Р Е Ш Е Н И Е № .......
гр. София, 05.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI-А
въззивен състав, в публичното заседание на десети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА МАРТИНОВА
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при секретаря
Александрина Пашова, като разгледа докладваното от младши съдия Симова в. гр. д. № 3063 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 196 и сл. ГПК /отм./, вр. § 2, ал. 1 ГПК.
С Решение от 26.10.2009 г., постановено
по гр. дело № 1580/2008 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, ГК, 53-ти
състав, е отхвърлена молбата на М.Д.Д. по Закон за защита от домашното насилие,
с която е поискал спрямо бившата му съпруга Й.М. да бъдат постановени следните
мерки за защита: да се задължи Й.М. да се въздържа от извършването на домашно
насилие за срок от една година; да се определи временно местоживеене на М. М.Д.
при молителя; да се задължи ответницата
по молбата да посещава специализирани програми за срок от една година; да бъде
издадена заповед за неотложна защита и да бъде наложена глоба от по 1000 лв. за
всеки от твърдените от него два случая на психически тормоз спрямо него.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивната жалба от молителя М.Д.Д.. Във въззивната жалба са изложени
твърдения за неправилност на атакуваното решение поради постановяването му при
допуснати нарушения на материалния закон. Жалбоподателят счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата не е осъществила
психически тормоз спрямо него, като е преместила тяхното дете М. М.Д. в друго
населено място, а именно в гр. Горна Оряховица, и така му е попречила да
реализира срещи със сина си. Сочи също, че по този начин ответницата е нарушила
режима за лични отношения с детето. Поради гореизложеното моли решението да
бъде отменено, като молбата му по Закон за защита от домашното насилие бъде
уважена.
Въззиваемата страна не е подала отговор
на въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не е спорно обстоятелството,
че с влязло в сила решение от 12.01.2005 г. бракът между молителя – въззивник в
настоящото производство М.Д. и въззиваемата Й.М. е бил прекратен. С това
решение родителските права спрямо роденото от брака и ненавършило пълнолетие
към момента на бракоразводното решение дете М. М.Д. са присъдени на майката,
като е постановен режим на лични отношения на въззивника Д. с детето, а именно
– всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00 до 18.00 часа и 30 дни през
лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
Не се спори по делото също, че след
постановяване на решението за прекратяване на брака синът на страните М. М.Д. е
бил преместен да живее в гр. Горна Оряховица, където са живели и родителите на
въззиваемата. От показанията на свидетелката Г.се установява, че в два от
определените дни за срещи на детето с бащата – на 24.11.2007 г. и на 08.12.2007
г., последният е направил опит да се срещне със сина си, съобразно графика. За
тази цел е посетил адреса, на който е живеело момчето с майка си в гр. София,
но не е открил никого там.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 3, т. 1 ЗЗДН лице,
пострадало от домашно насилие, може да търси защита по реда на този закон от свой
бивш съпруг. В случая ответницата по молбата е бивша съпруга на молителя –
въззивник в настоящото производство, поради което тя попада сред кръга на
лицата, срещу които поначало може да се търси защита по реда на ЗЗДН, което
принципно обуславя нейната материалноправна легитимация по делото. Съдът обаче
намира, че по същество молбата, респективно и въззивната жалба, са
неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство, като за психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Настоящият въззивен състав намира, че
изложените в молбата за защита по ЗЗДН, както и във въззивната жалба обстоятелства
не сочат на признаците на акт на домашно насилие, описани по-горе. Дори да бъде
безспорно установено умишлено възпрепятстването на срещи на родител с детето му
и преместването му в друго населено място именно с тази цел, то това действие представлява
неизпълнение на съдебно решение, постановено по повод режим на лични отношения,
за което е налице специален ред за защита. Такъв ред е този по иницииране на
принудително производство за реализиране на правото на родителя да се среща с
детето, в случай че е налице липса на доброволно изпълнение на постановен от
съда режим на лични контакти от страна на другия родител, който възпрепятства същите.
Отделно от това, по делото не са ангажирани доказателства, които да установят
опити на молителя да се среща със сина си в населеното място, където той е бил
преместен да живее – гр. Горна Оряховица, които да са останали нереализирани
поради възпрепятстване от страна на молителката. Ето защо правилно
първоинстанционният съд е приел, че преместването на детето в друго населено
място не е умишлен акт, чиято насоченост е да попречи на срещите на молителя с
детето му. В допълнение и не на последно място, нормативната цел на Закон за
защита от домашно насилие е защита по реда на този закон да получат лица
действително пострадали от домашно насилие. Предвиденият в него ред не може да
се използва за други цели, включително и за разрешаване на спорове между
родители по повод упражняването на родителски права и спазване на режима на
лични отношения с детето.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че крайният извод на първоинстанционния съд по същество на
делото е правилен, обжалваното първоинстанционно решение е законосъобразно и като
такова следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора разноски се
дължат единствено на въззиваемата страна, но доколкото тя не е поискала такива,
разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Съгласно чл. 17, ал. 2 ЗЗДН държавната
такса не се внася при подаване на жалбата, но доколкото такава вече е внесена
по делото, към момента не следва да бъде определяна и няма основание
въззивникът да се осъжда с решението да я заплати.
На основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН
решението на окръжния съд не подлежи на обжалване.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение от 26.10.2009 г., постановено по гр. дело №
1580/2008 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, ГК, 53-ти състав.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.