РЕШЕНИЕ
№1026/27.5.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На двадесет и седми май Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар : Маргарита
Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 379 по описа на
съда за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.Й.В. с
ЕГН ********** ***-6252-000003/30.12.2015
год. на Началник сектор към ОД на МВР Варна, сектор ПП Варна, с което за извършено нарушение на чл.259,ал.1,т.1
от КЗ, на осн. чл.315,ал.1 от КЗ му е
било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв..
С жалбата
се иска отмяна на НП, като се твърди, че е изтекла предвидената в закона
давност, както и че са нарушени разпоредбите на чл.42,ал.1,т.4 и т.5 от ЗАНН и
чл.57,ал.1,т.5 и 6 от ЗАНН.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, поддържа жалбата си
и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и
поддържа направените констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
Съставен е
АУАН с бланков № 378990/12.11.2015 год.
срещу П.Й.В., затова , че на същата дата – 12.11.2015 год. в 02,35 часа в гр.Варна,
бул.“ Вл.Варненчик“ в посока ул.“ Доктор Пискюлиев“ № 53 управлява собствения
си автомобил „ Мицубиши“ с рег. № ***, като не е изпълнил задължението си в
качеството си на собственик да сключи валиден договор за застраховка „
гражданска отговорност” на
автомобилистите - нарушение на
чл.315,ал.1,т.1 от КЗ.
Акта
бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя.
При
предявяване на акта жалбоподателят не направил възражения.
В срока по
чл.44 от ЗАНН не били направени
възражения пред АНО.
Въз основа
на установеното в АУАН, АНО издал атакуваното НП №
15-6252-000003/30.12.2015 год. ,с което
за извършено нарушение на чл.259,ал.1,т.1 от КЗ, на осн. чл.315,ал.1 от КЗ
наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 400 лв..
В хода на
съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М.С.,
който потвърждава констатациите в акта.
Св. И.И.
също потвърждава изложеното в акта за административно нарушение, като предвид
изминалия период от време заявява, че не си спомня конкретното нарушение.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите С. и И., дадени в хода
на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства ,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е
депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
НП е издадено от компетентен орган –
съгласно приложената Заповед № 1468/15.07.2014 год..
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Съдът не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –
трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е
от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл.249,т.1 от Кодекса на застраховането застраховката /отм./
договорът "Гражданска отговорност" на автомобилистите е задължителна
застраховка. В разпоредбата на чл.259, ал. 1, т. 1 от КЗ / отм./ е предвидено,
че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което
е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Нормата на
чл.315, ал.1 от КЗ / отм./ санкционира липсата на сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилисти, както по
отношение на собственика на превозното средство, така и по отношение на лицето,
което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за автомобилистите.
От
събраните в хода на съдебното следствие безспорни писмени и гласни доказателства може да се заключи, че към
момента на извършване на проверката от контролните органи на СПП-КАТ на дата
12.11.2015 година, около 02.55 часа, управлявания от жалбоподателя лек
автомобил „ Мицубиши“ с рег. № *** не е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2015 година. Този извод се
налага видно от приложена към административно наказателната преписка справка
според която договора за застраховка ”ГО” за 2015 година, който водачът е
сключил на дата 23.04.2015 година със ЗАД ОЗС ЗАСТРАХОВАНЕ АД не е бил активен
и действието му е било прекратено на 12.11.2015 год. в 00.00 часа, поради неизпълнение
на задължението на застрахования, да изплати в указания от договора срок вноска
от застрахователната премия.
Видно от
същата справка е, че веднага след проверката на 12.11.2015 год. в 10,38 часа е
сключен договор.
По
изложените съображения съдът приема, че описаното нарушение в НП, квалифицирано
по текста на чл.315,ал.,т.1 във вр. с чл.259,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ се явява
доказано по безсъмнен и категоричен начин.
От
субективна страна, деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост,
при нейната разновидност–„небрежност”, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да
знае задължението си по чл. 259, ал.1, т.1, вр. с чл.249, т.1 от КЗ /отм./ и в
случая е могъл да съобрази поведението си с посочените разпоредби.
Съдът,
намира, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Съгласно този текст от ЗАНН, ако
до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Аналогично
задължение на посоченото в чл.259,ал.1, т.1 от КЗ /отм./ законодателят
предвижда и в разпоредбата на чл.483,ал.1,т.1 от действащия към момента Кодекс
за застраховането /КЗ/, съгласно която норма договор за застраховка „ГО” на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, кото притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Реп.България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство , да сключи застрахователен договор.
Съпоставителния
анализ между административнонаказателния състав на чл.638,ал.1,т.1 от
действащия КЗ и този, предвиден в чл.315,ал.1,пр.1-во ,т.1 от КЗ /отм./ налага
еднозначен извод, че описанието и съставът на административното нарушение в
двете сравнявани санкицонни разпоредби са идентични, с изключение на
предвидените в тях санкции – „глоба” в размер на 250 лева според чл. 638, ал. 1
от КЗ, и съответно „глоба” от 400 до 600 лева, според чл. 315,ал.1, т.1 на
отменения КЗ. За извършеното административно нарушение, на жалбоподателя с
атакуваното наказателно постановление е наложена глоба в размер на 400 лева,
т.е. размерът на наказанието, макар да попада в установените от чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) граници,
фактически надвишава размера на наказанието за същото нарушение, установен в
чл.638, ал. 1, т. 1 от сега действащия КЗ.
Изложените
съображения мотивират съда да приеме, че с оглед приложението на разпоредбата
на чл.3, ал.2 от ЗАНН, предвид последвалите законодателни промени в различните
нормативни разпоредби, следва да се намери приложение онази от тях, която се
явява по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай, наказанието,
предвидено с влезлия в сила от 01.01.2016 г. нов КЗ се явява по-благоприятно за нарушителя,
тъй като размерът на предвиденото наказание глоба е законоустановен – 250 лв.,
за разлика от чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), който предвижда „глоба” в
размер от 400 до 600 лева, т.е. наказание глоба с по-висок размер. Очевидно, че
действащата към настоящия момент нормативна разпоредба на КЗ е по-благоприятна
за нарушителя и като такава следва да намери приложение. Изложените
съображения, съобразно действието на чл.3,ал.2 от ЗАНН налагат за съда да
измени наказателното постановление, като наложи административно наказание глоба
в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Възражението
за изтекла давност е неоснователно според състава на съда.
Давността
за административнонаказателно преследвана уредена с чл.34 от ЗАНН е обвързана с
момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на
административнонаказателното производство в две хипотези - от откриване на
нарушителя или от извършване на нарушението. В случая този момент съвпада и е
съставен АУАН на 12.11.2015 г. в предвидения срок по чл.34 от ЗАНН /до три
месеца от откриване на нарушителя или до една година от извършване на
нарушението/. НП е съставено на 30.12.2015г. в изискуемия срок по чл.34, ал.3
от ЗАНН /до шест месеца от съставяне на АУАН/. От това следва, че
административнонаказателното преследване е извършено в предвидените давностни
срокове.
Връчване
на НП е от значение за определяне на срока за оспорване на НП. С връчване на НП
не се прекъсва или спира давността по арг. на чл.81, ал.1 и ал.2 от НК,
вр.чл.11 от ЗАНН. В настоящия случай административнонаказващия орган не е
предприел спиране на производството на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. Въпреки,
че давността не е спирана тя не е изтекла към момента.
Чл. 80, ал.1, т.5 от НК вр.чл.11 от ЗАНН е
приложим само при определяне на абсолютната давност за погасяване на
административнонаказателното преследване. Поради това, че в чл.34 от ЗАНН
са определени срокове за издаване на
АУАН и НП.
Абсолютната погасителна давност за
административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3 във връзка с
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д.
№ 1/2014 г. на ВКС и ВАС, задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона
за съдебната власт/ е четири години и половина, считано от датата на извършване
на нарушението – 31.10.2012 г. В случая абсолютната погасителна давност изтича на 02.05.2020 г., т.е към момента не е изтекла, поради което административнонаказателната
отговорност не е погасена по давност.
Въпреки,
че нарушението се установява по безспорен начин,състава на съда намира, че
процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
За
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на
вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг.
чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар
и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед
наличието на множество смекчаващи обстоятелства (нарушението е извършено за
първи път; не са настъпили вредни последици; застраховка „гражданска
отговорност“ е сключена още на същия ден), деянието разкрива по–ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден
размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на
деянието и дееца.
Поради
това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, четиридесет и
пети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НП № 15-6252-000003/30.12.2015 год. на
Началник сектор към ОД на МВР Варна, сектор ПП
Варна , с което на П.Й.В. с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на
чл.259,ал.1,т.1 от КЗ / отм./, на осн. чл.315,ал.1 от КЗ / отм./ му е
било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв..
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Варненския административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: