Р
Е Ш Е Н И Е
№
05.08.2020
г., гр. Велинград,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велинград, на тринадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Донка Табакова,
като разгледа докладваното от съдия Пенчева
наказателно административен характер дело № 405 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Й.Г.Н. против
Наказателно постановление № 19-0367-001262 от 12.09.2019 г. на Началника на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя на осн. чл. 174, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП, са наложени административни
наказания глоба в размер на 2 000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн.
Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 12 точки.
Релевират се доводи за допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се иска неговата
отмяна. Твърди, че на посочената дата и място не е
управлявал моторното превозно средство, поради което не е субект на
нарушението, в което е обвинен.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез адв. Узунов-АК Пазарджик, поддържа жалбата. В писмена защита излага
пространни съображения в подкрепа на становището за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, в
писмено становище, счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена в срок/препис от
обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 20.09.2019
г., а жалбата е подадена на 26.09.2019г. по пощата/ от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото
писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
На 25.08.2019 г.q в 21,20 часа, служителите на РУ
Велинград към участък Ракитово Б.П. и Т.К. получили сигнал от ОДЧ, за водач на лек
автомобил с рег. № СА 0032 РР, който вероятно е употребил алкохол. Според
информацията по сигнала, водачът се намирал в центъра на с. Дорково, в
ресторант „Докрос“. Пристигнали на
посоченото място за извършване на проверка. Близо до заведението, на място
представляващо уширение на пътното платно, което се ползвало за паркинг, видели
паркиран автомобил марка БМВ с посочения регистрационен номер и изчакали, за да
установят водача. След известно време водачът се появил, запалил автомобила,
извършил маневра, за да излезе от реда на паркираните превозни средства, като
се придвижил назад, след което потеглил
напред, за да напуснe мястото, където паркирал. Бил спрян със светлинен
и звуков сигнал от служителите П. и К., които извикали служителите от РУ
Велинград актосъставителят мл. автоконтрольор Т.Г. и свидетеля В.С., за да
извършат проверка по съответния ред за наличие на концентрация на алкохол в
кръвта на водача, както и за други нарушения. При извършване на проверката била
установена самоличността на водача, а именно жалбоподателят Й.Г.Н.. Същият
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство алкотест дрегер за установяване
употребата на алкохол в кръвта, за което му бил съставен АУАН № 14726 от
25.08.2019г. Н. отказал да подпише акта за установяване на нарушението и да го
получи. Отказал да подпише и получи издадения талон за изследване № 0059303,
съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или
употребата на наркотични вещества или техни аналози на Министъра на здравеопазването и Министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието / обн. ДВ бр. 61 от
28 07 2017г. в сила от 28.09.2017г./. По отношение на жалбоподателя е
предприето налагане на ПАМ със Заповед № 19-0367-000156 от 26.08.2019 г. на
Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на осн. чл. 171, т.1, б.“Б“ ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление.
За обстоятелства, че на посочената дата Й.Г.Н. е
управлявал моторно превозно средство и е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта съдът кредитира показанията на служителите на РУ
Велинград, които са последователни, логични и непротиворечиви, дадени от
позицията на незаинтересовани от изхода на спора лица.
Същите
кореспондират с представените по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката
Александра Никова, предвид близката й родствена връзка с жалбоподателя и
възможната нейна заинтересованост от изхода на спора и поради противоречието им
в отделните части. Първоначално свидетелката заявява, че брат й е отишъл до
колата, отворил я е и в този момент са дошли полицейските служители, а след
това, че са пристигнали след като вече Н. е седнал на шофьорското място, което
прави недостоверни показанията й за релевантните факти. Никова свидетелства, че
не е виждала жалбоподателя да управлява паркирания автомобил, но показанията й
не опровергават показанията на полицейските органи П. и К. в обратна насока, поради, обстоятелство, че както самата тя посочва, не
е напускала мястото, на което е седяла в заведението, а и не твърди вниманието
й цялото време да е било ангажирано да наблюдава действията на брат си. По тези
причини е възможно и логично да не е
възприела извършеното нарушение, което обаче не изключва извършването му, след
като за него са събрани други доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актът за установяване на
административно нарушение № 14726/25.08.2019 г.
и Наказателно постановление № 19-0367-001262 от 12.09.2019 г. са
съставени от компетентни органи съгл. т.1.4. и т. 2.8. Заповед № 8121з-515/
14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал.1, т. 1 ЗДВ и чл.
189 ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В производството не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Налице е описание по идентичен начин в АУАН и
в обжалваното наказателно постановление на обективните обстоятелства от състава
на нарушението, в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е
обвинен и да организира защитата си. Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната
законова разпоредба. Посочено времето и мястото на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
Спазена и процедурата по предявяване и
връчване на акта за установяване на нарушението. Установи се от показанията на
свидетелите Г. и С., че Н. е запознат със съдържанието на акта, но е отказал да
го подпише и получи, което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля С..
Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне
от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише. Ал.2 на разпоредбата, урежда
хипотезата на отказ да бъде подписан съставения и предявен по реда на ал.1
АУАН, като изисква отказът да бъде удостоверен с подписа на един свидетел.
В
конкретния случай АУАН е бил предявен при хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗАНН. С
отказа да бъде подписан АУАН нарушителят заявява изричното си нежелание да се
запознава със съдържанието му. Точно поради това, законодателят, като гаранция
за законосъобразно предявяване на акта при хипотезата на отказ, изисква този
факт да бъде удостоверен с подписа на един свидетел, което е било
сторено. Безспорно чл.43, ал.5 ЗАНН задължава актосъставителя да връчи на
нарушителя препис от акта. Връчването на препис от акта е действие, различно от
действието по предявяване на същия, но в случая и това задължение е било
изпълнено. Видно от съдържанието на акта Н. е отказал да подпише и
разписката, неразделна част от АУАН, удостоверяваща факта на връчване на препис
от него. Този отказ бил удостоверен с подписа на св. В.О.С..
По същество на спора съдът счита, че в
случая от обективна и субективна страна жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи на
наказание водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Безспорно се установи, че жалбоподателят
притежава качеството водач на моторно превозно средство. Същият е управлявал
пътно превозно средство- лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рег. № СА № 0032РР,
като го е привел в движение посредством стартиране на двигателя на автомобила,
променил е местоположението му , извършвайки маневра, с която е излязъл от реда
на паркираните превозни средства чрез движение назад и е предприел движение напред, преди да бъде
спрян за проверка. Твърденията му, че е
отворил автомобила и само е седнал зад волана, за да си вземе цигари и пуловер
останаха недоказани. "Управление"
на пътно превозно средство включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, сред които извършване на маневра за спиране, паркиране или
включване в движението. По аргумент от нормите на Раздел V до X от ЗДвП потеглянето,
движението, маневрирането и спирането на МПС са все действия по неговото
управление, поради което управлението ще бъде налице независимо дали водачът е
извършил изолирана маневра, дали го е привел в движение с цел включване в
пътищата за обществено ползване или е спрял и непосредствено паркирал. Съдът
съобразява и т. 2 от ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г. относно
съдържанието на понятието "управление" на ППС, употребено в чл.
342, ал. 1 от НК,
включващо всички действия или бездействия на водача, независимо дали превозното
средства се намира в покой или движение. Или, в случая поведението на Н. следва
да се възприема като действие по управление на автомобила чрез извършването на
маневра, установени от контролните органи.
Отказът на лицето да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Този отказ представлява
самостоятелно извършено административно
нарушение, като е ирелевантен въпросът дали след него водачът ще даде или не
кръвна проба или ще бъде изпробван с доказателствен анализатор. Това следва от
нарушената разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата. Първото
предложение, което в случая се явява нарушено е отделено от останалите със
съюзите "и/или", както и само "или". Това означава, че е
напълно достатъчно осъществяване на диспозицията, предвиждаща отказ на водач на
МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство, за да е налице
административно нарушение. Затова е напълно ирелевантно дали нарушителят е
подписал издадения му талон за медицинско изследване или дори дали такъв изобщо
му е бил издаден, доколкото същият няма право да избира начина, по който да
бъде изпробван за употреба на алкохол.
Макар и в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. да се предвижда,
че установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест, смисълът на разпоредбите на
чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредбата е независимо от осъществения от водача отказ
за проверка с техническо средство, отново да му се предложи установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му, посредством издаване на талон за
медицинско изследване. Това обаче не означава, че нарушителят има право да
избира начина на проверката и да бъде оневиняван за отказа си да бъде изпробван
с техническо средство, ако се съгласи да даде кръвна проба или ако талон не
бъде издаден. Тълкуване в подобен смисъл е в противоречие със закона и би
означавало, неприложимост на състава, предвиждащ осъществено административно
нарушение с факта на установения отказ за проверка с техническо средство. Но
дори и в при едно такова тълкуване, в настоящия случай с отказа си да получи
талона за медицински изследване, жалбоподателят се поставил в положение да наруши кумулативно и
двете хипотези на посочената разпоредба. Й.Н. освен отказа си да бъде изследван
с техническо средство е отказал да подпише и получи предоставения му талон за
медицинско изследване на кръвта, удостоверено с подписа на св. С., обстоятелство,
което се потвърждава от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства.
Следователно в случая освен, че е доказано нарушение по първото предложение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП,
то безспорно е налице нарушение по второто предложение. След като е установено, че водачът е отказал
да получи предоставения му талон за медицинско изследване, респективно да
изпълни предписанието за медицинско изследване на кръвта за наличие на алкохол,
които факти са изрично посочени в НП, то неговото поведение осъществява състава
на нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Неоснователни са възраженията на
защитата на жалбоподателя, че е налице неяснота на законово нарушената хипотеза
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Същата е посочена точно и ясно.
Обстоятелството, че в наказателното
постановление е посочен отказ на водача да изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му е
правноирелевантно, доколкото тези откази не са посочени самостоятелно като
хипотези на извършено нарушение, а съвкупно с другата възможна, наличието на която се установи.
Предвид гореизложеното, съдът счита
жалбата за неоснователна, а Наказателното постановление за законосъобразно,
поради което следва да се потвърди.
По изложените съображения, настоящият
състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0367-001262 от 12.09.2019 г. на Началника на РУ Велинград
към ОДМВР Пазарджик, с което на Й.Г.Н., ЕГН: **********, на осн. чл. 174, ал.
3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
2 000 лв. /две хиляди лв./и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 12 точки.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчване на съобщението до страните, пред Административен съд
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева