ОПРЕДЕЛЕНИЕ №………
град Ловеч, ………2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на тридесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
1. В. АНАСТАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното
от съдия АНАСТАСОВ,
В. гр. д № 592 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази :
Подадена е жалба от А.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. В.К. от АК - Благоевград, адрес ***, срещу Постановление № 755/09.09.2020
г. на ЧСИ Румен Димитров, peг. № 880 с Район на действие - Окръжен съд Ловеч по
изп. дело № 20208800400385, с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното дело.
Твърди, че с наложен запор върху банкова сметка М. е узнала
за изпълнителни действия от ЧСИ, като това се извършва без да е получила покана за доброволно изпълнение по
горепосоченото изп. дело, нито да е направено уведомление за насрочено
принудително изпълнение на задължение към „Кредит инкасо инвестмънт“ ЕАД -
София. Излага, че спрямо посоченото дружество жалбоподателката няма никакви
облигационни отношения и не биха могли да възникнат никакви задължения. Твърди,
че от представените документи по делото е видно, че доверителката му не е
уведомявана за каквото и да е прехвърляне на задължение по Изпълнителен лист от
6.3.2012 г., издаден от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI - 12
състав по т. д. № 1245 / 2012 г.. в полза на „Профи кредит България" ЕООД
- София.
Изтъква, че от отбелязването на изпълнителния лист на
гърба, обаче, се установява, че с Постановление от 12.4.2018 г. е прекратено
изпълнителното производство по същото задължение от ЧСИ Росица Апостолова, като
последното изпълнително действие е извършено на 14.5.2014 година.
Излага, че с Постановление № 755 от 9.9.2020 г. ЧСИ
Румен Димитров отказва да прекрати изп. дело № 20208800400385, съгласно
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Счита, че в настоящия
случай този период е настъпил, считано от последното изпълнително действие на
14.5.2014 г., като е изминал и по-голям период от посочения в закона преди
образуване на изпълнителното дело с молба от 26.6.2020 година.
Предлага на съда да приеме за установено, че А.И.М. не
дължи сумите : 5677 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на
постановяване на арбитражното решение, сумата от 90 лв. разноски по
арбитражното производство, както и сумата от 50 лв. за заплатена държавна
такса, а така също и сумата от 477,11 лв. за юрисконсулско възнаграждание
(съгласно Изпълнителен лист от 6.3.2012 г.), както и начислените от ЧСИ Румен
Димитров по настоящето изпълнително дело суми в размер на 781,67 лв. присъдени
разноски, 150 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такси и разноски в
размер на 1 068,06 лв. по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. Предлага на
настоящата инстанция да установи, че задължението по Изпълнителен лист от
6.3.2012 г., издаден от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI - 12
състав по т. д. № 1245 / 2012 г., в полза на „Профи кредит България" ЕООД
- София, по който е образувано изпълнителното дело с № 20208800400385, не
подлежи на изпълнение, тъй като претендиралото вземане е погасено. Претендира
сторените по делото разноски.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК са подадени писмени
възражения от взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, чрез
пълномощника Зорница Николова Димитрова - Прокурист, упълномощена от Ярослав
Йежи Орликовски и Бастиян Рингхард чрез пълномощника си юрисконсулт К.К.Т.,
преупълномощена от Зорница Николова Димитрова, съгласно нотариално заверено
пълномощно с peг. № 12571/2017 г. от 01.12.2017 г. на нотариус Ивайло Иванов с peг. № 384 на
НК, с район на действие Софийски районен съд. Заявява становище, че жалбата се
явява процесуална недопустима и неоснователна, сочи аргументи в тази връзка.
Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция,
като в тази връзка прилага списък на разноските, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с
чл.37 от ЗПП.
Писмени мотиви по обжалваните действия на основание
чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ Румен Димитров, който счита, че действията му
са законосъобразни.
Съдът, като съобрази постъпилата жалба и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното :
Жалбата се явява процесуално недопустима, тъй като жалбоподателката моли
съда да постанови съдебен акт, с който да бъде прието за установено, че
вземането, обективирано в изпълнителен лист от 06.03.2012 по т.д № 1245/2012 на СГС не подлежи на
изпълнение, тъй като същото било погасено по давност.
Въпросът за изтекла погасителна давност не попада в
обхвата на чл.435, ал.2 от ГПК и не може да обоснове допустимост на подадената
жалба. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва
: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо; отнемането на движимата вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485;
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470,
както и в случаите по чл.486, ал.2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение и постановлението за
разноски. Обжалваното от длъжника действие не попада в хипотезата на чл.435,
ал.2 от ГПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като
недопустима, а производството по делото да се прекрати, тъй като длъжникът може
да обжалва само изрично посочените в закона действия на съдебния изпълнител.
В правната теория и съдебната практика, създадени по
отменения ГПК, се е приемало, че длъжникът може да направи възражение за
погасителна давност, както пред съда, така и пред съдебния изпълнител. В
действащия ГПК обаче не се предвижда възможност съдебният изпълнител да се
произнася по материалноправни възражения, включително и възражението за
погасителна давност. Ето защо, единствената възможност на длъжника, който се
позовава на погасителна давност, е да се защитава чрез иск по реда на чл.439 от ГПК.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във
вр. с чл.37 от ЗПП, длъжникът А.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, следва да
бъде осъден да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
в размер на 350 /триста и петдесет/ лева -
представляващи разноски сторени от взискателя за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.К. от АК - Благоевград, адрес ***, срещу
Постановление № 755/09. 09.2020 г. на ЧСИ Румен Димитров, peг. № 880 с Район на
действие - Окръжен съд Ловеч по изп. дело № 20208800400385, с което е постановен
отказ за прекратяване на изпълнителното дело, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.д № 592/2019 г. по описа на
Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева -
представляващи разноски сторени от взискателя за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
получаване на съобщение до страните, че е изготвено пред Апелативен съд гр.
Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.