Присъда по дело №2/2009 на Окръжен съд - Шумен

              П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                       №6./ 11. 02. 2009 год. гр. Шумен

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

             Шуменският окръжен съд                           наказателен състав

На единадесети февруари през две хиляди и девета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                             Председател: Д.Л.

                            Съдебни заседатели: 1. Н. Методиева

                                                                 2. Р.К.

 

Секретар: А. Б.

***

Като разгледа докладваното от съдия Д.Л.

НОХД № 2 по описа за 2009 година

 

                                                    П Р И С Ъ Д И:

 

         Признава подсъдимия Д.Ю.М. – ЕГН ********** роден на 01. 11. 1975 г. в гр. Шумен,  живущ ***,  български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ,

        за виновен в това, че  през периода 11. 05. 2000г. - 25. 04. 2001 г. в гр. Шумен, в условията на продължавано престъпление – на четири пъти, като управляващ и представляващ ЕТ ” Павия – Д.М. *** избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – в размер на 212 093. 25 лв., както следва: данък общ доход в размер на 176 698. 32 лв. и данък върху добавената стойност в размер на 35 394.93 лв., като потвърдил неистина в подадени пред Териториална данъчна дирекция - гр. Шумен декларации - Данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2000 г. с вх. № 27036022 / 25. 04. 2001 г., която се изисква по силата на закон – чл. 41 от Закона за облагане доходите на физическите лица /отм./, относно размера на данъчната основа на общия годишен доход и дължимото годишно данъчно задължение, като намалил размера на финансовия резултат със стойността по сделки по данъчни фактури с №№ 1395 / 24. 04. 00 г.; 1396 / 25. 04. 00 г.; 1393 / 20. 04. 00г.; 1390 / 10. 04. 00 г.; 1391 / 18. 04. 00 г.; 1392 / 19. 04. 00 г.; 1394 / 23. 04. 00 г.; 707 / 20. 04. 00 г.; 708 / 22. 04. 00 г.; 705 / 10. 04. 00 г.; 706 / 14. 04. 00 г.; 2999 / 09. 05. 00 г.; 2998 / 19. 05. 00 г.; 2997 / 16. 05. 00 г.; 2996 / 15. 05. 00 г .; 2995 / 15. 05. 00 г.; 646 / 28. 05. 00 г.; 652 / 25. 06. 00 г.; 648 / 27. 06. 00 г.; 647 / 30. 05. 00 г .; 651 / 19. 06. 00 г.; 650 / 13. 06. 00 г.; 649 / 13. 06. 00 г.; 645 / 28. 05. 00 г.; 827 / 02. 07. 00 г.; 828 / 03. 07. 00 г.; 829 / 04. 07. 00 г.; 830 / 06. 07. 00 г.; 831 / 17. 07. 00 г.; 832 / 25. 07. 00 г.; 833 / 20. 07. 00 г.; 834 / 29. 07. 00 г.; 2792 / 02. 08. 00 г.; 2795 / 03. 08. 00 г.; 2796 /  11. 08. 00 г.; 2797 / 17. 08. 00 г.; 2798 / 16. 08. 00 г.; 2799 / 30. 08. 00 г.; 2800 / 29. 08. 00 г.; 6172 / 25. 08. 00 г.; 6174 / 25. 08. 00 г.; 6173 / 25. 08. 00 г.; 6514 / 09. 09. 00 г.; 6515 / 09. 09. 00 г.; 6513 / 07. 09. 00 г.; 6512 / 05. 09. 00 г.; 6511 / 02. 09. 00 г.; 6510 /  01. 09. 00 г.; 5497 / 26. 08. 00 г.; 5498 / 27. 08. 00 г.; 5496 / 26. 09. 00 г.; 5495 / 25. 09. 00 г.; 5494 / 16. 09. 00 г.; 5493 / 16. 09. 00 г.; 5492 / 14. 09. 00 г.; 5491 / 01. 09. 00 г.; 972 / 14. 10. 00 г.; 969 / 08. 10. 00 г.; 971 / 11. 10. 00 г.; 968 / 05. 10. 00 г.; 967 / 01. 10. 00 г.; 883 / 31. 08. 00 г.; 955 / 19. 10. 00 г.; 954 / 18. 10. 00 г.; 956 / 21. 10. 00 г.; 953 /  17. 10. 00 г.; 952 / 16. 10. 00 г.; 5061 / 29. 09. 00 г.; 6652 / 19. 08. 00 г.; 806 / 29. 11. 00 г.; 805 / 29. 11. 00 г.; 804 / 28. 11. 00 г.; 933 / 20. 12. 00 г.; 934 / 21. 12. 00 г.; 936 / 22. 12. 00 г.; 937 / 23. 12. 00 г.; 939 / 24. 12. 00 г.; 940 / 25. 12. 00 г.; 941 / 26. 12. 00 г.; 942 / 28. 12. 00 г. и в Справки – декларации за данък върху добавената стойност с вх. №№ 101842 / 11. 05. 2000 г.; 104146 / 14. 09. 2000 г.; 105198 / 14. 11. 2000 г., които се изискват по силата на закон - чл. 100 ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /отм./, относно стойността на получените доставки и данъчният кредит по данъчни фактури с №№ 1395 / 24. 04. 00 г.; 1396 / 25. 04. 00 г.; 1393 / 20. 04. 00 г.; 1390 / 10. 04. 00 г.; 1391 / 18. 04. 00 г.; 1392 / 19. 04. 00 г.; 1394 / 23. 04. 00 г., издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Оги - Огнян Христов ” – гр.  Сунгурларе; данъчни фактури с №№ 707 / 20. 04. 00 г.; 708 / 22. 04. 00 г.; 705 /  10. 04. 00 г.; 706 / 14. 04. 00 г.; издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега 7 -  Динко Асенов ” – гр. Ямбол, данъчни фактури с №№ 2792 / 02. 08. 00 г.; 2795 / 03. 08. 00 г.; 2796 / 11. 08. 00 г.; 2797 / 17. 08. 00 г.; 2798 / 16. 08. 00 г.; 2799 /  30. 08. 00 г.; 2800 / 29. 08. 00 г., издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София; данъчни фактури с №№: 6172 / 25. 08. 00 г.; 6174 / 25. 08. 00 г.; 6173 / 25. 08. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София; данъчни фактури с №№: 972 / 14. 10. 00 г.; 969 / 08. 10. 00 г.; 971 / 11. 10.  00 г.; 968 / 05. 10. 00 г.; 967 / 01. 10. 00 г.; 883 / 31. 08. 00 г.; 955 / 19. 10.  00 г.; 954 /  18. 10. 00 г.; 956 / 21. 10. 00 г.; 953 / 17. 10. 00 г.; 952 / 16. 10. 00 г.;  издадени от “ изпълнител ” ЕТ ”Омега – 7 Динко Асенов” – гр. Ямбол,  и данъчни фактури с №№: 5061 / 29. 09. 00 г.; 6652 / 19. 08. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София,  като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери, поради което и на осн. чл. 257 ал. 1 пр.1 / отм. / във вр. с чл. 255 ал. 1 пр. 2 / изм. / вр. с чл. 26 ал. 1,  вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го осъжда на 1 г. и 4  м.  лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв., като го оправдава по първоначалното обвинение за разликата над 212 093. 25 лв. за общия размер на данъчните задължения и над 176 698. 32 лв. за данък общ доход.

             За виновен в това, че през периода 10. 04. 2000 г. - 28. 12. 2000г. в гр. Шумен  при условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ ЕТ ” Павия – Д.М. ***, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери - в размер на 212 093. 25 лв., както следва: данък общ доход в размер на 176 698. 32 лв. и данък върху добавената стойност в размер на 35 394. 93 лв., дължими от ЕТ “ Павия – Д.М. ***, водил счетоводна отчетност с невярно съдържание – 3 броя дневници за покупки към Справки - декларации за ДДС с вх. №№ 101842 / 11. 05. 2000 г.;  104146 / 14. 09. 2000 г.; 105198 / 14. 11. 2000 г., в които удостоверил, че ЕТ “ Павия – Д.М. *** е “ получател ” по данъчни фактури с №№ 1395 / 24. 04. 00 г.; 1396 / 25. 04. 00 г.; 1393 / 20. 04. 00 г.; 1390 / 10. 04. 00 г.; 1391 / 18. 04. 00 г.; 1392 / 19. 04. 00 г.; 1394 / 23. 04. 00 г., издадени от “ изпълнител” ЕТ ” Оги - Огнян Христов”  гр. Сунгурларе; данъчни фактури с №№ 707 / 20. 04. 00 г.; 708 /22. 04. 00 г.; 705 / 10. 04. 00 г.; 706 / 14. 04. 00 г.; издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 Динко Асенов ”  гр. Ямбол, данъчни фактури с №№ 2792 / 02. 08. 00 г.; 2795 / 03. 08. 00 г.; 2796 / 11. 08. 00 г.; 2797 / 17. 08. 00 г.; 2798 / 16. 08. 00 г.; 2799 / 30. 08. 00 г.; 2800 / 29. 08. 00 г., издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София; данъчни фактури с №№: 6172 / 25. 08. 00 г.; 6174 / 25. 08. 00 г.; 6173 / 25. 08. 00 г.; издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София; данъчни фактури с №№: 972 / 14. 10. 00 г.; 969 / 08. 10. 00 г.; 971 / 11. 10. 00 г.; 968 / 05. 10. 00 г.; 967 / 01. 10. 00 г.; 883 / 31. 08. 00 г.; 955 / 19. 10. 00 г.; 954 / 18. 10. 00 г.; 956 / 21. 10. 00 г.; 953 / 17. 10. 00 г.; 952 / 16. 10. 00 г.;  издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов ” – гр. Ямбол,  и данъчни фактури с №№: 5061 / 29. 09. 00г.; 6652 / 19. 08. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София,   и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – 3 броя дневници за покупки към Справки - декларации за ДДС с вх.№№ 101842 / 11. 05. 2000 г.; 104146 / 14. 09. 2000 г.; 105198 / 14. 11. 2000 г. и данъчни фактури с №№ 1395 / 24. 04. 00 г.; 1396 / 25. 04. 00 г.; 1393 / 20. 04. 00 г.; 1390 / 10. 04. 00 г.; 1391 / 18. 04. 00 г.; 1392 / 19. 04. 00 г.; 1394 / 23. 04. 00 г.; издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Оги - Огнян Христов”  гр. Сунгурларе;  данъчни фактури с №№: 707 / 20. 04. 00 г.; 708 / 22. 04. 00 г.; 705 / 10. 04. 00 г.; 706 / 14. 04. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов” гр. Ямбол, данъчни фактури с №№ 2999 / 09. 05. 00 г.; 2998 / 19. 05. 00 г.; 2997 / 16. 05. 00 г.; 2996 / 15. 05. 00 г.; 2995 / 15. 05. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София; данъчни фактури с №№ 646 / 28. 05. 00 г.; 652 / 25. 06. 00г.; 648 / 27. 06. 00г.; 647 / 30. 05. 00 г.; 651 / 19. 06. 00 г.; 650 / 13. 06. 00 г.; 649 / 13. 06. 00 г.; 645 / 28. 05. 00 г.; 827 / 02. 07. 00 г.; 828 / 03. 07. 00 г.; 829 / 04. 07. 00 г.; 830 / 06. 07. 00 г.; 831 / 17. 07. 00 г.; 832 / 25. 07. 00 г.; 833 / 20. 07. 00 г.; 834 / 29. 07. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ  ” Омега – 7 - Динко Асенов” гр. Ямбол, данъчни фактури с №№ 2792 / 02. 08. 00 г.; 2795 / 03. 08. 00 г.; 2796 / 11. 08. 00 г.; 2797 / 17. 08. 00 г.; 2798 / 16. 08. 00 г.; 2799 /  30. 08. 00 г.; 2800 / 29. 08. 00 г.; издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София, данъчни фактури с №№  6172 / 25. 08. 00 г.; 6174 /  25. 08. 00 г.; 6173 / 25. 08. 00г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София , данъчни фактури с №№ 6514 / 09. 09. 00 г.; 6515 / 09. 09. 00 г.; 6513 / 07. 09. 00 г.; 6512 / 05. 09. 00 г.; 6511 / 02. 09. 00 г.; 6510 / 01. 09. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Тодор Пепов ” гр. Лом, данъчни фактури с №№ 5497 / 26. 08. 00 г.; 5498 / 27. 08. 00 г.; 5496 / 26. 09. 00 г.; 5495 / 25. 09. 00 г.; 5494 / 16. 09. 00 г.; 5493 / 16. 09. 00 г.; 5492 / 14. 09. 00 г.; 5491 / 01. 09. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София, данъчни фактури с №№  972 / 14. 10. 00 г.; 969 / 08. 10. 00 г.; 971 / 11. 10. 00 г.; 968 / 05. 10. 00 г.; 967 /  01. 10. 00 г.; 883 / 31. 08. 00 г.; 955 / 19. 10. 00 г.; 954 / 18. 10. 00 г.; 956 / 21. 10. 00 г.; 953 / 17. 10. 00 г.; 952 / 16.10.00г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов” гр. Ямбол,  данъчни фактури с №№: 5061 / 29. 09. 00г.; 6652 / 19. 08. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София, данъчни фактури с №№: 806 / 29. 11. 00 г.; 805 / 29. 11. 00 г.; 804 / 28. 11. 00г.; 933 / 20. 12. 00 г.; 934 / 21. 12. 00 г.; 936 / 22. 12. 00 г.; 937 / 23. 12. 00 г.; 939 / 24. 12. 00 г.; 940 / 25. 12. 00 г.; 941 / 26. 12. 00 г.; 942 / 28. 12. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов” гр. Ямбол, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери, поради което и на осн. чл. 257 ал. 1 пр. 1 / отм. / във вр. с чл.  256 / изм. /, във  вр. с чл.26 ал.1 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го осъжда на 1 г. и 4 м. лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв., като го оправдава по първоначалното обвинение за разликата над 212 093. 25 лв. за общия размер на данъчните задължения и над 176 698. 32 лв. за данък общ доход.

За виновен и в това, че през периода 14. 06. 2000 г. - 14. 08. 2000г. в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление – на два пъти, потвърдил неистина в писмени декларации – Справки - декларации за данък върху добавената стойност с вх.№№ 102550 / 14. 06. 2000 г. и 202648 / 14. 08. 2000 г., които по силата на закон - чл. 100 ал. 3 от ЗДДС / отм. / се дават пред орган на властта – Териториална данъчна дирекция за удостоверяване на някои обстоятелства – размера на ДДС за внасяне или възстановяване, като: не посочил действителната стойност на сделките, по които ЕТ “ Павия – Д.М. *** е “ получател ”; в  Справка - декларация за данък върху добавената стойност с вх.№ 102550 / 14. 06. 2000 г. включил в “ клетка 22 ” стойността на сделки с “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София по данъчни фактури №№ 2999 / 09. 05. 00 г.; 2998 / 19. 05. 00 г.; 2997 / 16. 05. 00 г.; 2996 / 15. 05. 00 г.; 2995 / 15. 05. 00 г.  в размер общо на 12 803.40 лв.; не посочил действителния размер на начисленият Данък върху добавената стойност - включил в “ клетка 41 ” начисленият ДДС  по горепосочените сделки в размер общо на 2 560. 68 лв.; не посочил действителния размер на Данъка върху добавената стойност за приспадане за периода - включил в “ клетка 40 ” начисленият ДДС  по  сделките в размер на 2 560. 68 лв. и не посочил действителния размер на ДДС за внасяне в “ клетка 50 ” в размер на 2 802. 61 лв., а посочил такъв в размер на 241. 93 лв.; в Справка - декларация за данък върху добавената стойност с вх.№ 202648 / 14. 08. 2000 г. включил в “ клетка 22 ” стойността на сделки с “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов” гр. Ямбол по данъчни фактури № 827 / 02. 07. 00 г.; 828 / 03. 07. 00 г.; 829 / 04. 07. 00 г.; 830 / 06. 07. 00 г.; 831 / 17. 07. 00 г.; 832 / 25. 07. 00 г.; 833 / 20. 07. 00 г.; 834 / 29. 07. 00 г. в размер общо на 14 773. 10 лв., не посочил действителния размер на начисленият Данък върху добавената стойност - включил в “ клетка 41 ” начисленият ДДС  по горепосочените сделки в размер общо на 2 954. 62 лв., не посочил действителния размер на Данъка върху добавената стойност за приспадане за периода - включил в “ клетка 40 ” начисленият ДДС  по  сделките в размер общо на 2 954. 62 лв. и не посочил действителния размер на ДДС за внасяне в “ клетка 50 ” в размер общо на 2 988. 36 лв., а посочил такъв в размер на 33. 74 лв., като деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци – данък върху добавената стойност в размер на 5 515. 30 лв., поради което и на осн. чл. 313 ал. 2 във вр. ал.1 и във вр. с чл. 26 ал. 1  и във вр. с чл.55 ал. 1 т. 1 от НК го осъжда на 10 м. лишаване от свобода.

          На осн. чл. 23 ал. 1 от НК определя общо наказание до размера на най – тежкото, а именно 1 г. и 4 м.  лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв.

На осн. чл. 66 ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така определеното общо наказание за изпитателен срок от 3 г. и 6 м.

На осн. чл. 189 от НПК осъжда подс. Д.Ю.М. да заплати в полза на държавата и по сметка на ШОС разноски по делото в размер на 483. 59 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

       

          Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок пред Апелативен съд гр. Варна.

 

           Председател:                                Съд. заседатели: 1.

 

                                                                                               2.

 

                   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                    Мотиви към присъда по НОХД № 2 / 09 г. на ШОС

 

        Подсъдимия Д.Ю.М. – ЕГН ********** е предаден на съд с обвинения:

           1. В това, че  през периода 11. 05. 2000г. - 25. 04. 2001 г. в гр. Шумен, в условията на продължавано престъпление – на четири пъти, като управляващ и представляващ ЕТ ” Павия – Д.М. *** избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – в размер на 212 093. 25 лв., както следва: данък общ доход в размер на 176 698. 32 лв. и данък върху добавената стойност в размер на 35 394.93 лв., като потвърдил неистина в подадени пред Териториална данъчна дирекция - гр. Шумен декларации - Данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2000 г. с вх. № 27036022 / 25. 04. 2001 г., която се изисква по силата на закон – чл. 41 от Закона за облагане доходите на физическите лица /отм./, относно размера на данъчната основа на общия годишен доход и дължимото годишно данъчно задължение, като намалил размера на финансовия резултат със стойността по сделки по данъчни фактури с №№ 1395 / 24. 04. 00 г.; 1396 / 25. 04. 00 г.; 1393 / 20. 04. 00г.; 1390 / 10. 04. 00 г.; 1391 / 18. 04. 00 г.; 1392 / 19. 04. 00 г.; 1394 / 23. 04. 00 г.; 707 / 20. 04. 00 г.; 708 / 22. 04. 00 г.; 705 / 10. 04. 00 г.; 706 / 14. 04. 00 г.; 2999 / 09. 05. 00 г.; 2998 / 19. 05. 00 г.; 2997 / 16. 05. 00 г.; 2996 / 15. 05. 00 г .; 2995 / 15. 05. 00 г.; 646 / 28. 05. 00 г.; 652 / 25. 06. 00 г.; 648 / 27. 06. 00 г.; 647 / 30. 05. 00 г .; 651 / 19. 06. 00 г.; 650 / 13. 06. 00 г.; 649 / 13. 06. 00 г.; 645 / 28. 05. 00 г.; 827 / 02. 07. 00 г.; 828 / 03. 07. 00 г.; 829 / 04. 07. 00 г.; 830 / 06. 07. 00 г.; 831 / 17. 07. 00 г.; 832 / 25. 07. 00 г.; 833 / 20. 07. 00 г.; 834 / 29. 07. 00 г.; 2792 / 02. 08. 00 г.; 2795 / 03. 08. 00 г.; 2796 /  11. 08. 00 г.; 2797 / 17. 08. 00 г.; 2798 / 16. 08. 00 г.; 2799 / 30. 08. 00 г.; 2800 / 29. 08. 00 г.; 6172 / 25. 08. 00 г.; 6174 / 25. 08. 00 г.; 6173 / 25. 08. 00 г.; 6514 / 09. 09. 00 г.; 6515 / 09. 09. 00 г.; 6513 / 07. 09. 00 г.; 6512 / 05. 09. 00 г.; 6511 / 02. 09. 00 г.; 6510 /  01. 09. 00 г.; 5497 / 26. 08. 00 г.; 5498 / 27. 08. 00 г.; 5496 / 26. 09. 00 г.; 5495 / 25. 09. 00 г.; 5494 / 16. 09. 00 г.; 5493 / 16. 09. 00 г.; 5492 / 14. 09. 00 г.; 5491 / 01. 09. 00 г.; 972 / 14. 10. 00 г.; 969 / 08. 10. 00 г.; 971 / 11. 10. 00 г.; 968 / 05. 10. 00 г.; 967 / 01. 10. 00 г.; 883 / 31. 08. 00 г.; 955 / 19. 10. 00 г.; 954 / 18. 10. 00 г.; 956 / 21. 10. 00 г.; 953 /  17. 10. 00 г.; 952 / 16. 10. 00 г.; 5061 / 29. 09. 00 г.; 6652 / 19. 08. 00 г.; 806 / 29. 11. 00 г.; 805 / 29. 11. 00 г.; 804 / 28. 11. 00 г.; 933 / 20. 12. 00 г.; 934 / 21. 12. 00 г.; 936 / 22. 12. 00 г.; 937 / 23. 12. 00 г.; 939 / 24. 12. 00 г.; 940 / 25. 12. 00 г.; 941 / 26. 12. 00 г.; 942 / 28. 12. 00 г. и в Справки – декларации за данък върху добавената стойност с вх. №№ 101842 / 11. 05. 2000 г.; 104146 / 14. 09. 2000 г.; 105198 / 14. 11. 2000 г., които се изискват по силата на закон - чл. 100 ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /отм./, относно стойността на получените доставки и данъчният кредит по данъчни фактури с №№ 1395 / 24. 04. 00 г.; 1396 / 25. 04. 00 г.; 1393 / 20. 04. 00 г.; 1390 / 10. 04. 00 г.; 1391 / 18. 04. 00 г.; 1392 / 19. 04. 00 г.; 1394 / 23. 04. 00 г., издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Оги - Огнян Христов ” – гр.  Сунгурларе; данъчни фактури с №№ 707 / 20. 04. 00 г.; 708 / 22. 04. 00 г.; 705 /  10. 04. 00 г.; 706 / 14. 04. 00 г.; издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега 7 -  Динко Асенов ” – гр. Ямбол, данъчни фактури с №№ 2792 / 02. 08. 00 г.; 2795 / 03. 08. 00 г.; 2796 / 11. 08. 00 г.; 2797 / 17. 08. 00 г.; 2798 / 16. 08. 00 г.; 2799 /  30. 08. 00 г.; 2800 / 29. 08. 00 г., издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София; данъчни фактури с №№: 6172 / 25. 08. 00 г.; 6174 / 25. 08. 00 г.; 6173 / 25. 08. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София; данъчни фактури с №№: 972 / 14. 10. 00 г.; 969 / 08. 10. 00 г.; 971 / 11. 10.  00 г.; 968 / 05. 10. 00 г.; 967 / 01. 10. 00 г.; 883 / 31. 08. 00 г.; 955 / 19. 10.  00 г.; 954 /  18. 10. 00 г.; 956 / 21. 10. 00 г.; 953 / 17. 10. 00 г.; 952 / 16. 10. 00 г.;  издадени от “ изпълнител ” ЕТ ”Омега – 7 Динко Асенов” – гр. Ямбол,  и данъчни фактури с №№: 5061 / 29. 09. 00 г.; 6652 / 19. 08. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София,  като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери, престъпление по чл. 257 ал. 1 пр.1 / отм. / във вр. с чл. 255 ал. 1 пр. 2 / изм. / вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

        2. И за това, че през периода 10. 04. 2000 г. - 28. 12. 2000г. в гр. Шумен  при условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ ЕТ ” Павия – Д.М. ***, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери - в размер на 212 093. 25 лв., както следва: данък общ доход в размер на 176 698. 32 лв. и данък върху добавената стойност в размер на 35 394. 93 лв., дължими от ЕТ “ Павия – Д.М. ***, водил счетоводна отчетност с невярно съдържание – 3 броя дневници за покупки към Справки - декларации за ДДС с вх. №№ 101842 / 11. 05. 2000 г.;  104146 / 14. 09. 2000 г.; 105198 / 14. 11. 2000 г., в които удостоверил, че ЕТ “ Павия – Д.М. *** е “ получател ” по данъчни фактури с №№ 1395 / 24. 04. 00 г.; 1396 / 25. 04. 00 г.; 1393 / 20. 04. 00 г.; 1390 / 10. 04. 00 г.; 1391 / 18. 04. 00 г.; 1392 / 19. 04. 00 г.; 1394 / 23. 04. 00 г., издадени от “ изпълнител” ЕТ ” Оги - Огнян Христов”  гр. Сунгурларе; данъчни фактури с №№ 707 / 20. 04. 00 г.; 708 /22. 04. 00 г.; 705 / 10. 04. 00 г.; 706 / 14. 04. 00 г.; издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 Динко Асенов ”  гр. Ямбол, данъчни фактури с №№ 2792 / 02. 08. 00 г.; 2795 / 03. 08. 00 г.; 2796 / 11. 08. 00 г.; 2797 / 17. 08. 00 г.; 2798 / 16. 08. 00 г.; 2799 / 30. 08. 00 г.; 2800 / 29. 08. 00 г., издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София; данъчни фактури с №№: 6172 / 25. 08. 00 г.; 6174 / 25. 08. 00 г.; 6173 / 25. 08. 00 г.; издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София; данъчни фактури с №№: 972 / 14. 10. 00 г.; 969 / 08. 10. 00 г.; 971 / 11. 10. 00 г.; 968 / 05. 10. 00 г.; 967 / 01. 10. 00 г.; 883 / 31. 08. 00 г.; 955 / 19. 10. 00 г.; 954 / 18. 10. 00 г.; 956 / 21. 10. 00 г.; 953 / 17. 10. 00 г.; 952 / 16. 10. 00 г.;  издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов ” – гр. Ямбол,  и данъчни фактури с №№: 5061 / 29. 09. 00г.; 6652 / 19. 08. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София,   и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – 3 броя дневници за покупки към Справки - декларации за ДДС с вх.№№ 101842 / 11. 05. 2000 г.; 104146 / 14. 09. 2000 г.; 105198 / 14. 11. 2000 г. и данъчни фактури с №№ 1395 / 24. 04. 00 г.; 1396 / 25. 04. 00 г.; 1393 / 20. 04. 00 г.; 1390 / 10. 04. 00 г.; 1391 / 18. 04. 00 г.; 1392 / 19. 04. 00 г.; 1394 / 23. 04. 00 г.; издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Оги - Огнян Христов”  гр. Сунгурларе;  данъчни фактури с №№: 707 / 20. 04. 00 г.; 708 / 22. 04. 00 г.; 705 / 10. 04. 00 г.; 706 / 14. 04. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов” гр. Ямбол, данъчни фактури с №№ 2999 / 09. 05. 00 г.; 2998 / 19. 05. 00 г.; 2997 / 16. 05. 00 г.; 2996 / 15. 05. 00 г.; 2995 / 15. 05. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София; данъчни фактури с №№ 646 / 28. 05. 00 г.; 652 / 25. 06. 00г.; 648 / 27. 06. 00г.; 647 / 30. 05. 00 г.; 651 / 19. 06. 00 г.; 650 / 13. 06. 00 г.; 649 / 13. 06. 00 г.; 645 / 28. 05. 00 г.; 827 / 02. 07. 00 г.; 828 / 03. 07. 00 г.; 829 / 04. 07. 00 г.; 830 / 06. 07. 00 г.; 831 / 17. 07. 00 г.; 832 / 25. 07. 00 г.; 833 / 20. 07. 00 г.; 834 / 29. 07. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ  ” Омега – 7 - Динко Асенов” гр. Ямбол, данъчни фактури с №№ 2792 / 02. 08. 00 г.; 2795 / 03. 08. 00 г.; 2796 / 11. 08. 00 г.; 2797 / 17. 08. 00 г.; 2798 / 16. 08. 00 г.; 2799 /  30. 08. 00 г.; 2800 / 29. 08. 00 г.; издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София, данъчни фактури с №№  6172 / 25. 08. 00 г.; 6174 /  25. 08. 00 г.; 6173 / 25. 08. 00г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София , данъчни фактури с №№ 6514 / 09. 09. 00 г.; 6515 / 09. 09. 00 г.; 6513 / 07. 09. 00 г.; 6512 / 05. 09. 00 г.; 6511 / 02. 09. 00 г.; 6510 / 01. 09. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Тодор Пепов ” гр. Лом, данъчни фактури с №№ 5497 / 26. 08. 00 г.; 5498 / 27. 08. 00 г.; 5496 / 26. 09. 00 г.; 5495 / 25. 09. 00 г.; 5494 / 16. 09. 00 г.; 5493 / 16. 09. 00 г.; 5492 / 14. 09. 00 г.; 5491 / 01. 09. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София, данъчни фактури с №№  972 / 14. 10. 00 г.; 969 / 08. 10. 00 г.; 971 / 11. 10. 00 г.; 968 / 05. 10. 00 г.; 967 /  01. 10. 00 г.; 883 / 31. 08. 00 г.; 955 / 19. 10. 00 г.; 954 / 18. 10. 00 г.; 956 / 21. 10. 00 г.; 953 / 17. 10. 00 г.; 952 / 16.10.00г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов” гр. Ямбол,  данъчни фактури с №№: 5061 / 29. 09. 00г.; 6652 / 19. 08. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София, данъчни фактури с №№: 806 / 29. 11. 00 г.; 805 / 29. 11. 00 г.; 804 / 28. 11. 00г.; 933 / 20. 12. 00 г.; 934 / 21. 12. 00 г.; 936 / 22. 12. 00 г.; 937 / 23. 12. 00 г.; 939 / 24. 12. 00 г.; 940 / 25. 12. 00 г.; 941 / 26. 12. 00 г.; 942 / 28. 12. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов” гр. Ямбол, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери, престъпление по чл. 257 ал. 1 пр. 1 / отм. / във вр. с чл.  256 / изм. /, във  вр. с чл.26 ал.1 от НК.

         3. И в това, че през периода 14. 06. 2000 г. - 14. 08. 2000г. в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление – на два пъти, потвърдил неистина в писмени декларации – Справки - декларации за данък върху добавената стойност с вх.№№ 102550 / 14. 06. 2000 г. и 202648 / 14. 08. 2000 г., които по силата на закон - чл. 100 ал. 3 от ЗДДС / отм. / се дават пред орган на властта – Териториална данъчна дирекция за удостоверяване на някои обстоятелства – размера на ДДС за внасяне или възстановяване, като: не посочил действителната стойност на сделките, по които ЕТ “ Павия – Д.М. *** е “ получател ”; в  Справка - декларация за данък върху добавената стойност с вх.№ 102550 / 14. 06. 2000 г. включил в “ клетка 22 ” стойността на сделки с “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София по данъчни фактури №№ 2999 / 09. 05. 00 г.; 2998 / 19. 05. 00 г.; 2997 / 16. 05. 00 г.; 2996 / 15. 05. 00 г.; 2995 / 15. 05. 00 г.  в размер общо на 12 803.40 лв.; не посочил действителния размер на начисленият Данък върху добавената стойност - включил в “ клетка 41 ” начисленият ДДС  по горепосочените сделки в размер общо на 2 560. 68 лв.; не посочил действителния размер на Данъка върху добавената стойност за приспадане за периода - включил в “ клетка 40 ” начисленият ДДС  по  сделките в размер на 2 560. 68 лв. и не посочил действителния размер на ДДС за внасяне в “ клетка 50 ” в размер на 2 802. 61 лв., а посочил такъв в размер на 241. 93 лв.; в Справка - декларация за данък върху добавената стойност с вх.№ 202648 / 14. 08. 2000 г. включил в “ клетка 22 ” стойността на сделки с “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов” гр. Ямбол по данъчни фактури № 827 / 02. 07. 00 г.; 828 / 03. 07. 00 г.; 829 / 04. 07. 00 г.; 830 / 06. 07. 00 г.; 831 / 17. 07. 00 г.; 832 / 25. 07. 00 г.; 833 / 20. 07. 00 г.; 834 / 29. 07. 00 г. в размер общо на 14 773. 10 лв., не посочил действителния размер на начисленият Данък върху добавената стойност - включил в “ клетка 41 ” начисленият ДДС  по горепосочените сделки в размер общо на 2 954. 62 лв., не посочил действителния размер на Данъка върху добавената стойност за приспадане за периода - включил в “ клетка 40 ” начисленият ДДС  по  сделките в размер общо на 2 954. 62 лв. и не посочил действителния размер на ДДС за внасяне в “ клетка 50 ” в размер общо на 2 988. 36 лв., а посочил такъв в размер на 33. 74 лв., като деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци – данък върху добавената стойност в размер на 5 515. 30 лв., престъпление по осн. чл. 313 ал. 2 във вр. ал.1 и във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

           Подсъдимия разпитан на предварителното производство не се признава за виновен.

          Подсъдимият М. преди даване ход на съдебното следствие се възползва от новите диференцирани процедури по НПК и на основание чл. 371 т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същия се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение в съд. заседание от 11. 02. 2009 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира  доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1  от НК за деянието за което е предаден на съд подс. М..

В хода на съд. заседание преди даване ход на съдебното следствие, подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В защитната си реч подсъдимият изразява съжаление за престъплението което е извършил. Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения моли за налагане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода под минимално предвидения размер.

От събраните по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С решение № 1278 / 1999 г. на ШОС бил регистриран Едноличен търговец с наименование „ Павия - Д.М. *** с едноличен собственик, управител и представляващ подс. Д.Ю.М.. С решение от 05. 03. 2004 г. едноличният търговец, като съвкупност от права и задължения и фактически отношения е прехвърлен от Д.Ю.М. на Валентин Чавдаров Буров от гр. София. Вписана е и промяна в наименованието на фирмата, като следва от ЕТ ” Павия - Д.М. *** Павия - Д.М. - Валентин Буров ”.

С актове за възлагане  на Началник сектор „ Данъчни ревизии ” в ДП гр. Шумен било възложено извършването на данъчна ревизия на ЕТ ” Павия - Д.М. ***. Ревизията обхванала периода 24. 03. 2000 г.  –  31. 09. 2001 г. за установяване на задълженията на данъчно задълженото лице по ЗКПО, ЗОДФЛ, ЗМДТ и ЗДДС. При ревизията било установено ДДС за внасяне, като данъчните задължения на фирмата били от непризнаване на приспадане на ДДС в подаваните от едноличния търговец справки - декларации за ДДС. 

          През периода 24. 03. 2000 г. - 31. 09. 01 г. посочената фирма, представлявана от подс. Д.М. с оглед признаване на данъчен кредит по ЗДДС и избягване начисляването и плащането на данъчни задължения, се снабдил с  данъчни фактури, с право на пълен данъчен кредит, издадени на ревизирания търговец от ЕТ ” Оги - Огнян Христов ”гр. Сингуларе, ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов ”гр. Ямбол, ЕТ ” Колю - 87 Сотир Борисов ” гр. София, ЕТ” Сими – 2000 -Асен Кирилов “ гр. София, ЕТ  ” Тодор Пепов ” - Лом отразил ги в дневниците за покупки по ДДС и в справките - декларации по ДДС, без да са извършени документираните с тях сделки, и ги е депозирал пред органите на данъчната администрация. Горепосочените фактури били осчетоводени като разход и използвани от подс .Д.М. при формиране на облагаемия доход.

          Конкретно, подс. М. осъществил следното:

             I.1. За периода  01. 04. 2000 г. - 30. 04. 2000 г., подсъдимия в качеството си на представител на ЕТ  ” Павия - Д.М. ” подал Справка – декларация №101842/ 11. 05. 00 г. пред Териториална данъчна дирекция. В горепосочената декларация М. е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 81. 50лв., като е декларирал извършени сделки с право на данъчен кредит по ЗДДС по фактура с №: 1395/24. 04. 00 г. с обща стойност 3564. 07лева  и ДДС – 594. 01лева, фактура №1396/25. 04. 00 г. с обща стойност 4417. 80лева и ДДС в размер на 736. 30 лв., фактура №1393/20. 04. 00 г. с обща стойност 3696 лв. и ДДС в размер на 616 лв., фактура №1390/10. 04. 00 г. с обща стойност 2937 лв. и ДДС в размер на 489.50 лв., фактура №1391/18. 04. 00 г. с обща стойност 4132. 80лв. и ДДС в размер на 688. 80лв., фактура №1392/19. 04. 00 г. с обща стойност 4408. 32лв. и ДДС в размер на 734.72 лв., фактура №1394/23. 04. 00 г. с обща стойност 4590 лв. и ДДС в размер на 765 лв., издадени от ЕТ ” Оги - Огнян Христов ” гр. Сингуларе;  фактура с №707/20. 04. 00 г. с обща стойност 4395.60 лв., стойност 3663 лв. и ДДС – 732.60 лв., фактура №708/22.04.2000г. с обща стойност 4615. 20 лв., със стойност 3846 лв. и ДДС в размер на 769. 20 лв., фактура №705/10. 04. 00 г. с обща стойност 900 лв., със стойност 750 лв. и ДДС в размер на 150 лв. и фактура №706/14. 04. 00 г. на стойност 4045 лв., с обща стойност 4854 лв. и ДДС в размер на 809 лв., издадени от ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов ” гр. Ямбол. Горепосочените фактури са включени в дневника за покупки на ЕТ ” Павия - Д.М. ” за месец април 2000год.  Горепосочените фактури не са подписани от представител на ЕТ ” Оги - Огнян Христов ” гр. Сингуларе и ЕТ ” Омега - 7- Динко Асенов ” гр. Ямбол, съответно не са издавани от посочените търговци. По същите не са реализирани доставки и плащане. Назначената графологична експертиза заключава, че подписите в горецитираните фактури не са положени  за „съставил” от Огнян Христов. При извършена насрещна проверка в хода на данъчната ревизия е установено че доставчикът ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов ” гр. Ямбол е с прекратена служебно регистрация по ЗДДС на 08. 12. 2000 г., като след месец август 1999 г. не е подавал справки - декларации по ЗДДС. Доставчикът ЕТ ” Оги - Огнян Христов ” гр. Сингуларе е с прекратена служебно регистрация по ДДС на 11. 11. 1999 г. Становището на вещото лице по назначената ССЕ е, че не са извършени реални сделки по горепосочените фактури с доставчик ЕТ ” Оги - Огнян Христов ” гр. Сингуларе и ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов ” гр. Ямбол. След като не е налице доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС /отм./ не е възникнало данъчно събитие/ чл. 24 от ЗДДС/, предмет на облагане с ДДС, т.е. не е възникнало и основание за начисляване на ДДС, предмет на облагане с ДДС, т.е. не е възникнало и основание за начисляване на ДДС, следователно не би могло да е налице и правото на приспадане на данъчен кредит. Наличието на данъчни фактури сами по себе си не означават наличие на извършени доставки. Съгласно ССЕ на горните основания следва да се откаже правото на данъчен кредит. Съгласно заключението на назначената ССЕ ДДС в размер на 7003. 63 лв. се явява невнесен от ЕТ, с което е нанесена щета на бюджета в този размер. ДДС в размер на 7003. 63 лв. не е деклариран като данък за внасяне в подадената справка декларация №101842 от 11. 05. 00 г., същият се явява укрит данък, а съставената справка - декларация – документ с невярно съдържание.

         2. За периода 01. 05. 00 г. - 30. 05. 00 г., подс. М., в качеството си на представител на ЕТ ” Павия – Д.М. ” подал Справка –декларация №102550/14. 06. 00 г. пред Териториална данъчна дирекция. В горепосочената декларация М. декларирал извършени сделки с право на данъчен кредит по ЗДДС по фактура с №: 2999/09. 05. 00 г. с обща стойност 1469. 28 лв., стойност 1224. 40 лв. и ДДС – 244. 40 лв., фактура №2998/19. 05. 00 г. с обща стойност 94. 80 лв., стойност 79 лв. и ДДС в размер на 15. 90 лв., фактура №2997/16. 05. 00 г. с обща стойност 4272 лв., стойност 3560 лв. и ДДС в размер на 712 лв., фактура №2996/15. 05. 00 г. с обща стойност 4764 лв., стойност 3970 лв. и ДДС в размер на 794 лв., фактура №2995/15. 05. 00 г. с обща стойност 4764 лв., стойност 3970 лв. и ДДС в размер на 794 лв. издадени от ЕТ ”  Колю 87 - Сотир Борисов ”. Горепосочените фактури не са подписани от представител на ЕТ ”  Колю 87 - Сотир Борисов ” съответно не са издадени от посочения търговец. По същите не са реализирани доставки и плащане. Независимо от обстоятелството че по описаните фактури не са извършени доставки и плащане, обв. М. ги включил в дневника за покупки на ЕТ ” Павия - Д.М. ” за месец май 2000год. При извършена насрещна проверка в хода на възложената данъчна ревизия е установено, че доставчикът е с прекратена служебно регистрация по ЗДДС на 11. 01. 2001 г., след като многократно не е намиран на декларирания данъчен адрес, съвпадащ с адреса на управление. Съгласно заключението на назначената ССЕ, по горепосочените фактури не са извършени реални сделки. След като не е налице доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС /отм./ не е възникнало данъчно събитие, предмет на облагане с ДДС, не е възникнало и основание за начисляване на ДДС, следователно не би могло да е налице и правото на приспадане на данъчен кредит. Наличието на данъчни фактури сами по себе си не означават наличие на извършени доставки. Съгласно ССЕ на горните основания следва да се откаже правото на данъчен кредит. ДДС в размер на 2560. 68 лв.  се явява невнесен от ЕТ, с което е нанесена щета на бюджета в този размер. ДДС в размер на 2560.68 лв. Не е деклариран като данък за внасяне в подадената справка - декларация от 14. 06.  00 г., същият се явява укрит данък, а съставената справка - декларация по ЗДДС - документ с невярно съдържание.

      3. За периода 01. 07. 00 г. - 31. 07. 00 г., подсъдимия, в качеството си на представител на ЕТ ” Павия - Д.М. ” подал Справка –декларация №202984/14. 08. 00 г. пред Териториална данъчна дирекция. В горепосочената декларация М. декларирал извършени сделки с право на данъчен кредит по ЗДДС по фактура с №: 827/02. 07. 00 г. с обща стойност 759. 60 лв., стойност 633 лв. и ДДС – 126. 60 лв., фактура №828/03. 07. 00 г. с обща стойност 5879. 76 лв. стойност 4899. 80 лв. и ДДС в размер на 979. 96 лв., фактура №829/04. 07. 00 г. с обща стойност 600 лв., стойност 500 лв. и ДДС в размер на 100 лв., фактура №830/06. 07. 00 г. с обща стойност 837. 84 лв., стойност 698. 20 лв. и ДДС в размер на 139. 64 лв., фактура №831/17. 07. 00 г. с обща стойност 860. 40 лв., стойност 717 лв. и ДДС в размер на 143. 40 лв., фактура №832/25. 07. 00 г. с обща стойност 3260. 64 лв., стойност 2717. 20 лв. и ДДС в размер на 543. 44 лв., фактура №833/20. 07. 00 г. с обща стойност 5496. 84 лв., стойност 4580. 70 лв. и ДДС в размер на 916. 14 лв. и фактура № 834/29. 07. 00 г. с обща стойност 32. 64 лв., стойност 27. 20 лв. и ДДС в размер на 5. 44 лв. издадени от ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов ” гр. Ямбол. По горепосочените фактури не са реализирани доставки и плащане. Същите са описани в Дневника за покупки на ЕТ ” Павия - Д.М. ”. При извършена насрещна проверка в хода на възложената данъчна ревизия е установено, че доставчикът е с прекратена служебно регистрация по ЗДДС на 08. 12. 00 г., като след месец август 1999 г. не е подавал справки - декларации по ЗДДС и не се е разчитал с бюджета. Назначената ССЕ приема, че не са извършване реални сделки удостоверени с горепосочените фактури. Не е налице доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС /отм./, не е възникнало данъчно събитие / чл. 24 от ЗДДС/, предмет на облагане с ДДС, т.е. не е възникнало и основание за начисляване на ДДС, поради което и не е налице и правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно заключението на ССЕ ДДС в размер на 2 954. 62 лв. се явява невнесен от ЕТ, с което е нанесена щета за бюджета в този размер. ДДС в размер на 2 954. 62 лв. не е деклариран като данък за внасяне и се явява укрит данък.

        4. За периода 01. 08. 00 г. - 31. 08. 00 г., подс. М., в качеството си на представител на ЕТ ” Павия - Д.М. ” подал Справка –декларация №104146/14. 09. 00 г. пред Териториална данъчна дирекция. В горепосочената декларация М. декларирал извършени сделки с право на данъчен кредит по ЗДДС по фактура с №: 2792/02. 08. 00 г. с обща стойност 2217. 60лв., стойност 1848 лв. и ДДС – 369. 60 лв., фактура №2795/03. 08. 00 г. с обща стойност 4831. 20 лв. стойност 4026 лв. и ДДС в размер на 805. 20 лв., фактура №2796/11. 08. 00 г. с обща стойност 4174. 35 лв., стойност 3478. 62 лв. и ДДС в размер на 695. 72 лв., фактура №2797/17. 08. 00 г. с обща стойност 480 лв., стойност 400 лв. и ДДС в размер на 80 лв., фактура №2798/16. 08. 00 г. с обща стойност 708 лв., стойност 590 лв. и ДДС в размер на 118 лв., фактура №2799/30. 08. 00 г. с обща стойност 4074 лв., стойност 3395 лв. и ДДС в размер на 679 лв. и фактура №2800/29. 08.  00 г. с обща стойност 388 лв., стойност 3 240 лв. и ДДС в размер на 648 лв. издадени от ЕТ ” Колю 87 - Сотир Борисов ”. Горепосочените фактури не са подписани от представител на ЕТ ” Колю 87 - Сотир Борисов ” съответно не са издадени от посочения търговец. По същите не са реализирани доставки и плащане. Независимо от обстоятелството че по описаните фактури не са извършени доставки и плащане, подс. М. ги включил в дневника за покупки на ЕТ ” Павия - Д.М. ” за месец август 2000 г. При извършена насрещна проверка в хода на възложената данъчна ревизия е установено, че доставчикът е с прекратена служебно регистрация по ЗДДС на 11. 01. 2001 г., след като многократно не е намиран на декларирания данъчен адрес, съвпадащ с адреса на управление. В дневника за покупки за месец август 2000 г. на ЕТ ” Павия - Д.М. ”, както и в справката - декларация са включени и фактури издадени от ЕТ ” Сими 2000 - Асен Кирилов “ – фактура №6172/25. 08. 00 г. с обща стойност 959. 28 лв., стойност 799. 40 лв. и ДДС в размер на 159. 88 лв., фактури  №6174/25. 08. 00 г. с обща стойност 4 176 лв. и ДДС в размер на 696 лв., фактура №6173 от 25. 08. 00 г. с обща стойност 3 540 лв., стойност 2 950 лв. и ДДС в размер на 590 лв. По горепосочените фактури не са извършвани доставки и плащане. Доставчикът ЕТ ” Сими 2000 - Асен Кирилов “ е с прекратена служебна регистрация по ДДС на 01. 11. 00 г., след като многократно не е намиран на декларирания данъчен адрес, съвпадащ с адреса на управление. В хода на извършената данъчна ревизия е установено, че на посочения данъчен адрес няма офис или лица за контакти от ЕТ ” Сими 2000 - Асен Кирилов ”. Асен Симеонов Кирилов - собственик и представител на ЕТ ” Сими 2000 - Асен Кирилов ” не е издавал и подписвал горепосочените фактури. Съгласно заключението на назначената ССЕ, по горепосочените фактури, издадени от ЕТ ” Колю 87 - Сотир Борисов ” и ЕТ ” Сими 2000 - Асен Кирилов ” не са извършени реални сделки. След като не е налице доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС /отм./ не е възникнало данъчно събитие, предмет на облагане с ДДС, не е възникнало и основание за начисляване на ДДС, следователно не би могло да е налице и правото на приспадане на данъчен кредит. Наличието на данъчни фактури сами по себе си не означават наличие на извършени доставки. Съгласно ССЕ на горните основания следва да се откаже правото на данъчен кредит. ДДС в размер на 4 841. 40 лв.  се явява невнесен от ЕТ, с което е нанесена щета на бюджета в този размер. ДДС в размер на 4 841. 40 лв. Не е деклариран като данък за внасяне в подадената справка - декларация от 14. 09. 00 г., същият се явява укрит данък, а съставената справка - декларация по ЗДДС - документ с невярно съдържание.

        5.За периода 01. 10. 00 г. - 31. 10. 00 г., подс. М., в качеството си на представител на ЕТ ” Павия - Д.М. ” подал Справка –декларация №105198/14. 11. 00 г. пред Териториална данъчна дирекция. В горепосочената декларация М. декларирал извършени сделки с право на данъчен кредит по ЗДДС по фактура с №: 972/14. 10. 00 г. с обща стойност 11 345. 04 лв., стойност 9 454. 20 лв. и ДДС – 1 890. 84 лв., фактура №969/08. 10. 00 г. с обща стойност 9 307. 20 лв. стойност 7 756 лв. и ДДС в размер на 1551. 20 лв., фактура №971/11. 10. 00 г. с обща стойност 13 928. 40 лв., стойност 11 607 лв. и ДДС в размер на 2 321. 40 лв., фактура №968/05. 10. 00 г. с обща стойност 14 455. 44 лв., стойност 12 046. 20 лв. и ДДС в размер на 2 409. 20 лв., фактура №967/01. 10. 00 г. с обща стойност 10 303. 38 лв., стойност 8 506. 15 лв. и ДДС в размер на 1 717. 23 лв., фактура №883/31. 08. 00 г. с обща стойност 71 513. 24 лв., стойност 59 594. 34 лв. и ДДС в размер на 11 918. 87лв., фактура №955/19. 10. 00 г. с обща стойност 1 214. 40 лв., стойност 1 012 лв. и ДДС в размер на 202. 40 лв. и фактура № 954/18. 10. 00 г. с обща стойност 1 034. 28 лв., стойност 861. 90 лв. и ДДС в размер на 172. 38 лв., фактура №956/21. 10. 00 г. с обща стойност 270 лв. стойност 225 лв. и ДДС в размер на 45 лв., фактура №953/17. 10. 00 г. с обща стойност 3 974. 40 лв., стойност 3 312 лв. и ДДС в размер на 662. 40 лв. и фактура №952/16. 10. 00 г. с обща стойност 445. 80 лв. стойност 371. 50 лв. и ДДС в размер на 74. 30 лв. издадени от ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов ” гр. Ямбол. По горепосочените фактури не са реализирани доставки и плащане. Същите са описани в Дневника за покупки на ЕТ ” Павия - Д.М.” за месец октомври. При извършена насрещна проверка в хода на възложената данъчна ревизия е установено, че доставчикът е с прекратена служебно регистрация по ЗДДС на 08. 12. 2000 г., като след месец август 1999 г. не е подавал справки - декларации по ЗДДС и не се е разчитал с бюджета. Назначената ССЕ приема, че не са извършвани реални сделки удостоверени с горепосочените фактури. Не е налице доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС /отм./, не е възникнало данъчно събитие / чл. 24 от ЗДДС/, предмет на облагане с ДДС, т.е. не е възникнало и основание за начисляване на ДДС, поради което и не е налице и правото на приспадане на данъчен кредит. В дневника за покупки за месец октомври 2000 г., както и в справката - декларация на ЕТ ” Павия - Д.М.” за същия данъчен период са включени и фактури издадени от ЕТ ” Сими 2000 - Асен Кирилов – фактура № 5061/29. 09. 00 г. с обща стойност 24. 96 лв., стойност 20. 80 лв. и ДДС в размер на 4. 16 лв., фактура  №6652/19. 08. 00 г. с обща стойност 4 956. 45 лв., стойност 4 130. 38 лв. и ДДС в размер на 826. 08 лв.. По фактурите не са извършени реални доставки и плащане. Същите не са издадени от представител на едноличния търговец посочен като доставчик. Съгласно заключението на ССЕ ДДС в размер на 23 795. 50 лв. се явява невнесен от ЕТ, с което е нанесена щета за бюджета в този размер. ДДС в размер на 23 795. 50 лв. не е деклариран като данък за внасяне и се явява укрит данък.

          II. През 2000 г. ЕТ „ Павия - Д.М. ” Шумен , представляван от подс. М. е с годишен оборот за предходната година над 75 000 лв., и се явява данъчно задължено лице по чл. 1 от ЗОДФЛ, във връзка с чл. 21 ал.1 от същия закон, като формира данъчната основа за доходите си по реда на глава втора от ЗКПО. В съответствие с разпоредбите на чл. 41 от ЗОДФЛ е подадена годишна данъчна декларация с вх.№27036022/25. 04. 2001 г., с която е деклариран положителен финансов резултат в размер на 4 312 лв. Данъчната основа е 2 936 лв. Деклариран данък е в размер на 489 лв.  През 2000 г. М. ползвал в счетоводството си следните фактури с: 1. Издадени от  ЕТ ” Оги - Огнян Христов ” гр. Сингуларе – фактура №:1395/24. 04. 00 г. с обща стойност 3 564. 07 лв., фактура №1396/25. 04. 00 г. с обща стойност 4 417. 80 лв., фактура №1393/20. 04. 00 г. с обща стойност 3 696 лв., фактура №1390/10. 04. 00 г. с обща стойност 2 937 лв., фактура №1391/18. 04. 00 г. с обща стойност 4 132. 80 лв., фактура №1392/19. 04. 00 г. с обща стойност 4 408. 32 лв., фактура №1394/23. 04. 00 г. с обща стойност 4 590 лв.; 2. Издадени от ЕТ ” Омега 7 - Динко Асенов” гр. Ямбол фактура с №707/20. 04.  00 г. с обща стойност 4 395.60 лв.,  фактура №708/22. 04. 00 г. с обща стойност 4 615. 20 лв.,  фактура №705/10. 04. 00 г. с обща стойност 900 лв., и фактура №706/14. 04. 00 г. с обща стойност 4 854 лв.; 3.  Издадени от ЕТ ” Колю 87 - Сотир Борисов”, фактура с №: 2999/09. 05. 00 г. с обща стойност 1 469. 28 лв., фактура №2998/19. 05. 00 г. с обща стойност 94. 80 лв., фактура №2997/16. 05. 00 г. с обща стойност 4 272 лв., фактура №2996/15. 05. 00 г. с обща стойност 4 764 лв.,фактура №2995/15. 05. 00 г. с обща стойност 4 764 лв.; 4. Издадени от ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов ” гр. Ямбол - фактура с №: 646/28. 05. 00 г. с обща стойност 2 722. 14 лв., фактура №652/25. 06. 00 г. с обща стойност 7 152 лв., фактура №648/27. 06. 00 г. с обща стойност 5 665. 76 лв., фактура №647/30. 05. 00 г. с обща стойност 798. 60 лв., фактура №651/19. 06. 00 г. с обща стойност 4 843. 20 лв., фактура №650/13. 06. 00 г. с обща стойност 4 252. 80 лв., фактура №649/13. 06. 00 г. с обща стойност 4 930. 80 лв., и фактура №645/28. 05. 00 г. с обща стойност 1 057. 20 лв.; 5. Издадени от  ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов ” гр. Ямбол - фактура с №: 827/02. 07. 00 г. с обща стойност 759. 60 лв., фактура №828/03. 07. 00 г. с обща стойност 5 879. 76 лв.,  фактура №829/04. 07. 00 г. с обща стойност 600 лв., фактура №830/06. 07. 00 г. с обща стойност 837. 84 лв., фактура №831/17. 07. 00 г. с обща стойност 860. 40 лв., фактура №832/25. 07. 00 г. с обща стойност 3 260. 64 лв., фактура №833/20. 07. 00 г. с обща стойност 5 496. 84 лв., и фактура № 834/29. 07. 00 г. с обща стойност 32. 64 лв.; 6. Издадени от ЕТ ”  Колю 87 - Сотир Борисов”- фактура с №: 2792/02. 08. 00 г. с обща стойност 2 217. 60лв.,  фактура №2795/03. 08. 00 г. с обща стойност 4 831. 20 лв., фактура №2796/11. 08. 00 г. с обща стойност 4 174. 35 лв., фактура №2797/17. 08. 00 г. с обща стойност 480 лв., фактура №2798/16. 08.  00 г. с обща стойност 708 лв., фактура №2799/30. 08. 00 г. с обща стойност 4 074 лв., и фактура №2800/29. 08. 00 г. с обща стойност 388 лв.;7. Издадени от,  фактури издадени от ЕТ ” Сими 2000 - Асен Кирилов “ – фактура №6172/25. 08. 00 г. с обща стойност 959. 28 лв.,  фактури  №6174/25. 08. 00 г. с обща стойност 4 176 лв.,  фактура №6173 от 25. 08. 00 г. с обща стойност 3 540 лв.;  8. Издадени от ЕТ “ Тодор Пепов “ гр. Лом - фактура с №: 6514/09. 09. 00 г. с обща стойност 4 390. 27 лв.,  фактура №6515/09. 09. 00 г. с обща стойност 911. 33 лв.,  фактура №6513/07. 09. 00 г. с обща стойност 39 204 лв.,  фактура №6512/05. 09. 00 г. с обща стойност 5 270. 40 лв.,  фактура №6511/02. 09. 00 г. с обща стойност 10 742. 40 лв.,  фактура №2799/30. 08. 00 г. с обща стойност 4 074 лв., и фактура №6510/01. 09. 00 г. с обща стойност 53 136 лв.; 9. Издадени от ЕТ  ” Сими 2000 - Асен Кирилов “ – фактура № 5497/26. 08. 00 г. с обща стойност 3 000 лв., фактура №5498/27. 08. 00 г. с обща стойност 2 940 лв.,  фактура №5496 / 26. 09. 00 г. с обща стойност 4 740 лв., фактура №5495/25. 09. 00 г. с обща стойност 4 080 лв.,  фактура №5494/16. 09. 00 г. с обща стойност 3 000 лв., и фактура №5493/16. 09. 00 г. с обща стойност 3 000 лв.,  фактура №5492/14. 09. 00 г. с обща стойност 3 000 лв., фактура №5491/01. 09. 00 г. с обща стойност 3 885. 02 лв.; 10. Издадени от ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов”- фактура с №: 972/14. 10. 00 г. с обща стойност 11 345. 04 лв.,  фактура №969/08. 10. 00 г. с обща стойност 9 307. 20 лв., фактура №971/11. 10.  00 г. с обща стойност 13 928. 40 лв.,  фактура №968/05. 10. 00 г. с обща стойност 14 455. 44 лв.,  фактура №967/01. 10. 00 г. с обща стойност 10 303. 38 лв., фактура №883/31. 08. 00 г. с обща стойност 71 513. 24 лв., фактура №955/19. 10. 00 г. с обща стойност 1 214. 40 лв.,  фактура № 954/18. 10. 00 г. с обща стойност 1 034. 28 лв.,  фактура №956/21. 10. 00 г. с обща стойност 27 лв., фактура №953/17. 10. 00 г. с обща стойност 3 974. 40 лв. и фактура №952/16. 10. 00 г. с обща стойност 445. 80 лв.; 11. Издадени от издадени от ЕТ ” Сими 2000 - Асен Кирилов “ – фактура № 5061/29. 09. 00 г. с обща стойност 24. 96 лв.,  фактура  №6652/19. 08. 00 г. с обща стойност 4 956. 45 лв.; 12.   Издадени от ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов ” гр. Ямбол - фактура с №: 806/29. 11. 00 г. с обща стойност 3 465 лв., фактура №805/29. 11. 00 г. с обща стойност 4 152 лв., фактура №804/28. 11. 00 г. с обща стойност 2 400 лв.; 13.  Издадени от ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов ” гр. Ямбол” - фактури с №: 933/20. 12. 00 г. с обща стойност 26 328 лв., фактура №934/21. 12. 00 г. с обща стойност 16 392 лв., фактура №936/22. 12. 00 г. с обща стойност 28 560лв.,  фактура №937/23. 12. 00 г. с обща стойност 1 380 лв.,  фактура №939/24. 12. 00 г. с обща стойност 936 лв.,  фактура №940/25. 12. 00 г. с обща стойност 31 800 лв.,  фактура №941/26. 12. 00 г. с обща стойност 2 100 лв. и фактура № 942/28. 12.  00 г. с обща стойност 3 480 лв.; 14. Издадени от ЕТ ” АСКОМ - Асен С.”- фактури с №: 728/05. 01. 2001 с обща стойност 4 526. 40 лв.,  фактура №732/09. 12. 01 г. с обща стойност 4 812 лв. фактура №730/06. 01. 01 г. с обща стойност 4 549. 50 лв.,  фактура №731/13. 01. 01 г. с обща стойност 4 512 лв.,  фактура №727/03. 01. 01 г. с обща стойност 4 923. 60 лв. Горепосочените фактури М. осчетоводявал като разход. По горепосочените фактури не са извършени доставки и не е реализирано плащане. Тези фактури неправомерно са ползвани като разходооправдателни документи. Тези фактури са използвани от обвиняемия при формиране на облагаемия доход на търговеца  за 2000 г. ССЕ констатира, че финансовият резултат за отчетната 2000 г. е намален неправомерно със стойността на сделките по всички горецитирани фактури, поради осчетоводяването им като разход общо в размер на 446 782. 45 лв. Съгласно заключението на ССЕ годишният финансов резултат за отчетната 2000 г. следва да бъде 451 094. 45 лв., данъчната основа е в размер на 49 718. 45 лв., за което се дължи данък доход в размер на 178 010. 46 лв.

        Видно от заключението на назначената ССЕ ЕТ ” Павия - Д.М. *** за времето от 01. 01. 2000 г. до 30. 09. 2001 г. е ползвал неправомерно правото на данъчен кредит по получени  данъчни фактури за доставки, при което не е декларирал и внесъл ДДС в размер и по данъчни периоди, както следва: месец април 2000 г. -7003. 63 лв.; месец май 2000 г. – 2 560. 68 лв.;  месец юни 2000 г. - 4 403. 75 лв.;  месец юли 2000 г. -  2 954. 62 лв.;  месец август 2000 г. – 4 841. 40 лв.; месец септември 2000 г. – 23 549. 90 лв.;  месец октомври 2000 г. – 23 795. 50 лв.;  месец ноември 2000 г. – 1 669. 50 лв.;  месец декември 2000 г. – 18 496 лв. и месец февруари 2001г. - 3 497. 22 лв. Също от заключението на тази експертиза е видно, че подс. М. за 2000 г. той е намалил неправомерно със стойността на сделките по всички горецитирани фактури, поради осчетоводяването им като разход общо в размер на 446 782. 45 лв. Съгласно заключението на ССЕ годишният финансов резултат за отчетната 2000 г. следва да бъде 451 094. 45 лв. При това положение данъчната основа е в размер на 449 718. 45 лв., намалена с авансовите вноски по ДОО в размер на 1 376 лв. Така недекларирания и невнесен ДОД е 178 010. 46 лв.  Тази сума следва да се намали, съобразно заключението на последната ССЕ с вноските по ДОО и ЗО и се установява ДОД в размер на 176 698. 32 лв. който не е  деклариран.

         Видно от заключението на назначената графологична експертиза подписите срещу реквизита „ подпис и печат ” в Справки - декларации с вх.№101842/11. 05. 2000 г., 102550/14. 06. 2000 г., 202648/14. 08. 2000 г., 10146/14. 09. 2000 г., 105198/14. 11. 00 г., 101839/13. 04. 01 г., 201286/14. 06. 01 г. и в графа „ подпис ” в данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх.№27036022/25. 04. 01 г. на ЕТ ” Павия - Д.М. ” са положени от подс. Д.М..

 

                                 По пункт първи от обвинителния акт.

 

При така установената фактическа обстановка, съда приема, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д.Ю.М. е извършил престъпление по чл. 257 ал. 1 пр.1 / отм. / във вр. с чл. 255 ал. 1 пр. 2 / изм. / вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, свеждаща се до  избягване плащането на данъчни задължения в големи размери – в размер на 212 093. 25 лв., посредством потвърждаване на неистина в подадени пред Териториална данъчна дирекция - гр. Шумен декларации:

І.  Данък общ доход в размер на 176 698. 32 лв. - в Данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2000 г. с вх. № 27036022 / 25. 04. 2001г. която се изисква по силата на закон – чл. 41 от Закона за облагане доходите на физическите лица /отм./, относно размера на данъчната основа на общия годишен доход и дължимото годишно данъчно задължение, като намалил размера на финансовия резултат със стойността по сделки по данъчни фактури: №№ 1395 / 24. 04. 00 г.; 1396 / 25. 04. 00 г.; 1393 / 20. 04. 00г.; 1390 / 10. 04. 00 г.; 1391 / 18. 04. 00 г.; 1392 / 19. 04. 00 г.; 1394 / 23. 04. 00 г.; 707 / 20. 04. 00 г.; 708 / 22. 04. 00 г.; 705 / 10. 04. 00 г.; 706 / 14. 04. 00 г.; 2999 / 09. 05. 00 г.; 2998 / 19. 05. 00 г.; 2997 / 16. 05. 00 г.; 2996 / 15. 05. 00 г .; 2995 / 15. 05. 00 г.; 646 / 28. 05. 00 г.; 652 / 25. 06. 00 г.; 648 / 27. 06. 00 г.; 647 / 30. 05. 00 г .; 651 / 19. 06. 00 г.; 650 / 13. 06. 00 г.; 649 / 13. 06. 00 г.; 645 / 28. 05. 00 г.; 827 / 02. 07. 00 г.; 828 / 03. 07. 00 г.; 829 / 04. 07. 00 г.; 830 / 06. 07. 00 г.; 831 / 17. 07. 00 г.; 832 / 25. 07. 00 г.; 833 / 20. 07. 00 г.; 834 / 29. 07. 00 г.; 2792 / 02. 08. 00 г.; 2795 / 03. 08. 00 г.; 2796 /  11. 08. 00 г.; 2797 / 17. 08. 00 г.; 2798 / 16. 08. 00 г.; 2799 / 30. 08. 00 г.; 2800 / 29. 08. 00 г.; 6172 / 25. 08. 00 г.; 6174 / 25. 08. 00 г.; 6173 / 25. 08. 00 г.; 6514 / 09. 09. 00 г.; 6515 / 09. 09. 00 г.; 6513 / 07. 09. 00 г.; 6512 / 05. 09. 00 г.; 6511 / 02. 09. 00 г.; 6510 /  01. 09. 00 г.; 5497 / 26. 08. 00 г.; 5498 / 27. 08. 00 г.; 5496 / 26. 09. 00 г.; 5495 / 25. 09. 00 г.; 5494 / 16. 09. 00 г.; 5493 / 16. 09. 00 г.; 5492 / 14. 09. 00 г.; 5491 / 01. 09. 00 г.; 972 / 14. 10. 00 г.; 969 / 08. 10. 00 г.; 971 / 11. 10. 00 г.; 968 / 05. 10. 00 г.; 967 / 01. 10. 00 г.; 883 / 31. 08. 00 г.; 955 / 19. 10. 00 г.; 954 / 18. 10. 00 г.; 956 / 21. 10. 00 г.; 953 /  17. 10. 00 г.; 952 / 16. 10. 00 г.; 5061 / 29. 09. 00 г.; 6652 / 19. 08. 00 г.; 806 / 29. 11. 00 г.; 805 / 29. 11. 00 г.; 804 / 28. 11. 00 г.; 933 / 20. 12. 00 г.; 934 / 21. 12. 00 г.; 936 / 22. 12. 00 г.; 937 / 23. 12. 00 г.; 939 / 24. 12. 00 г.; 940 / 25. 12. 00 г.; 941 / 26. 12. 00 г.; 942 / 28. 12. 00 г.

         ІІ. И данък върху добавената стойност в размер на 35 394.93 лв. - в Справки - декларации за данък върху добавената стойност с вх. №№ 101842 / 11. 05. 2000 г.; 104146 / 14. 09. 2000 г.; 105198 / 14. 11. 2000 г., които се изискват по силата на закон - чл. 100 ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /отм./, относно стойността на получените доставки и данъчният кредит по данъчни фактури с №№ 1395 / 24. 04. 00 г.; 1396 / 25. 04. 00 г.; 1393 / 20. 04. 00 г.; 1390 / 10. 04. 00 г.; 1391 / 18. 04. 00 г.; 1392 / 19. 04. 00 г.; 1394 / 23. 04. 00 г., издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Оги - Огнян Христов ” – гр.  Сунгурларе; данъчни фактури с №№ 707 / 20. 04. 00 г.; 708 / 22. 04. 00 г.; 705 /  10. 04. 00 г.; 706 / 14. 04. 00 г.; издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега 7 -  Динко Асенов ” – гр. Ямбол, данъчни фактури с №№ 2792 / 02. 08. 00 г.; 2795 / 03. 08. 00 г.; 2796 / 11. 08. 00 г.; 2797 / 17. 08. 00 г.; 2798 / 16. 08. 00 г.; 2799 /  30. 08. 00 г.; 2800 / 29. 08. 00 г., издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София; данъчни фактури с №№: 6172 / 25. 08. 00 г.; 6174 / 25. 08. 00 г.; 6173 / 25. 08. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София; данъчни фактури с №№: 972 / 14. 10. 00 г.; 969 / 08. 10. 00 г.; 971 / 11. 10.  00 г.; 968 / 05. 10. 00 г.; 967 / 01. 10. 00 г.; 883 / 31. 08. 00 г.; 955 / 19. 10.  00 г.; 954 /  18. 10. 00 г.; 956 / 21. 10. 00 г.; 953 / 17. 10. 00 г.; 952 / 16. 10. 00 г.;  издадени от “ изпълнител ” ЕТ ”Омега – 7 Динко Асенов” – гр. Ямбол,  и данъчни фактури с №№: 5061 / 29. 09. 00 г.; 6652 / 19. 08. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София.

         Общия размер на данъците – ДОД и ДДС е в размер на 212 093. 25 лв.

           Когато предмет на престъплението по чл. 255 ал. 1 от НК/ редакцията от 1997 г. до 2006 г. /  е данък добавена стойност, то деянието се осъществява за всеки данъчен период, за който следва да се подава Справка – декларация. Когато са налице две или повече деяния през непродължителен период от време и всяко от тях осъществява състава на чл. 255 ал. 1 от НК, при  наличието и на останалите предпоставки на чл. 26 от НК е налице продължавано престъпление.  С потвърждаването на  неистина в подадените пред Териториална данъчна дирекция - гр. Шумен справки – декларации за данък върху добавената стойност с вх. №№ 101842 / 11. 05. 2000 г.; 104146 / 14. 09. 2000 г.; 105198 / 14. 11. 2000 г., които се изискват по силата на закон - чл. 100 ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност / отм. /, относно стойността на получените доставки и данъчният кредит се намалява размера на финансовия резултат със стойността по сделките по данъчни фактури включени в тези справки деклараии.  По този начин се избягва установяването на действителното данъчно задължение, което е възникнало по силата на закон за всеки определен период. А от там и плащането на това задължение, като се представям данъчни задължения в по малки размери. Следователно – разликата между действителното данъчно задължение и това, представено в справките декларации / в които е потвърдил неистина / се явява данъчното задължение, чието плащане подсъдимия е избегнал осъществявайки деянието. В случая е избегнато плащането на ДДС в размер на 35 394. 93 лв. Престъплението се счита довършено, когато е настъпил посочения в нормата резултат – избегнато е плащане на данъчни задължения в големи. Плащането на данъчни задължения е обвързано от конкретния данъчен закон с определен срок и с определен данъчен период, за който сумите се дължат, следва да се декларират и платят. Този срок и този период по ЗДДС е едномесечен. Следователно за всеки период за който е избегнато плащането на данъчни задължения дееца извършва едно престъпление, тъй като данъчните задължения са дължими и изискуеми за този конкретен данъчен период. Съобразно чл. 72 ал. 2 от ЗДДС / сила от 01. 01. 99 г. / данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Изискуемият се от данъчно задълженото лице  ДДС се отнася за конкретния данъчен период и представлява фактически дължимото данъчно задължение. За всеки данъчен период лицето е длъжно да декларира резултата, т.е. разликата от общата сума и данъка, който е изискуем за него за този данъчен период и общата сума на данъчен кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Регистрираното лице определя резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне или данък за възстановяване. Състава на престъплението по чл. 255, ал.1 от НК има за цел не да гарантира въобще изпълнението на данъчното задължение, а да гарантира  изпълнение на данъчното задължение в действителния му дължим размер.

            Когато предмет на престъплението по чл. 255 ал. 1 от НК / редакцията му от 1997 г. до 2006 г. / е данък общ доход, данъчно задълженото по ЗОДФЛ – чл. 41 лице подава годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, в срок до 15 април на следващата година. Това задължение обхваща и едноличните търговци. В настоящия случай подс. М. в срок е подал годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2000 г. с вх. № 27036022 / 25. 04. 2001 г. Той е намалил финансовия резултат за годината със стойността на сделките, по посочените по горе фактури. По този начин финансовият резултат за отчетната 2000 г. той е намалил неправомерно със стойността на сделките по всички горецитирани фактури, поради осчетоводяването им като разход общо в размер на 446 782. 45 лв. Съгласно заключението на ССЕ годишният финансов резултат за отчетната 2000 г. следва да бъде 451 094. 45 лв. При това положение данъчната основа е в размер на 449 718. 45 лв., намалена с авансовите вноски по ДОО в размер на 1 376 лв. Така недекларирания и невнесен ДОД е 178 010. 46 лв.  Тази сума следва да се намали, съобразно заключението на последната ССЕ с вноските по ДОО и ЗО и се установява ДОД в размер на 176 698. 32 лв. който не е  деклариран. За подс. М. е възникнало задължението да заплати дължимия данък в 30 дневен срок от подаване на декларацията – чл. 54 от ЗОДФЛ., а като не е декларирал действително дължимия от него данък, е избегнато и плащането му.

       От субективна страна всички посегателства са осъществени с предварително сформиран пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на неговото деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

           От обективна страна – подсъдимия с подаване на посочените вече декларации е: намалил финансовия резултат в годишната декларация, за да избегне плащането на действителните данъчни задължения; на второ място – е намалил дължимия от него ДДС по посочените три справки декларации и по този начин е избегнал плащането на действителния размер на дължимия ДДС.

    По отношение квалификацията на деянието:

      1. Относно квалификацията по чл. 26 ал. 1 от НК. По това обвинение става въпрос за 4 отделни деяния. Първите три касаят избягване плащането на данъчни задължения и по конкретно – ДДС. При първото деяние – Чрез подаване на справка – декларация №101842/ 11. 05. 00 г.   за периода  01. 04. 2000 г. - 30. 04. 2000 г., подсъдимия в качеството си на представител на ЕТ  ” Павия - Д.М. ” е избегнал плащането на ДДС в размер на 7 003. 63 лв. При второто деяние подс. М., в качеството си на представител на ЕТ ” Павия - Д.М. ” подал Справка –декларация №104146/14. 09. 00 г. чрез която е избегнал плащането на ДДС в размер на 4 841. 40 лв.  При третото - подс. М., в качеството си на представител на ЕТ ” Павия - Д.М. ” подал Справка –декларация №105198/14. 11. 00 г. чрез която избегнал плащането на  ДДС в размер на 23 795. 50 лв. Последното – четвъртото деяние касае избягване плащането на данъчни задължения по ЗОДФЛ. При него е подадена годишна данъчна декларация с вх.№27036022/25. 04. 2001 г., като по този начин е избегнато плащането на ДОД в размер на 176 698. 32 лв. Размера на данъчното задължение при последните две деяния по отделно представляват данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл. 93 т. 14 от НК. Първите две – представляват по отделно данъчни задължения в големи размери – т. 14 на чл. 93 от НК. Съобразно разпоредбата на чл. 26 ал. 3 от НК тези четири деяния две по две осъществяват различни състави. Първите две – състава на престъплението по чл. 255 ал. 1 от НК в редакцията му до 2006 г., а вторите две – състава на престъплението по чл. 257 ал. 1 от НК в редакцията му до 2006 г. В случая квалифициращите обстоятелства – данъчни задължения в особено големи размери се явяват продължение на първите две деяния / които са в големи размери /. Т. е. налице е увеличаване размера на  данъчните задължения чието плащане подсъдимия е избегнал. Следователно – квалифициращите обстоятелства се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност на подс. М.. Ето защо съда приема, че тази престъпна дейност следва да се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла чл. 26 ал. 1 от НК.

       2. Относно квалификацията на деянието по чл. 257 ал. 1 от НК / отм. /.

          За да квалифицира деянието по този текст съда намира, че следва да се установи кой е по благоприятен закон – този действал към момента на извършване на деянието или този действал към момента на постановяване на присъдата. Съотношението в " тежестта " на два наказателни закона конкретно за всеки определен случай, както и за всеки отделен подсъдим. Тук следва да се вземат и всички обстоятелства по делото, всички елементи на състава и предвидените за последния санкции, взети в тяхната съвкупност. С измененията на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 75/2006 г.) за данъчни престъпления, изразяващи се в избягване тяхното плащането в особено големи размери, в разпоредбата на чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 НК, са визирани наказания - лишаване от свобода за срок от три до осем години и конфискация на имуществото. В старата редакция на чл. 257 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 255 ал. 1 НК се предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода и глоба. Налице е по-висок минимум и по-нисък максимум на наказанието лишаване от свобода. Но в новата редакция на чл. 255 ал. 3 от НК е предвидено и друго наказание, т. е. по-тежка кумулативна наказателна санкция – конфискация. Още повече, че към момента на извършване на деянието е действал стария чл. 257 ал. 1 от НК. Ето защо съда приема, че по благоприятния закон за подс. М. е разпоредбата на чл. 257 ал. 1 от НК /отм. / и квалифицира деянието му по тази разпоредба.

           Съда приема, че подс. М. следва да бъде оправдан по първоначалното обвинение за разликата над 212 093. 25 лв. до 212 916. 39 лв. като общ размер на данъчните задължения, както и за разликата от 176 698. 32 лв. до 177 521. 46 лв. касаеща ДОД. От заключението на допълнителната ССЕ се установява, че в размера на ДОД не са включени внесените през годината ДОД и ЗО. Съгласно заключението на ССЕ от 17. 11. 08 г. сумата определена по първоначалната ССЕ за дължимия и избегнат ДОД следва да се намали със сумата от 823. 14 лв., колкото са именно внесените и невзети предвид от предходната ССЕ, ДОД и ЗО през годината. Поради това съда оправда подс. М. по първоначалното обвинение за разликата над 212 093. 25 лв. до 212 916. 39 лв. като общ размер на данъчните задължения, както и за разликата от 176 698. 32 лв. до 177 521. 46 лв. касаеща ДОД.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на подсъдимия на основни норми гарантиращи нормалното функциониране на финансовата, данъчната и осигурителната системи

 

            По пункт втори от обвинителния акт.

 

При така установената фактическа обстановка, съда приема, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д.Ю.М. е извършил престъпление по чл. 257 ал. 1 пр.1 / отм. / във вр. с чл. 256 ал. 1 пр. 1 / изм. / вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Тук става въпрос за осуетяване установяването на данъчни задължения в големи размери – в размер на 212 093. 25 лв., посредством водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание.

           На първо място – водил 3 бр. Дневници за покупки към Справки декларации с вх. № 101842 / 11. 05. 2000 г.; 104146 / 14. 09. 2000 г.; 105198 / 14. 11. 2000 г. В тях подс. М. удостоверил, че управлявания и представляван от него ЕТ “ Павия – Д.М. “ е получател по данъчни фактури с №№ 1395 / 24. 04. 00 г.; 1396 / 25. 04. 00 г.; 1393 / 20. 04. 00 г.; 1390 / 10. 04. 00 г.; 1391 / 18. 04. 00 г.; 1392 / 19. 04. 00 г.; 1394 / 23. 04. 00 г., издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Оги - Огнян Христов ” – гр.  Сунгурларе; данъчни фактури с №№ 707 / 20. 04. 00 г.; 708 / 22. 04. 00 г.; 705 /  10. 04. 00 г.; 706 / 14. 04. 00 г.; издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” Омега 7 -  Динко Асенов ” – гр. Ямбол, данъчни фактури с №№ 2792 / 02. 08. 00 г.; 2795 / 03. 08. 00 г.; 2796 / 11. 08. 00 г.; 2797 / 17. 08. 00 г.; 2798 / 16. 08. 00 г.; 2799 /  30. 08. 00 г.; 2800 / 29. 08. 00 г., издадени от “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София; данъчни фактури с №№: 6172 / 25. 08. 00 г.; 6174 / 25. 08. 00 г.; 6173 / 25. 08. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “ СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София; данъчни фактури с №№: 972 / 14. 10. 00 г.; 969 / 08. 10. 00 г.; 971 / 11. 10.  00 г.; 968 / 05. 10. 00 г.; 967 / 01. 10. 00 г.; 883 / 31. 08. 00 г.; 955 / 19. 10.  00 г.; 954 /  18. 10. 00 г.; 956 / 21. 10. 00 г.; 953 / 17. 10. 00 г.; 952 / 16. 10. 00 г.;  издадени от “ изпълнител ” ЕТ ”Омега – 7 Динко Асенов” – гр. Ямбол,  и данъчни фактури с №№: 5061 / 29. 09. 00 г.; 6652 / 19. 08. 00 г. издадени от “ изпълнител ” ЕТ “СИМИ 2000 - Асен Кирилов “ гр. София. С това М. е посочил по малък размер от действително дължимия от него ДДС  за тези периоди от време, като по този начин е осуетил установяването на данъчни задължения – дължим ДДС в размер на 35 394. 93 лв.

         На второ място – ползвал счетоводни документи с невярно съдържание 3 бр. Справки декларации с вх. № 101842 / 11. 05. 2000 г.; 104146 / 14. 09. 2000 г.; 105198 / 14. 11. 2000 г. по ЗДДС и данъчни фактури№№ 1395 / 24. 04. 00 г.; 1396 / 25. 04. 00 г.; 1393 / 20. 04. 00г.; 1390 / 10. 04. 00 г.; 1391 / 18. 04. 00 г.; 1392 / 19. 04. 00 г.; 1394 / 23. 04. 00 г.; 707 / 20. 04. 00 г.; 708 / 22. 04. 00 г.; 705 / 10. 04. 00 г.; 706 / 14. 04. 00 г.; 2999 / 09. 05. 00 г.; 2998 / 19. 05. 00 г.; 2997 / 16. 05. 00 г.; 2996 / 15. 05. 00 г .; 2995 / 15. 05. 00 г.; 646 / 28. 05. 00 г.; 652 / 25. 06. 00 г.; 648 / 27. 06. 00 г.; 647 / 30. 05. 00 г .; 651 / 19. 06. 00 г.; 650 / 13. 06. 00 г.; 649 / 13. 06. 00 г.; 645 / 28. 05. 00 г.; 827 / 02. 07. 00 г.; 828 / 03. 07. 00 г.; 829 / 04. 07. 00 г.; 830 / 06. 07. 00 г.; 831 / 17. 07. 00 г.; 832 / 25. 07. 00 г.; 833 / 20. 07. 00 г.; 834 / 29. 07. 00 г.; 2792 / 02. 08. 00 г.; 2795 / 03. 08. 00 г.; 2796 /  11. 08. 00 г.; 2797 / 17. 08. 00 г.; 2798 / 16. 08. 00 г.; 2799 / 30. 08. 00 г.; 2800 / 29. 08. 00 г.; 6172 / 25. 08. 00 г.; 6174 / 25. 08. 00 г.; 6173 / 25. 08. 00 г.; 6514 / 09. 09. 00 г.; 6515 / 09. 09. 00 г.; 6513 / 07. 09. 00 г.; 6512 / 05. 09. 00 г.; 6511 / 02. 09. 00 г.; 6510 /  01. 09. 00 г.; 5497 / 26. 08. 00 г.; 5498 / 27. 08. 00 г.; 5496 / 26. 09. 00 г.; 5495 / 25. 09. 00 г.; 5494 / 16. 09. 00 г.; 5493 / 16. 09. 00 г.; 5492 / 14. 09. 00 г.; 5491 / 01. 09. 00 г.; 972 / 14. 10. 00 г.; 969 / 08. 10. 00 г.; 971 / 11. 10. 00 г.; 968 / 05. 10. 00 г.; 967 / 01. 10. 00 г.; 883 / 31. 08. 00 г.; 955 / 19. 10. 00 г.; 954 / 18. 10. 00 г.; 956 / 21. 10. 00 г.; 953 /  17. 10. 00 г.; 952 / 16. 10. 00 г.; 5061 / 29. 09. 00 г.; 6652 / 19. 08. 00 г.; 806 / 29. 11. 00 г.; 805 / 29. 11. 00 г.; 804 / 28. 11. 00 г.; 933 / 20. 12. 00 г.; 934 / 21. 12. 00 г.; 936 / 22. 12. 00 г.; 937 / 23. 12. 00 г.; 939 / 24. 12. 00 г.; 940 / 25. 12. 00 г.; 941 / 26. 12. 00 г.; 942 / 28. 12. 00 г. / описани подробно по горе /. Чрез използването им подс. М. намалил размера на данъчната основа на общия годишен доход и дължимото годишно данъчно задължение, като намалил размера на финансовия резултат със стойността по сделките посочени в горните данъчни фактури. По този начин посочил по малко данъчно задължение – ДОД за 2000 г., а вследствие на това и осуетил установяването на данъчни задължения в размер на 176 698. 32 лв. ДОД.

                 По отношение квалификацията на деянието:

1. Относно квалификацията по чл. 26 ал. 1 от НК. В случая се касае за: А/. Водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание и по точно 3 бр. Дневници за покупки към и декларации с вх. № 101842 / 11. 05. 2000 г.; 104146 / 14. 09. 2000 г.; 105198 / 14. 11. 2000 г. в които удостоверил, че за посочените данъчни периоди е получател по описаните по горе фактури; Б/. Използвал счетоводни документи с невярно съдържание. Тук става въпрос, както за трите справки декларации, така и за описаните по горе данъчни фактури, удостоверяващи доставки за 2000 г. Следователно подс. М. е осъществил деянието по пункт втори на обв. акт  с отделни деяния. Първо водил счетоводна отчетност с невярно съдържание / посочените дневници в които удостоверил, че е получател по описаните фактури /, а също и ползвал тези дневници, които се явяват счетоводни документи с невярно съдържание през тези три периода. С това подсъдимия е осуетил установяването на дължим от него ДДС в размер на 35 394. 93 лв. Второ деяние е извършено от него е осъществено като е използвал горните фактури, които са счетоводни документи с невярно съдържание. Използвайки ги, М. е осуетил установяването на ДОД в размер на 176 698. 32 лв. И двете деяния са извършени през непродължителен период, осъществяват състава на едно и също престъпление – това по чл. 257 ал. 1 от НК / отм. / във вр. с чл. 256  от НК/ изм. / ,  като второто се явява както от обективна, така и от субективна страна продължение на първото. Налице е и еднородност на вината и една и съща обстановка. Ето защо съда прие, че подс. М. е осъществил продължавано престъпление по чл. 257 ал. 1 от НК / отм. / във вр. с чл. 256  от НК/ изм. /

      2. Относно квалификацията на деянието по чл. 257 ал. 1 от НК / отм. /.

 За квалификацията на деянието по този текст съда приема, че важи казаното вече по горе за деянието по чл. чл. 257 ал. 1 от НК / отм. / във вр. с чл. 255  от НК/ изм. /. Горните изводи на съда важат с пълна сила и по отношение това деяние и не следва да се повтарят.

           Съда приема, че подс. М. следва да бъде оправдан по първоначалното обвинение за разликата над 212 093. 25 лв. до 212 916. 39 лв. като общ размер на данъчните задължения, както и за разликата от 176 698. 32 лв. до 177 521. 46 лв. касаеща ДОД. От заключението на допълнителната ССЕ се установява, че в размера на ДОД не са включени внесените през годината ДОД и ЗО. Съгласно заключението на ССЕ от 17. 11. 08 г. сумата определена по първоначалната ССЕ за дължимия и избегнат ДОД следва да се намали със сумата от 823. 14 лв., колкото са именно внесените и невзети предвид от предходната ССЕ, ДОД и ЗО през годината. Поради това съда оправда подс. М. по първоначалното обвинение за разликата над 212 093. 25 лв. до 212 916. 39 лв. като общ размер на данъчните задължения, както и за разликата от 176 698. 32 лв. до 177 521. 46 лв. касаеща ДОД.

Причините за извършване на престъплението отново съда приема, че са същите, а именно – свеждат се до незачитане от страна на подсъдимия на основни норми гарантиращи нормалното функциониране на финансовата, данъчната и осигурителната системи.

 

                      По пункт трети от обвинителния акт.

 

              При така установената фактическа обстановка, съда приема, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д.Ю.М. е извършил престъпление по чл. 313 ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 26 ал. 1 от НК.

             От обективна страна - през периода 14. 06. 2000 г. - 14. 08. 2000г. в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление – на два пъти, потвърдил неистина в писмени декларации – Справки - декларации за данък върху добавената стойност с вх.№№ 102550 / 14. 06. 2000 г. и 202648 / 14. 08. 2000 г., които по силата на закон - чл. 100 ал. 3 от ЗДДС / отм. / се дават пред орган на властта – Териториална данъчна дирекция за удостоверяване на някои обстоятелства – размера на ДДС за внасяне или възстановяване. Първия път в Справка - декларация за данък върху добавената стойност с вх.№№ 102550 / 14. 06. 2000 г., не посочил действителната стойност на сделките, по които ЕТ “ Павия – Д.М. *** е “ получател ”. В тази справка - декларация включил в “ клетка 22 ” стойността на сделки с “ изпълнител ” ЕТ ” КОЛЮ – 87 - Сотир Борисов “ гр. София по данъчни фактури №№ 2999 / 09. 05. 00 г.; 2998 / 19. 05. 00 г.; 2997 / 16. 05. 00 г.; 2996 / 15. 05. 00 г.; 2995 / 15. 05. 00 г.  в размер общо на 12 803.40 лв.. Не е посочил действителния размер на начисленият Данък върху добавената стойност, като не е включил в “ клетка 41 ” начисленият ДДС  по горепосочените сделки в размер общо на 2 560. 68 лв. Не е посочил действителния размер на Данъка върху добавената стойност за приспадане за периода и в “ клетка 40 ” , не посочил действителния размер на ДДС за внасяне в “ клетка 50 ” в размер на 2 802. 61 лв., а посочил такъв в размер на 241. 93 лв. Втория път - Справка - декларация за данък върху добавената стойност с вх.№ 202648 / 14. 08. 2000 г. включил в “ клетка 22 ” стойността на сделки с “ изпълнител ” ЕТ ” Омега – 7 - Динко Асенов” гр. Ямбол по данъчни фактури № 827 / 02. 07. 00 г.; 828 / 03. 07. 00 г.; 829 / 04. 07. 00 г.; 830 / 06. 07. 00 г.; 831 / 17. 07. 00 г.; 832 / 25. 07. 00 г.; 833 / 20. 07. 00 г.; 834 / 29. 07. 00 г. в размер общо на 14 773. 10 лв., не посочил действителния размер на начисленият Данък върху добавената стойност в “ клетка 41 ”, не е посочил действителния размер на Данъка върху добавената стойност за приспадане за периода  в “ клетка 40 ” и не посочил действителния размер на ДДС за внасяне в “ клетка 50 ” в размер общо на 2 988. 36 лв., а посочил такъв в размер на 33. 74 лв. Двете справки – декларации посочени тук се подават по силата на закон – чл. 100 ал. 3 от ЗДДС / отм. /. С посочването в тях на неверни данни подс. М. потвърдил неистина относно действителната стойност на сделките, начисления ДДС, дължимия ДДС и ДДС за възстановяване подс. М. е имал за цел да избегне заплащането на ДДС в размер на 5 515. 30 лв. По този начин е осъществен основния състав на чл. 313 ал. 1 от НК.

            По отношение квалифицирания състав по чл.313 ал. 2 от НК. Този състав се осъществява, когато деянието по основния състав е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци. Тук безспорно е установено от ССЕ, че с тези две справки декларации той не е посочил дължим от него ДДС. От заключението на графическата експертиза се установява, че подписите в графите “ подпис и печат “ в тези две справки – декларации са положени от подс. М.. Поради това съда приема, че е осъществен и състава на чл. 313 ал. 2 от НК.

          По отношение квалификацията на деянието като продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК. И тук двете деяния са извършени през непродължителен период, осъществяват състава на едно и също престъпление – това по чл. 313 ал. 2 от НК,  като второто се явява както от обективна, така и от субективна страна продължение на първото. Налице е и еднородност на вината и една и съща обстановка. Ето защо съда прие, че подс. М. е осъществил продължавано престъпление по чл. 313 ал. 2 от НК.

 Причините за извършване на престъплението отново съда приема, че са същите, а именно – незачитане от страна на подсъдимия на основни норми гарантиращи нормалното функциониране на финансовата, данъчната и осигурителната системи.

            Съда не приема доводите на защитата на подс. М.:

       1. Че обвиненията по пункт първи и втори от обв. акт са заимоизключващи. В конкретния случай, деянията са осъществени от подсъдимия в условията на реална съвкупност. Потвърждаването на  неистина в годишната данъчна декларация и справките декларации по ДДС от една страна с цел избягване плащането на данъчни задължения, а от друга - воденето на счетоводство с невярно съдържание, чрез използване на документи с невярно съдържание  с цел осуетяване установяването на данъчни задължения, имат за последици един и същ фактически резултат - укриване на данъчни задължения в определените инкриминирани размери.  Тези две деяния не се инкорпорират едно в друго, не се поглъщат. Те осъществяват отделни състави на различни по вид престъпления, въпреки безспорното наличие на връзка между тях.

          2. Че сделките описани в пункт първи от обв. акт според прокурора от една страна формирали облагаем доход който не е деклариран по реда на ЗОДФЛ, а от друга – пак според прокурора били не били реални / нямало реални доставки /. Ако няма реални сделки според защитата, то тогава няма формиран и облагаем доход и обратно – ако има реални сделки, то тогава подсъдимия не би следвало да носи отговорност за подаване на декларации с невярно съдържание. Съда приема, че от доказателствата по делото се установява, че реални сделки по тези фактури не е имало. Като ги е включил в годишната декларация подсъдимия е увеличил разходите за годината, а от там е намалил облагаемия доход, който е декларирал, като по този начин е декларирал по малък размер на дохода за облагане с годишен данък, изчислил е на тази база и по малък размер на дължимия годишен данък, т. е. избегнал е плащането на реално дължимия данък. Същото касае и справките декларации с описаните в тях сделки с право на пълен данъчен кредит. Като е включил сделките по тези фактури, без реално да има осъществени сделки, подсъдимия е показал по голям по размер на ДДС за възстановяване от колкото е дължал по сделките по които е доставчик и дължи внасяне на ДДС.

          3. Че след като размера на данъчните задължения чието плащане е избегнато с деянието по чл. 313 ал. 2 от НК са под праговете посочени в чл. 93 т. 14 от НК. А съобразно практиката, за да бъде осъществено деянието по чл. 313 ал. 2 от НК следва тези данъци да са или в големи или в особено големи размери. Това е неправилно тълкуване на закона. За осъществяване на деянието по чл. 313 ал. 2 от НК според съда е необходимо и достатъчно да се потвърди неистина в декларация  която по силата на закона се дава пред орган на властта – ТДД. Не е налице изискването / такова каквото е визирано в чл. 255, 256 или 257 от НК / данъците да отговарят на изискванията на чл. 93 т. 14 от НК. В този смисъл е и практиката на съдилищата до този момент.

          4. Че неправилно е квалифицирана престъпната деятелност по пункт първи и втори от обв. акт като продължавано престъпление, тъй като за периода на извършване на деянието чл. 26 от НК в тогавашната му редакция не е предвиждал наличие на продължавано престъпление. От тук и извода, че трябва на подс. М. да се предяви отделно обвинение за всеки данъчен период / по ДДС и по ЗОДФЛ /, тъй като това се явява по благоприятен закон. По този начин някои от деянията щели да бъдат под размера осъществяващ изискването за големи размери по чл. 93 т. 14 от НК или да го осъществят. В първия случай деянието се явява несъставомерно по чл. 257 във вр. с чл. 255 или чл. 256 от НК и наказателното производство следва да се прекрати. Във втория – когато деянието е в големи размери, то пак наказателното производство следва да се прекрати но поради изтекла давност. В случая от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, включително и според заключението на ССЕ и двете деяния са извършени за данъчни задължения за 5 месечни / по ЗДДС / и един годишен период / по ЗОДФЛ. Предявяването на обвинения срещу М. за всяко от отделните деяния съставляващи продължаваното престъпление и по двата пункта на обв. акт би наложило с присъдата при определяне на М. наказанието да се приложи и разпоредбата на чл. 24 от НК. В случая разпоредбата на чл. 26 от НК е по благоприятна за осъществените от М., който във връзка с чл. 2 ал. 2 НК, се явява приложим. В контекста на броя на инкриминираните деяния, индивидуализиращите особености и размера на причинените вреди от всяко едно от тях и във връзка с предхождащите датата на първоинстанционната присъда законодателни изменения в горецитираната правна норма, институтът на продължаваното престъпление обосновава налагането по едно наказание за двата пункта от обв. акт и при това положение за всяко от тези наказания се избягва процесуалната възможност за приложението на чл. 24 от НК и увеличаване на наказателната санкция на подсъдимия, което би утежнило неговото наказателноправно положение.

          5. Че не било доказано по категоричен начин, че свидетелите Сотир Борисов, Любчо Асенов и Асен Маринов не са осъществявали документираните във въпросните фактури доставки. Извод в обратна посока се налага при обсъждане в съвкупност както на заключенията на ССЕ, графическата експертиза, свидетелските показания, обясненията на М., а също и от приложените данъчни ревизии.

  При определяне на наказанията по посочените в трите пункта на обв. акт престъпления съдът взе предвид следното: На първо място при определяне на наказанието съдът отчете, че при хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, независимо от това дали са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо определи и наказанията при тези условия. Независимо от това съдът отчете и следните обстоятелства: Като смекчаващи вината - процесуалното му поведение за своевременното приключване на съдебното производство; чистото съдебно минало; изминалия голям период от време от осъществяване на деянията до постановяване на присъдата, без в този период подсъдимия да е осъществил други противообществени прояви. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съобрази високата обществена опасност на деянията, с оглед размера на данъчните задължения предмет на отделните деяния.  Поради което и съдът при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК определи наказанието по пункт първи от обв. акт  - лишаване от свобода в размер на 1 г. и 4 м. За същото с оглед високия размер на данъчните задължения чието плащане е избегнато и упоритостта при осъществяването му, след да се наложи и кумулативно предвиденото наказание – глоба, като същото бъде в минимално предвидения размер. Поради това съда наложи на подс. М. и наказание глоба в размер на 5 000 лв. За деянието по пункт втори, при горните съображения съда наложи наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. и 4 м. и глоба в размер на 5 000 лв. За третото деяние съда пак по горните съображения съда наложи наказание на подс. М. *** от свобода.

              На осн. чл. 23 ал. 1 от НК съда определи общо наказание до размера на най – тежкото, а именно 1 г. и 4 м.  лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв.

Като прецени изминалото време от извършване на деянието и внасяне на обвинителния акт, съдът прецени че не се налага изтърпяване на определеното наказание ефективно. След такъв период от време ефективното изтърпяване на наказанието по никакъв начин няма да доведе до реализиране на личната превенция. Напротив съдът намира, че едно отлагане на наказанието в подходящ срок би имало много по въздействуващ ефект върху подсъдимия, който ще следва в този изпитателен срок да се въздържа от извършването на каквото и да е престъпление. Поради което и на основание чл. 66 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от 3 г. и 6 м, считано от влизане в сила на присъдата.

На осн. чл. 189 от НПК съда осъди подс. Д.Ю.М. да заплати в полза на държавата и по сметка на ШОС разноски по делото в размер на 483. 59 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

       

                  

                 В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                      Председател: