Решение по дело №403/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 770
Дата: 15 април 2020 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20197180700403
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 770

гр. Пловдив,  15 . 04. 2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                                Административен съдия: Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 403/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл. 84 ал. 9 от Закона за културното наследство /ЗКН/ - в редакция преди изм. с ДВ бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.

„***“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Пловдив, ж.к. „Изгрев“, ул. “Преспа“ №10, ет.14, ап.102, представлявано от управителя З Г. Л., с пълномощник адв.Г.В. обжалва Становище изх. № ЗЗ-НН-31 от 06.02.2018г. на Заместник - Министъра на културата А. Г., с което е отказано съгласуване на Проект за изменение на ПУП – План за застрояване на ПИ с номер ***, м. „Калето“, землището на с. Ц., Община С., с възложител *** ЕООД.

            Становища на страните :

- В жалбата е заявено, че оспорващото дружество е собственик на двуетажна масивна сграда – ловна хижа, с РЗП 154 кв.м., която сграда е построена в имот ***, в землището на с.Ц., обл. Пловдив, местност Калето, който имот е с площ 5, 627 дка с начин на трайно ползване /НТП/ - друга селищна територия, попадащ с различни площи в отдел/подотдел 12/6 – поляна, 12/7 – язовир, 12/8 – шосе и широколистна гора и на едноетажна сграда с друго предназначение с площ 44 кв.м., както и едноетажна сграда с друго предназначение с площ 10 кв.м. в същия имот. Посочено е, че със заявление вх.№ 7000-1093/22.12.2017г. е внесен за съгласуване ПУП на поземлен имот /ПИ/ ***, становището по което заявление е получено на 15.11.2018г. Жалбата е отправена чрез Министерство на културата да АССГ, като е наименована „молба / жалба” и основана едновременно на чл.91 АПК и чл.147 АПК, против Становище изх.№ ЗЗ-НН-31/06.02.2018г. Поискана е отмяна на становището с връщане на преписката на административния орган с указания. Жалбоподателят счита, че изложените факти и обстоятелства, мотивирали органа, са противоречиви и неясни, което прави невъзможна проверката им. Поддържа, че коментираната в становището могила – не фигурира в публичния регистър на НКЦ с определени граници и охраняема зона. Заявено е, че е от значение приложеното писмо на Регионалния археологически музей – Пловдив, според което ПИ *** не попада в границите на недвижима културна ценност, и дори археологическите обекти не засягат целия имот, а малка част от него – над половин декар. Съгл. представения ПУП, в имота не се предвижда ново строителство, а само при необходимост – извършване на текущ ремонт по см. на §5 т.43 ДР ЗУТ – на съществуващи сгради, без да се излиза от техните граници и обем на застрояване, съществуващ към момента.

Посочените доводи са отправени по реда на чл.91 АПК, като в случая няма произнасяне по посочения процесуален ред. Изрично в жалбата е посочено, че в случай на неуважаване молбата, основана на чл.91 АПК, същата да се счита за жалба и да се изпрати в съда. Изложени са и следните аргументи за отмяна на становището : Не е ясно какво се приема относно недвижимата културна ценност – че е от местно значение, от регионално или световно национално значение. Не е направена разлика между археологически обект и недвижима културна ценност, както и между граници на последната и охраняема зона. Посочено е, че не е изяснено за какъв археологически обект става въпрос, както и че не са взети предвид посочените в писмо на Регионален археологически музей Пловдив данни, че се засяга по-малко от декар от площта на имота, а не целия. Не е спазена процедурата по чл.84 ЗКН, както и не е взето предвид, че в имота не се предвижда ново строителство, а текущ ремонт на съществуваща сграда, което изключва основният и единствен довод, че ПУП не се съгласува, тъй като се предвижда строителство в имота.

Поискана е отмяна на становището и решаване на спора по същество, алтернативно да се дадат задължителни указания на Министерство на културата. Процесуалният представител на жалбоподателя адв. В. поддържа жалбата.

- Ответникът Заместник – министър на културата, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Й.Н. излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита се поддържа следното : Съгл. чл.83 ал.1 ЗКН, инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл.84 ал.1 и ал.2 ЗКН. Според тази разпоредба съгласуването се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок от 4 месеца от дата на постъпване на документацията в НИНКН или в общината, определена по чл.17 ал.3. В НИНКН се внасят инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по т.1 на ал.1 от чл.84, за недвижими културни ценности с категория „световно значение” и „национално значение” в техните граници и охранителни зони. Направено е позоваване на чл.84 ал.2 т.1 ЗКН – съгласуването по ал.1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл.83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица – за единични и групови недвижими културни ценности с категория „световно значение” и „национално значение” в техните граници и охранителни зони – след писмено становище на НИНКН. Оспореното становище е в предвидените от закона форма и съдържание, издадено е от компетентен орган по см. на чл.84 ал.2 т.1 ЗКН, в случая – от заместник-министър, оправомощен със Заповед № РД-09-1149/15.12.2017г. на Министъра на културата в кръга на правомощията му. Административният орган е спазил установената специална процедура в ЗКН. По заявлението е изразено становище на Директора на НИНКН – изх.№ 7000-1093/17.01.2018г., с което е мотивиран оспорения отказ.

Поддържа се правилно приложен материален закон при съобразяване с неговата цел : поземленият имот попада изцяло в границите на археологическа недвижима културна ценност – „Селищна могила” в м.”Калето”, която видно от административната преписа и събраните в хода на съдебното производство доказателства, е декларирана и всякакви строителни или други дейности в близост до нея – могат да се провеждат само със съгласието на НИНКН. Посочено е, че съгл. Декларационно писмо изх.№ 367/29.01.1990г., неразделна част от което са Списък на предложените за деклариране археологически обекти в община С., обл. Пловдив, проучени през 1987г. и Списък на декларирани и актуализирани археологически паметници на културата с национално значение в община С., обявени с МП № 1711 от 21.10.1962г. – е безспорно, че поземленият имот, за който се иска одобряване на проекта за изменение на ПУП – План за застрояване, попада в границите на археологическа недвижима културна ценност. Това обстоятелство се потвърждава и от приетата по делото Регистрационна карта № 2100505 от Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България”. Същото обстоятелство е установено и от Експертното заключение, прието по делото, както и от представеното Разпореждане № 1711 на Министерски съвет от 22.10.1962г. Изтъкнато е, че съгл. чл.146 ал.3 ЗКН – „Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство, до установяването им като такива по реда на този закон.”, поради което отказът е законосъобразен, защото застрояването на имота е недопустимо, тъй като ще увреди археологическите структури.

В писмено становище /л.431 и сл./ процесуален представител на ответника се позовава на приетото по делото заключение на експерт – археолог от Регионален археологически музей – гр.Пловдив /РАМ – Пловдив/, дало отговор на поставени от жалбоподателя въпроси : Имотът, собственост на жалбоподателя попада в границите на археологичен обект „Селищна могила в м.Калето в с.Ц., община С.”, тъй като съгл. МП № 1711/22.10.2019г. /техническа грешка в годината/, всички могили и зелени валове са със статут на паметници на културата с национално значение, като процесната могила вече е била декларирана като паметник на културата с национално значение с писмо изх.№ 367/29.01.1990г., но още не са определени границите и режимите за опазването й. В.Л. е заявило, че понастоящем е в ход Комисия в министерството на културата за изготвяне териториалния обхват и предписания за опазване на „Селищна могила в м.Калето в с.Ц.”. Заключението е пояснило, че фрагменти от археологически предмети са открити върху цялата площ на обекта – селищна могила, където има видимост на терена и то в многоцентрична концентрация, а освен това, такива се откриват и на места далеч от склоновете на селищната могила. Порази отказ на жалбоподателя, по делото не е изслушано заключение на експерт – геодезист за местоположението на процесния имот – собственост на жалбоподателя по отношение местоположението на селищната могила. Поземлен имот № *** в м.Калето, с.Ц. попада изцяло в границите на археологичния обект „Селищна могила”, която могила е със статут на паметник на културата с национално значение, поради което жалбата е неоснователна. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1. При насрочване на делото след постъпването му в АС – Пловдив от АССГ /разпореждане от 14.03.2019г., л.12/ към страните са отправени указания по доказателствената тежест и във вр. с доказателствата. Оспореното становище е издадено на 06.02.2018г., а жалбата е подадена чрез органа с вх.№ от 28.11.2018г., като по делото отсъстват данни за дата на получаване на административния акт от жалбоподателя. С писмено уведомление изх.№ 7000-1093/02.11.2018г., управителят на *** ЕООД е уведомен за издаденото Становище № ЗЗ-НН-31/06.02.2018г. и възможността за получаване на преписката от деловодството на НИНКН след заплащане на държавна такса в посочен размер, без да е указан срок за това. Съобщаването на административния акт е технологично действие, което няма отношение към законосъобразността му, но в тежест на административния орган е доказването на редовно съобщаване на акта, тъй като само в тази хипотеза тече срок за обжалването му. Преписката не съдържа данни за дата на получаване на писменото уведомление от 02.11.2018г., поради което оспорването е осъществено при условия на безсрочност. Жалбата е подадена от адресат на оспореното становище - отказ, пряко засягащ правата и интересите на заявителя в административната процедура. При тези данни жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по основателност.

В допълнение се отбелязва, че в повторно представената преписката от НИНКН със заверка на документацията, се съдържа платежно нареждане от 13.11.2018г. и отразена дата – 14.11.2018г., с подпис на З.Л. /л.473/. Жалбата е с вх.номер от 28.11.2018г. Платежното нареждане е копирано върху друг документ, който съобразно писменото уведомление изх.№ 7000-1093/02.11.2018г., следва да удостоверява получаване на преписката от деловодството на НИНКН след заплащане на държавна такса в посочен размер. В тази хипотеза жалбата е подадена в 14 – дневен срок.

2. Оспореното становище е издадено от Заместник - Министъра на културата А. Г. въз основа на Заповед № РД09-1149 от 15.12.2017г., с която Министърът на културата е оправомощил заместник-министъра А. Г. да издава писмените становища в съгласувателната процедура по Раздел V „Териториалноустройствена защита“ от Закона за културното наследство /ЗКН/ - цитирана в становището и съдържаща се в преписката по адм.д.№ 753/2019г. на АССГ – л.23. Оправомощителната заповед е издадена от Министъра на културата на основание чл. 84 ал.1 и ал.2 ЗКН /редакция преди изм. в сила от 01.01.2019г./ : „(1) Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3. Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се внасят: 1. за недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони – в НИНКН; 2. за недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" в техните граници и охранителни зони – в съответното звено по чл. 17, ал. 3. (2) Съгласуването по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за: 1. единични и групови недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони – след писмено становище на НИНКН; 2. единични и групови недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" – след писмено становище на съответното общинско звено по чл. 17, ал. 3.”. В хипотеза на делегиране на правомощия ответник е органът, на който са делегирани съответни правомощия /в този смисъл Т.Р. № 4/2004 г. на ОС на ВАС/. Възможността за делегиране на административни правомощия е ограничена в хипотезите : никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /ТР № 4/2004 г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая.

С оправомощителната заповед заместник-министърът на културата е оправомощен на посочените правни основания : да издава писмените становище в съгласувателната процедура по Раздел V „Териториалноустройствена защита” от ЗКН, като писмените становища по чл.84 ал.1 ЗКН се издават в 4 – месечен срок от дата на постъпване на заявленията за съгласуване, заедно с проектната документация /графичните материали/. Съгласно чл.80 ал.3 ЗКН, устройствените планове по чл.78 преди одобряването им се съгласуват по реда на чл.84, която разпоредба в ал.2 регламентира компетентността на съгласуващия орган и според нея това е министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице. Следва извод за издаване на оспореното становище от компетентен административен орган.

Освен оправомощаване, цитираната министерска заповед съдържа процедурата, предхождаща съгласуването : - получаване на писмено становище по чл.84 ал.2 ЗКН от НИНКН с приложени към него проектни документации /графични материали/, което се внася в деловодството на Министерството на културата /МК/ от служител на НИНКН, определен със заповед на директора на НИНКН.; - становището на НИНКН се изготвя в срок до 2 месеца от дата на постъпване на заявлението за съгласуване по реда на чл.84 ал.1 и ал.2 ЗКН в деловодството на НИНКН и писмените становища на НИНКН се изпращат в МК до три дни след изтичане на 2-месечния срок за изготвянето им.; - становището на НИНКН се завежда в деловодството на МК с отделен деловоден индекс „ЗЗ-НН-„, като приложената към него проектна документация /графични материали/ се предава по опис на длъжностни лица за проверка, съхранение и за извършване на заверка с печат, като материалите по проектните документации се съхраняват в сградата на МК.; - становището се изготвя от служител, съгласува се по реда на инструкцията за документооборота на МК и се предоставя за подпис на заместник-министъра; - становищата, изведени с деловоден индекс „ЗЗ-НН-„, заедно със съпровождащите ги проектни документации /графични материали/ се предават по опис на съответното длъжностно лице, определено от директора на НИНКН да ги приеме и заведе в НИНКН. Регламентираният ред в случая е спазен и материалите от преписката бяха представени повторно с надлежна заверка от НИНКН.

2.1. Правни и фактически основания за издаване на становището по заявление вх.№ 7000-1093/22.12.2017г. в вх. номер в НИНКН  от 28.12.2017г. /л.37/ :

- В обстоятелствената част на административния акт е посочено, че ПИ с номер  ***, м. „Калето", землището на с. Ц., община С. попада в границите на Селищна могила, м. „Калето" („Крепостта"), 3 км северозападно от селото - декларирана с писмо № 367 от 29.01.1990г. като археологически паметник на културата с предварителна категория „национално значение" и съгласно §12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН притежава статут на археологическа недвижима културна ценност с предварителна категория „национално значение". Посочено е, че за обекта не са изведени режими за опазване - териториален обхват и предписания за опазване. Отразени са следните архивни данни:

С писмо № 0401-2831/05 /03 е вярното/.10.2017г. НИНКН информирал кмета на община С. за наличието на недвижими културни ценности в м. „Калето", землището на с. Ц., община С., област Пловдив, съгласно данните от съхраняваните в НИНКН - Национален регистър на недвижимите културни ценности и Публичен регистър на издадените декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим и базата данни на АИС „Археологическа карта на България". „Поискано е уточняване на наличието на недвижими културни ценности в границите на поземления имот № *** в м. "Калето", землището на с. Ц. да бъде извършен оглед на имота от специалисти-археолози от РАМ - Пловдив.”.

С писмо № 0800-2160/3/07.11.2017г. в НИНКН се внася писмо от Регионален археологически музей - Пловдив, което съдържа доклад от уредник и завеждащ фонд „Праистория" в РАМ-Пловдив - за наличието на археологически обекти в ПИ с номер ***, м. „Калето", землището на с. Ц., община С., карта на местността с маркирани граници на археологическия обект и фото документация.

С писмо № 0800-2160/1/29.09.2017г. на кмет на община С. се внася задание по чл. 125 от ЗУТ относно Предложение за ПУП-ПЗ на ПИ с номер ***, м. „Калето", землището на с. Ц., община С., в което уведомява, че тъй като няма издадени последващи актове и документи по одобрения по реда на ЗУТ Подробен устройствен план със Заповед № РД-749/01.08.2017г. на кмета на община С., процедурата по преписката започва отначало.

В становището е посочено, че с вх.№ 7000-1093/22.12.2017г. в НИНКН се внася проект за изменение на ПУП на ПИ с номер ***, м. “Калето“, землището на с. Ц., община С. и е направен извод, че тъй като цитирания ПИ попада изцяло в границите на археологическата недвижима културна ценност – селищна могила, застрояването в имота е недопустимо, тъй като ще увреди археологическите структури.

- Правните основания в становището са чл.84 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.80 от ЗКН, становище на Националния институт за недвижимо културно наследство /вх.№7000-1093/22.12.2017г. и изх.№ ЗЗ-НН-31/17.01.2018г., л.19 дело АССГ/.

- Заместник - министърът на културата е отказал да съгласува /не съгласува/ проект за изменение на ПУП – ПЗ на ПИ с номер ***, м.Калето, землището на с.Ц., община С.. Административният орган е възприел изцяло становището на НИНКН и предложението да не съгласува проекта за изменение на ПУП – ПЗ.

2.2. Според данни от преписката :

Дружеството - жалбоподател *** ЕООД е подало заявление по чл. 84 ал.1 и ал. 2 ЗКН с вх. № 7000-1093 от 22.12.2017г. /лист 37 и сл./ до Министерство на културата, чрез НИНКН, за съгласуване на ПУП, с идентификационни данни за обекта: с. Ц., общ. С., ПИ с номер ***, м. “Калето“. Описана и приложена към заявлението е документацията, подлежаща на съгласуване. По заявление на оспорващото дружество от 25.07.2017г. е издадена Заповед № РД-749/ 01.08.2017г. на Кмета на Община С. за одобряване на ПУП – ПЗ на поземлен имот *** в м.Калето, по КВС на с.Ц., община С., като за имот *** се предвижда застрояване, показано на графичната част на проекта за ПУП – ПЗ с ограничителна линия на застрояване с червен пунктир и черни котировки и градоустройствени показатели за зона „ОК” с Н – макс. 10м., Пзастр. – макс. 30%, Кинт – 1,5, Позел. – мин. 50%, показани със син цвят върху матрицата и таблицата в проекта Графична част на л.52 показва пунктирни линии на застрояване на отстояние 3 м. от границите на имота, в обхвата на които попадат трите сграда – същата представлява скица-предложение в процедурата по чл.135 ЗУТ, л.118, 119. Графична част на л.69 – съдържа корекция на показателите в матрицата и таблицата, отразени на л.52, като червената пунктирна прекъсната линия не е променена при съпоставка с линията на л.52. Графичната част на л.69 съдържа печат на МК за съгласуване на графичните материали, без четлива дата на месец и година. Предходна на цитираната е Заповед № РД-679/18.07.2017г., с която по молба вх.№ 94-03-543/14.07.2017г. /лист 127/, на  основание чл.135 ЗУТ е разрешено да се изработи проект – в същата е отразено, че се разрешава изработване на ПУП – ПРЗ /ПУП-ПЗ/ на ПИ ***. В посочения ПИ, заявителят има право на собственост на три сгради /нот.актове от 06.02.2017г. и от 15.12.2016г./, като за тях – двуетажната масивна сграда – ловна хижа със ЗП 79 кв.м., едноетажната сграда с площ 44 кв.м. и едноетажна сграда с площ 10 кв.м., е издадено удостоверение от 18.05.2017г. за ползване на строеж /обект/ по предназначение, на основание §127 ал.1 ЗИД ЗУТ /л.46/. В същото е отразено, че имотът е държавна частна собственост на ДПФ – МЗХ. В заданието по чл.125 ЗУТ /л.47/ е посочено, че е изготвено на основание чл.124а ЗУТ, по която разпоредба се изисква решение на Общински съвет за поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии и целта е – Промяна на застроителните линии. С Решение № 73, взето с Протокол № 9 на Общински съвет – С. /л. 125/, проведено на 10.07.2017г. – е разрешено  изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ на ПИ *** по КВС на с. Ц., Община С. и е одобрено приложеното задание по чл.125 от ЗУТ за изготвяне на проект за изменение на ПУП – ПЗ на ПИ *** в местността „Калето“ по КВС на с. Ц., община С. /л. 126/.

Преписката относно административното производство по издаване на заповедта за одобряване на ПУП – ПЗ на поземлен имот *** в м.Калето е представена в допълнение по опис /л.109 и сл./. При съпоставка между графичната част на заповедта за одобряване на ПУП – ПЗ - л.139 и тази на л.69, се установи, че съдържащата се в преписката графична част на заповедта няма положен съгласувателен печат на МК по чл.84 ал.1 ЗКН. Следва извод, че заповедта за одобряване на ПУП – ПЗ съдържа графична част без съгласувателен печат на МК, в която е отразено с текст, че корекцията върху устройствените показатели е нанесена по решение по т.11, взето с протокол № 7/28.07.2017г. на ЕСУТ при община С..

С писмо изх.№ 21-00-6/08.08.2017г., Кметът на община С. поискал от Директора на НИНКН становище относно границите на охраняемата зона във вр. с изготвен ПУП-ПЗ за ПИ ***, м.Калето и дали планът има контакт с нея, като е посочено, че в м.Калето има регистриран археологичен обект. С Решение № 82 взето с Протокол № 11 от 09.08.2017г. на Общински съвет С. /л. 437/, е отменено Решение № 73/10.07.2017г. на ОС – С., като на общинската администрация е върната преписката и проектната документация за законосъобразно изпълнение на изискванията към заданието на проектиране на ПУП.

Във връзка с писмо на Инспекторат за опазване на културното наследство с вх.№ 62-00-336/15.09.2017г. до Кмета на Община С., относно изработване изменение на ПУП – ПРЗ за поземлен имот номер *** по КВС на землището на с. Ц., в местността Калето, община С., с писмо изх.№ 21-00-6 от 26.09.2017г. /лист 48-49/ Кмета на Община С. е изпратил до Директора на НИНКН при МК заданието за изготвяне на устройствения план за съгласуване по чл.84 от ЗКН.

В Писмо с изх.№ 0401-2831/1/03.10.2017г. на НИНКН /л. 72-73/ до кмета на община С. са изброени обектите притежаващи статут на недвижими културни ценности по смисъла на ЗКН в землището на Ц., общ. С., съгласно данните съхранявани в НИНКН Национален регистър на недвижимите културни ценности, Публичен регистър на издадените декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим и базата данни на АИС „Археологическа карта на България“ – вкл. Селищна могила, м.Калето /Крепостта/, 3 км. северозападно от селото – декларирана с писмо № 376/29.01.1990г. като археологически паметник на културата с предварителна категория „национално значение”. Със същото писмо е поискано за уточняване на наличието на недвижими културни ценности в границите на поземления имот № *** в м. "Калето", землището на с. Ц. да бъде извършен оглед на имота от специалисти-археолози от РАМ - Пловдив.

С Писмо с вх.№ 0800-2160-(3) от 07.11.2017 г./лист 53 и сл./ Директора на РАМ-Пловдив е уведомил Директора на НИНКН, че назначена от него комисия е извършила оглед на терена в местност „Калето“, в резултат на което е установено, че ПИ *** попада в площта на археологически обект – „Праисторическа селищна могила“, която представлява археологически паметник с национално значение. Към писмото са приложени доклад и карта на местността "Калето" с маркирани граници на археологическия обект. В доклада на назначената комисия от 03.11.2017г. е посочено, че м. „Калето“ заема приблизителна площ 130м (северозапад – югоизток) х 230м (североизток-югозапад), като в тази площ в югозападната част се разполага ПИ ***, който имот изцяло попада в границите на археологическия обект. Според доклада описаната местност с посочени и маркирани граници в приложената карта трябва да се изключи от ПУП, тъй като изцяло попада в територията на археологическия обект. Археологическият обект е маркиран с граници, л.55. В регистрационна карта № 2100505 /л.74 и сл./ са отразени в графика и текст констатациите от посещението в с.Ц. и в частност – Селищната могила, от посетилите обекта – Е.Б. и Р.М. на 31.10.2017г. и е актуализирана информацията в картата. Отразен е статут – Обявен ПК с национално значение

В Списък на локализирани и актуализирани археологически паметници на културата с национално значение, обявени с МП № 1711 от 21.10.1962г. , за Община С. /л.70, 71/, за с.Ц. е отразена селищна могила, м.Калето /Крепостта/.

Със Становище изх.№ 7000-1093 от 17.01.2018г. /лист 59-60/ директора на НИНКН е направил предложение до министъра на културата да не съгласува внесения проект за изменение на ПУП – План за застрояване на ПИ с номер ***, м. “Калето“, землището на с. Ц., община С..

3. В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства по заявени и уважени доказателствени искания от жалбоподателя :

А / - Областен управите на област Пловдив /л.147 и сл./ : извлечение от деловодна система „Архимед“; Акт за частна държавна собственост № 7487/22.07.2011г. /л. 173-174/ относно имот № *** с площ от 5,627 дка, прилежаща площ към обект „масивна сграда . ловна хижа, масивна сграда – вила за гости, външна тоалетна, две масивни сгради”, НТП – др.селищна територия, с предоставени права за управление – МЗХ, чл.24 ал.1 ЗСПЗЗ; Писмо с изх.№ 04-05-150/10.12.2018г. на Министъра на културата – цитиран е доклада на РАМ – Пловдив и това, че ПИ *** м.Калето попада изцяло в територията на археологическа недвижима културна ценност „Селищна могила”, регистрирана в АИС Археологическа карта на България под № 2100505 и съгласно РМС № 1711/22.10.1962г. е с категория „национално значение”, вкл. е отразено писмо на директора на НИНКН с вх. № в МК от 16.11.2018г. – за селищната могила няма определени режими и предписания за опазване по реда на ЗКН; цялата преписка образувана в Областна администрация Пловдив под рег. индекс АК – 11-8 от 27.07.2017г., включваща сигнал, уведомление и искане от „ЛРС С. – 1906“ и кореспонденция с зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, областния управител, началник РО „НСК“, РДНСК-ЮЦР /л. 227 и сл./ - неотносима към спора.

- Национален археологически институт с музей : хартиен носител на Регистрационна карта № 2100505 от автоматизирана информационна система „Археологическа карта на България”, л.218 и сл. Същата е ползвана при доклада на РАМ – Пловдив, като представената е цветно копие – изработено 12.12.1992г., с описани находки, групирани в многоцентрична концентрация. Селищната могила е очертана с червен цвят и е със статут Обявен ПК с национално значение.; заверено копие на регистрационен картон № 2100505 изготвен през 1992г. /л. 375-376/, като е уточнено, че с оглед годината на изготвяне е с твърде приблизителна локализация и без прецизен картен материал – обектът е № 065 /идентичен е номера в регистрационната карта № 2100505 – цветна, л.219/, изработката е от м.12.1992г., ПК с местно значение, без статут, режим А.

- Община С. допълни преписката /л.436 и сл./ с Решение № 82, прието с Протокол № 11 от 09.08.2017г. на Общински съвет С. /л. 437/, с което е отменено Решение № 73/10.07.2017г. на ОбС – С. за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПЗ на ПИ № *** в м.Калето по КВС на с.Ц., община С. и се одобрява приложеното задание по чл.125 ЗУТ за изготвяне на проект за изменение на ПУП-ПЗ на ПИ *** и на общинската администрация е върната преписката и проектната документация за законосъобразно изпълнение на изискванията към заданието на проектиране на ПУП – поради нецелесъобразност на отмененото решение. Отсъстват данни за влизане в сила на решението за отмяна /вкл. за разгласяването му по реда на чл.22 ал.2 ЗМСМА/ - поради което не би могла да бъде приложена нормата на чл.142 ал.2 АПК по отношение предпоставките за допустимост на заявлението на Ентъртеймънт ООД за съгласуване с положително становище по см. на чл.84 ЗКН.

- Национален институт за недвижимо културно наследство представи преписката първоначално в незаверен вид /л.35 и сл. – описани по-горе данни/, като в писмо с вх.№ 0800-2160-(3) от 07.11.2017г. на РАМ-Пловдив с доклад и карта на местността "Калето" с маркирани граници на археологическия обект /л. 53 и сл./, изрично е посочено, че назначена от директора на РАМ – Пловдив комисия е извършила оглед на терена в местност „Калето“, в резултат на което е установено, че ПИ *** попада в площта на археологически обект – „Праисторическа селищна могила“, която представлява археологически паметник с национално значение. Приета повторно е приписката под форма на заверени копия /л.452 и сл./, съдържаща графична част на проекта, съгласуван със становище с изх.№ 33-НН-31/06.02.2018г. на Министерството на културата /л.499/, което съотнесено към същия документ на л.69 съдържа видима година – 06.02.2018г. Тук се отбелязва, че единствено в изпратената от Община С. преписка /л.109 и сл./, графичната част към текстовата част на Заповед № РД-749/01.08.2017г. на Кмета на общината за одобряване на проект за изменение на ПУП – ПЗ на ПИ ***/, съдържа печат на одобряващия орган с номер на заповедта и подпис на кмета, както и пояснение за корекцията със червено зачертаване и нови устройствени показатели в син цвят /л.139/. Съответно – не съдържа печат за съгласуване от МК. По отношение графичните части на л.60 и л.499 с печат за съгласуване от МК, не бе пояснен автора на подписа. При наличие на отказ за съгласуване в текстова част, графичната част към заповедта за одобряване изменение на ПУП или за одобряване на ПУП не съдържа печат с отказ за съгласуване.

Както бе посочено, представена е и извадка от съхранявания в НИНКН Национален публичен регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актове по чл.58, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 2 и чл. 65, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ /ДВ бр.19 от 2009г./, съдържаща „Списък на локализирани и актуализирани археологически паметници на културата с национално значение, обявени с МП № 1711 от 21.10.1962г, Община С.", в който в село Ц. под № 1 е включен обект: "Селищна могила", м. "Калето" /"Крепостта"/, 3 км СЗ“ /л. 457-458/, като според НИНКН данните за изпратеното до общинските власти писмо с изх.№ 367/29.01.1990г., както и за Протокол № 16 от 16.05.1989 г. /на Архитектурна комисия при Експертен съвет на НИПК/ са посочени в горен ляв ъгъл на списъка, но писмото с изх.№ 367/29.01.1990г. не се съдържа в НИНКН – л.448. С молба вх.№ 2357/05.02.2020г. от НИНКН е приложено заверено копие на писмо с изх.№ 367/29.01.1990г. на Национален институт паметници на културата /л. 449/. В писмо от НИНКН до Кмета на община С. от 03.10.2017г. /л.459 и сл./ е даден отговор на запитване за наличие на недвижими културни ценности в границите на ПИ *** в м.Калето, землището на с.Ц., произтичащ от съхраняваните в НИНКН – Национален регистър на недвижимите културни ценности, Публичен регистър на издадените декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим и базата данни на АИС Археологическа карта на България – сред изброените на първо място е Селищна могила, м.Калето – декларирана с писмо № 367 от 29.01.1990г. като археологически паметник на културата с предварителна категория „национално значение”. Ведно с това е посочено, че съгл. чл.146 ал.3 ЗКН недвижимите археологически обекти притежават статут на недвижими културни ценности с категория „национално значение” до установяването им като такива по реда на този закон. С Разпореждане на МС № 1711 от 22.10.1962г. всички селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове са обявени по см. на чл.12 от ЗПКМ /отм./ за паметници на културата с категория „национално значение” и съгл. §10 ал.1 ЗКН /ДВ, бр.19 от 2009г./ притежават статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение”. Заявено е, че в НИНКН не се сдържат данни за границите на недвижимите културни ценности в с.Ц., затова – за уточняване наличието на недвижими културни ценности в границите на ПИ *** в м.Калето, следва да бъде извършен оглед на имота от специалисти – археолози от Археологически музей – Пловдив.

Такъв е извършен и данните са документирани в посочения по-горе доклад с картен материал.

- Регионален археологически музей /РАМ/ - Пловдив : Писмо на НИНКН с изх.№ 0800-2160/17.10.2017г. /лист 95-96/, в което са изброени регистрираните недвижими културни ценности в м. “Калето“ от землището на с. Ц., общ. С., сред които Селищна могила. Същевременно е посочено, че НИНКН ще изрази становище относно изменение на ПУП – ПЗ на ПИ ***, след извършване на оглед на място от специалисти на РАМ – Пловдив, които да установят дали ПИ *** не попада на територията на описаните недвижими културни ценности или в охранителните им зони по см. на чл.79 ал.4 ЗКН.; Заповед № 48/27.10.2017г. на директора на РАМ – Пловдив /л. 97/, с която е определена комисия за извършване на оглед  на терена в местност Калето с цел установяване ПИ *** дали попада в територията или в охранителната зона на археологически обект; Доклад на назначената комисия от 03.11.2017г. с прилежаща към него карта, в който е посочено, че м. Калето заема приблизителна площ 130м (северозапад – югоизток) х 230м (североизток-югозапад), като в тази площ в югозападната част се разполага ПИ ***, който имот изцяло попада в границите на археологическия обект; Регистрационна карта № 2100505 (лист 103-105);

Б / В Определение № 2316 от 14.11.2019г. /л.387/ са описани извършените до датата процесуални действия във вр. с допусната и назначена СТЕ /назначавани пет лица от различни съдебни райони, последователно отказали да изготвят експертиза; отказ по искане до НАИ с музей и отсъствие на отговор по второ искане до НАИ/, последица от които е допускането на две самостоятелни експертизи /геодезист; специалист, посочен от РАМ – Пловдив/.

Според приетото заключение на експерт Е. Б. *** /л.423 и сл./ : Процесният имот попада в границите на археологически обект „Селищна могила“ в м. Калето, с. Ц.. Посочено е, че според МП № 1711 от 22.10.2019г. /техническа грешка – вярно 1962г./ всички могили и землени валове са със статут на паметници на културата с национално значение. Освен това е изтъкнато, че обектът е деклариран като Паметник на културата с национално значение с писмо № 367 от 29.01.1990г., но не са определени граници и режими на опазване. В заключението е отразено, че понастоящем е в ход комисия на Министерство на културата за изготвяне на предложение за териториален обхват и предписание за опазване. По втори въпрос - фрагментите от битова и строителна керамика, посочени в доклад от 03.11.2017г. са движима културна ценност по смисъла на чл.7 ал.3 от ЗКН. В случая фрагментите са открити в многоцентрична концентрация върху цялата площ на обекта, където има видимост на терена, поради което не е отбелязано точното местоположение на всеки от тях. Според вещото лице не е възможно местоположението им на откриване да е резултат от естествени срутвания или други независещи от човека дейности, т.к. се откриват във висока концентрация и на места далеч от склоновете на селищната могила.

В съдебно заседание на 30.01.2020г. /л.444 и сл./, по изложените мотиви е оставено без уважение искането за отвод на Е.Б. – магистър археолог, уредник в РАМ – Пловдив. Експертът поддържа представеното заключение с пояснение за допусната техническа грешка, като цитираното министерско постановление № 1711 е от 1962г., а не от 2019г. Уточнено бе, че обектът – селищна могила, е един от значимите археологически обекти, които носят информация от хилядолетна история. Обектът е посочван от специалисти като вероятно най-големия в южна България и дори до момента да не са правени археологически разкопки, „с голяма доза сигурност може да се твърди, че теренът около могилата също е обитаван като селище през отдалечените периоди”.

СТЕ се цени като обективно и компетентно изготвена – съответства на приетите по делото доказателства и са приложени специални знания.

- С молба от 12.12.2019г. /л. 428/ бе оттеглено доказателственото искане за СТЕ с експерт - геодезист, поради което допуснатата самостоятелна СТЕ /геодезист/ е заличена в съдебно заседание от 30.01.2020г.

- В съдебно заседание от 30.01.2020г. е прието Разпореждане на Министерски съвет № 1711 от 22.10.1962г. /л. 440-441/.

4. Преценката за законосъобразност на административният акт не е ограничена само с обсъждане на посочените от оспорващото лице основания, а на всички посочени в чл.146 АПК основания /чл.168 ал.1 АПК/.

Съгласно чл.78 ЗКН от Раздел V „Териториалноустройствена защита” от ЗКН, териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща режими за опазване; устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях; планове за опазване и управление на недвижими културни ценности; проектиране, съгласуване и одобряване на устройствените планове и на проектните документации (инвестиционни инициативи и проекти за намеси) в защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство и контрол по тяхното прилагане и изпълнение; финансиране и извършване на дейности в недвижимите културни ценности и в охранителните им зони за целите на тяхното опазване и експониране. Според чл.80 ал.3 ЗКН устройствените планове по чл.78 и специфичните правила и нормативи към тях, заданията за тяхното изготвяне и скиците с предложенията по чл.135 ал.2 ЗУТ преди одобряването им се съгласуват по реда на чл.84.

Селищната могила в м.Калето, землище с.Ц. е археологически обект – културно наследство / чл. 6 т.1 ЗКН : Културно наследство са: 1. наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;/, единична недвижима културна ценност / чл. 48 Според пространствената структура и териториалния обхват недвижимите културни ценности са 1. единични;/, поради което е било изискуемо съгласувателно становище от МК в административното производство по одобряване изменението на ПУП – ПЗ.

4.1. Отсъства спор затова, че селищна могила, м. Калето /„Крепостта“/ е декларирана с писмо № 367 от 29.01.1990г., като археологически паметник на културата с предварителна категория „национално значение“ /чл.59 ал.1 т.2 ЗКН – „археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната;”/ и фигурира в списъка на локализирани и актуализирани археологически паметници на културата с национално значение, обявени с МП №1711 от 21.10.1962г. /т.1 за с. Ц. – л. 458/. В тази вр. се съобрази нормата на чл.59 ал.4 ЗКН : „Декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон.”. Така и чл.146 ал.1 и ал.3 ЗКН : „Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания.; Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.”. В реда на изложеното е информацията, произтичаща от официални документи : В Писмо с изх.№ от 03.10.2017г. на НИНКН /л. 72-73/ до кмета на община С. са изброени обектите, притежаващи статут на недвижими културни ценности по смисъла на ЗКН в землището на Ц., общ. С., съгласно данните съхранявани в НИНКН - Национален регистър на недвижимите културни ценности, Публичен регистър на издадените декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим и базата данни на АИС „Археологическа карта на България“ – вкл. Селищна могила, м.Калето /Крепостта/, 3 км. северозападно от селото – декларирана с писмо № 376/29.01.1990г. като археологически паметник на културата с предварителна категория „национално значение”. В Списък на локализирани и актуализирани археологически паметници на културата с национално значение, обявени с МП № 1711 от 21.10.1962г. за Община С. /л.70, 71/, за с.Ц. е отразена Селищна могила, м.Калето /Крепостта/.

Данните от преписката потвърждават тезата на административния орган, мотивирала отказ за съгласуване на проектът за изменение на ПУП – ПЗ на ПИ *** в м.Калето, с.Ц. : не бе опровергана или разколебана фактическата установеност за местоположението на ПИ – предмет на изменението в част застрояване с разширяване строителните граници, а не ремонт и/или преустройство на съществуващия сграден фонд – имотът попада изцяло в границите на археологическата недвижима културна ценност Селищна могила. В тази насока са фактическите констатации в СТЕ : Имотът попада в границите на археологически обект „Селищна могила“ в м. Калето, с. Ц.. Според МП № 1711 от 22.10.1962г. - всички могили и землени валове са със статут на паметници на културата с национално значение. Обектът е деклариран като паметник на културата с национално значение с писмо № 367 от 29.01.1990г., но не са определени граници и режими на опазване. Последнопосоченото не отрича прилагане разпоредбата на чл.79 ал.4 ЗКН : Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.;”. Поради отсъствие на други данни се прилага нормата на чл.171 ал.1 пр.1-во АПКДоказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда.” и в частност – зачита се доказателствената сила на доклада на РАМ – Пловдив, изготвен въз основа на оглед на място на археологическия обект и съпоставка със съществуващия картен материал. В тази вр., според чл.79 ал.7 ЗКН – „Защитени територии са и археологическите обекти, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата или под вода, като временните им граници и охранителни зони се определят с разрешението за теренно проучване.”. Действително, не е налице изрично разрешение за теренно проучване, но НИНКН ясно е заявил, че становище от негова страна би могло да бъде представено именно след оглед на място. Според доклада на назначената комисия от 03.11.2017г. с приложена към него карта - м. Калето заема приблизителна площ 130м /северозапад – югоизток/ х 230м /североизток-югозапад/, като в тази площ в югозападната част се разполага ПИ ***, който имот изцяло попада в границите на археологическия обект. Директорът на РАМ-Пловдив е уведомил Директора на НИНКН, че назначена от него комисия е извършила оглед на терена в местност „Калето“, при което е установено, че ПИ *** попада в площта на археологически обект – „Праисторическа селищна могила“, която представлява археологически паметник с национално значение. Към писмото са приложени доклада и карта на местността "Калето" с маркирани граници на археологическия обект. Според доклада описаната местност с посочени и маркирани граници в приложената карта трябва да се изключи от ПУП, тъй като изцяло попада в територията на археологическия обект. В регистрационна карта № 2100505 /л.74 и сл./ са отразени в графика и текст констатациите от посещението в с.Ц. и в частност – Селищната могила, от посетилите обекта – Е.Б. и Р.М. на 31.10.2017г. и е актуализирана информацията в картата. Отразен е статут – Обявен ПК с национално значение.

В конкретиката на фактите, границите на недвижимата културна ценност са уточнени посредством оглед на място от специалисти – археолози от Археологически музей – Пловдив, при съпоставка с картния материал. ПИ *** м.Калето попада изцяло в територията на археологическа недвижима културна ценност „Селищна могила”, регистрирана в АИС Археологическа карта на България под № 2100505 и съгласно РМС № 1711/22.10.1962г. е с категория „национално значение”. В тази насока и извадка от съхранявания в НИНКН Национален публичен регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актове по чл.58, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 2 и чл. 65, ал.1 ЗКН /ДВ бр.19 от 2009г./, съдържаща „Списък на локализирани и актуализирани археологически паметници на културата с национално значение, обявени с МП № 1711 от 21.10.1962г, Община С.", в който в село Ц. под № 1 е включен обект: "Селищна могила", м. "Калето" /"Крепостта"/, 3 км СЗ“ /л. 457-458/, като според НИНКН данните за изпратеното до общинските власти писмо с изх.№ 367/29.01.1990г., както и за Протокол № 16 от 16.05.1989 г. /на Архитектурна комисия при Експертен съвет на НИПК/ са посочени в горен ляв ъгъл на списъка. В писмо от НИНКН до Кмета на община С. от 03.10.2017г. /л.459 и сл./ е даден отговор на запитване за наличие на недвижими културни ценности в границите на ПИ *** в м.Калето, землището на с.Ц., произтичащ от съхраняваните в НИНКН – Национален регистър на недвижимите културни ценности, Публичен регистър на издадените декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим и базата данни на АИС Археологическа карта на България – сред изброените на първо място е Селищна могила, м.Калето – декларирана с писмо № 367 от 29.01.1990г. като археологически паметник на културата с предварителна категория „национално значение”. С Разпореждане на МС № 1711 от 22.10.1962г. всички селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове са обявени по см. на чл.12 от ЗПКМ /отм./ за паметници на културата с категория „национално значение” и съгл. §10 ал.1 ЗКН /ДВ, бр.19 от 2009г./ притежават статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение”.

Следва извод за потвърдена фактическа установеност в административния акт - ПИ с номер  ***, м. „Калето", землището на с. Ц., община С. попада в границите на Селищна могила, м. „Калето" („Крепостта") - декларирана с писмо № 367 от 29.01.1990г. като археологически паметник на културата с предварителна категория „национално значение" и съгласно §12 ал. 1 ПЗР на ЗКН притежава статут на археологическа недвижима културна ценност с предварителна категория „национално значение" – „Заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон.”. Отсъстват данни за отписване на заварения деклариран недвижим паметник на културата по см. на § 12 ал.2 ПЗР ЗКН..

Предвид изложеното, неоснователно в жалбата се твърди, че отказът е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Неоснователно е възражението за квалификацията на Селищната могила по см. на ЗКН, както и за отсъствие на охранителна зона, предвид цитираните норми от ЗКН /чл.79 ал.4, ал.6/ и установеното с оглед на терена местоположение на ПИ 000876 спрямо селищната могила. Неоснователен е и доводът, че не е направена разлика между археологически обект и недвижима културна ценност, тъй като съгласно чл.7 ал.3 ЗКН културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал, а от друга страна в чл.12 ал.4 т.1 ЗКН е употребено понятието недвижими археологически културни ценности. Така и съгл чл.47 т.1 ЗКН, според научната и културната област, към която се отнасят, недвижимите културни ценности са археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания. Легална дефиниция на понятието археологически обекти е дадено в чл.146 ал.1 ЗКН, съгласно който археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания.

4.2. Извън посоченото, според данните от преписката, за Селищната могила, м. Калето, с. Ц. не са изведени режими за опазване – предписания за опазване. По отношение териториален обхват на селищната могила бяха изложени съображения, а по отношение режим за опазване – според СТЕ понастоящем е в ход процедура с комисия, за изготвяне на предложение за предписания за опазване. Отсъствието на режим за опазване не означава, че всяко застрояване е допустимо, като в срока за произнасяне - инструктивен, административният орган е дължал преценка на установените факти и обстоятелства с извод за основателност или неоснователност на заявлението за съгласуване. Предвид данните в доклада на РАМ – Пловдив и СТЕ, преценката за отказ да бъде извършено съгласуване съответства на установените в хода на административното производство факти. В обяснителната записка за ПУП – ПЗ на ПИ *** е посочено, че изготвеният ПУП касае промяна на застроителните линии, като устройствената зона остава същата „Ок”. „Настоящият ПУП-ПРЗ, след приемане на ЕС е основание за провеждане на процедура по промяна предназначението на земеделска земя съгласно ЗОЗЗ”. В тази вр., съгл. чл.83 ал.6 ЗКН : „Промяна на предназначението на поземлен имот, в чийто обхват попадат недвижими културни ценности или техни охранителни зони, се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1 и 2.”. Следва да бъде отбелязано, че преписката по ЗУТ – заданието и заповедта от 01.08.2017г. касаят проект за изменение на ПУП – ПЗ, без да има данни за действащ ПУП по отношение на ПИ 867 или ОУП на община С., вкл. не са налице актове във вр. със ЗОЗЗ. Устройствената зона „Ок” е по см. на чл. 27 ал.1 т.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони :Териториите за рекреационни дейности се обособяват като устройствени зони в границите на населените места и селищните образувания или извън тях и се определят съгласно следните разновидности:1. курорт, означен като Ок;”. Според чл. 35 от Наредба № 7/2003г. : Археологическите обекти се опазват и устройват съобразно следните режимни изисквания за териториите им, определени със специални проучвания: 1. за територии с режим "А" на археологически обекти не са допустими благоустройствени, строителни, селскостопански, мелиоративни и други дейности, които биха нарушили целостта на почвения слой, като се допуска използването на земята като пасище; 2. за територии с режим "Б" на археологически обекти не са допустими изкопни работи, дълбочинна обработка на почвата, засаждане на дървета и култури с дълбока коренова система, като се допуска плитка обработка на почвата (оран) до 0,25 м; 3. за територии с режим "В" на археологически обекти не са допустими изкопни работи, несвързани със селскостопанските работи, като се допускат селскостопански дейности при условията на чл. 18 ЗПКМ; 4. за територии с режим "Г" на археологически обекти се разрешават всички дейности, като тези, свързани с изкопни работи, се съгласуват с органите, които следят за опазване на културно-историческото наследство при условията и по реда на ЗПКМ. В тази вр. се съобрази, че в заверено копие на регистрационен картон № 2100505 изготвен през 1992г. /л. 375-376/ е уточнено – обектът е № 065 /идентичен е номера в регистрационната карта № 2100505 – цветна, л.219/, изработката е от м.12.1992г., ПК с местно значение, без статут, режим А. Режим „А” според цитирания текст от Наредба № 7/2003г. – не допуска благоустройствени, строителни, селскостопански, мелиоративни и други дейности, които биха нарушили целостта на почвения слой, като се допуска използването на земята като пасище. Следователно, посоченото в отказа - застрояването би увредило археологическите структури, не противоречи на чл.35 от наредбата.

Отказът е законосъобразен и по друго самостоятелно основание - в хипотеза на неспазено изискването на чл. 80 ал.3 ЗКН - Устройствените планове по чл. 78 и специфичните правила и нормативи към тях, заданията за тяхното изготвяне и скиците с предложенията по чл. 135, ал. 2 от Закона за устройство на територията преди одобряването им се съгласуват по реда на чл. 84. В случая задание е одобрено преди осъществяване на съгласуването по реда на чл.84 ЗКН, макар задание по чл.125 ЗУТ не е предпоставка за издаване на акт по чл.135 ЗУТ. Заповедта по чл. 124а ЗУТ /л.39/ е издадена от Кмета на Община С., като е съобразено, че са изпълнени условията на чл.67а ал.1 ППЗОЗЗ /Когато след промяна на предназначението на земята се иска разширение върху допълнителна площ, собственикът на земята или лицето, което има право да строи в чужд имот, е длъжен да внесе предложение в компетентната комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ. В този случай, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе, се комплектува преписка по чл. 40, ал. 2, която съдържа и влязла в сила заповед за изменение на ПУП.”/ , а същевременно в обяснителната записка е вписано „Настоящият ПУП-ПРЗ, след приемане на ЕС е основание за провеждане на процедура по промяна предназначението на земеделска земя съгласно ЗОЗЗ”. Ведно с това, част от кореспонденцията между общината и НИНКН съдържа данни за започнала отново процедура, както и отмяната на Решение на ОбС № 73/10.07.2017г. Следователно, пред МК е представена преписка, движението на която не е изяснено на какъв етап от процедурата по ЗУТ е към момента на произнасяне на оправомощеният заместник-министър.

По делото има данни за земя по чл.24 ЗСПЗЗ, съставляваща ПИ 867, върху която са изградени три постройки в режим на търпимост по см. на § 127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не те /с арг. от § 53 ПЗР ЗИД ЗУТ/, а застрояването в имота се променя посредством изменение на застроителните линии. Същите в червен пунктир обозначават строително петно – целият имот с отстояния до имотните граници, поради което и с оглед местоположението на имота – изцяло в границите на археологическа недвижима културна ценност – Селищна могила, правилно е прието, че застрояването би увредило археологически структури.

В хипотезата на прилагане нормата на чл.83 ал.1 т.1 ЗКН по отношение проект за изменение на ПУП – ПЗ, административният орган е действал при условията на чл.84 ал.1 и ал.2 ЗКН /в приложимите редакции на разпоредбите към подаване на заявлението и издаване на становището – отказ/ : „Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3.”. Съставът се позовава на Решение № 7760 от 20.06.2017г. на ВАС по адм. д. № 9202/2015г., II о. : „Съгласно чл. 78, т. 3 ЗКН териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимо културно наследство и специфичните правила и нормативи към тях. Тази защита изисква съгласуването на проектите за изменение на устройствените планове по реда, определен в чл. 80 и чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН. Този ред изисква съгласуване с компетентните органи както на устройствените планове, така и на всички проекти, свързани със строителството върху имотите в защитените зони - чл. 80, ал. 2 чл. 83, чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН. По тези съображения е неоснователно оплакването в касационната жалба, че на съгласуване подлежат само визите за проектиране и инвестиционните проекти.”, съответно и на § 5, т. 82 ДР ЗУТ "защитени територии за опазване на културното наследство" са единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони, съобразно режимите за опазване, определени с акта за тяхното деклариране или за предоставяне на статут. Отказът за съгласуване е писмен и мотивиран, издаден след становище на НИНКН и основан на неопровергани доказателства, от които произтекъл извод за застрояване, което ще увреди археологическата структура. В тази насока е и СТЕ - фрагменти от археологически предмети са открити върху цялата площ на обекта – Селищна могила, където има видимост на терена и то в многоцентрична концентрация, а освен това, такива се откриват и на места далеч от склоновете на селищната могила. В становището на НИНКН е описана представената документация, включваща проект за изменение на ПУП – ПЗ – 3 бр. папки. Както бе посочено, в графичната част към заповедта от 01.08.2017г. е налице печат на МК – в документацията, представена по делото от НИНКН. Разграничени бяха по-горе екземплярите от приетите в съдебното производство графични части към одобряващия административен акт и бяха изложени съображения за възприетата от съда част – тази, върху която е отразена заповедта с номер, дата и автор, и в която е отразена в текст осъществената корекция върху устройствените показатели. Тази графична част следва да бъде определена за оригинал под форма на заверено копие със заверка /л.139/. Дори на заявителя да е предадена графична част без отразена заповедта с номер, дата и автор, и в която е отразена в текст осъществената корекция върху устройствените показатели, в случая текстът на становището е еднозначен. Становището на НИНКН също е ясно, като същото изцяло е възприето от зам.министъра на културата. В хипотеза на несъответствие между текстовата и графичната част – предвид положен съгласувателен печат в графичната част на л.499, приоритетен е текстът. Извън посоченото, с арг. от чл.80 ал.3 ЗКН, съгласуването се извършва преди одобряването, като в случая отсъства съгласуване на скицата-предложение в процедурата по издаване на акта по чл.135 ЗУТ, както и по отношение на заданието /чл.125 ал.6 ЗУТ/. Жалбата се приема за неоснователна.

Мотивиран с изложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на *** ЕООД, гр.Пловдив против Становище изх. № ЗЗ-НН-31 от 06.02.2018г. на Заместник - Министъра на културата.

Осъжда *** ЕООД с ЕИК *********, гр. Пловдив, ж.к. „Изгрев“, ул. “Преспа“ №10, ет.14, ап.102, да заплати на Министерството на културата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                                                        Административен съдия :