Решение по дело №5481/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3273                                                          28.11.2019 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                    пети граждански състав

На двадесет и осми октомври                                      през  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                

                                            Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5 481 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 310 от ГПК и е образувано по повод искова молба от  Т.М.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Адвокатска колегия – Бургас, ЕИК *********, с адрес: град Бургас, ул. „Княз Борис Първи“ №21, вх.Б, ет.1, представлявана от Ю.Д.Б., за отмяна като незаконно на уволнение, извършено със Заповед № 1 от 17.05.2019 година и за задължаване на ответника да извърши поправка на основанието за уволнение в документите, в които е нанесено.

            Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:

            Ищцата излага, че заемала длъжността „***“ при ответника Адвокатска колегия – Бургас от 1980 година на основание Решение на Адвокатския съвет. Посочва, че през 2018 година придобила право на пенсия съгласно Разпореждане на НОИ. Твърди, че в резултат на напрежението в работата около  провеждане на годишното отчетно – изборно събрание се разболяла. Излага, че представила в Адвокатска колегия – Бургас болнични листи за периода от 14.02.2019 година до 28.02.2019 година, издадени от личния й лекар, и за  периода от 01.03.2019 година до 09.04.2019 година, издадени от ЛКК при ДКЦ „Св. Георги Победоносец“- град Бургас.  Ищцата посочва още, че на 22.03.2019 година подала до Председателя на Адвокатския съвет на АК – Бургас молба за прекратяване на трудовото правоотношение, като изтъкнала за причина влошеното си здравословно състояние  и придобитото право на пенсия. На 25.03.2019 година изпратила по неин близък до колегията ключовете за офиса и касата, където се намират всички досиета на адвокатите подредени в класьори по азбучен ред. По телефона разговаряла с Председателя на Адвокатския съвет и заявила, че няма да ползва болничен след 09.04.2019 година, имайки предвид, че ще бъде освободена. На 05.04.2019 година й била връчена нотариална покана да се яви в канцеларията на колегията, за да предаде изредени в поканата книжа и документи. Твърди, че не й било възможно да се отзове, а и от адвокати научила, че вече е извършен опис на документацията, намираща се в канцеларията. На 29.05.2019 година получила друга покана, с която била уведомена, че поради отказ за получаване на заповед за освобождаване  й връчват  Заповед № 1 от 17.05.2019 година. По този начин ищцата разбрала, че е дисциплинарно уволнена на 17.05.2019 година и че дължи парично обезщетение в размер на 2 668 лева. Посочва, че не й е изпращана срещу обратна разписка пратка, за да откаже получаването й.  По тези съображения ищцата счита, че работодателят й незаконосъобразно я е уволнил дисциплинарно, поради това, че се е намирала  в отпуск по болест и е подала по време на отпуска си молба за освобождаване поради заболяване и придобито право на пенсия. Ищцата твърди още, че ответника не е спазил процедурата по КТ за налагане на дисциплинарно наказание.  Поради изложеното ищцата предявява посочените искове.  Към исковата молба са приложени писмени доказателства, ищцата е поискала да се изиска материалите по образувана по нейна жалба преписка в Инспекцията по труда – град Бургас.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът Адвокатска колегия – Бургас, представлявана от председателя, чрез процесуален представител  - адвокат  Ц.С., САК, адвокатско дружество „Г. и партньори“, дава писмен отговор на предявения иск. В писмения отговор от името на ответника предявените искове са оспорени като неоснователни и недоказани.  Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на което ищцата заемала длъжността „***“ при ответника Адвокатска колегия – Бургас. В писмения отговор е изложено, че служителката се е ползвала с огромно доверие от адвокатите и ръководството на колегията през годините. Г-жа Н. е отговаряла за събиране и разходване на финансовите средства на Колегията; водила е отчетност; кореспонденция /входяща и изходяща/; съхранявала е всички протоколи от заседания на Адвокатски съвет със съответните решения; подавала е данни за изготвянето на отчетите на Адвокатски съвет и докладите на Контролния съвет пред Общото събрание на адвокатите; част от нейните функции е било отчисляването на събрания членски внос към Висш адвокатски съвет; заплащане на разходите на Колегията; съхраняване на договори за телекомуникационни услуги; предоставяне на сим карти; съхраняване на досиета на отделните адвокати, адвокатски дружества и адвокатски съдружия; водене и съхраняване на касова книга за постъпващите и разходвани в брой средства, както и реалното събиране на средствата в полза на работодателя. Освен това г-жа Н. е разполагала с всички пароли за програмни продукти, използвани от БАК, пароли за достъп в сайтовете на различни институции, вкл. НАП, НОИ, Висш адвокатски съвет, както и данни и право на достъп до всички финансови средства, вкл. информация за банковите сметки на Колегията в страната. Ищцата се е грижела за ежемесечното подаване на декларации с осигурителната и друга информация за служителите на Колегията в НАП и НОИ от името на работодателя. Цялата счетоводна и финансова информация е обобщавала в справки, които е предоставяла ежемесечно на външна счетоводна кантора, обслужваща Колегията.

            В писмения отговор е изложено още, че предвид обема от работа многократно от страна на ръководството на Колегията е предлагано на г-жа Н. да бъде нает друг служител, който да й помага с изпълнение на възложената й работа. Предложението на работодателя обаче категорично е отхвърляно, като ищцата е уверявала ръководството, че може и желае да работи сама, предвид което няма нужда от помощник. Изложено, че през годините тези предложения на работодателя са се възприемали дори като обида от страна на ищцата, тъй като тя ги е считала за признак на недоверие, както и съмнение от страна на ръководството в качеството на нейната работа. Именно поради тази причина и с оглед доверието, с което тя се е ползвала, по нейно изрично настояване и желание, не е бил нает втори служител, който да поеме част от работата й, в нейна помощ. Ответникът, чрез процесуалния си представител твърди, че през годините тя е ползвала правото си на отпуск. Посочено, че  организацията на изборните събрания всяка година се е провеждала с нейно активно участие. Предвид дългогодишния й опит в организацията на изборите, тази дейност е била рутинно изпълнявана от нея.

            От името на ответника е посочено, че през януари 2019 г. е било проведено поредното отчетно-изборно събрание. След проведеното законосъобразно гласуване, ръководството на Колегията е сменено, поради изтичане на неговия мандат. В следствие на тази промяна цялата документация и информация, съхранявана от г-жа Н.,  е следвало да се предаде на новото ръководство, за да започне неговата нормална работа и безпрепятствено функциониране занапред. Предаване обаче не е било извършено, тъй като веднага след произвеждане на новия избор ищцата спира да се явява на работа. След няколко разговора с нея по телефона, тя уведомява ръководството, че не се чувства добре и ще ползва платен отпуск поради временна неработоспособност.  Предвид ситуацията, г-жа Н. многократно е уверила работодателя, че след като се почувства по-добре, ще се яви на работа, за да предаде всички необходими документи, информация и данни за наличните финансови средства на новото ръководство на Колегията.

            В писмения отговор е посочено, че въпреки невъзможността за нормално функциониране на Колегията, работодателят проявява разбиране и очаква завръщането на г-жа Н. на работа след подобрение на здравословното й състояние. Предвид установени нарушения на вестибуларния апарат и замайване, ищцата последователно предоставя копия от болнични листове в счетоводството, обслужващо Колегията от 15.02.2019 г. до 20.03.2019 г.

            Поради дългия период от време и липсата на достъп на новото ръководство до всички документи и информация, Председателят на Колегията се свързва с нея по телефона, с цел да разбере кога тя ще се върне на работа, за да предаде необходимите документи, както и да посочи дали ще продължи да ползва отпуск поради временна неработоспособност след 20.03.2019 г. В отговор ищцата отново напразно уверява работодателя, че ще се яви на работа скоро и ще предаде всичко необходимо. Това обаче така и не се случва.

            От името на ответника в писмения отговор е изложено, че на 25.03.2019г. ищцата, въпреки многократните си обещания, че ще се яви на работното си място, чрез шофьор на такси, изпраща ключовете за офиса и касата в Колегията. В допълнение към ключовете, в плик, адресиран до Председателя, г-жа Н. изпраща и заявление с неясни за работодателя изявления и поставена дата - 22.03.2019 г. Ответникът, чрез процесуалния си представител конкретизира, че изложеното от нея в това заявление е неясно, тъй като от една страна ищцата твърди, че не е в състояние и възможност да изпълнява трудовите си задължения поради здравословни причини, а от друга - поради пенсиониране. На следващо място, г-жа Н., уведомява работодателя, че в тази връзка болничните й са продължени с 20 дни, считано от 20.03.2019г., т.е. заявява, че удължава своя отпуск поради временна неработоспособност с още 20 дни, преди да се яви на работа, както е обещала и по телефона. Според ответника тълкуването на това нейно изявление несъмнено води до извода, че ищцата не желае да прекрати трудовото си правоотношение, както впоследствие твърди в исковата молба, а само да удължи отпуска си поради временна неработоспособност. Конкретизира, че в същото време единствено споменава като допълнителна причина за невъзможността си да се яви на работа и пенсиониране, без да прави  изявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия, както и да представи доказателства във връзка с това, че е придобила право да се пенсионира. Предвид изложеното, за ръководството на Колегията изявлението на ищцата в този смисъл остава напълно неясно, още повече, че предвид неколкократните уверения от страна на г-жа Н., работодателят й остава с очакването, че същата ще се върне на работа след оздравяването си. Ответникът счита, че това се потвърждава и от изложеното на стр. 2, абзац 1 от исковата молба - ищцата е заявила, че няма да ползва болнични след 09.04.2019 г., което според него означава, че същата не е считала трудовото си правоотношение за прекратено. В писмения отговор е изложено, че едва с получаване на исковата молба, работодателят разбира, че всъщност през месец август 2018г. ищцата вече се е пенсионирала, за което се предполага, че сама е изготвила нужните от страна на работодателя справки, с оглед неограничения си достъп до информация и функциите, които е изпълнявала в Колегията. Явно и еднозначно е също, че с цел пенсионирането си, ищцата следва да е представила и наличните в трудовото й досие документи, с които да удостовери пред НОИ наличието на валидно трудово правоотношение, както и други факти и обстоятелства, въпреки че в исковата молба твърди, че не разполага с такива. Поради това в писмения отговор е отправено искане  като доказателства по делото да бъдат изискани всички документи по преписката по пенсионирането на г-жа Н., образувана пред НОИ по нейна лична молба.

            В писмения отговор е посочено още, че след получаване на заявлението, работодателят чрез справка в електронната система на НОИ установява, че ищцата самостоятелно е подала оригинал на болничен лист за периода 20.03.2019 г. - 09.04.2019 г. от името на работодателя, предвид което е счел окончателно, че с тези си действия г-жа Н. потвърждава единствено заявеното в заявлението от 25.03.2019 г. желание за продължаване на платения си отпуск, поради временна неработоспособност до 09.04.2019 г. Считано от изпращане на ключове за помещение и каса, в които се съдържа цялата конфиденциална информация на Колегията и  заявлението г- жа Н. прекъсва каквато и да е била връзка с Колегията, вкл. по телефон.

            Процесуалният представител на ответника излага, че предвид това обстоятелство и след предоставяне на ключовете за офиса и касата в него, в присъствието на множество свидетели, офисът на г-жа Н. и металната каса в него са били отключени. Съставен е опис на наличните документи и финансови средства. В писмения отговор е посочено, че резултатът  внася съмнения за причините за дългосрочното отсъствие на ищцата от работа, както и за отказа й да се яви в офиса на Колегията, за да предаде всичко, до което само тя е имала достъп, на новото ръководство.

            В писмения отговор е конкретизирано, че в хода на инвентаризацията се установяват липси на множество първични счетоводни документи, осигурителни досиета на адвокати, данни за събран и разходван членски внос, касовата книга на Колегията, информация за банковите сметки на Колегията, извлечения и наличностите по тях и др..

            От името на ответната страна е конкретизирано, че междувременно последният болничен лист на ищцата е отдавна изтекъл на 09.04.2019г., а  тя продължава да не се явява на работа без уважителни причини и след тази дата, не отговаря и на телефонни обаждания-

            В писмения отговор е изложено, че от името на ответника, на 07.05.2019 г. е изпратена нотариална покана до ищцата, с която е поискано ищцата да предостави конкретно посочени в поканата и съхранявани от нея документи и информация, да конкретизира неясното си изявление в писмо, получено от БАК на 25.03.2019 г., да посочи дали е ползвала болничен лист след 09.04.2019г., като в случай, че това не е така, на основание чл. 193, ал. 1 от КТ да даде обяснения за неявяването си на работа в периода от 10.04.2019 г. до 07.05.2019 г. /след изтичане на периода на болничен/, да извърши цялостно предаване на работата си, предвид качеството и на служител, който изпълнява материално-отчетническа длъжност. Поканата е получена от адресата на 08.05.2019 година.

            Ответникът, чрез процесуалния си представител, излага, че отговор на отправената покана не е получен.

            В писмения отговор е изложено, че предвид възникналите  сериозни съмнения у работодателя за добросъвестността на ищцата започва щателна проверка на нейната дейност през годините, като в хода на същата и след официална справка в БНБ за сметките на Колегията се установява липсата на финансови средства в изключително големи размери. След установените липси е била наета и одиторска фирма, която да извърши проверка и да установи действителното финансово положение на Колегията.От името на ответника е посочено, че предвид прекъсването на всякаква връзка с ищцата, установените липси, както и продължаващата повече от месец самоотлъчка, на 17.05.2019 г., е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на г-жа Н. в следствие на проведено дисциплинарно производство.  Наложено е дисциплинарно наказание - уволнение на основание чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради неявяване на работа от страна на ищцата в период повече от два последователни дни без основателна причина за това след прекратяване на ползвания от нея отпуск поради временна неработоспособност. Ответникът конкретизира, че заповедта е изпратена на 17.05.2019 г. на адреса на ищцата с писмо с обратна разписка, но е върнато като „непотърсено".  След това заповедта е връчена с нотариална покана на 29.05.2019 г..

            По изложените  фактически и правни доводи ответникът, чрез процесуалния си представител, счита, че предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна за неоснователен и недоказан.

            Относно предявен иск по чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ в писмения отговор също е поискано отхвърлянето му като неоснователен и недоказан по следните съображения:

            Ответникът счита, че този иск за нередовен, тъй като от една страна, ищцата не е посочила кое е основанието за уволнение, което според нея следва да бъде посочено в алтернатива, както и кои са документите, в които тази поправка следва да бъде извършена.  На следващо място е посочено, че по изложените по – горе съображения за липса на направено едностранно изявление от страна на ищцата за прекратяване на трудовото й правоотношение на едно от предвидените в КТ основания,  то е било валидно до прекратяването му поради дисциплинарното уволнение на служителката на 29.05.2019г., когато заповедта за това й е била редовно връчена. На следващо място в писмения отговор е посочено, че освен това, която и да било хипотеза за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на служителя, предвидена в КТ не представлява основание за уволнение по смисъла на кодекса.

            В писмения отговор от името на ответника са направени доказателствени искания и е дадено становище по доказателствените искания, направени от ищцата.

В съдебно заседание ищцата лично поддържа предявените искове и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представител, поддържа становището по исковете, дадено в писмения отговор и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли.

            По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:

            Искът е с правно основание чл.344, т.1 от КТ и е за отмяна като незаконно на дисциплинарно наказание „уволнение“. Предявен е и иск за       поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи с правно основание чл. 344, т.4 от КТ.

            Предвид становищата на страните и предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически и правна страна:

            Не е спорно по делото, че ищцата  Т.Н. е работила на длъжността „***“ на АК- Бургас, считано от 1980 година.

            Със заповед № 1 от 17.05.2019 година на Ю.Б., в качеството му на Председател на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Бургас,  на основание чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.2 и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Фактическите основания за налагане на наказанието са неявяване на работа в течение на два последователни дни  /24 работни дни/, считано от 10.04.2019 година включително до момента. В заповедта е посочено още, че ищцата не е дала обяснения в хода на образуваното дисциплинарно производство, които са поискани с нотариална покана, връчена на 07.05.2019 година.

            Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е връчена на ищцата на 29.05.2019 година.

            Спорно е по делото, предвид становищата на страните по фактите, дали преди това, със заявление от 22.03.2019 година, получено от ответната страна на 25.03.2019 година, които дати не са спорни по делото, ищцата е прекратила трудовото правоотношение на основание  чл.327, ал.1, т.12 от КТ поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представляващо основание за едностранно прекратяване на договора от работника без предизвестие.

         Съгласно чл. 335, ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено. В чл.335, ал.2, т.3 от КТ е посочено, че трудовият договор се прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

            Видно от приетите по делото писмени доказателства ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на 18.08.2017 година и подала заявление за отпускане на пенсия пред компетентния административен орган. Препис от преписката по пенсионирането на ищцата е изискана по искане на ответната страна от ТП на НОИ и видно от приложените към нея документ работодателят на ищцата, който тогава е бил представляван от предходния Председател на Адвокатския съвет, е бил уведомен за това, тъй като е наличен негов подпис. Като писмени доказателства са приети Разпореждания, издадени от  ТП на НОИ – Бургас за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата, както и за изменение на размера й.

            Относно тълкуването на съдържанието на заявлението на ищцата до работодателя, прието като писмено доказателство по делото, настоящият състав приема следното:

            В документа е посочено следното: „С настоящото Ви уведомявам, че поради здравословни причини и пенсиониране, не съм в състояние и възможност да изпълнявам трудовите си задължения“.  В края на заявлението е посочено, че е отправено искане да й бъдат изплатени заплата за месец февруари 2019 година и  обезщетение в размер на 6  работни заплати по КТ. Поради това следва да се приеме, че волята на ищцата е била трудовото правоотношение да бъде прекратено и ефекта на това изявление е настъпил на основание цитирания текст на чл. 335, ал.2, т.3 от КТ с получаването му от работодателя.  В допълнение следва да бъде посочено, че  обезщетение в посочения от ищцата размер по КТ се дължи на основание чл.222, ал.3 от КТ, съгласно който прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. При това положение настоящият състав приема, че волята на  страната по правоотношението, която не е спорно, че е обективирана в изявление, изпратено до работодателя, е била да правоотношението да бъде прекратено поради придобиване на право на пенсия и тази правна последица е настъпила на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ, преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.  На това основание заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и следва ад бъде отменена, тъй като е постановена след прекратяване на правоотношението на 25.03.2019 година.

            При това положение не следва да бъдат обсъждани останалите събрани по делото доказателства, писмени и гласни, както и твърденията от писмения отговор за това, че ищцата не е  извършила цялостно предаване на работата си, предвид качеството и на служител, който изпълнява материално-отчетническа длъжност.  Тези факти не са описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което и не са предмет на настоящото производство, въпреки че са посочени  в заповедта за даване на обяснения по реда на чл.193 от КТ, която също е връчена с нотариална покана на ищцата.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ да бъде отменено. По отношение на иска с правно основание чл.344, т.4 от КТ производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като  и след указания за уточнение ищцата не е посочила конкретни документи, в който отправя искане основанието за прекратяване на договора да бъде коригирано.

            По отношение на претенцията заявена от ищцата за заплащане на шест трудови възнаграждения, заявена в писмената защита  следва да бъде посочено, че не е заявена като иск в настоящия процес поради което съдът не е сезиран.

            При този изход от спора в тежест на  ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, направени по водене на делото, но поделото лисват доказателства такива да са направени.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. чл.83, ал.1, т.1 и съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата от ГПК ответникът следва да бъде осъден да  плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50, 00 лева.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Т.М.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, и ОТМЕНЯ Заповед № 1 от 17.05.2019 година  на Ю.Д.Б.,  Председател на АС на АК – Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която ищцата Т.М.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, е предявила иск срещу Адвокатска колегия – Бургас, ЕИК *********, с адрес: град Бургас, ул. „Княз Борис Първи“ №21, вх.Б, ет.1, представлявана от Ю.Д.Б., за допускане на поправка на основанието за уволнение, вписано в документи.

            ОСЪЖДА Адвокатска колегия – Бургас, ЕИК *********, с адрес: град Бургас, ул. „Княз Борис Първи“ №21, вх.Б, ет.1,  да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50,00 лева /петдесет лева/.

            Решението в частта, в която производството по делото е прекратено има характер на определение и подлежи та обжалване пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му. В останалата част решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

                                                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД