Решение по дело №2304/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1670
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20195220102304
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик, 17.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на пети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №2304/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

След частично прекратяване на производството поради постигната съдебна спогодба по главното искане по чл.127а, ал.2 СК, предмет на делото е останал насрещният иск по чл.59, ал.9 СК за промяна на режима за лични отношения с детето.

В насрещната искова молба бащата З.А.А. твърди, че с оглед предоставената възможност на детето А. З. а. да пътува и да пребивава продължително време в Г., придружавано от майката Е.Н.Н., то се налага промяна в режима за личните му контакти с детето, определен с решението за развод от 10.07.2012г. по гр. д. №1645/2012г. на РС – Пазарджик. Иска от съда да постанови решение, с което да измени действащия режима за лични контакти с детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00ч. в събота до 20.00ч. в неделя, както и един месец през годината, който занапред да предвижда възможност бащата да общува с детето в Република България всяка година през целия месец юли или август, както и по време на Коледните или Великденските празници през една година. Претендира и заплащането на съдебни разноски.

Майката Е.Н.Н. не оспорва искането за промяна на режима за лични контакти между бащата и детето, но е против новият режим да включва възможност детето да преспива в дома на бащата. Основава възражението на факта, че между двамата е настъпило родителско отчуждение. Претендира разноски.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.59, ал.9 СК, постановените от съда мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата могат да се изменят при промяна на обстоятелствата по молба на единия от родителите, на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно.

Установява се от представеното решение за развод от 10.07.2012г. по гр. д. №1645/2012г. на РС – Пазарджик, че бракът между страните е прекратен, а упражняването на родителските права по отношение на детето А. З. а. е предоставено на майката Е.Н.Н.. На бащата З.А.А. е определен режим за лични отношения с детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00ч. в събота до 20.00ч. в неделя, както и един месец през годината, когато майката не е в платен годишен отпуск. Местоживеенето на детето е при майката в гр.в., а бащата е с постоянен адрес ***.

В съдебно заседание по настоящото дело на 05.12.2019г. бащата З.А. е дал съгласие по чл.127а, ал.1 ГПК детето да пътува до Г. безсрочно и без ограничение в броя на пътуванията, придружавано само от майката или от упълномощено от нея лице. Съгласието е било поискано от майката по съображения, че тя възнамерява да се установи трайно да живее в Г. и да вземе детето със себе си, за да продължи то там своето образование. В писмения отговор бащата не се е противопоставил на това искане, считайки го в интерес на детето.

С оглед изразеното съгласие на родителите и заявените от майката намерения може да се предположи с голяма вероятност, че в бъдеще детето ще пребивава преимуществено в Г. в рамките на учебната година. Това представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.59, ал.9 СК, което прави неприложим действащия режим за лични отношения с бащата, поне в частта за ежемесечните срещи с детето. Това налага промяната на режима, за да се нагласи той към факта на продължително отсъствие на детето от страната.

И по действащия режим бащата има правото да прекарва с детето по един месец годишно, поради което в тази част е необходимо само да се определи този месец така, че да съвпадне с времето, през което детето е в лятна ваканция. По този начин неговото завръщане в страната няма да доведе до продължително отсъствие от училище.

Съдът намира за справедливо искането на бащата да се заменят ежемесечните срещи с детето, които биха се оказали невъзможни докато то се намира в Г., със срещи по време на Коледната или Великденската ваканция, когато детето би могло да пътува до България без това да се отрази неблагоприятно на образованието му.

Съдът намира за неоснователно възражението на майката срещу определянето на режим за лични контакти, при който детето да преспива в дома на бащата. На първо място, и по сега действащия режим такава възможност съществува, но от страна на майката не е постъпило искане за изменяването му поради настъпило родителско отчуждение. Нещо повече, за наличието на такова отчуждение не са представени доказателства. Същото се твърди единствено от майката, но не се признава от бащата. В представения социален доклад лаконично се отбелязва, че връзката между баща и дете е прекъсната, без да се излагат причините за това. Като такава причина чисто обективно може да се изтъкне отдалечеността на населените места, в които живеят родителите, което затруднява честите срещи между бащата и детето, дори при хипотетично желание от негова страна.

Съдът счита, че режимът за лични отношения трябва да гарантира възможността на другия родител да общува с детето по начин, който да изключи настъпването на отчуждение, а не да го задълбочава. Самото отчуждение не е основание за допълнително ограничаване на времето за лични срещи с детето, нито е пречка то да преспива в дома на другия родител, разбира се с негово желание. Данните по делото за личността на бащата не налагат извод, че той би заставил на сила детето да преспива при него.

 Ако се приеме вариант, при който бащата ще има право на срещи с детето по един месец през лятната ваканция, без то да преспива в дома му, това би създало трудно преодолими пречки за провеждането на ежедневни срещи в рамките на един месец, като се има предвид отдалечеността на населените места, в които живеят двамата.

 От друга страна, ако се ограничи броят на дните, през които да се осъществяват срещите, това би силно намалило общото време за лични отношения. 

            Затова съдът счита, че занапред личните отношения между бащата и детето следва да се осъществяват ежегодно по един месец през лятната ваканция на детето, по време на зимната ваканция през четни години и по време на пролетната ваканция през нечетни години. По този начин следва да се допусне изменението, т.е. както е поискано от бащата.

      С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 на майката Е.Н.Н. следва да заплати на бащата З.А.А. направените съдебни разноски по насрещния иск в размер на 25лв.  държавна такса и 150лв. - половината от заплатеното адвокатско възнаграждение по делото.  

      По изложените съображения съдът

      

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

   ПО ИСКА на З.А.А. с ЕГН ********** *** против Е.Н.Н. с ЕГН ********** от гр.в. ИЗМЕНЯВА режим на лични отношения между бащата З.А.А. и детето А. З. а. с ЕГН **********, определен с решението за развод от 10.07.2012г. по гр. д. №1645/2012г. на РС – Пазарджик, като занапред бащата ще има правото да вижда и да взима детето при себе си всяка година по един месец през лятната ваканция на детето, през четни години по време на зимната ваканция и през нечетни години по време на пролетната ваканция.

              ОСЪЖДА Е.Н.Н. с ЕГН ********** да заплати на З.А.А. с ЕГН ********** съдебни разноските по делото в размер на 175лв.

   Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: