Решение по дело №2645/2021 на Софийски градски съд

Мотиви по нчд 2645/21г., СГС, н.о.

Настоящото производство е образувано по искане на Окръжен съд-гр. Сплит за признаване
на влязла в сила присъда К-965/2019-7 от 29.10.2019 г., потвърдена от Областен съд-гр.
Шибеник, окончателно влязла в сила на 16.01.2020 г.
С така изпратените от Република Хърватия документи, а именно удостоверение, препис от
присъда на съда в гр. Сплит и препис от присъда на Областния съд в гр. Шибеник, съдът
констатира, че искането от издаващата държава касае признаване и изпълнение от
българската държава на наложено наказание на засегнатото лице, което наказание е
постановено с окончателен съдебен акт и представлява такова „Лишаване от свобода“.
Именно в този смисъл, съдът разглежда представеното удостоверение и респективно
първичните актове на издаващата държава чрез които се удостоверяват наличието на
предпоставките от българския закон - ЗПИИСАННЛСМВЛС и в частност налице са
изискванията по смисъла на параграф 1, т. 1 и т. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС във връзка с
приложното поле в чл. 1 и чл. 2 от същия закон.
Представеното удостоверение съдържа всички необходими законови реквизити - пълни
данни за самоличността на лицето, наказанието, което се претендира да бъде признато,
данни за престъплението по отношение на което е наложено наказанието „Затвор“ /така,
както съдът приема, че „Затвор“ е равнозначно на „Лишаване от свобода“/, данни за
наказуемостта на посоченото престъпление и всяка друга допълнителна информация по
повод, която настоящият съд в изпълняващата държава би могъл да се произнесе по
признаването за изпълнение на наказанието.
В настоящия случай, съдът констатира, че посочената информация съответства на
заложената в актовете на издаващата държава, съответно именно присъдата в Общинския
съд-гр. Сплит.
Приемайки в цялост единството на твърденията в издаващата държава, съдът констатира, че
г-н К. е осъден за това, че на 08.08.2019 г. в гр. Сплит е поставил карти на устройства за
заснемане на магнитен запис от платежни карти – скимър, както и устройство с
микрокамера и карта за памет, предназначени за записване на клавиатура при въвеждане на
ПИН с цел помощта на тези устройства да заснемат данни и да ги използват по-късно за
придобиване на неправомерна имуществена полза. Следователно придобил и притежавал
устройства създадени и пригодени за извършване на престъпления по чл. 266до чл. 271 от
НК на Република Хърватия, при което е посочено, че е осъден на една година затвор.
В удостоверението представено от издаващата държава се констатира още и отбелязване, че
посоченото престъпление е наказуемо с „Лишаване от свобода“ – „Затвор“ до 3 години и е
отбелязано, че то фигурира в списъка от 32 престъпления в частност по нашия закон е
включвано в чл. 8, ал. 2, т. 11 предл. 2 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Посочването на тези факти обстоятелство удостоверява, че деянието, за което властите в
Република Хърватия са приели, че е налице осъществен състав на престъпление и
удостоверяването, че се включва в списъка от 32 престъпления, означава, че изискването за
обследване на двойна наказуемост на деянието и в РБ на първо място не следва да се
осъществява, с оглед принципа въведен в чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Независимо от това, доколкото би следвало по българския закон да се приеме за
съответстващо деянието в Република Хърватия на съответно престъпление в РБ, преценката
на материалите по делото водят съда до извод, че такова съответствие е налице и
престъплението, за което е осъдено лицето е такова по чл. 249, ал. 3 от НК, също тежко
умишлено престъпление, наказуемо до 8 години „Лишаване от свобода“.
В рамките на произнасянето, съдът констатира, че не са налице обстоятелства, които да
1

обосноват отказ от признаване и изпълнение на посоченото наказание, а респективно такива,
които да доведат до отлагане изпълнението на същото. Видимо е, че с оглед данните за
протеклата процедура по издаване на присъдата спрямо г-н К. и обстоятелството, че същият
се намира в РБ, нарочно съгласие за предаване изпълнението на присъдата от Република
Хърватия на РБ не е било нужно да се взема предварително в рамките на производството в
Република Хърватия.
При тези обстоятелства, съдът намира, че постановената присъда и наложеното наказание
следва да бъде признато, като се приеме за съответстващо именно посоченото престъпление
по чл. 249, ал. 3 от НК.
Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален общ затворнически режим, който е
в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗСЛС. В тази връзка и по повод
доводите развити в съдебно заседание от страна на защитата, съдът намира за необходимо да
изложи следните обстоятелства, а именно:
Приложението на Рамковото решение, респективно ЗПИИСАННЛСМВЛС не предвижда
преоценка на наказанието, постановено по отношение на лицето. След като наказанието
постановено в Република Хърватия е било определено като „Лишаване от свобода“
/“Затвор“/ и е определена продължителност, в която същото е следвало да бъде изтърпяно, в
рамките на същите параметри същото, при преценка, че следва да се приеме за изпълнение,
следва да бъде постановено и в РБ.
Отсъства каквото и да била правна възможност за прилагане на правни институти,
предвидени в българското наказателно право, като отлагане изпълнението на наложеното
наказание, доколкото по този начин съдът в настоящата държава би се превърнал в решаващ
съд по един от съществените въпроси свързани с наказателната отговорност за едно
конкретно деяние, а в настоящия случай ролята и функцията на съда е коренно различна. Тя
се базира на обследване на формалните предпоставки предвидени в българския закон и
формалното съответствие на документите, които се издават от издаващата държава,
респективно преценката им за наличието на всички определени реквизити и преценка
единствено на обстоятелствата за наличие на съответстващо престъпление, евентуално в
определени хипотези, приспособяване на наказанието за наложеното наказание и преценка
налице ли са обстоятелства, които да доведат до отказ от признаването на акта, така както те
са визирани в закона, поради което това искане от страна на защитата и на г-н К. не би
могло да бъде уважено.
На следващо място по отношение на режимът, който се предлага да бъде постановен - лек,
съдът, с оглед посочената законова разпоредба и предвид първоначалното определяне на
наказанието за изтърпяване в съответствие с нормите на ЗИНЗС в разпоредбата на чл. 57 са
посочени първоначалният режим, който следва да бъде определян от съда и те са визирани в
предвидените именно в посочената норма от закона хипотези, като лек режим не би могъл
да бъде определен от съда като първоначален и в тази насока и разпоредбата на чл. 70 от
ЗИНЗС.
На следващо място, с оглед така очертаните обстоятелства, съдът намира, че следва да бъде
приспаднато на основание чл. 12, ал. 9 ЗПИИСАННЛСМВЛС времето през което лицето е
било задържано под стража в Република Хърватия, а именно в рамките на 81 дни и
представлява периодът 08.08.2019-29.10.2019 г.
Към настоящия момент, съдът счита, че произнасянето на съда и размерът на наказанието,
което следва да се признае и допусне за изпълнение следва да е в размер от 1 година
„Лишаване от свобода“, като предложеното от защитата постановяване в размер на 3/4 от
изтърпяване на наказанието, респективно преценка за наличие на по-благоприятен закон
относно евентуално бъдещо условно предсрочно освобождаване на лицето, съдът намира, че
към настоящия момент няма как да осъществи, доколкото отново изводимо от рамките на
2

самия специален закон, съдът не е обвързан с произнасяне в посочената насока.
Отразяването в тази графа в представеното удостоверение се приема като информативно.

При тези мотиви, съдът постанови акта си.

3

Номер на акта:	238
Дата:	15 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия:	Снежина Колева

Дело:	20211100202645
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	5 юли 2021 г.

Решение по дело №2645/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите