Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 02.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-г въззивен състав, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 15762/2018 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 26.05.2018
г., постановено по гр.д. № 53140/2016 г. по описа на СРС, съдът е
отхвърлил предявените от К.Б.М. - Т., ЕГН:**********, осъдителни искове против П.на
Р.Б.с правно основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 000 евро, предявен като частичен иск в общ
размер на 17 424 евро и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000
лева, претърпени от бездействие на ответника да изпълни конституционните
задължения да осъществява общ надзор за законност и в частност да поиска
прекратяване на дейността на Кредитно - спестовна кооперация «Д.П.К.» по чл.40,
ал. 1, т.2, б. „А“ ЗК.
Недоволен
от съдебното решение е останал ищецът К.Б.М. - Т., ЕГН:**********, която е
подала настоящата въззивна жалба с твърдение за неправилност на съдебното
решение. Изложила е подробни доводи в подкрепа на възраженията си.
В
срок по делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на
ответника в първоинстанционното производство – Прокуратурата на Република
България, с който се твърди правилност на обжалваното съдебно решение и
неоснователност на въззивната жалба.
Страните не представят нови
доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност съдът намира следното:
Не се спори в производството, че с решение от 26.10.1994 г. по ф.д.
IV-1214 /1994 на Кюстендилски окръжен съд, е вписано в регистъра на
кооперациите под партиден номер 61, per. 4, том 2,
стр. 181, ЕФН:********, БУЛСТАТ ********кооперация с наименование
„Кредитно-спестовна кооперация Д.П.К.“ /КСК „ДПК“ или касата/ с предмет на
дейност предоставяне на заеми само на член-кооператорите за сметка на направени
от тях вноски и средства на кооперацията в образувана по решение на
образуваната по решение на общото събрание взаимоспомагателна каса, съгласно
изискванията по чл.36, ал.1 и ал.2 ЗК и чл.2, т.7 ЗБ и други дейности.
Установява се, че КСК „ДПК“ е обявена в несъстоятелност с Решение № 258
от 13.06.2016 г. по т.д. № 217 / 2016 г. на Окръжен съд - Пловдив.
Не е спорно и се установява /л.18/, че на 02.01.2014 г. между КСК „ДПК“ и
въззивника, в качеството на вносител, е сключен договор за срочна вноска, с
който страните се уговорили вносителят да вложи 22 840,98 лева за срок от 12
календарни месеца при уговорена лихва в размер на 14%, изчислена на база 365
дни. Лихвата и внесената сума са платими при изтичане срока на договора.
Не се спори и от представените по делото копие на бордеро №
18244/05.01.2015 г. се установява, че общия размер на внесената в касата сума
от въззивника възлиза на 25 810,71 евро.
Не се спори и се установява от представените копия на бордера, че до
07.01.2016 г. на ищеца била изплатена част от внесената в КСК „ДПК“ сума, като
останала невъзстановена сумата от 17 424,21 евро.
От представените по делото два броя жалби се установява, че Районна П.- Д.
е сезирана със сигнали от 11.04.2016 г. от член – кооператори на КСК „ДПК“ във
връзка е отказ на последната да върне внесени в касата суми.
Основен въпрос за разрешаването на правния спор между
страните е дали за Прокуратурата съществува задължение, в рамките на възложения й от чл. 127 от КРБ общ надзор за законност,
да следи за законосъобразното осъществяване
на дейността на кооперациите
и взаимоспогателните каси. Съответно и дали към момента на сключване на договора между въззивника и КСК „ДПК” са били налице основанията
за предприемане на действия
от страна на Прокуратурата, в изпълнение на това задължение, за прекратяване на дейността на кооперацията поради преследването на незаконна цел и осъществяването на такава дейност, доколкото ако прокуратурата
бе предприела тези действия и съдът бе прекратил
КСК ДПК въззивникът нямаше да
е поставен в ситуацията да сключи договора
и да предостави паричните си средства
на КСК ДПК.
Съобразно чл. 127 от Конституцията на Република България, Прокуратурата следи за спазване на законността, като: ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; може да извършва
разследване; привлича към отговорност лицата, които са
извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ
характер; упражнява надзор при изпълнение
на наказателните и други принудителни мерки; предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; в предвидените със закон случаи
участва в граждански и административни дела.
Тези правомощия на Прокуратурата са лимитативно и изчерпателно посочени като единствено чрез тях се осъществява общия
надзор за законност съобразно действащата Конституция на Република България. Извън тях същата няма правомощия във връзка с общия надзор за законност,
включително няма задължение да следи
във всеки един момент дали
кооперациите и взаимноспомагателните
каси осъществяват дейността си съобразно
изискванията на закона. Последното е възприето и с Решение №8 от 2005 г. на Конституционния съд, с което е прието, че други
способи за реализирането на
общия надзор за законност са недопустими.
С оглед изложеното за П.НА Р.Б.не съществува задължението да следи постоянно дейността на отделни юридически лица. Тя осъществява това когато са
налице данни за извършване на разследване на конкретни физически лица, във връзка
с дейността, която те осъществяват посредством юридически лица.
С отговора на исковата молба
П.НА Р.Б.не е оспорила твърденията на въззивника, наведени
с исковата молба, че към момента
на сключването на договора между него и КСК „ДПК” последната е действала без лиценз за банкова
дейност, предоставен от БНБ. Безспорните между страните обстоятелства не подлежат на доказване в процеса като въпросът
за доказателствената тежест се
поставя само тогава, когато страните спорят по относими към предмета на делото обстоятелства. Между страните няма спор
и за това, че КСК ДПК е осъществявала банкова дейност, като това
обстоятелства се подкрепа и от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
Не са събрани
доказателства обаче за това, че към
датата на сключването на договора между въззивника и КСК
ДПК Прокуратурата е имала данни, респективно, че е водено разследване
срещу конкретни физически лица за извършени престъпления във връзка с дейността
на КСК ДПК. Съответно не са събрани и доказателства
за това, че в рамките на правомощията си да води
разследването, предоставено
и от чл. 127 от КРБ, на Прокуратурата и е станало известно, че в периода на създаването на КСК -1994 г. до
2016 г., извършваната от
КСК ДПК банкова дейност е незаконосъобразна,
което да даде повод на същата
да сезира съда с искане за прекратяването на кооперацията чл. 40, ал.1, т.2, б. „ А” от
ЗК. Тази разпоредба урежда реда за прекратяване на кооперацията при констатираната незаконосъобразна дейност, но не
вменява задължение на Прокуратурата да осъществява общ контрол на законосъобразността на
дейностите, развивани от юридическите лица, което в конкретния
означава, че тя не следи
за това дали определени небанкови институции осъществяват банкова дейност без необходимия за това лиценз. Доколкото
по делото не са събрани
доказателства, от които да е видно,
че към момента
на сключване на договора и предоставянето на паричните средства определени физически лица са извършвали престъпления,
използвайки КСК ДПК, то Прокуратурата не е била длъжна да
знае за незаконосъобразната
дейност на КСК ДПК и съответно
да предприеме действия за нейното прекратяване. Това нейно задължение щеше да възникне,
ако в хода на разследване за извършено престъпление се установи незаконосъобразната дейност и съответно тогава Прокуратурата следваше да сезира
съда по реда
на чл. 40 от ЗК.
Действително по делото
са представени писмени доказателства, от които се
установява, че на
11.04.2016 г. до районна П.гр. Д. са подадени
два сигнала с твърдение за извършена финансова измама от служители на КСК ДПК. От това следва,
че от този
момент нататък П.НА Р.Б.е следвало да извърши проверка
на предоставените й данни и
да прецени дали са налице
данни за извършено престъпление, в хода на която проверка, ако установи, че
КСК ДПК осъществява банкова
дейност без надлежен лиценз да сезира съда
за прекратяването на кооперацията.
Видно е обаче че това се
случва близо две години след сключването
на договора между
въззивника на КСК ДПК, от което
следва, че не е налице пряка
причинно –следствена връзка между поведението
на Прокуратурата, изразяващо
се в непредприемане на действия за прекратяване на КСК
ДПК и сключването на договора
и предоставянето на паричните
средства от страна на въззивника. Посоченото означава, че дори
и Прокуратурата да бе предприела действия по прекратяване на дейността на кооперацията през 2016 г., това нямаше да предотврати
предоставянето на финансовите
средства, което и извършено в предходен етап, за който момент Прокуратурата не е имала задължение
да следи
законосъобразността на дейността на кооперацията и да иска прекратяване й.
С оглед изложеното съдът намира за правилни и законосъобразно изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност
на предявения иск, поради което следва
да потвърди съдебното решение. В случай, че по
образуването към настоящия момент наказателни дела срещу служители на КСК ДПК се установи с влязла
в сила присъда, че същите са
извършили престъпление във връзка с дейността
си в кооперацията,
въззивникът има право да търси обезщетение
за причинените му вреди като жертва
на престъпление. С оглед извода, че Прокуратурата
не е осъществила
противоправно поведение, съдът
намира, че не е налице основание
да се изследва
въпросът за възникването, вида и размера на вредите.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на направените от
нея разноски на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 26.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 53140/2016 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА К.Б.М. - Т., ЕГН:********** да
заплати на П.на Р.Б.сумата от 100 лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция на основание чл. 78, ал.3, вр. ал.8 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./