№ 4247
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110210280 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „............” ........... срещу Наказателно постановление (НП) №
642543 – F650998 от 21.06.2022г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП - София, с
което на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч)
на Дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
В жалбата се твърди, че информацията от Агенция по вписванията към ЦУ на НАП
била предоставена „със закъснение“ от 3 месеца и 24 дни. Поради това се твърди да е
нарушен и срокът по чл.38, ал.15 от ЗСч. От страна на жалбоподателя се посочва, че
Дружеството не е било търсено и е нарушен чл.40, ал.2 от ЗАНН. В жалбата се посочва, че
нарушението е извършено неволно и че съставлява маловажен случай. Изтъква се, че няма
настъпили щети от деянието. В жалбата се обяснява, че е било подадено заявление, което
можело да се тълкува като заявка от страна на Дружеството – жалбоподател за постигане на
споразумение с наказващия орган, но жалбоподателят не получил отговор по него. Поради
това се иска отмяна на обжалваното Наказателно постановление.
Пред СРС жалбоподателят „............” ........... се представлява от управителя на
Дружеството – Х. И.. В съдебно заседание на 12.10.2022г. той твърди, че поддържа жалбата.
По време на съдебните прения пред СРС управителят на „............” ........... казва, че е искал
предварително споразумение, но такава възможност не му била дадена. Посочва се, че
1
Дружеството – жалбоподател не е имало финансови нарушения или наказания и че не е
ощетен бюджетът. Преповтарят се доводите от жалбата, че било допуснато закъснение от
страна на НАП. Изтъква се, че процесното нарушение не било извършено умишлено.
Управителят на Дружеството – жалбоподател заявява, че е изпуснал срока, тъй като е много
зает, нямал помощници, работил сам във фирмата. Обещава, че повече няма да допуска
такива нарушения.
Въззиваемата страна Заместник директор на ТД на НАП се представлява пред СРС -
10 състав от юрк. Ердир, която в съдебно заседание на 12.10.2022г. заявява, че оспорва
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС тя моли съда да потвърди Наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Посочва, че нарушението е формално,
поради което не влече със себе си конкретен вредоносен резултат. От събраните по делото
доказателства и доказателствени средства се установява според юрк. Ердир по безспорен
начин, че е извършено конкретното нарушение. Относно възраженията на жалбоподателя за
двойните стандарти и за неспазване на преклузивни срокове по Закона за счетоводството,
процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че по никакъв начин не са
били нарушени правилата и сроковете за започване и протичане на административно-
наказателното производство. Пояснява, че релевантен момент, от който може да се образува
законосъобразно административно производство е моментът на установяването на
формалното нарушение. Твърди се, че органите по приходите са го установили в момента, в
който Агенция по вписванията изпраща съответните списъци с лица, които са пропуснали
подаването в срок на годишен финансов отчет. Относно липсата на отговор на Заявление от
28.04.2022г., юрк. Ердир обръща внимание, че то е било входирано няколко дни преди
съставянето на Акта, поради което към онзи момент същото се е явявало без конкретен
предмет на оспорване, тъй като не е имало АУАН и административно - наказателно
производство. Посочва се, че актосъставителят няма задължение или компетентност да
прави преценка или да сключва споразумения съгласно ЗАНН. В случая нарушението е
установено с месеци след преклузивния срок, с повече от половин година закъснение, при
наличие на нетни приходи от продажби 100 198,22 лева, поради което административно -
наказващият орган счел, че следва да се наложи административно наказание, макар и в
минимален размер. В случай, че съдът потвърди Наказателното постановление, юрк. Ердир
иска да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
На 24.02.2022г. от Агенция по вписванията била изпратена информация в Централно
управление /ЦУ/ на НАП за юридическите лица, които не са подали годишен финансов
отчет за 2020г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
в срок до 30.09.2021г., нито декларация по чл.38, ал.9 т.2 от ЗСч. Едно от тези юридически
лица било Дружеството – жалбоподател. Поради това св. А. направила справка в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията
и установила, че в действителност няма подадено заявление за вписване и представяне за
2
обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел на годишния финансов отчет (ГФО) за 2020г. на „............” ............
Поради това до Дружеството била изпратена покана за явяване на представител на „............”
........... в НАП за съставяне на АУАН.
На 28.04.2022г. управителят на „............” ........... подал заявление до Директора на ТД
на НАП София, офис „Подуяне“, с което уведомил, че е подал ГФО за 2020г. на 27.04.2022г.
и е поискал да не бъде наказан.
На 03.05.2022г. св. Костова отново направила отново проверка в Търговския регистър
и установила, че на 27.04.2022г. е било подадено заявление за вписване и представяне за
обявяване на ГФО за 2020г. на „............” ........... в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията. Свидетелката А.К.
констатирала закъснение от 6 месеца и 27 дни, поради което (в присъствието на двама
свидетели на съставянето и връчването на Акта : Б.М.-Ш. и Павлина Антонова) съставила
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F650998/03.05.2022г. срещу
„............“ ........... за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Актът бил съставен пред и връчен
на управителя на „............“ ........... на 03.05.2022г. срещу подпис.
Въз основа на този АУАН и при същата фактология като описаната в него, срещу
„............“ ........... е издадено атакуваното Наказателно постановление № 642543 – F650998 от
21.06.2022г., с което Заместник директорът на ТД на НАП – София, на основание чл.53, вр.
чл.83 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от ЗСч е наложил на „............“ ........... „имуществена санкция“ в
размер на 200 лева (двеста лева) за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Наказателното постановление е връчено на управителя на „............“ ........... на
15.07.2022г., след което е обжалвано с жалба, подадена в ТД на НАП – София, офис
„Подуене“ на дата 20.07.2022г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетелката Костова, като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК – Отчет за приходите и разходите
за 2020г. на „............“ ...........; годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО; извадка от
03.05.2022г. по партидата на „............“ ........... за подадени заявления Г2; Счетоводен баланс
към 31.12.2020г. на „............“ ...........; Заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2020г. на Министъра на
финансите; Заповед № 410.1 от 08.06.2011г. на Изпълнителния Директор на НАП; Заповед
№ 2356 от 03.04.2017г. на Директора на ТД на НАП - София, както и АУАН № F650998 от
03.05.2022г.
Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства се явяват
относими към предмета на спора. Те са обективни и достоверни. Събраният по делото
писмен доказателствен материал е еднопосочен, непротиворечив и информативен. Поради
това съдът го кредитира и го постави в основата на фактическите си изводи, още повече, че
част от писмените доказателства разполагат с доказателствена стойност за посочените в тях
обстоятелства, тъй като изхождат от държавен орган. Така например от приложената по
3
делото Заповед № 2356 от 03.04.2017г. на Директора на ТД на НАП - София се доказва, че
А. е заемала длъжността „старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП – София, офис
„Подуяне“, което я прави „орган по приходите“ по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от Закона за
НАП и на основание чл.78, ал.1 от ЗСч свидетелката Костова се явява компетентна да
съставя АУАН. Въз основа на приложените по делото Заповед № 410.1 от 08.06.2011г. на
Изпълнителния Директор на НАП и т.2 от Заповед № ЗМФ – 644 от 28.08.2020г. на
Министъра на финансите, както и на основание чл.78, ал.2 от ЗСч, се доказва, че Светлана
Славчева Паунова е заемала длъжността Заместник директор на ТД на НАП - София и като
такава е била оправомощена от Министъра на финансите да издава Наказателни
постановления, вкл. и процесното НП. Гореизложеното означава, че АУАН и обжалваното
Наказателно постановление са издадени от компетентни лица.
Останалите писмени доказателства (Отчет за приходите и разходите за 2020г. на
„............“ ..........., Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, извадка от 03.05.2022г. по
партидата на „............“ ........... за подадени заявления Г2, Счетоводен баланс към 31.12.2020г.
на „............“ ........... и АУАН) също следва да се кредитират от съда, тъй като взаимно се
подкрепят и допълват, потвърждават се и от свидетелските показания, а и не са налице
доказателства, които да разколебават посочените в тях факти и обстоятелства.
Показанията на свидетелката Костова са вътрешно непротиворечиви, обективни,
достоверни и се подкрепят от АУАН и другите кредитирани по-горе писмени доказателства.
Поради това СРС им се доверява изцяло.
Въз основа на тези гласни и писмени доказателства СРС – 10 състав установява как е
започнала проверката, какво е установено от справки в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията, както и че Дружеството е било поканено за съставяне на Акт, такъв му е
бил съставен и връчен, като преди съставянето на АУАН на 03.05.2022г. отново е било
проверено дали „............” ........... е публикувало чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел своя ГФО за 2020г. и е установено, че това се е
случило след изпращане на поканата, а именно на 27.04.2022г.
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и НПК, е
еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305,
ал.3, изр.2 от НПК съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и приема за безспорно установена посочената тук
фактическа обстановка.
Приложените на лист 5-7 от делото Възражение срещу АУАН и Заявление с вх. № 06-
53-06-254/28.04.2022г. съдържат становище на Дружеството – жалбоподател, а не
представляват писмено или гласно доказателство. Поради това съдът не ги приема като част
от доказателствената маса, която подлежи на анализ. Единствено във връзка с доводите на
управителя на „............“ ..........., че бил искал „предварително споразумение“, следва да се
посочи, че в Заявление с вх. № 06-53-06-254/28.04.2022г. управителят на Дружеството –
жалбоподател не е направил подобно искане, а единствено е изразил съображения за
4
маловажност на случая и е поискал Дружеството да не се наказва. Поради това СРС приема,
че няма обективни доказателства от страна на Дружеството – нарушител да е било поискано
сключване на споразумение. Липсата на изричен отговор на Заявление с вх. № 06-53-06-
254/28.04.2022г. също не е съществено процесуално нарушение, тъй като със самото
издаване на Наказателното постановление е явно, че наказващият орган не е приел случаят
да е маловажен и като е наложил „имуществена санкция“ на „............“ ........... - не е уважил
искането на нарушителя, обективирано в Заявление с вх. № 06-53-06-254/28.04.2022г.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на
административно - наказателната отговорност на „............“ ........... са спазени сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Изрично в Акта и в Наказателното постановление се цитира писмото на
Агенция по вписванията, което е постъпило в НАП на 24.02.2022г. Считано от тази дата
(като първи възможен момент на извършване на конкретната проверка и установяване на
нарушението и нарушителя - след справка в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията) до датата на съставяне на АУАН (03.05.2022г.) са изминали по-малко от три
месеца. От датата на извършване на нарушението 01.10.2021г. (изводима от заявеното в
Акта и в НП, че законоустановеният срок за подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел на ГФО за 2020г. е до 30.09.2021г.) до датата на
съставянето на Акта (03.05.2022г.) са минали по-малко от осем месеца. Между датата на
съставяне на Акта и датата на издаване на процесното НП са минали по-малко от два
месеца. Поради това съдът счита, че в случая административно – наказващият орган е
спазил преклузивните срокове за съставяне на АУАН и за издаване на Наказателно
постановление, разписани в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Издаването на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по
чл.52 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на НП на
формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Срокът по чл.52,
ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на държавните органи за срочно
упражняване на правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води до
незаконосъобразност на Наказателното постановление.
Според чл.38, ал.13, т.1 от ЗСч Агенцията по вписванията предоставя в електронен
вид на НАП списъци с предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си
финансови отчети за предходната година в сроковете по чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗСч. Тези
списъци следва да се предоставя в срок до 31 октомври на текущата година. В случая от
5
показанията на св. Костова и АУАН се установява, че едва на 24.02.2022г. от Агенция по
вписванията е била изпратена информация в ЦУ на НАП за юридическите лица, които не са
подали ГФО за 2020г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел в срок до 30.09.2021г. Срокът по чл.38, ал.13, т.1 от ЗСч също е
инструктивен и цели дисциплиниране на държавните органи за срочно упражняване на
правомощията им. Поради това, макар да е укоримо допуснатото от Агенция по вписванията
забавяне в предоставянето на списъци на НАП, това забавяне не рефлектира върху
възможността на НАП в последствие да извърши проверка и при констатиране на
нарушение – да санкционира нарушителя. Поради това релевираните в тази насока
аргументи от страна на жалбоподателя не се явяват основателни за отмяна на НП на
формално основание.
Според чл.38, ал.15 от ЗСч в 2-месечен срок от получаване на списъците от
Агенцията по вписванията (списъците по чл.38, ал.13 от ЗСч) НАП следва да предприеме
необходимите мерки за извършване на проверки и установяване на нарушения. В случая по
делото е доказано, че списъците от Агенция по вписванията са били изпратени в ЦУ на НАП
на 24.02.2022г., но не е ясно на коя дата св. Костова е направила първата проверка в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по
вписванията и кога за първи път е установила, че няма подадено заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел на ГФО за 2020г. на „............” ........... и заради това е
изпратила до „............” ........... покана за съставяне на АУАН. От съдържанието на Заявление
с вх. № 06-53-06-254/28.04.2022г. може да се направи извод, че тази първа проверка е
станала преди 21.04.2022г., тъй като на тази дата управителят на Дружеството –
жалбоподател твърди, че е получил по електронната си поща поканата за съставяне на
АУАН. Считано от датата на получаване на информацията по чл.38, ал.13 от ЗСч от Агенция
по вписванията в НАП (24.02.2022г.) до датата на получаване на поканата за съставяне на
АУАН (21.04.2022г.) не е изтекъл предвиденият в чл.38, ал.15 от ЗСч срок от 2 месеца за
предприемане на действия за извършване на проверка и установяване на нарушение. Във
връзка с доводите на Дружеството – жалбоподател следва да се обърне внимание не само
върху това, че срокът по чл.38, ал.15 от ЗСч е инструктивен, но и върху това, че този срок не
е за съставяне на АУАН, а за предприемане на действия за извършване на проверка и
установяване на нарушение. Поради това и този довод на жалбоподателя не се приема за
основателен от съдебния състав.
Лицата, съставили, респ. издали АУАН и НП са компетентни за това - съгласно
приложените по делото и цитирани по-горе Заповеди, чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП и чл.78, ал.1 и
ал.2 от ЗСч.
В случая при съставянето на Акта са били спазени и изискванията на чл.40, ал.1 и
ал.3, чл.43, ал.1 и ал.5 и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Изрично в АУАН е посочено, че на основание
чл.43, ал.5 от ЗАНН жалбоподателят има право в 14-дневен срок да отправи предложение до
наказващия орган за сключване на споразумение. Такова предложение не се установява нито
6
във Възражението срещу АУАН, нито в друг документ, изхождащ от „............” ..........., да е
било реално направено.
В хода на служебната проверка, извършена от съда, се установи, че е налице
съответствие между цифровото и словесното описание на нарушението в Акта и в
Наказателното постановление. Нарушението е подробно и разбираемо описано. Не е налице
неяснота във фактологията на административно – наказателното обвинение. При
съставянето на АУАН и издаването на Наказателното постановление са спазени всички
законово установени реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Доколкото съдът не установи в хода на административно – наказателното
производство при съставянето на АУАН и при издаването на Наказателното постановление
да са допуснати съществени процесуални нарушения, СРС – 10 състав прие, че следва да
разгледа спорът по същество.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че през 2020г. Дружеството-жалбоподател е осъществявало дейност, но е подало
едва на 27.04.2022г. (след получаване на покана от НАП за съставяне на АУАН) заявление
за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел на ГФО за 2020 година.
Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч всички търговци по смисъла на Търговския
закон (ТЗ) публикуват ГФО, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
VII, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган
– чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър – в срок до
30 септември следващата година. Само през 2020г. (съгласно §33 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. - ДВ, бр. 28/2020г.) сроковете по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч са били
удължени до 30.09.2020г. Доколкото в случая става въпрос за ГФО за 2020г. на „............“
..........., то срокът за изпълнение на задължението на това Дружество /като търговец по
смисъла на ТЗ/ е до 30.09.2021г. Доказателствата сочат, че заявяването за вписване и
представянето за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър на ГФО за
2020г. на „............“ ........... е станало на 27.04.2022г., т.е. след срока по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч
- до 30.09.2021г. Това означава, че Дружеството – жалбоподател доказано не е изпълнило
задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., тъй като ГФО на „............“ ........... за 2020 година
не е бил заявен за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър при Агенция
по вписванията до 27.04.2022г., което се явява закъснение от 6 месеца и 27 дни след
изтичане на законоустановения срок - 30.09.2021г.
Гореизложеното означава, че нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч е реализирано от
обективна страна. От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на
юридическите лица (каквото е „............“ ...........) е обективна и безвиновна.
За съставомерността на конкретното нарушение е важно дали и кога ГФО за 2020г. на
„............“ ........... е заявен за вписване и е представен за обявяване в Търговския регистър при
7
Агенцията по вписванията, респ. дали това е станало преди или след 30.09.2021г. Без
значение за съставомерността на деянието е дали управителят на Дружеството –
жалбоподател има помощници или работи сам, както и поради какви причини е изпуснат
срокът по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Без значение за съставомерността на деянието е и дали е
ощетена държавата, дали има настъпили вреди за фиска. Нарушението е формално – с
незаявяването за вписване и непредставянето за обявяване в Агенцията по вписванията –
Търговски регистър на ГФО за 2020г. до 30.09.2021г. нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч
е довършено. Ирелевантно е дали са настъпили или не обществено – опасни последици и
какви, респ. дали има или няма ощетяване на държавния бюджет.
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗСч който е задължен и не публикува финансов отчет в
сроковете по чл.38 от ЗСч се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието
се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лева. Съгласно чл.74, ал.2 от ЗСч при повторно нарушение наказанието е в
двоен размер спрямо размера, предвиден в чл.74, ал.1 от ЗСч.
В случая не се твърди нарушението да е извършено при условията на повторност по
смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗСч, нито има данни за влязло в сила НП, с което да е било
наложено наказание за същия вид нарушение на „............“ ............ Административно -
наказващият орган правилно е приел, че наказанието на „............” ........... следва да бъде
определено при условията на чл.74, ал.1 от ЗСч. В случая е допуснато закъснение над 6
месеца и това според съда е отегчаващо отговорността обстоятелство. Смекчаващо
отговорността обстоятелство е това, че все пак, макар и със закъснение, Дружеството -
жалбоподател е заявило за вписване и е представило за обявяване в Агенцията по
вписванията – Търговски регистър своя ГФО за 2020г., макар и след като е получило покана
за съставяне на АУАН.
С оглед на съотношението на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и тяхната относителна тежест, настоящият съдебен състав счита, че на
Дружеството – жалбоподател следва да бъде наложена имуществена санкция по чл.74, ал.1
от ЗСч към минималния размер, предвиден в закона, т.е. „имуществена санкция“ в размер
на 200 лева.
Доколкото с обжалваното Наказателно постановление на „............” ........... е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 200 лева, СРС следва да потвърди размера на
наказанието, определено от административно – наказващия орган с обжалваното
Наказателно постановление.
В случая не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като допуснатата забава
е с повече от 6 месеца, а и Дружеството е подало ГФО за 2020г. едва след като е било
поканено да се яви негов представител за съставяне на АУАН. В конкретния случай не са
налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Нарушението е формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч. Като цяло казусът не представлява отклонение, а по-скоро е типична
8
проявна форма на нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Поради всичко това настоящият
съдебен състав не счита, че е налице маловажен случай и не следва да прилага чл.28 от
ЗАНН.
Водим от изложените до тук съображения настоящият съдебен състав реши, че
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди, а жалбата на „............“
........... следва да се остави без уважение, тъй като се явява неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто
орган е издал процесното НП (т.е. НАП) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и по време на съдебните
прения пред СРС – 10 състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на НАП следва да се присъди възнаграждение в размер,
определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН, каквото е настоящото, може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по делото е имало
само едно открито съдебно заседание пред СРС – 10 състав с участието на юрк. Ердир. В
рамките на производството пред СРС – 10 състав юрк. Ердир е проявила процесуални
усилия да защити тезата си. Поради това, но и доколкото самият правен спор не се
отличават с фактическа и правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер над минималния и под средния,
предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 100 (сто) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 642543 – F650998 от
21.06.2022г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – София, с което на основание
чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството за нарушение на чл.38,
ал.1, т.1 от Закона за счетоводството на „............” ........... е наложена „имуществена санкция“
в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА „............“ ........... с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. София, ул. „Баба Вида“ блок 140, вх.Г, ет.8, ап.96, с управител и едноличен собственик
на капитала Х. М. И., да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 100
(сто) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
9
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10