Решение по дело №6991/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2922
Дата: 26 октомври 2022 г. (в сила от 26 октомври 2022 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20211100506991
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2922
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100506991 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20081176 от 30.03.2021 г., постановено по гр. д. № 57209/2020 г, по
описа на СРС, 177-ми състав, е отхвърлен предявения от ЗД „Е.“ АД срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 415,63
лева, представляващо заплатено от ищеца обезщетение за предоставен заместващ автомобил
Опел Корса на Е.А. ЕООД, вследствие на настъпило на 30.12.2019 г., в района на гр. София,
пътно- транспортно произшествие между л.а. Мерцедес, модел Ц220 ЦДИ с per. № ***** и
л.а. Мазда ЦХ 3 с per. № ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество сумата от 150,00 лв., представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца ЗД „Е.“ АД,
чрез пълномощника си – юрк. К.А., с надлежно учредена представителна власт по делото, с
оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че по делото е
установено правото му на регрес за направените разходи за предоставения по силата на
имуществена застраховка Каско заместващ автомобил, тъй като е налице пряка причинно-
следствена връзка между установените разходи за заместващ автомобил и процесното ПТП.
1
Позовава се на теорията на еквивалентността и адекватността. Изтъква, че същите попадат в
обхвата на чл. 493 КЗ, поради което и ответното дружество отговаряло за извършването им.
Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск, както и да присъди
направените по делото разноски.
Въззиваемият – ответник ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, в законоустановения срок, чрез
пълномощника си – юриск.Георгиев е депозирал отговор на ВЖ, с който оспорва същата по
подробно изложените съображения, като счита изводите на районния съд за правилни и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази оплакванията на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба
оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира
следното:
Страните не спорят, че на 30.12.2019 г., в района на гр. София, е настъпило пътно-
транспортно произшествие, причинено от водача на МПС Мерцедес, модел Ц220 ЦДИ с per.
№ *****, застрахован по застраховка Гражданска отговорност в ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
вследствие на което са нанесени вреди на МПС Мазда ЦХ 3 с per. № ****, собственост на
„Е.А.“ ЕАД, застраховано по застраховка Каско в ЗД „Е.“ АД, както и че средствата за
отстраняване на вредите по застрахования автомобил възлизат на 1905,41 лева, която сума е
и била заплатена от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД на ЗД „Е.“ АД. Ето защо настоящият състав на съда
приема, че със заплащането на застрахователно обезщетение за отремонтиране на щетите по
Мазда ЦХ 3 с per. № **** ответното дружество извънсъдебно е признало, че са налице
всички предпоставки за ангажиране на регресната му отговорност.
По отношение на процесната сума от 415,63 лева, която ищецът твърди, че е заплатил
на Е.А. ЕООД за предоставен на застрахования по имуществената застраховка заместващ
2
автомобил Опел Корса, следва да се отбележи, че по делото са представени Общи условия за
застраховка „Каско на МПС“ на ЗД „Е.“ АД, в сила от 26.03.2018 г., които са действали към
момента на сключване на застраховката Каско, обективирана в застрахователна полица №
00500100330984 от 16.10.2019 г. От представената от ищеца застрахователната полица, се
установява, че покритите рискове по силата на застрахователния договор попадат в
приложното поле на клауза „А“ от раздел III на общите условия – пълно каско. Към
застрахователната полица е представен и добавък № 1,като съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2, пр. 1 от
посочените по-горе Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, неразделна част от всеки
застрахователен договор са застрахователната полица, общите условия, както и добавъците
към застрахователната полица. По силата на посочения добавък № 1 от от 16.10.2019 г.
спрямо застрахователния договор се прилага „клауза Е+“ – „Заместващ автомобил“, която е
част от общите условия на „ЗД Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“. Съгласно пък чл. 3,
ал. 2 от „Клауза Е+“, същата се прилага съвместно с „Клауза А“ от общите условия на „ЗД
Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“. „Клауза Е+“ е одобрена с решение на УС на „ЗД Е.“
АД от 9.01.2017 г. и представлява неразделна част от общите условия на „ЗД Е.“ АД за
застраховка „Каско на МПС“. Същата е в сила от 9.01.2017 г. и съгласно същата
застрахователят по застраховката „Каско на МПС“ предоставя на застрахования услугата
„Заместващ автомобил“ в случай на настъпване на застрахователно събитие и при наличие
на следните условия, посочени в чл. 2, ал. 1 от въпросната клауза: 1. застрахователното
събитие е покрито от общите условия на застрахователя; 2. собственик е физическо или
юридическо лице; 3. застрахованото МПС има право на доверен сервиз; 4. документи, които
доказват обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие, са протокол за ПТП или
двустранен констативен протокол за ПТП; 5. отстраняване на щетата, по преценка на
доверения сервиз, ще отнеме повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на
автомобила в сервиза за извършване на ремонта; 6. не представлява тотална щета по
смисъла на общите условия на застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя; 7. всички
застрахователни премии по застраховка „Каско на МПС“ са изплатени от застрахования в
пълен размер.
Предоставянето на тази услуга, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от „Клауза Е+“, се извършва
след изрично писмено искане на застрахования. Заместващият автомобил се предоставя от
определено от застрахователя дружество, предлагащо услугите „рент-а-кар“, и заплащане в
негова полза на депозит от страна на застрахования. Застрахователят изплаща стойността на
наемната цена на заместващия автомобил, съгласно подписан между
дружествотонаемодател и застрахования договор. Застрахователят предоставя заместващия
автомобил с издаването на възлагателно писмо за заместващ автомобил само за периода от
приемането на увредения лек автомобил в указания доверен сервиз до деня на приключване
на ремонта. За приемането и предаването на автомобила за ремонт се изготвят изрични
протоколи между застрахования и посочения доверен сервиз.
Като доказателство по делото е прието възлагателно писмо за заместващ автомобил
от 03.01.2020 г. до „Стар моторс“ ЕООД, като въз основа на същото е сключен договор за
3
наем на заместващ автомобил между увреденото лице и юридическото лице, предоставящо
услугата „рент-а-кар“. Обстоятелствата, че застрахователят е възложил на доверен сервиз по
силата на „Клауза Е+“ от общите условия за застраховка „Каско на МПС“ предоставянето
на заместващ автомобил и че същият е предоставен на увреденото лице не са спорни между
страните.
Отговорността на ответника в случая се основава на института на суброгацията и
произтича пряко от закона – чл. 411 КЗ, постановяващ, че в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като
застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност", какъвто е и конкретният случай.
По отношение отговорността на застрахователя по застраховка "ГО", условията на
договора между застрахователя по имуществената застраховка и увредения, са
неприложими, същите са му непротивопоставими и не го обвързват, доколкото той не е
страна по този договор – срв. чл. 20, ал. 1 и чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, тъй като отговорността на
застрахователя по застраховка "ГО", по отношение на увредения и на неговия застраховател
по имуществената застраховка, произтича от закона.
Съществуващото правоотношение между застрахователя по застраховка "ГО" и
застрахованото при него по застраховката "ГО" лице – причинител на вредите обаче, е друго
правоотношение - това по сключения между тях договор за застраховка "ГО", и в
отношенията между тези лица действат уговорките, и приложимата към тях съществуваща
нормативна уредба, и съобразно тях застрахователят по застраховка "ГО" отговаря пред
увредения като деликвента – пряк причинител, и за всичко, за което последният отговаря. В
този смисъл отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност е
ограничена от една страна от заплатено от застрахователя по имуществената застраховка
застрахователно обезщетение, а от друга страна, от това за което деленквентът /виновния
водач/ отговаря по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В този ред на мисли настоящият въззивен състав приема, че ответникът –
застраховател по застраховка "ГО" на причинителя на вредата би отговарял към увредения
до размера, до който отговаря и самият причинител, т.е. до онзи размер на застрахователно
обезщетение, онази сума пари, която се съизмерява с действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието - чл. 386, ал. 2, предл. 1 КЗ, представляваща стойността на
ремонта на увредения автомобил по действащите към датата на ПТП, средни пазарни цени,
увеличена с признатите по силата на закона ликвидационния разходи. Или самото ПТП не е
необходимото и достатъчно условие за извършване на разхода за наем на заместващ
автомобил, нито е типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане. Нещо
повече, съгласно посочения добавък № 1 от от 16.10.2019 г., касаещ „клауза Е+“ –
„Заместващ автомобил“, предоставянето на заместващ автомобил е по преценка на
4
доверения сервиз, когато ремонтът би е отнел повече от 5 работни дни, считано от датата на
приемане на автомобила в сервиз за извършване на ремонта, като тази договорка няма как
да обвърже застрахователя по ГО, доколкото същият не е страна по това правоотношение,
поради което и причинно-следствената връзка на разходите за заместващ автомобил и
процесното ПТП не е пряка и непосредствена последица от обективното естеството на
причинените щети, а е свързано с организацията на работата в сервиза, извършил ремонта.
В заключение следва да се отбележи, че предоставянето на заместващ автомобил на
увреденото лице е допълнителна услуга, предлагана от застрахователя ищец, която обаче не
обезщетява вреди от настъпилото застрахователно събитие, а се предлага само при наличие
на посочените от застрахователя условия, като по този начин от обхвата на клаузата се
изключва част от застрахователната общност, съставена от всички застраховани по
застраховка „Каско на МПС“ – „Пълно каско“. Отделно от това следва да се посочи, че от
обхвата на обсъжданата клауза е изключено и правото на увредените лица да получат
парична сума като обезщетение за първите пет дни от периода, през който са търпели вреди,
поради което и същата не представлява уговорено в договора застрахователно обезщетение
по смисъла на КЗ.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и с оглед
обстоятелството, че правните изводи на двете съдебни инстанции се съвпадат, то
обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. с чл.
273 ГПК в полза на въззиваемия –ответник следва да се присъди сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20081176 от 30.03.2021 г., постановено по гр. д. №
57209/2020 г, по описа на СРС, 177-ми състав.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, да заплати на ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ТПК сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6