№ 334
гр. Бургас, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20242120104174 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Г. К. П. с ЕГН
********** от ***, със съдебен адрес ***, партер, офис 2 – адвокат С. К.,
против „БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлява от изпълнителните
директори С. С. П. и К. Д. К..
С исковата молба и приетото в съдебно заседание увеличение е
предявен осъдителен иск за сумата от 5866 лв. – обезщетение по щета № ***
за имуществени вреди, причинени от застрахователно събитие – ПТП на
03.10.2023г. с автомобил, за който е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество; ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 27.06.2024г.
до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 03.10.2023г. в гр. Бургас собственият
на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“ пострадал от ПТП с лек
автомобил „***“, причинено виновно от водач, застрахован при ответното
дружество. Ответникът извършил три огледа на увредения автомобил –
1
последният на 19.12.2023г., завел щета № *** и описал на щетите по
автомобила. До момента застрахователят не е заплатил дължимото
застрахователно обезщетение, като по отправено искане указал на ищеца да
установи виновното поведение на застрахования водач. Позовава се на чл.496,
ал.3 от КЗ, като счита, че застрахователят не може да откажа изплащане на
обезщетение, когато му е бил представен протокол за ПТП.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор. Признава наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с втория автомобил, участник в ПТП,
но оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното деяние на водача на
застрахования автомобил, както и причинно-следствената връзка между
деянието и получените по автомобила на ищеца щети. Оспорва и размера на
иска, като счита сочената стойност на щетите за завишена.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
Претендират и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Ответникът прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 вр. чл.493, ал.1, т.2
от Кодекса на застраховането /КЗ/.
Не е спорно по делото, че с влязло в сила протоколно определение №
475/ 20.09.2024г. по нохд № 2728/ 2024г. по описа на Районен съд - Бургас Г. Д.
Д. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 03.10.2023г. в гр.
Бургас, на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и ул. „Спортна“, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с peг. № *** нарушил правилата за движение по пътищата, установени
в чл.5, ал.3, т.1, чл.6, т.1 и чл.47 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ и
допуснал пътно транспортно произшествие - навлязъл в кръстовището на
червен сигнал на светофарната уредба и причинил сблъсък с движещия се лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***, управляван от ищеца по
делото Г. К. П., който в този момент при зелен сигнал на светофарната уредба
след ляв завой от бул. „Тодор Александров“ навлизал в центъра на
2
кръстовището с ул. „Спортна“, като от това ПТП по непредпазливост е
причинена средна телесна повреда на повече от едно лице. Посочените
нарушени правила за движение по пътищата постановяват следното : чл.5,
ал.3, т.1от ЗДвП - „На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно транспортно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози“; чл.6, т.1 от ЗДвП: „ Участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“; чл. 47 от ЗДвП - „Водач на
пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се
движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство.“
Не е спорно и се установява от представения регистрационен талон, че
ищецът Г. К. П. е собственик на описания ударен при ПТП лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с peг. № ***. Ответникът не оспорва, че към
момента на ПТП управляваният от виновното лице Г. Димитров лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № *** е застрахован в ответното
застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. По заявлението на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение ответникът е завел щета № ***/ 10.10.2023г.,
направил е два огледа на увредения автомобил на ищеца и е съставил три
описа по щета, с които е констатирал уврежданията. С писмо от 20.10.2023г.
ответникът е отказал да се произнесе по претенцията на ищеца до получаване
на безспорни доказателства за вината на водача.
Приетото и неоспорено от страните заключение по извършената
съдебна автотехническа експертиза установява идентични увреждания на
автомобила на ищеца с тези, описани при огледите по застрахователната
преписка. Установените от вещото лице средни пазарни цени на
алтернативните резервни части, необходими за отстраняване на уврежданията,
са на обща стойност от 5866 лв., а стойността на автомобила на ищеца към
датата на ПТП – 03.10.2023г. е 6000 лв., съобразена с годината на първа
регистрация на автомобила, техническите му характеристики и мощността.
Експертизата не установява противоправни действия на ищеца при
3
ПТП, като дава заключение, че настъпилото произшествие е било
предотвратимо, ако виновният водач е спазил задължението си по чл.6, т.1 от
ЗДвП да не навлиза в кръстовището при червен сигнал на светофара.
При така установените по делото факти съдът приема, че описаните
вреди по автомобила на ищеца са причинени виновно единствено от
застрахованото при ответника лице по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. На основание чл.300 от ГПК вината на
водача на застрахования автомобил е установена с одобреното споразумение в
наказателното производство, като гражданският съд е обвързан от
задължителната сила на това споразумение относно деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
На основание чл.45 вр. чл.51, ал.1 от ЗЗД виновният водач дължи на
ищеца обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането и които са безспорно установени
между страните. На основание чл.493, ал.1, т.2 от КЗ застрахователят покрива
отговорността на застрахования за така причинените имуществени вреди, като
на основание чл.432, ал.1 от КЗ ищецът има право да иска обезщетението за
тези вреди пряко от застрахователя, което в случая е сторено с отправянето на
претенция при спазване на изискванията на изискванията на чл.380 от КЗ.
При определяне размера на дължимото на ищеца застрахователно
обезщетение съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение на
вещото лице по извършената съдебна автотехническа експертиза, което е
компетентно и обосновано. Съгласно това заключение стойността на щетите
на автомобила на ищеца, причинени от описаното ПТП, е 5866 лв. с включен в
ДДС. Тъй като ищецът не претендира пълната стойност на автомобила
ирелевантни са възраженията му относно определената стойност на целия
автомобил.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и ще бъде
уважен. На основание чл.497, ал.1 от КЗ ответникът дължи и законната лихва
за забава върху определеното обезщетение от предявяването на иска до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца и направените по делото съдебни разноски, които съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1284,64 лв., включващи
4
234,64 лв. – заплатена държавна такса, 150 лв. – заплатено възнаграждение на
вещо лице и 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представения
договор за правна защита и съдействие. Съдът приема за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на така заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, което приема за съответно на предмета на спора и
цената на иска по аргумент от чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К.ов, да заплати на Г. К. П. с ЕГН
********** от ***, със съдебен адрес ***, партер, офис 2 – адвокат С. К.,
сумата от 5866 лв. – обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за имуществени вреди, причинени от ПТП
на 03.10.2023г. по щета № ***/ 2023г., ведно със законната лихва върху тази
сума от предявяването на иска на 27.06.2024г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1284,64 лв. за направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5