Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….. 15.03.2021 г. гр. Хасково
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………..........……….…......................…………….... състав
на първи
март …….………………………………. две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………..… Красимира
Николова.…………………………………………………
прокурор ………………………… .…..........……....................................……………….......
като разгледа докладваното
от ............................председателя ……...…..................……
т. дело № 124
............ по описа за 2016 год., …...…....................…………………..........
Против Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“
АД гр. София са предявени обективно съединени искове, както следва: От Д.Д.Д. - 1.Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени в резултат на настъпилата смърт на неговия баща Д. Т.Д., б.ж. на гр. Свиленград, поч. на 18.07.2016
г., след претърпяно ПТП на 18.07.2016 г.; 2. Иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за
сумата от 1150 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени- разходи по погребение, в резултат на настъпило на 18.07.2016 г. ПТП и смърт на Д. Т.Д.; 3.Иск с правно
основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за
заплащане на следващата се законна лихва върху претендираните
обезщетения, считано от 06.10.2016 г. до
окончателното й изплащане и От Н.К.Д.
: 1 .Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.
чл.45 от ЗЗД за сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата смърт на сина й Д. Т.Д., б.ж. на гр.
Свиленград, поч. на
18.07.2016 г., след претърпяно ПТП на 18.07.2016 г. и 2. Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409
от КЗ – за заплащане на следващата се
законна лихва върху претендираното обезщетение,
считано от 06.10.2016 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищците твърдят,че на 18.07.2016 г. около 13.15 ч. в гр.
Свиленград, на кръстовището между ул. „ Сан Стефано“
и ул. „ Ген. Скобелев“ е настъпило ПТП, при което
автобус „ Ивеко Маго“, с
рег. № ****, с водач М.И.К. неспазвайки пътен знак „ Б-2“ „ Стоп“ отнел предимството на движещия се по
ул. „ Сан Стефано“ лек автомобил „ ВАЗ 2107“ с рег. №
****, управляван от Д. Т.Д.. В резултат на настъпилия удар между двете МПС водачът
Д. Т.Д. получил наранявания, следствие на които починал.
Във връзка с настъпилото
произшествие било образувано ДП №
336/2016 г. по описа на РУ на МВР Свиленград.
Твърдят, че със смъртта на Д. Т.Д. са претърпели възможно
най-тежките болки и страдания, които ще носят в себе си за цял живот.
Непрежалима била загубата на техния най-близък човек, с когото били
изключително близки и имали силна емоционална връзка.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“
АД гр. София имал сключена задължителна застраховка „ ГО“ на автомобилистите
със застрахователна полица BG/02/116001922135 с начална дата на покритие от 14.07.2016 г. до 13.07.2016
г. за автобус
„ Ивеко Маго“, с рег. № ****.
Молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на Д.Д.Д.
сумата от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата смърт на неговия баща Д. Т.Д., б.ж. на
гр. Свиленград, поч. на 18.07.2016 г., след претърпяно ПТП на
18.07.2016 г. и сумата от 1150 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени- разходи по
погребение, в резултат на настъпило
на 18.07.2016 г. ПТП и смърт на Д. Т.Д., а на Н.К.Д. сумата от 100 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата смърт на сина й Д. Т.Д., б.ж. на гр.
Свиленград, поч. на
18.07.2016 г., след претърпяно ПТП на 18.07.2016 г. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В молба вх.
№ 7049 от 22.07.2020 г. ищците твърдят, че с Присъда № 20 от 17.04.2019 г.,
постановена по НОХД № 185/2018 г. по описа на ХОС, изменена с Решение,
постановено от АС Пловдив по ВНОХД № 392/2019 г., потвърдена с решение на ВКС,
постановено по КНД № 237/2020 г. М.И.К. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343а ал.1 б. „б“ вр. чл.343 ал.1
б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК, затова че на 18.07.2016
г. в гр. Свиленград при управление на МПС и по непредпазливост причинил смъртта
на Д. Т.Д. от гр. Свиленград и съответно
му било наложено наказание. Твърдят още,
че смъртта на Д. Т.Д., баща на ищеца и син на ищцата Д., причинена в резултат
на виновното и противоправно поведение на М.И.К. им
причинила значителни неимуществени вреди. Отношенията между тях и починалия
били изключително близки, били много привързани един към друг и смъртта му им
причинявала и до настоящия момент неимоверни страдания и болки. И двамата ищци
останали без опора, лишени били от обич, подкрепа и грижи, от духовна и
материална помощ. Животът им се променил необратимо със смъртта на техния
родственик.
На основание чл.380 ал.1 от КЗ ищците предявили
претенцията си пред застрахователя, ответник в производството, като въпреки
представените доказателства на 05.10.2016 г. той отказал да заплати претендираните обезщетения. С оглед на това претендират
заплащане на лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди,
считано от 06.10.2016 г., а не както първоначално е заявена – от 18.07.2016 г.
С допълнителна искова молба вх. № 260680 от
18.09.2020 г. заявяват,че поддържат подадената искова молба и допълнението към
нея.
Оспорват като неоснователно искането на ответника
за прекратяване на производството по
делото и връщането на исковата молба, поради неспазване на разпоредбата на
чл.498 ал.3 от КЗ. Считат,че независимо
от това дали има писмен отказ или няма никакъв отговор, то изтичането на тримесечния срок обуславяло
допустимост на предявения иск по чл.432 от КЗ. Съответните щети били заведени
пред застрахователя на 15.09.2016 г., като тримесечния срок изтичал на
15.11.2016 г. В рамките на този срок, на 05.10.2016 г. ответникът се произнесъл
с изричен отказ за заплащане на обезщетенията. Счита,че подадената на
13.09.2016 г. не е недопустима, доколкото към момента на връчването на
ответника на исковата молба този срок вече е бил изтекъл.
Оспорват направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Д. Т.Д..
В срока по чл.373 ал.1
от ГПК В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с
който взема становище,че предявените искове са процесуално
недопустими, а по същество – неоснователни по основание и размер.
На първо място ответникът счита,че предявените искове са недопустими.
Твърди,че исковата молба е депозирана в съда на 13.09.2016 г. преди да е
проведена процедурата по реда на чл.380 от КЗ, а именно, че ищците не са
сезирали застрахователя по реда на чл.380 от КЗ, респ. преди изтичането на
тримесечния срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.
По същество счита исковете за неоснователни и изключително завишени като
размер, предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Оспорва механизма на ПТП, като твърди,че не е изяснена изцяло фактическата
обстановка, механизма на настъпването на произшествието и причините за това.
Оспорва наличието на причинен деликт от страна на
водача на автомобила, застрахован в ответното дружество; оспорва механизма на
получаване на уврежданията и причинно следствената връзка между събитието и
получените увреждания, както и между поведението на застрахования в дружеството
водач и смъртта на Д. Т.Д.. Твърди,че водачът Д. Д. към момента на
произшествието е управлявал МПС с превишена скорост и е бил без поставен предпазен колан, което е
допринесло за получените увреждания и настъпилата в резултат на тях смърт.
Счита,че ако предпазният колан е бил поставен, то не би се стигнало до летален
изход. Твърди още,че в нарушение правилата за движение автомобилът, управляван
от пострадалия Д. е бил претоварен, с което съпричинил
в изключителна степен вредоносния резултат.
Оспорва представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 19/11.08.2016 г. Счита, че същият не е съставен съобразно правилата.
Оспорва твърдението на ищците, че са претърпели и търпят към момента
неимуществени вреди следствие на процесното събитие,
т.като за тези вреди нямало представени доказателства с исковата молба. Освен
това счита,че не са налице кумулативните предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Твърди,че за
ищците не са настъпили никакви вреди от смъртта на Д. Д., които да подлежат на обезвреда, поради което и нямат качество на увредени лица
по смисъла на КЗ. Оспорва твърдението на ищците,че са живели в едно домакинство
с пострадалия Д. Д. и че между тях има изградена постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка.
При условията на евентуалност, в случай,че съдът приеме, че предявените
искове са основателни оспорва размера на претендираните
обезщетения за неимуществени вреди като прекомерно завишени. Счита,че ако се
дължи обезщетение на ищците, то същото следва да бъде намалено с оглед съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия.
Оспорва
претенцията на ищеца Д.Д. за претърпени имуществени
вреди. Счита,че представената по делото фактура не установява извършено
плащане, т.като няма приложен касов бон.
Оспорва
претенцията за заплащане на лихви за забава, считано от 06.10.2016 г. Твърди,че
дружеството не е дало повод за образуване на делото. Същото не е било надлежно
уведомено за настъпилото ПТП и е било сезирано с молба за заплащане на
обезщетение едва на 14.09.2016 г., след датата на предявяване на исковата
молба.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани, алтернативно да намали размерите на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и съобрази размерите с правилото на чл.52 от ЗЗД. Моли да бъдат заплатени
направените по делото разноски.
В допълнително
представения писмен отговор се поддържат всички наведени доводи и направени
възражения в подадения писмен отговор.
В съдебно
заседание ищците,чрез пълномощника си адв. Т.
поддържат подадената искова молба и допълнителната искова молба. Моли съда да
уважи предявените искове и да присъди направените по делото разноски. Адв. Т. прави искане за присъждане на възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответната страна.
В съдебно
заседание ответника,чрез процесуалния си представител адв.
К. оспорва исковата молба. Поддържа направените възражения и оспорвания в писмения
отговор и допълнителния писмен отговор. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове изцяло или ако счете същите за основателни, то
да бъде намален техния размер. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 18.07.2016 г. около
13.15 ч. в гр. Свиленград, на кръстовището между ул. „ Сан Стефано“
и ул. „ Ген. Скобелев“ е настъпило ПТП, при което
автобус „ Ивеко Маго“, с
рег. № ****, с водач М.И.К. неспазвайки пътен знак „ Б-2“ „ Стоп“ отнел предимството на движещия се по
ул. „ Сан Стефано“ лек автомобил „ ВАЗ 2107“ с рег. №
****, управляван от Д. Т.Д.. В резултат на настъпилия удар между двете МПС
Водачът Д. Т.Д. получил наранявания, следствие на които починал.
С Присъда № 20 от 17.04.2019 г., постановена по
НОХД № 185/2018 г. по описа на ХОС, изменена с Решение, постановено от АС
Пловдив по ВНОХД № 392/2019 г., потвърдена с решение на ВКС, постановено по КНД
№ 237/2020 г. М.И.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343а ал.1 б. „б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК, затова че на 18.07.2016 г. в гр.
Свиленград при управление на МПС и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Т.Д.
от гр. Свиленград и съответно му е
наложено наказание. Присъдата е влязла в сила на 24.06.2020 г./ НОХД № 185/2018
г. по описа на ХОС, с приложени към него ВНОХД № 39282019 г. на ПАС и №
237/2020 г. на ВКС.
По делото е назначена комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, заключението на
която съдът приема като обективно и безпристрастно дадено. Според заключението
на експертизата в техническата й част скоростта на движение на лекия автомобил
преди произшествието е била 63,9 км/ч., а в момента на удара – 41,4 км/ч.
Скоростта на автобуса съответно е била 18 км./ч преди произшествието и 17,5
км./ч в момента на удара. Видимостта и на двамата водачи един към друг и спрямо
пътното платно е била ограничена от ограда от ламаринени плоскости с височина
1,70 м., намирала се в югозападната част на кръстовището. Водачът на л.я,
пострадалият Д. Д., не е имал възможност да предотврати произшествието чрез
своевременно аварийно спиране и ударът е настъпил въпреки предприетото аварийно
спиране. Според ВЛ произшествието би било предотвратено при скорост на движение
на л.а равна или по-малка от 61,2 км/ч. Водачът на автобуса се е движел със
скорост 66 км/ч.,която при наближаване на кръстовището е била намалена до 18
км./ч. някъде около стоп линията. След това продължава изпълнението на
маневрата „ завиване на ляво“ като преминава кръстовището с постоянна скорост
от 18 км.ч. Снижаването на скоростта е в момента на удара на 0 км./ч. и спиране
в момента на удара. Водачът на автобуса е имал възможност да предотврати
произшествието чрез своевременно аварийно спиране в момента, в който се е
открила видимост към лекия автомобил. Няма данни водачът на лекия автомобил да
е бил с поставен предпазен колан.
Според медицинската част на експертизата при ПТП
пострадалия Д. е получил следните увреждания: Охлузване по лицето. Счупване на
гръдната кост и счупване на ребра двустранно. Контузия на средостението.
Контузия на хилусите на белите дробове.Колапс на
белите дробове. Разкъсана дръжка на тънките и дебелите черва. Разкъсана слезка, състояние след оперативното й отстраняване.
Разкъсване и контузия на панкреаса. Контузия на капсулата на левия бъбрек с ретроперитонеален хематом в ляво. Оток на мозъка. Остри циркулаторни разстройства. Според експертизата установените
увреждания са причинени по механизъм на действие от тъп предмет и могат да се
получат при автомобилна травма по начина и обстоятелствата, описани в
предварителните сведения. В резултат на получените увреждания е настъпила
смъртта на водача на лекия автомобил. Травмите са разположени в предната и
лявата част на тялото. Това разположение на травмите, според ВЛ ,показва,че при
удара тялото на пострадалия се предвижва напред и в ляво. Налице е
характерна латерализация
на уврежданията с предимно ляво разположение. Такова разположение и вид на
травмите е характерно за водач на автомобила при травма в купето на автомобила.
Не се установява единична травма или група от травми, които да сочат
категорично,че пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Според ВЛ
коректно поставения предпазен колан намалява възможността да се получат
травматични увреждания при автомобилна травма в купето на автомобила.
Ищецът Д.Д.Д. е син на пострадалия Д. Д. – удостоверение за
наследници № 57 от 20.07.2016 г. Ищцата Н.К.Д.
е майка на пострадалия Д. Д. – удостоверение за родствени връзки от 07.10.2016 г.
Представена и приета
като доказателство по делото е фактура № ********** от 20.07.2016 г. за сторени
от Д.Д. разходи в размер на 1150 лв. за извършено
погребение на Д. Д..
Представен и приет като
доказателство по делото е констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 19 от 11.08.2016 г., видно от който е,че
автобус с рег. № **** с водач М.И.К. има сключена застраховка „ ГО“ в ЗАД „
Бул инс“ АД,
валидна от 13.07.2016 г. до 13.04.2017 г.
Представена и приета
като доказателство по делото е молба от 14.09.2016 г.,съдържаща застрахователна
претенция на Д.Д.Д. и Н.К.Д. / л.193/, връчена на
застрахователя с писмо с обратна разписка от 15.09.2016 г. Видно от писмо изх.№
НЩ-506/05.10.2016 г. е,че застрахователят е изискал е уведомил молителите, че
към момента няма основание да заплати претендираното
обезщетение, т.като няма влязъл в сила акт, установяващ виновността на водача,
управлявал застрахованото МПС.
В хода на съдебното
производство бяха събрани и гласни доказателства. Според показанията на
свидетелката Д.И.И., която е едноутробна сестра на
ищеца Д., семейството на пострадалия Д. Д. е било нормално, щастливо и
задружно. След развода на пострадалия Д. и майка й, пострадалия се установил да
живее в с. Георги Добрево при майка си Н.Д. заедно с нея и брат й Д.Д.. Той се грижел за децата си и в частност за сина си Д.Д.. Последният разчитал много на него, той му бил опора. Бил
съкрушен от внезапната загуба на баща си. Пострадалият имал изградени прекрасни
отношения и с майка си Н.Д.. Тя приела много тежко новината за загубата на сина
си. Преди това била жизнена и енергична жена, а след смъртта му била просто
съкрушена.
Според показанията на св.
П.Т.Д. – чичо на ищеца и син на ищцата Н.Д., брат му живял след развода си в с.
Георги Добрево при майка си, заедно с децата Д. и Д.. Баща им бил починал
отдавна и майка им ги изгледала сама, подкрепяна от дядо им и баба им, докато
били живи. Смъртта на брат му й се отразила много тежко. Майка му била
физически и емоционално отпаднала след загубата на сина си. Д. приел също много
тежко загубата на баща си.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявените обективно
съединени искове са допустими и по същество принципно основателни.
Неоснователно е направеното възражение от ответника за недопустимост на
предявените искове, поради това,че не е спазена процедурата по реда на чл.380 и
чл.498 ал.3 от КЗ. По този въпрос съдът
се е произнесъл с определение от 05.11.2020 г., постановено по делото, с което
е приел,че действително исковата молба е подадена преди изтичането на
тримесечния срок и преди изрично постановения отказ на застрахователя от
05.10.2016 г. Т.като обаче в хода на образуваното производство този срок е
изтекъл и е налице постановен изричен отказ, то предявените искове са
допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК
постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския съд,
който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това извършено ли
е деянието, неговата противоправност и виновност на
дееца. Константната практика на ВКС е,
че влязлата в сила присъда /споразумение/ има доказателствено
значение за вината, противоправността и деянието само
на извършителя на престъплението, за деянието, за което му е било наложено
съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението
на увредителя, затова преценката за извършеното от него
е задължителна за гражданския съд, а поведението на пострадалия не е предмет на
присъдата, освен, ако съпричиняването не представлява
елемент от състава на престъплението, и не е било предмет на изследване в
наказателното производство по конкретното дело.
Фактите, свързани със съпричиняване
на вредоносния резултат, подлежат на доказване, тъй като имат значение за
делото, релевантни са за спорното право, тъй като имат значение за определяне
размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Във всички случаи в производството по предявен против застрахователя
иск приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран
от застрахователя чрез защитно възражение направено пред съда и да бъде доказан
по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела. Дори и при предявен и уважен иск в наказателното
производство и прието по него наличие на съпричиняване,
в гражданското производство, по предявен иск срещу застрахователя, е допустимо
да бъде извършвана отново преценка относно наличието на съпричиняване
по чл.51 ал.2 от ЗЗД.
С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на
чл.300 от ГПК следва да се приеме за безспорно установено извършеното деяние,
механизмът на настъпване на произшествието, противоправността
на деянието и вината на дееца. В този смисъл неоснователно е направеното от
ответника възражение, че в производството не е установено деянието, механизмът
на настъпване на ПТП и вината на водача на автобуса, застрахован в ответното
дружество.
Налице са основания за ангажиране отговорността на
ответното дружество. Последното не оспорва,че за автобуса има сключена валидна
застраховка „ Гражданска отговорност”. В този смисъл е и отразеното относно
наличието на валидна застраховка гражданска отговорност в ответното дружество с валидност от
13.07.2016 г. до 13.04.2017 г. в констативния протокол за ПТП с пострадали лица
№ 19 от 11.08.2016 г.
Своевременно, с писмения отговор, ответника е
направил възражение за съпричиняване на резултата от
пострадалия Д. Д.. Ответника твърди,че пострадалият Д. е управлявал МПС със
скорост над разрешената в града, бил е без поставен предпазен колан и
автомобилът е бил претоварен. Последните две възражения са неоснователни,
доколкото не са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Тези две нарушения
по своето естество не биха могли да доведат до настъпване на произшествието.
Коректното поставяне на предпазния колан може да предпази или да намали
степента на увреждане на лицето, но в никакъв случай не е от естество да
причини инцидента. А доколко би могло да предпази или намали уврежданията е в
сферата на вероятностите. Следва да се отбележи и това, че поставянето на
предпазен колан не е бил задължителен за водача на лекия автомобил, съгласно чл.137
а от ЗДвП. Претоварването на автомобила също не е от категорията
нарушения, водещи до настъпването на инцидента, доколкото няма твърдения, че
това е пречело на видимостта на водача и това е довело до инцидента.
Управлението на МПС със скорост над разрешената е
нарушение на правилата за движение по пътищата пряко относимо
към настъпването на ПТП. Максимално разрешената скорост за движение в
населеното място, съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДвП е 50 км/ч. Безспорно установено
в производството, от заключението на САТМЕ, в нейната техническа част, е че
пострадалият е управлявал лекия автомобил със скорост 63,9 км/ч., която скорост
е над допустимата от 50 км/ч. Според експертизата водачът на лекия автомобил би
могъл да предотврати произшествието при скорост на движение равна или по-малка от 61,2 км./ч. В момента на
възникване на опасността той е предприел действия по аварийно спиране, въпреки
което не е могъл да предотврати удара. Водачът на автобуса, според
експертизата, е могъл да предотврати удара чрез своевременно спиране в момента,
в който се е открила видимостта към лекия автомобил. С оглед на изложеното
следва да се приеме за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, предвид управлението на автомобила със скорост над разрешената за
населеното място. Предвид на това,че превишаването на скоростта не е значително
и че е предприел аварийно спиране, с цел
да избегне удара, следва да се определи
в по-ниска степен неговото участие, а именно 20 %. Неоснователно е
възражението на ответника,че пострадалият има изключителен принос за настъпване
на ПТП, доколкото е установена безспорно вината на водача на автобуса , а и
видно от заключението на експертизата е,че той би могъл да предотврати удара чрез своевременното спиране на
автобуса, в момента, в който се е открила видимост към лекия автомобил.
При ПТП пострадалият Д., според заключението на
експертизата, е получил следните увреждания: Охлузване по лицето. Счупване на
гръдната кост и счупване на ребра двустранно. Контузия на средостението.
Контузия на хилусите на белите дробове.Колапс на
белите дробове. Разкъсана дръжка на тънките и дебелите черва. Разкъсана слезка, състояние след оперативното й отстраняване.
Разкъсване и контузия на панкреаса. Контузия на капсулата на левия бъбрек с ретроперитонеален хематом в ляво. Оток на мозъка. Остри циркураторни разстройства. Според експертизата установените
увреждания са причинени по механизъм на действие от тъп предмет и могат да се
получат при автомобилна травма по начина и обстоятелствата, описани в
предварителните сведения. В резултат на получените увреждания е настъпила
смъртта на водача на лекия автомобил. Травмите са разположени в предната и
лявата част на тялото. Това разположение на травмите, според ВЛ ,показва,че при
удара тялото на пострадалия се предвижва напред и в ляво. Налице е
характерна латерализация
на уврежданията с предимно ляво разположение. Такова разположение и вид на
травмите е характерно за водач на автомобила при травма в купето на автомобила.
Не се установява единична травма или група от травми, които да сочат категорично,че
пострадалият е бил с поставен предпазен колан.Според ВЛ при тези травми,
вероятно водачът е бил без колан, но не би могъл да бъде категоричен / устен
доклад в с.з./ Според заключението коректно поставения предпазен колан намалява
възможността да се получат травматични увреждания при автомобилна травма в
купето на автомобила. Доколкото вида на травмите и тежестта им, които едно лице
би получило при ПТП с поставен предпазен колан
и без поставен предпазен колан е в сферата на вероятностите и не би
могло да се твърди, а само се предполага,че при поставен предпазен колан това
би довело до по-малко травматични увреждания, то не би могло да се приеме
категорично, дори с голяма степен на вероятност, че ако пострадалият е бил с
поставен предпазен колан то това би довело до по-малко увреждания и евентуално
би предотвратило леталния изход. Ето защо това не следва да се взема предвид
при определяне на степента на причиняване на вредоносния резултат. А и както
по-горе се посочи поставянето на предпазен колан не е бил задължителен за
водача на лекия автомобил, съгласно чл.137 а от ЗДвП.
При определяне размера на обезщетението, съгласно
правилото на чл.52 от ЗЗД и чл.51 ал.2 от ЗЗД, съдът взе предвид степента на
родствена връзка и близост на ищците с пострадалия, претърпените от тях болки и
страдания и установеното съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
Ищецът Д.Д. е син на
пострадалия Д. Д., а ищцата Н.Д. – негова майка. Децата и родителите са
най-близки по степен лица, на които смъртта на техния родственик се отразява
най-тежко и в най-голяма степен. Пострадалият, в момента на произшествието е
бил на 48 години, мъж в разцвета на силите си, работоспособен, без данни за
наличие на заболявания. На неговата помощ и подкрепа е разчитал синът му, който
е бил на 22 години към този момент, разчитала е и майка му, с оглед възрастта
й,че има на кого да се опре и да разчита на старини. От събраните по делото
гласни доказателства се установява,че
ищците и пострадалия съставляват една семейна общност, установена е взаимна
привързаност и обич. В един период от време пострадалия е живял заедно със сина
си и със св.Д.И. при майка си в с.
Георги Добрево. Разчитал е на нейната помощ и подкрепа в отглеждането на децата.
А тя от своя страна е разчитала на него за подкрепа в старините си. Видно от
показанията на св.П.Д. е, че техният баща е починал, когато те с брат си са
били малки, и са израснали обгрижвани предимно от
майка им, която е имала подкрепа на бабата и дядото, докато са били живи. И
както се посочи, нормално е на нейната възраст вече да разчита на подкрепата на
сина си. С причиняването на смъртта му тази възможност й е била отнета. Едва ли
има по-тежка травма за една майка от травмата по загубата на детето й. И
двамата свидетели сочат,че ищцата Д. е била жизнена и енергична жена, която
била съкрушена /св.Д.И./, физически и емоционално отпаднала/св.П.Д./ от смъртта
на сина си. Ето защо следва да се приеме,че претърпените от нея болки и страдания
са с най-висок интензитет и травмата не би била преодоляна с времето. С оглед
на изложеното съдът намира,че справедливото обезщетение следва да бъде
определено в размер на 100 000 лв. Този размер следва да бъде редуциран с
оглед възприетите 20 % на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия или сумата, която ответника
следва да заплати на ищцата Н.Д. е в размер на 80 000 лв. В този размер
предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на настъпилата смърт на сина й Д. Т.Д., б.ж. на гр. Свиленград, поч. на 18.07.2016
г., след претърпяно ПТП на 18.07.2016 г. е основателен и доказан и следва да
бъде уважен, като иска в останалата част до пълния предявен размер от
100 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Не по-малко тежка е загубата и на родител.
Травмата, която детето изживява също оставя трайни белези във времето. От
събраните гласни доказателства се установява,че между ищеца Д.Д. и баща му – пострадалия Д. Д. са били създадени трайни
емоционални връзки. След развода, въпреки,че упражняването на родителските
права е било предоставено на майката, ищецът Д. и св. Д.И. са били отглеждани
от баща си / св.Д.И./. Д.Д. приел много тежко
новината за внезапната загуба на баща си. Вярно е,че оттук нататък е лишен от
общуването и подкрепата на баща си, но следва да бъде отчетено,че към този
момент ищецът е бил пълнолетен, започнал е да изгражда своя живот и до голяма
степен – вече самостоятелен. С оглед на това съдът намира,че справедливото
обезщетение е в размер на 90 000 лв., който размер следва да бъде
редуциран с приетите 20% съпричиняване на вредоносния
резултат или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Д.Д. сумата от 72 000 лв., представляващи представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата смърт на неговия баща Д. Т.Д., б.ж. на
гр. Свиленград, поч. на 18.07.2016 г., след претърпяно ПТП на
18.07.2016г. В останалата част до пълния предявен размер от 150 000 лв. предявеният
иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Направените изводи за степента на родствена
близост на ищците с пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, съдът
направи въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на
св. Д.И. и на св.П.Д.. Въпреки близката родствена връзка на свидетелите с
ищците няма причина, поради която тези показания да не бъдат изцяло
кредитирани. Същите са последователни, непротиворечиви и не са налице други
доказателства, които да ги разколебават или опровергават.
Изцяло основателен и доказан, съдът намира
предявения от Д.Д. против ответника иск за заплащане
на сумата от
1150 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -
разходи по погребение, в резултат на
настъпило на 18.07.2016 г. ПТП и смърт
на Д. Т.Д., поради което същия следва
да бъде уважен в пълния предявен размер. По делото е представена фактура от
20.07.2016 г.,видно от която е, че ищецът Д. е заплатил на „ Карчо Карчев“ ЕООД гр. Свиленград сумата от 1150 лв. за
извършено погребение на Д. Д.. Действително към фактурата няма представен
финансов бон, но доколкото този разход е обичаен и необходим, съдът намира,че
претенцията в този размер е основателна и доказана и следва да бъде изцяло
уважена.
Върху присъдените размери на обезщетенията
ответника дължи и законна лихва, считано от 06.10.2016 г. до окончателното им
изплащане. Видно от представеното писмо изх.№ НЩ-506/05.10.2016 г. е,че
застрахователят е отказал да заплати на ищците обезщетение за претърпените от
тях неимуществени и имуществени вреди. С оглед на това, считано от 06.10.2016
г. същият е в забава и дължи лихва.
По отношение на разноските:
Ищците са освободени от заплащането на ДТ и
разноски в производството, поради което от тях няма сторени разноски в
производството и съответно такива не им се дължат.
Направено е искане от адв.М.Т.
/л.222/ за заплащане на основание чл.38 от ЗА
на адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на исковете и
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответника следва да бъде осъден да заплати на адв.М.Т.
сумата от 6000,50 лв. / шест хиляди лева и 50 ст./, от които 2690 лв. по чл.7
ал.2 т.4 за уважения иск от 72 000 лв. на Д.Д.,
380 лв. – по чл.7 ал.2 т.2 за уважения иск от 1150 лв. на Д.Д.
и 2930 лв. – по чл.7 ал.2 т.4 за уважения иск от 80 000 лв. на Н.Д..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ХОС 4% ДТ върху уважените размери на исковете или общо в размер на
6130 лв. / 2880 – 4% върху 72 000 лв., 50 лв. – 4% върху 1150 лв. / чл.1
от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК/ и 3200 лв. – 4% върху сумата от 80 000 лв.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответника има право на
разноски, съобразно отхвърлената част на исковете. Видно от представените по
делото доказателства е,че сторените от ответника разноски в производството са в
размер на 8 600 лв., от които 7600 лв. платено възнаграждение на адвокат /
л.123/ и 1000 лв. платено възнаграждение за изготвяне на САТМЕ / л.150,154 и
219/. Тези разноски следва да бъдат разпределени поравно между двамата ищци.
Съобразно отхвърлената част на исковете ищецът Д.Д.
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в производството в
размер на 2 218.99 лв. / 78 000 лв. отхвърлената част на исковете х
4300 лв. направени разноски, разделен на пълния предявен размер 151 150
лв./. Съобразно отхвърлената част на иска ищцата Н.Д. следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 860 лв. направени по делото разноски / 20 000
лв. отхв. част на иска х 4300 лв. направени разноски,
разделен на пълния предявен размер от 100 000 лв./.
Неоснователно е искането на ответника за заплащане
на разноски в размер на 9120 лв. – платено възнаграждение на адвокат с вкл.
ДДС, съгласно молба вх. № 260597/15.09.2020 г. С молбата е представен договор
за правна защита и съдействие от 03.09.2020 г./ л.123/, видно от което е,че е
договорено и платено възнаграждение на адвокат в размер на 7600 лв.без ДДС.
Изрично в договора е посочено,че
договореното възнаграждение е без
ДДС. Договореното възнаграждение без ДДС е платено в брой, видно от отразеното
в него. По делото няма представени доказателства за допълнително договорени и
платени суми, вкл. и за ДДС. Ето защо при определяне на дължимите разноски
съдът взе предвид направените разноски, съобразно представените доказателства
за договорено и за извършено плащане на
възнаграждение на адвокат в размер на 7600 лв. без вкл.ДДС.
Неоснователно е направеното възражение на адв. Т. за прекомерност на адвокатското възнаграждение
платено от ответната страна. Изчислено
въз основа на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения чл.7 ал.2
т.2, 4 и 5 и на база първоначално предявените искове за сумите от 200 000
лв., 100 000 лв. и 1150 лв. заплатеното от ответника възнаграждение на
адвокат не надвишава минимума по тарифата, поради което и не следва да бъде
редуцирано.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, със съдебен адрес ***, офис 5 адв. З.К., на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис7,
адв. М.Т., сумата
от 72 000 лв. / седемдесет и две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени в резултат на настъпилата
смърт на неговия баща Д. Т.Д., б.ж. на гр. Свиленград, поч.
на 18.07.2016 г., след претърпяно ПТП на
18.07.2016 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума считано от 06.10.2016 г. до
окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълно предявения
размер от 150 000 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, със съдебен адрес ***, офис 5 адв. З.К., на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес ***, офис7, адв. М.Т., сумата от 1150 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени- разходи по погребение,
в резултат на настъпило на
18.07.2016 г. ПТП и смърт на Д.
Т.Д., ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума считано от 06.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“
№ 87, със съдебен адрес ***, офис 5 адв. З.К., на
основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Д.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис7, адв.
М.Т., сумата от 80 000 лв. /
осемдесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в
резултат на настъпилата смърт на сина
й Д. Т.Д., б.ж. на гр. Свиленград, поч. на 18.07.2016 г., след претърпяно ПТП на
18.07.2016 г. , ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума считано от 06.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, със съдебен адрес ***, офис 5 адв. З.К., ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М.Т., ЕГН **********,***
сумата от 6000,50 лв. / шест хиляди лева
и 50 ст.№ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 отЗА,
съобразно уважените размери на исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, със съдебен адрес ***, офис 5 адв. З.К., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Хасково сумата от 6 130
лв. ДТ върху уважените размери на исковете.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис7, адв.
М.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, със съдебен
адрес ***, офис 5 адв. З.К. сумата от 2 218,99
лв. / две хиляди двеста и осемнадесет лева 99 ст./ разноски в
производството,съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА Н.К.Д., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, офис7, адв. М.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, със съдебен
адрес ***, офис 5 адв. З.К. сумата от 860 лв. / осемстотин и шестдесет лева/ разноски в
производството,съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: