№ 1565
гр. Варна, 21.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20243100900296 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Горен Чифлик, общ. Долни Чифлик,
област Варна, ул. Люлин No 2a, представлявано от Егон Хартмут Ф. – управител, срещу А.
А.-Ф., родена на ********г., гражданка на Република Казахстан, с адрес: гр. А., ул. „Ж.з.“
**, ап.**, постоянно пребиваваща на територията на Република България с ЛНЧ **********
и адрес: **********, за осъждане на А. А.-Ф. да заплати на „Ф. Енерджи“ ООД сумата от
50 000 евро – частичен иск от такъв с общ размер 192 500 евро, представляващи
обезщетение за ползването без основание на недвижим имот, находящ се в с.
Шойнвалде/ГФР и изградения в него ветрогенератор, дължимо за периода от 01.03.2019г. до
01.03.2024г.
С постъпилия допълнителен отговор на допълнителна искова молба с вх. No 25794 /
15.10.2024г. ответницата А. А.-Ф. е отправила искане делото да бъде прекратено поради
липса на международна компетентност и да бъде изпратено по подсъдност на съда в гр.
Любен, окръг Шпреевалд, Германия.
Така отправеното искане съдът намира за неоснователно, поради следното:
Съобразно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, който се явява приложим в случая,
компетентен е Окръжен съд – Варна, предвид, че ответницата е с местоживеене в Република
България. Не се касае за вещен иск или за такъв по договор за наем, в които случаи биха
били налице изключенията по чл. 24 т.1 от посочения Регламент и съответно да се очертае
компетентност на съдилищата във Федерална Република Германия.
В допълнение следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че за ВОС като
български съд не е налице международна компетентност, то нито в българското, нито в
европейското законодателство е предвидена процедура, по която българският съд да е
1
задължен да изпрати делото на чуждестранен съд.
Извън горното, съдът намира, че са налице основания за спиране на настоящото
производство до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д. 1/ 2024г. на
ВОС.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора. По т.д. 1/ 2024г. се разглеждат предявените от А. А. – Ф., срещу „Ф. Енерджи“ ООД,
обективно съединени - искове с правно основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 19 151,30 евро / деветнадесет хиляди
сто петдесет и едно евро и тридесет евроцента/, представляваща главница по договор за заем
от 16.01.2019г. и сумата от 29 129,25 евро / двадесет и девет хиляди сто двадесет и девет
евро и двадесет и пет евроцента/, представляваща главница по договор за заем от
18.02.2019г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 19 151,30 евро /
деветнадесет хиляди сто петдесет и едно евро и тридесет евроцента/, както и сумата от
29 129,25 евро / двадесет и девет хиляди сто двадесет и девет евро и двадесет и пет
евроцента/, представляващи платени от третото лице „Мителдойче Нецгезетчафт Щром
мбХ“ / Митнец Електроенергия/ по сметка на ответника съответно на 16.01.2019г. и на
18.02.2019г., но дължими на ищцата суми, с които последната е обедняла, а ответното
дружество се е обогатило. Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване,
че в полза на ищцата е било валидно учредено безвъзмездно правото на ползване върху
ветрогенератора в съответствие с немското законодателство, респ. правото на ищцата да
получи плащане за произведената ел.енергия от генератора от немското
енергоразпределително дружество. Това преюдициално правоотношение е от значение за
правилното решаване и на настоящия спор, като решението по т.д. 1/ 2024г. ще обвърже
страните и по отношение на това преюдициално правоотношение, въз основа, на което и
съдът ще постанови своето решение.
Налице са предпоставките за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК, поради което и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата А. А.-Ф. делото да бъде
прекратено поради липса на международна компетентност и да бъде изпратено по
подсъдност на съда в гр. Любен, окръг Шпреевалд, Германия, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
СПИРА производството по търговско дело № 296 по описа за 2024г. на Варненски
Окръжен Съд, до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д. 1 / 2024г.
на Окръжен съд – Варна, на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
2
Производството ще бъде служебно възобновено след отпадане на пречките по
движението му.
Определението В ЧАСТТА, с която производството е спряно подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Варненски
Апелативен Съд. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3