовани на съд и ответникът по настоящия иск – ЗК "УНИКА" АД, ЕИК ********, да бъде осъден да му заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди (болки и страдания), настъпили вследствие от смъртта на загиналия при ПТП на 24.04.2016 г. неприпознат, но отглеждан от него син Т.Т.И., ЕГН **********, б.ж. на гр.Л., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.04.2016 г. и до окончателното ѝ изплащане.

Претендира от ответника заплащане на разноски, на основание чл.38, ал.2 ЗА във вр. с ал.1,т.2 ЗА по всеки от предявените искове.

Направени са доказателствени искания- за събиране на гласни и писмени доказателства, включително и за назначаване на експертизи- съдебномедицинска и автотехническа.

 В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с вх.№ 7173/23.10.2019 г. от ответника ЗК „Уника” АД, ЕИК ********, чрез юрисконсулт – пълномощник Георги Георгиев Пашов, в който исковите претенции са оспорени като недопустими и преждевременно предявени.

На първо място ответникът сочи, че предпоставка за разглеждане на претенциите е отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, съгласно изискването на чл.498, ал.1 КЗ. Липсата на такава обуславя недопустимост на предявените искове.

На следващо място оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва твърдението, че ищецът е претърпял и търпи неимуществени вреди в следствие на смъртта на Т.Т.И., тъй като не е негов баща, а майката на детето- Т.З. не е била омъжена за П.Ш., съответно спрямо него не се разпростира презумпцията за бащинство и към момента на произшествието, същите не са живели заедно. В тази връзка се позовава на показанията на ищеца пред органите на досъдебното производство, дадени на 08/08/2016г. по ДП 135/2016г.

Твърди, че ищецът е сключил извънсъдебно споразумение, обективирано в спогодба от 28/10/2016 г., в която е заявил, че изразява съгласие с така определеното за него и трите му деца застрахователно обезщетение, счита същото за справедливо и достатъчно да компенсира всички претърпени от него вреди, следствие процесното ПТП.  Подчертава, че едва в настоящето производство ищецът твърди, че и починалото дете е негово, тъй като в предходни изявления, като свои деца той е споменавал и представлявал само другите му признати три деца.

В условията на евентуалност ответникът оспорва претендирания размер, като счита същия за твърде завишен. Позовава се на чл.52 и чл.51, ал.1 ЗЗД и счита, че има съпричиняване от пострадалия, тъй като е пътувал без предпазен колан. Сочи, че пострадалият се явява „пътник" по смисъла на ДР §6 т.26 от ЗДвП, а чл.137в във вр. с чл.137в ал.З от ЗДвП, указва, че деца с ръст под 150 см. задължително пътуват в автомобили, оборудвани със системи за обезопасяване на деца, като при липсата на такива се забранява превозването на деца. В настоящия случай, не само не е имало такава обезопасителна система, но и детето е пътувало в своята майка.

Възразява и по отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва от датата на събитието, като се позовава на ДР на КЗ § 96 ал.1, в която е определена фиксирана парична сума за плащане и формира извод, че застрахователят ще изпадне в забава едва когато откаже неоснователно нейното изплащане, при предявена претенция и в сроковете по КЗ.

Моли да бъдат отхвърлени предявените срещу ЗК „УНИКА" АД искове, като неоснователни и недоказани и да му бъдат присъдени направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Не възразява по искането на ищеца за допускане на доказателства и също има доказателствени искания.

В допълнителна искова молба (вх.№ 8238/03.12.2019 г.), чрез пълномощника си  –адвокат Д.Н., ищецът оспорва  възраженията на ответника и сочи, че е отправили до ответника писмено искане за доброволно плащане на обезщетение , но е получил отказ.Поддържа, че делото следва да се гледа по реда на отменения КЗ, тъй като застрахователният договор е сключен през м.ноември 2015 година- §26 от ПЗР на КЗ.

Във връзка с оспорването на ответника, че не е баща на детето, ищецът счита същото за неотносимо и твърди, че дори да не е бил физически баща на загиналото дете, той го е отглеждал в дома си като свой син и попада в кръга на лицата, които съгласно ППВС № 5 от 24.ХІ.1969 г. имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди.

Не е съгласен и с възражението на ответника, че новите разпоредби на КЗ, предвиждащи лимит на застрахователното обезщетение, са приложими в конкретния случай.

Подаден е допълнителен отговор от ЗК”Уника „АД, в който се поддържа изложеното в отговора на исковата молба и направените оспорвания и възражения. Счита, че с наведеното в исковата молба твърдение, че е баща на детето и търси обезщетение като родител, ищецът е въвел и спорния по делото предмет, а с допълнителната искова молба е изменил това свое искане, което не е уместно с оглед защитата на ответника. Оспорва, че ищецът е баща на починалото лице, че е живял с Т.З. и нейното дете Т.Т.към датата на събитието (24.04.2016г.), както и че се е грижил по какъвто и да е начин за него.

Съдът намира, че делото му е подсъдно, на основание чл.115, ал.2 ГПК, според който исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянен адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Застрахователното събитие е настъпило в района на Окръжен съд Ловеч, в който е и постоянният адрес на ищеца.

В съдебно заседание ищецът, оттеглил упълномощаването на адв. Д.Н., се представляват от адвокат А.И. ***, който поддържа исковите претенции. Представя писмени защити в срок.

Ответникът „ЗК -Уника ” АД  се представлява от юрисконсулт Г.Пашов, който поддържа изразеното вече становище за неоснователност на претенциите.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обстоятелствата по пътнотранспортното произшествие се установяват от материалите на воденото досъдебно производство № 135/2016 година на РУ-МВР Л., Постановление от 11.11.2016 година  по преписка № 988/2016 г. на Окръжна прокуратура- Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по дознание № 135/2016 г. и назначената по делото съдебна авто-техническа експертиза на в.л. инж.Н.К., която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена.

Установява се, че на 24.04.2019 година, около 12,35 ч. по път І-3 км 141+600 метра, между гр. Л. и с. П., при управление на МПС "Фолксваген", модел "Венто", с per. № *******, водачът Д. Кочев К. се е движел в посока с П.. Времето е било дъждовно и пътното платно мокро. С него са пътували: на предна дясна седалка Никола Велчев Николов, а на задна седалка Валентина И.К., Т. И. Зорина и между тях детето Т.Т.И., на 1 г. и 5 м.

По същото време в посока гр. Л. се движи автобус марка "Бова", модел "Футура" с per. № *******, управляван от К.И.И..

За лекия автомобил предстои десен завой, а за автобуса- ляв. При достигане на десния завой от лекия автомобил, водачът му губи контрол, не успява да задържи автомобила в траекторията на пътя и в дясната си лента, а той продължава направо и с предна дясна част се удря косо в предната част на автобуса, чийто шофьор се е опитал да го отклони надясно и десните колела се оказват на десния банкет. Въпреки това, настъпва удар между двете МПС. Лекият автомобил с маса 1 892 кг (водач и пътници) се забива с предната си част под автобуса, като настъпват деформации до средата на купето и пътниците в него получават травми, несъвместими с живота. Автобусът, който поради по-голямата си маса- 16 095 кг (в пъти спрямо лекия автомобил) продължава да се движи напред (в посока гр. Л.), влачейки лекия автомобил (връщайки го назад), като поради ъгъла, под който става ударът, го завърта около вертикалната ос обратно на часовниковата стрелка. Двете МПС се движат като една система в посока гр. Л., докато поради равнозакъснителното си движение автобусът намалява скоростта си, а получилият голяма кинетична енергия от удара лек автомобил продължава да се плъзга назад и се отделя от автобуса, транслирайки се до положението, в което е намерен и описан в приложения  към ДП огледен протокол.

Мястото на удара е изцяло в насрещната за лекия автомобил "Фолксваген" пътна лента за движение или в тази за движение на автобуса.

Посочено е, че непосредствените причини за възникване на процесното ПТП е състояние на водача под влияние на алкохол- в протокол за химическа експертиза от изпратени за изследване проби е установено наличие на алкохол в кръвта на водача Д. К. - 0,6 промила и в урината - 1,0 промил, както и движение с несъобразена скорост на автомобила при наближаващ завой с низходящ наклон при мокро пътно платно, интензивен дъжд и почти пълен товар.Като трета възможна причина е упоменато явлението „аквапланинг”, предвид липсата на следи от спиране или странично занасяне.

Като условие за избягване на ПТП вещото лице е посочило изискването водачът на автомобила да намали скоростта, чрез превключване на по-ниска предавка или посредством спирачния педал до необходимата, позволяваща му да задържи лекия автомобил в своята лента за движение, да преодолее завоя и да се размине безпрепятствено с насрещно движещия се автобус.

Посочено е, че експерименталните опити са установили ,че предпазните колани  са Е.ктивни при максимална скорост на МПС 60-65 км./ч. При удар със скорост от 90 км./ч., какъвто е настоящия случай, коланите могат само да задържат пътниците към местата им в автомобила, но не и да запазят живота им, а неизползването на детско столче води до по-висока степен на увреждане.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от в.л. д-р М.Г., се установява, че непосредствена причина за смъртта на Т.Т.И. са травматичните изменения в черепа и мозъка- масивно разкъсване на мозъчния перенхим, предимно в челно-теменната област, повреда несъвместима с живота.Смъртта е била мигновена и неизбежна.Уврежданията са в пряка връзка с процесното ПТП.

В производството са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката М.П.П. е майка на ищеца и твърди, че П. е живял с Т. при нея, в къщата ѝ в гр.Л., на адрес: ул.”Б.” № 18 и до смъртта на детето са били заедно в продължение на 16 години. Заявява, че двамата са имали и други деца- М., Р.и Е., а Т. е имала още две деца от друг мъж, но не знае неговото име. Двете деца не са живели при тях. Описва, че Т. и П. не са се карали и са живели хубав живот.П. се е грижел за Т. и не го е делял от другите си деца. След злополуката счита, че П. се е променил- „реве ден и нощ за детето и за Т., но най-много го боли за детето. П. се грижи сега за децата.Не излиза, не се събира с никой, не общува с хора..”

Свидетелката И.И.Ф.заявява, че познава П. от 10 години, тъй като нейният мъж и П. са първи братовчеди. Твърди, че с Т. имат четири деца- М., Р., Е. и Т., а от предишен брак Т. има още две деца. Поддържа, че след инцидента П. се затворил в себе си, не излиза и не се весели, депресирал се и ползва успокоителни лекарства. Знае, че П. и Т. са живели в дома на майка му в гр.Л., но не може да каже адреса. Не познава и загиналите при катастрофата роднини на Т..

Свидетелката Е.И.К. е сестра на Т. и твърди, че са живели с нея в една къща, на ул.”Т.” 35.Т. е имала две деца от първия си брак с Н.- В. и Ц., а с П. има три деца- М., Р., Е. и Т. Ц.. Потвърди, че в дена на катастрофата Т. е пътувала с автомобила, в който е бил и Н., към Ц., за „да му покаже детето”. Не отрича, че Т. и Н. няма как да прекратят връзката си, защото имат две деца.

 В съдебно заседание на 26.02.2020 г. ищецът признава, че е получил обезщетение в размер на 60 000 лева от застрахователя- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т.З., няма имоти и парите са свършили.Поддържа, че той е биологичен баща на детето Т..

При така  изложените факти, съдът направи следните правни изводи:

Спорът е търговски и съдът е сезиран от ищеца П.Ш.А. с предявени срещу ответника ЗК „УНИКА” АД, ЕИК ******** обективно съединени:

-главен осъдителен иск с правно основание чл.226 КЗ (отм.),ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД  за заплащане на обезщетение общо в размер на 150 000 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на Т.Т.И. при ПТП, виновно причинено на 24.04.2016 година,  от застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО” водач на МПС- Д. Кочев К.;

- акцесорен осъдителен иск с правно основание чл.86 ЗЗД- за плащане на законна лихва върху главницата, считано от 24.04.2016 г.  до окончателното изплащане на задължението.

 Ответникът не оспорва, че към 24.04.2016 г. л.а. „Фолксваген Венто” с ДКН СА****СР е бил застрахован в ЗК”Уника” АД със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и съдът приема наличието на пасивна процесуална и материалноправна легитимация.

В §22 от ПЗР от действащия Кодекс за застраховането е регламентирано, че за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс на застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Предвид сключването на застрахователния договор преди 01.01.2016 г. ( на 20.11.2015 г.), приложимата норма е чл.226, ал.1 КЗ (отм.), която регламентира правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да поиска обезщетение пряко от застрахователя. Със сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят- в случая „ЗК  Уника ” АД,  се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди- чл.223, ал.1 КЗ (отм.).

Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

От материалите на досъдебното производство, Постановлението на ОП –Ловеч и заключението на САТЕ може да се направи извод, че деянието е извършено от Д. Кочов К.. Същият е имал техническа възможност да предотврати ПТП като управлява автомобила при пълна концентрация, адекватно боравене с уредите за управление, като отчита товара на автомобила, техническите му възможности, мокрото и хлъзгаво състояние на пътното платно, дъжда и да намали скоростта при наближаване на завой с низходящ наклон и по този начин да се размине с насрещно движещия се автобус, като запази транслационното си движение в полагащата му се пътна лента, без отклонение на  направлението или загуба на странична устойчивост. Деянието е противоправно, защото водачът е нарушил разпоредбите на ЗДвП, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост и навлязъл в лентата за насрещно движение. Виновността му е несъмнена.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалите за настъпването на настъпилия вредоносен резултат, поради това, че Т. Иванов не се е намирал в предвиденото и задължително по закон „столче за бебе”. Съдът не приема за доказано това твърдение, тъй като от доказателствата по делото се установява, че ударът между двете превозни средства  бил челен, много силен, при значителна сумарна скорост, с връщане на автомобила назад, завъртане, премачкване и същевременно натиск от горе, при което опазването на живота на пътниците е под въпрос.

Съдът приема за установени в производството елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител на вредата.

Не се оспорва от ответника съществуването на застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на автомобила, с който е причинено ПТП, поради което искът по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) има основание.

Възражението на ответника е, че ищецът няма право да получи обезщетение във връзка със загубата на детето Т.Т.И..

От удостоверение за наследници на Т.И.З. с Изх.№ 02-534-1/ 17.10.2017 г. на Община Л. е видно, че след смъртта си тя е оставила като свои наследници своите деца- В. Николов Велчев, Ц. Н.В., М. П.Ш., Р.П.Ш., Е. П. Ш.. В удостоверението са вписани също и децата ѝ Джесика П.Ш. , починала на 18.02.2004 г. и Т.Т.И., починал на 14.04.2016 г.

Кръгът на лицата, които са  материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, не е изрично уредена в закона.

Задължителни за съдилищата, съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, са тълкуванията и указанията на ВКС, дадени в ППВС № 4/25.V.1961 г., ППВС № 5/24.ХІ.1969 г., в които се приема, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, както и отглежданото, но неосиновено дете. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, постановено с оглед задълженията на българската държава по чл.16 от Директива 2012/29/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С оглед на тези указания и наведените от ищеца твърдения в исковата молба, следва да се приеме, че той е включен в кръга от правоимащи да получи обезщетение за неимуществени вреди.

При съобразяване на разпоредбата на чл.172 ГПК съдът преценява показанията на посочените от ищеца свидетелки Петрова и Филипова като съобразява възможна тяхна заинтересованост от изхода на процеса, поради факта ,че са в родствена връзка- първата е майка на ищеца, а втората- съпруга на негов първи братовчед и с оглед и на останалите доказателства по делото.

Твърдението на ищеца, че е баща на загиналото дете не се подкрепя с доказателства.Детето не носи неговите имена като бащино и фамилно, не е и припознато от него.Не може да се приеме за приложима и презумпцията на чл.61 СК, поради това, че майката на детето – Т.И.З. е неомъжена, видно от удостоверението за наследници. От него е видно, че постоянният адрес на пълнолетните ѝ деца В. Николов Велчев и Ц. Н.В. е: гр.Л., ул.”Т.” № 35, а адресът на записаните на името на ищеца деца- М., Р.и Е. е: гр.Л., е в гр.Л., ул.”Б.” № 18. Този адрес е посочен и от ищеца не само в исковата молба, но и в договора за спогодба от 26.10.2016 г., сключен между него, в качеството му на законен представител на трите малолетните деца, и ответника. Адресът беше упоменат и от свидетелката Петрова (майка на ищеца).

В същото удостоверение като постоянен адрес на починалото дете Т.Т.е вписан: гр.Л., ул.”Т.” № 35. Според чл.126, ал.1 СК ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно с родителите си. По тази причина то е записано на адреса на майката. Фактът, че детето не е живяло в дома на ищеца намира потвърждение и в представения от ответника протокол за разпит на свидетел от 08.08.2016 г. по Досъдебно производство № 135/2016 г. по описа на РУ- МВР Л., в който са обективирани свидетелските показания на П.Ш.. Записано е изявлението му, че е живял на съпружески начала с Т.И.З. 12 години и с нея има три малолетни деца- М., Р.и Е. и че дори и след като се разделили с Т. не са водили дело за родителски права, а децата са стояли при него и при нея. В края на показанията си сочи, че в автомобила, на седалката до шофьора е пътувал и Н., който също има деца с Т., а на задната седалка са били Т., сестра ѝ Валентина и малкият син на Т.- Т.. Доказателствената стойност на това писмено доказателство съдът съобразява, съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, тъй като съдържа изявлението на ищеца относно неизгодни за него факти.  Свидетелката К., сестра на починалата Т., не отрича, че в момента на катастрофата Т. е пътувала в автомобила с Н. (баща на другите ѝ деца) и детето Т., макар да твърди, че покойната е съжителствала с ищеца в къщата на ул.”Т.”. Последното противоречи на показанията на св. Петрова.

От писмото на Дирекция „Социално подпомагане” –Л. е видно, че Т.И.З. с посочен адрес: ***, е подпомагана от дирекцията за детето Т.Т.И. чрез изплащане на помощи в различен размер и на различно основание през периода 29.12.2014 г. – 30.04.2016 г. Противоречията в показанията на свидетелите,  дават основание на съда да счита, че са депозирани недобросъвестно и тенденциозно за целите на настоящия процес и което съдът отчита.

Съвкупният анализ на доказателствата дава основание на съда да приеме, че ищецът П.Ш.А. не доказа съществуването на особено близка житейска връзка и привързаност с починалото при катастрофата дете на Т.И.З.- Т.Т.И., на 1 г. и 6 месеца.  На първо място се установява, че към момента на катастрофата -24.04.2016 г. А. не е живял с детето и неговата майка на съпружески начала. Не се доказа, че помежду тях са били установени „същите отношения, които представляват фактическият състав на правно регламентираните и оформени отношения при осиновяване и сключването на брак”, т.е. трайно установени близки отношения, които не са оформени по съответния ред (ППВС № 2/1984 г.)

Дори да се приеме, обратното, настоящият съд счита, че ищецът не проведе пълно главно доказване на твърдението си за особено близка, трайна, дълбоко емоционална привързаност между него и загиналото дете, каквато е връзката между баща и син, която е толкова силна, че му е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, за да подлежи на обезщетяване, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Предявения главен иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

На отхвърляне подлежи и акцесорният иск за лихва, поради обусловеността му от главния иск за обезщетение.

По отношение на разноските:

На основание чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 950 лева, включващи депозит за САТЕ- 200 лв., депозит за СМЕ- 300 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Искането на пълномощниците на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл.38 ЗА следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от П.Ш.А., ЕГН ********** ***, срещу „ЗК - Уника ” АД , ЕИК ********, седалище гр.София, бул.”Т.А.” № 18, представлявано от Д.Т.- изпълнителен директор и Н.Г.- главен изп.директор, иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.04.2016 година до датата на окончателното изпълнение, представляваща обезщетения за претърпени неимуществени вреди от загубата на детето Т.Т.И., ЕГН **********, вследствие на ПТП на 24.04.2016 година  на ПП І-3 км. 141+600 между гр.Л. и с.П., настъпило по вина на водача Д. Кочев К. при управление на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Венто” с рег.№ СА ****СР, застрахован при ответника с полица № BG 05/**************.

ОСЪЖДА П.Ш.А., ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.С.И., съд.адрес: ***, да заплати на „ЗК - Уника ” АД , ЕИК ********, седалище гр.София, бул.”Т.А.” № 18, представлявано от Д.Т.- изпълнителен директор и Н.Г.- главен изп.директор, на основание чл.78, ал. 3 и ал.8 ГПК, разноски по делото в общо размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат А.С.И. от САК и на адвокат Д.Д.Н. от ЛАК за присъждане на разноски по реда на чл.38 Закон за адвокатурата.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: