Р Е Ш Е Н И Е
град София, 01.02.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при
секретаря ЮЛИЯ А. и с участието на прокурор …..……… разгледа докладваното от
съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №16911 по
описа за 2019г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
ответниците – В.И. К., с ЕГН **********, и О.И. К., с ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв.Т.И., срещу решение №234671 от 04.10.2019г., постановено по
гр.д.№31328/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, в частта, в която е признато за
установено по реда на чл.422 ГПК, че В.И. К., с ЕГН **********, и О.И. К., с
ЕГН **********,*** ЕАД, с ЕИК *****, всеки от тях от по 1/2 част от следните суми: на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1139.68 лв. доставена топлинна
енергия за имот на адрес гр.София, ж.к."*****, аб.№156497, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 135.00 лв.,
лихва за забава за периода от 01.11.2014г. до 06.11.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№80073/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав; както и в частта,
в която са осъдени В.И. К., с ЕГН **********, и О.И.
К., с ЕГН **********, да заплатят на "Т.С." ЕАД, с ЕИК *****,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 25.50 лв., направени разноски за държавна такса и сумата от 47.94 лв., направени разноски за процесуално представителство в заповедното производство по ч.гр.д.№80073/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав; както и сумата от 664.88 лв., направени разноски в исковото производство. Изложени са доводи за незаконосъобразност на
съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на
материалния закон. Поддържа се, че ответниците не са пасивно материалноправно легитимирани да отговаря за цялата
искова претенция, доколкото от събраните по делото доказателства се установява
безпротиворечиво, че процесният топлоснабден имот е придобит с договор за
продажба на държавен имот от 05.12.1991г. от техния наследодател – И.Н.К. и
неговата съпруга А.Г.К.при условията на съпружеска имуществена общност,
прекратена с влязло в сила решение за развод и трансформирана в обикновена
дялова съсобственост, при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, респективно ответниците се
легитимират като наследници по закон само на И.Н.К., починал на 20.05.1999г., и на основание наследствено
правоприемство са придобили всеки от тях по 1/4 ид.ч. от имота. В тази връзка се
сочи, че ответниците следва да отговаря единствено до размера на притежаваните от тях
идеални части от правото на собственост върху имота, т.е. всеки от тях до 1/4
част от претендираните от ищеца вземания. Поддържа се, че през исковия период ответниците не са
обитавали процесния имот, предвид на което не са ползвали доставената в имота
топлинна енергия и нямат качеството на клиент/потребител на топлинна енергия и липсва основание в закона за ангажиране на тяхната отговорност за заплащане на
претендираните от ищеца суми за доставена топлинна енергия. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване
на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден
имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно
дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално
потребление. Твърди се още, че ищецът не е ангажирал доказателства през
исковия период да е съществувал валидно сключен договор между третото лице –
помагач – "Т.с." ЕООД и ЕС на жилищната сграда –
бл.431 в ж.к. "Люлин", гр.София, в която се намира процесния
топлоснабден имот – апартамент №67, вх.А, поради което липсва
основание третото лице – помагач – "Т.с." ЕООД да
извършва отчитане на уредите за измерване на доставената в имота топлинна
енергия и издадените от него справки не представляват годни доказателства за
отразените в тях констатации. Твърди се още, че неправилно първостепенният съд е приел за преклудирано и
не е разгледал релевирано възражение за изтекла погасителна давност досежно
част от претендираните от ищеца вземания.
Предвид на изложеното молят съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и
да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове срещу
ответниците - В.И. К. и О.И. К.. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД, депозира писмен отговор, в
който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение.
Трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от "Т.С." ЕАД срещу В.И. К. и О.И. К. при условията на разделна
отговорност /по 1/2 част от всяко от претендираните вземания/ обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед заявения петитум на
подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени
предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция, макар че са
събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, същите не водят да
промяна на установената фактическа обстановка по делото. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д.№80073/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, въззиваемият –ищец - „Т.С.” ЕАД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 10.11.2017г. и е постановена на 16.11.2017г. заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В.И. К. и О.И. К. за заплащане при условията на
разделност – по 1/2 част за всеки от тях, от сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК
е подадено от длъжника - О.И. К. възражение, а издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника - В.И. К. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което дължимите от тях
суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в
настоящото производство установителни искове.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани
страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК
на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и
допустимо – в обжалваните части. За да постанови
обжалваното решение, в частта, в която са уважени предявените установителни искове
с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу ответниците - В.И. К. и О.И. К.,
първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на предявените искове,
за стойността на доставена топлинна енергия, са дължими поради проведено
доказване на релевантните за спора факти, а именно, че ответниците в качеството
им на съсобственици на процесния топлоснабден имот се явява потребители,
респ. битови клиенти на
топлинна енергия през съответния период на основание чл.153, ал.1 ЗЕ
и §1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ и между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение за доставка на топлоенергия, като е прието, че
независимо от факта, че ответниците не са единствените съсобственици на
процесния топлоснабден имот не е налице пречка ищецът да претендира от тях
пълния размер на стойността на доставената топлинна енергия, след което
последните имат възможността да предявят регресна претенция срещу останалите
съсобственици до размера на платената част от вземането, съответстваща на
тяхната идеална част от правото на собственост. Така обоснования краен извод,
че всеки от ответниците е легитимиран да отговарят за 1/2 част от претендираните
от ищеца вземания за главница за доставена топлинна енергия е неправилен и незаконосъобразен
и противоречи на материалния закон. На следващо място неправилно се явява и
постановеното решение в частта, в която са уважени предявените акцесорни искове
с правно основание чл.86 от ЗЗД срещу ответниците - В.И. К. и О.И.
К., доколкото обоснованият извод на първоинстанционния съд, че ответниците
са изпаднали в забава за заплащане на претендираната главница некореспондира на
събраните по делото доказателства и е в пълно противоречие на правилното
тълкуване и прилагане на материалния закон. Доводите във въззивната жалба, че
ответниците са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят досежно претендираните
от ищеца вземания за главница за доставена в имота топлинна енергия съобразно
притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот са изцяло основателни и
съответстват на правилното прилагане на материалния закон – ЗС.
Във връзка с твърденията на ищеца
настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка
на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във
връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да
се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата,
както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка
на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. В конкретния случай от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства - договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
05.12.1991г., влязло в сила решение по
гр.дело №4094/1997г. по описа на СРС, Брачно отделение, 89 състав и
удостоверение за наследници №1927/08.06.1999г., издадено от СО район „Люлин“, се установява,
че процесният топлоснабден имот, находящ се гр.София, ж.к. "*****, е бил
придобит от И.Н.К. и неговата съпруга А.Г.К.по
време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, която е била прекратена
с влязло в сила решение за развод и съответно трансформирана в обикновена
дялова съсобственост, при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, респективно ответниците се легитимират
като наследници по закон само на И.Н.К., починал на 20.05.1999г., и на основание наследствено
правоприемство са придобили всеки от тях по 1/4 ид.ч. от имота. По
така изложените съображения следва да се приеме, че всеки от ответниците в качеството му на собственик на 1/4 идеална част
от правото на
собственост върху процесния имот има качеството потребител, като между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия. Изцяло
ирелевантен за възникването на облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия е релевираният във въззивната жалба довод,
че през процесния период въззивниците – ответници - В.И. К. и О.И. К. не са живяли в имота, който факт не ги освобождава от облигационното
отношение с ищеца. Това е така, тъй като от изложените по-горе правни
аргументи се налага извода, че качеството потребител на топлинна енергия е
обвързано с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, предвид на
което отговорността на всеки от ответниците следва да бъде ангажирана в
качеството им на титуляри на правото на собственост върху имота. Следователно ответниците - В.И. К. и О.И.
К.
като притежаващи по 1/4 идеална част от правото на собственост
върху процесния имот за исковия период от време са клиенти на топлинна енергия и са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 от ЗЕ/, предвид на което е налице основание в закона за ангажиране на тяхната
договорна отговорност за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. При предявени от кредитора срещу двама от съсобствениците, в случая срещу
ответниците – всеки от тях притежава 1/4 ид.ч. от правото на собственост, облигационни искове за задължение за
консумативни разноски, свързани с ползването на съсобствения имот, каквито са настоящите установителни искове за задължения за доставена топлинна енергия за битови нужди,
следва да намери приложение разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците отговаря за
задължението към кредитора съразмерно с дяла си в съсобствеността. Следователно
отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана до размера на
притежаваната от всеки от тях идеална част от правото на собственост, т.е.
всеки от тях следва да отговаря до 1/4 част от претендираните от ищеца вземания
за стойността на доставена в имота топлинна енергия. Предявените установителни
искове за главница за доставена в имота топлинна енергия са доказани по
основание.
На следващо място съдът приема,
че по делото е доказан и размера на реално
доставеното количество топлинна енергия в жилището на ответниците, както и размера на начислените и претендирани от
ищцовото дружество суми. От приетото по делото заключение на СТЕ, което е дадено от вещо лице, специалист в областта
топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на
разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на
което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира, се установява, че за исковия период от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.
стойността на доставената в имота топлинна енергия възлиза на сумата от 1139.68
лв.. Предвид
горното съдът намира, че претендираните от ищеца срещу ответниците вземания за
стойността на доставената в имота топлинна енергия са доказани до 1/4 част от
горната сума -1139.68 лв. или до размер от 284.92 лв. за всеки от тях, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 10.11.2017г., до окончателното й изплащане.
С оглед на така обоснования извод досежно частичната основателност на заявените искови претенции за главница за стойността на доставената в имота топлинни енергия следва да се разгледа поддържания във въззивната жалба довод, че неправилно първостепенният съд не е разгледал релевираното от ответниците чрез техния пълномощник възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията, предмет на предявените искове. Така изложения довод въззивният съд намира за неоснователен поради следните съображения:Съгласно чл.133 ГПК крайният срок, до който ответникът може да направи своите възражения срещу иска, включително и възражение, че искът е погасен по давност, е срокът за подаване на отговор на исковата молба, т.е. в едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба. В случая видно от данните по делото се установява, че в депозирания отговор на исковата молба, с който отговор се оспорват предявените искове, не е релевирано правопогасяващо възражение за изтекла давност по отношение на процесните вземанията, предмет на предявените искове. Едва в открито съдебно заседание на 17.12.2018г. ответниците чрез процесуален представител адв.И. правят изрично възражение за изтекла погасителна давност досежно претендираните от ищеца вземания за главница. Изложеното налага приемането на извод, че погасяващото спорното право възражение за погасителна давност, което не е свързано със служебното приложение на закона, е преклудирано. В този смисъл са дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.дело №4/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.4, в което е прието, че възраженията на ответника срещу предявения иск в това число и възраженията за погасителна и придобивна давност се преклудират след изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК. Следователно направеното възражение от ответниците за погасяване по давност на част от процесните вземанията, предмет на предявените искове, е преклудирано, поради което правилно не е обсъдено в мотивите на обжалвания съдебен акт.
С оглед на изложените правни
аргументи въззивният съд счита, че постановеното решение в частта, в която са
уважени предявените
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД като е прието,
че всеки от ответниците
дължи на ищеца сумата от 284.92 лв., която сума се равнява на 1/4 част от
общата стойност на доставената топлинна енергия от 1139.68 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 10.11.2017г., до окончателното й изплащане,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Постановеното решение в частта, в която са
уважени предявените
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД като е прието,
че всеки от ответниците
дължи на ищеца над сумата от 284.92 лв. до размер от 569.84 лв., която сума се
равнява на 1/2 част от общата стойност на доставената топлинна енергия от
1139.68 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 10.11.2017г., до окончателното й изплащане, следва да бъде отменено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване
за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца над сумата от 284.92 лв. до размер от 569.84
лв., която сума се равнява на 1/2 част от общата стойност на доставената топлинна
енергия от 1139.68 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК - 10.11.2017г.,
до окончателното й изплащане.
По предявената претенция за лихви за
забава, съдът намира следното:
По
отношение на задълженията за процесния период са
приложими одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в
сила от 12.03.2014г. Общи условия, като
съгласно чл.33, ал.1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на топлопреносното предприятие. По своята същност
ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет
представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът
на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на
задължението е обвързано с изпращането на покана
от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че
давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им -
арг. чл.114, ал.2 ЗЗД. В настоящия случай при доказателствена тежест за ищеца по делото няма
ангажирани доказателства за датата
на публикуването на интернет страницата на топлопреносното предприятие на месечните дължими от ответниците суми за топлинна енергия, поради което се налага извода, че липсват
доказателства, че ответниците са изпаднали в забава и дължат претендираното
обезщетение за забава върху главницата, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия.
Първостепенният съд като е приел, че по делото са доказани основанията за
ангажиране на отговорността на ответниците относно претендираните от ищеца вземания
за обезщетение за забава върху главницата за стойността на доставената в имота
топлинна енергия и е уважил предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД като е приел, че всеки от ответниците дължи на ищеца по 1/2 част от сумата от 135.00 лв., лихва за забава за периода от 01.11.2014г. до
06.11.2017г., е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено на основание чл.271, ал.1 от ГПК и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъдат отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено,
че всеки от ответниците
дължи на ищеца 1/2 част от сумата от 135.00 лв., лихва за забава за периода от 01.11.2014г. до
06.11.2017г..
По
разноските:
С оглед
изхода на спора следва да се отмени частично решението и в частта на
присъдените в полза на ищеца разноски. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в
полза на ищеца се дължат общо сторени разноски в заповедното и исковото
производство в размер на 330.06 лв., които са изчислени съобразно уважената
част на предявените искове. При това положение съдебното решение следва да се
отмени в частта на присъдените в полза на топлофикационното дружество разноски
над сумата от 330.06 лв. до уважения размер от 738.32 лв. /която сума се
формира като сбор на присъдени разноски за заповедното и исковото производство
– 25.50 лв. + 47.94 лв. + 664.88 лв./. В полза на ответниците на основание
чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъждат разноски, които са направили в исковото
производство, изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове, които
възлизат общо на сумата от 138.23 лв. и доколкото с обжалваното решение е
присъдена в полза на двамата ответници сумата от 8.23 лв., то с настоящия
съдебен акт следва да се присъди още сумата от 130.00 лв., сторени от
ответниците разноски в исковото производство за платено адвокатско
възнаграждение, изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски имат въззивниците – ответници, в
полза на които на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъди сумата от
55.30 лв., сторени разноски във въззивното производство, изчислени съобразно
уважената част на подадената въззивна жалба.
Воден
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №234671 от 04.10.2019г., постановено по
гр.д.№31328/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, В ЧАСТТА, в която са уважени
предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците - В.И. К., с ЕГН **********, и О.И. К., с ЕГН **********,
дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *****, над
сумата от 284.92 лв. /равняваща се на 1/4 част от общата стойност на
доставената топлинна енергия от 1139.68 лв./ до размер от 569.84 лв. /равняваща
се на 1/2 част от общата стойност на доставената топлинна енергия от 1139.68 лв./,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 10.11.2017г., до окончателното изплащане на
задължението; В ЧАСТТА, в която са уважени предявените установителни искове
с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено, че всеки от ответниците - В.И. К., с ЕГН **********, и О.И. К., с
ЕГН **********, дължи
на ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *****,
по 1/2 част от сумата 135.00 лв.,
лихва за забава за периода от 01.11.2014г. до 06.11.2017г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№80073/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, както и В ЧАСТТА, в която са осъдени ответниците - В.И. К., с ЕГН **********,
и О.И. К., с ЕГН **********, да заплатят на ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *****, на правно основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК над сумата от 330.06
лв. до уважения размер от 738.32 лв. /която сума се формира като сбор на
присъдени разноски за заповедното и исковото производство – 25.50 лв. + 47.94
лв. + 664.88 лв./,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***23Б, срещу В.И. К., с ЕГН **********,
и О.И. К., с ЕГН **********,***, кантора №249 /чрез адв.Т.И./; установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от
ответниците - В.И. К., с ЕГН **********, и О.И. К.,
с ЕГН **********, дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *****, над сумата от 284.92 лв. /равняваща се на 1/4 част от
общата стойност на доставената топлинна енергия от 1139.68 лв./ до размер от
569.84 лв. /равняваща се на 1/2 част от общата стойност на доставената топлинна
енергия от 1139.68 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК - 10.11.2017г.,
до окончателното изплащане на задължението; както и установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците - В.И. К., с ЕГН **********,
и О.И. К., с ЕГН **********, дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *****, по 1/2 част от сумата 135.00 лв.,
лихва за забава за периода от 01.11.2014г. до 06.11.2017г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№80073/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №234671 от 04.10.2019г., постановено по
гр.д.№31328/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на В.И. К., с ЕГН **********,
и О.И. К., с ЕГН **********,***, кантора №249 /чрез адв.Т.И./; на
основание чл.78, ал.3 от ГПК общо сумата от 130.00 лв., сторени разноски в
първоинстанционното производство; както и сумата от 55.30 лв., сторени разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./